НОХД № 462/20г. МОТИВИ :
Подсъдимата
Б.И.Д. *** е обвинена :
-
в това, че в това, че за времето от 27.09.2018г. до 26.08.2019г. в
с.Медковец, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на документи с невярно съдържание – Заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-М/4171 от 27.09.2018г. за отпускане на месечна помощ по чл.9 от
Правилника на за прилагане на ЗПС, Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/4753 от
25.10.2018г. за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2018/2-19т.,
Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/489 от 25.01.2019г. за отпускане на месечна
помощ по чл.9 от Правилника на прилагане на ЗПС, Заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-М/39.06 от 26.08.2019г. за отпускане на месечна помощ по чл.0 от
Правилника за прилагане на ЗСП, подадени пред служител на ДСП гр.Монтана, ИРМ
с.Медковец, в които декларирала семейно положение „не омъжена“, е получила без
правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 2 298,05лв,
собственост на ДСП гр.Монтана, с намерение да ги присвои, престъпление по чл.212,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и
- в това, че на 28.10.2019г. в
с.Медковец, обл.Монтана, чрез използване на документ с невярно съдържание –
Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/4753 от 28.10.2019г. за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече
от 20-годишна възраст по чл.7, ал.1 от ЗПСД, подадена пред служител на ДСП
гр.Монтана, ИРМ с.Медковец, в която декларирала семейно положение „не омъжена“,
е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на
90лв, собственост на ДСП гр.Монтана, с намерение да ги присвои – престъпление
по чл.212, ал.1 от НК.
В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното
искане от подсъдимата и нейният договорен защитник адв.Н.Л. от МАК за
разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено
съдебно следствие”, и същото е
приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага
на съда да и наложи минимално предвиденото в закона наказание за всяко едно от
двете престъпление – „Две години лишаване от свобода“, което да бъде намалено с
1/3 или на подсъдимата да и бъде
наложено наказание от „Една година и четири месеца лишаване от свобода“, чието
изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане
на присъдата в сила, с приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК.
Договорният защитник на подсъдимата адв.Н.Л.
от МАК моли съда да определи наказанието при условията на чл.58, ал.4 във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК, под предвиденият минимален размер, при наличие на
многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, с приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният писмен граждански иск от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Монтана, представлявана от директора К.И. срещу подсъдимата за
причинените с престъплението имуществени вреди в размер на 2 388,05лв, и
ДСП гр.Монтана е конституирано в качеството на граждански ищец по делото, който
се представлява от процесуален представител по делото в лицето на юрисконсулт Б.
Б..
Доказателствата
по делото са гласни – направените от подсъдимите самопризнания, които се
подкрепят от събраните в хода на ДП писмени доказателства, приети и приобщени
от съда по съответния ред.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
Подсъдимата Д. е с чисто съдебно минало.
На 18.09.2018г. в Община Прийеполе, Република Сърбия последната сключила
граждански брак с лицето С. Б..
Въпреки сключения граждански брак
няколко дни по-късно на 27.09.20218г. последната посетила ДСП гр.Монтана, ИРМ
с.Медковец, обл.Монтана е подала Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/4171 за
отпускане на месеца помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСП, като в
графата по т.1 от декларацията последната собственоръчно посочила, че не е
омъжена. Социалният работник–св.Ж. Ц. приела декларацията извършила проверка на
отразените в нея данни, като ги съпоставила с представеният от Д. документ за
самоличност и като не установила разминаване поставила вх.рег.№ на
декларацията. След като било установено, че подсъдимата отговаряла на
установените изисквания със Заповед № ЗСП/Д-М/4171 от 09.10.2018г. на директора
на ДСП гр.Монтана на осн. чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗСП и чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСП на Д. била отпусната
месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 121,50лв, считано
от 01.09.2018г.
На 25.10.2018г. Д. отново посетила ИРМ
с.Медковец, на ДСП гр.Монтана и подала Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/4753
за отпускане на целева помощ за отопление на твърдо гориво /в пари/, като
отново в графа по т.1 собственоръчно отразила че не е омъжена. Св.Ж. Ц. отново
сверила данните на подсъдимата с представената от нея Лична карта и поставила
вх.рег.№ на декларацията. След като било
установено, че подсъдимата отговаряла на установените изисквания със Заповед №
ЗСП/Д-М/4753 от 15.11.2018г. на директора на ДСП гр.Монтана на осн. чл.13, ал.2
от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, л.3 на Наредба № РД 07-5/2008г. и Заповед № РД
01-594 от 18.07.2018г. на Министъра на труда и социалната политика, възоснова
на изготвения социален доклад на подсъдимата била отпусната целева помощ за
отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителния сезон 2018/2019г. / от
01.11. до 31.03./ в размер на 374,15лв.
На 25.01.20219г. подсъдимата посетила ДСП
гр.Монтана, ИРМ с.Медковец, обл.Монтана и подала Заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-М/4171 за отпускане на месеца помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСП, като в графата по т.1 от декларацията последната собственоръчно посочила,
че не е омъжена. Социалният работник–св.Ж. Ц. приела декларацията извършила
проверка на отразените в нея данни, като ги съпоставила с представеният от Д.
документ за самоличност и като не установила разминаване поставила вх.рег.№ на
декларацията. След като било установено, че подсъдимата отговаряла на
установените изисквания със Заповед № ЗСП/Д-М/489 от 31.01.2019г. на директора
на ДСП гр.Монтана на осн. чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗСП и чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСП на Д. била отпусната
месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 121,50лв, считано
от 01.01.2019г.
Впоследствие със Заповед № ЗСП/Д-М/489
от 09.10.2019г. на Директора на ДСП гр.Монтана е прекратена, считано от
26.08.2019г. отпуснатата социална помощ, тъй като на осн. чл.10, ал.1 ,т.7 от
Правилника за прилагане на ЗСП не е налице 6-месечна регистрация в Дирекция
„Бюро по труда“.
На 26.08.2019г. подсъдимата за пореден
път посетила ИРМ с.Медковец, на ДСП гр.Монтана и подала Заявление-декларация
вх.№ ЗСП/Д-М/3906 за отпускане на целева помощ за отопление на твърдо гориво /в
пари/, като отново в графа по т.1 собственоръчно отразила че не е омъжена. Св.Ж.
Ц. отново сверила данните на подсъдимата с представената от нея Лична карта и
поставила вх.рег.№ на декларацията. След като било установено, че подсъдимата
отговаряла на установените изисквания със Заповед № ЗСП/Д-М/3906 от 14.09.2019г.
на директора на ДСП гр.Монтана на осн. чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3,
л.3 на Наредба № РД 07-5/2008г. и Заповед № РД 01-594 от 18.07.2018г. на
Министъра на труда и социалната политика, възоснова на изготвения социален
доклад на подсъдимата била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво
/в пари/ за отоплителния сезон 2019/2020г. / от 01.11. до 31.03./ в размер на 465,90лв.
На 28.10.2019г. подсъдимата посетила ДСП
гр.Монтана, ИРМ с.Медковец, обл.Монтана и подала Заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-М/4573
за отпускане на месечна помощ за отглеждане на двете и деца Д. Б. И. и Г. Б. И.
до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, по
чл.7 от ЗСП, като в графата по т.1 отново собственоръчно отразила, че е
неомъжена.Социалният работник–св.Ж. Ц. приела декларацията извършила проверка
на отразените в нея данни, като ги съпоставила с представеният от Д. документ
за самоличност и като не установила разминаване поставила вх.рег.№ на
декларацията. След като било установено, че подсъдимата отговаряла на
установените изисквания със Заповед № ЗСПД/Д-М/4753 от 09.11.2019г. на
директора на ДСП гр.Монтана на осн. чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД във вр. с
чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗСПД на Д. била отпусната месечна
помощ за двете и деца – Д. Б. И. и Г. Б. И. по 45лв или общ в размер на 90лв, считано от
01.10.2019г. до 30.09.2020г.
Впоследствие със Заповед № ЗСПД/Д-М/4753 от
10.12.2019г. на Директора на ДСП гр.Монтана на осн. чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.6,
ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на ЗСПД с вх.№ ЗСПД/Д-М/4753 от
28.10.2019г. е прекратена, отпусната месечна помощ на двете и деца, тъй
като Д. не е декларирала промяна в обстоятелствата, при които е отпусната
въпросната помощ.
Съгласно заключението на вещото лице Н.
П., изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза размерът на
получените социални помощи от подсъдимата за периода от 27.09.2018г. до
26.08.2019г., както и на 28.10.2019г. възлиза общо на сумата от
2 388,05лв.
Горното се установява от фактическа страна от
направеното от подсъдимата в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от
събраните в хода на ДП № 85/20г. по описа на РУ Лом, писмени доказателства,
както следва: Докладна записка на л. 6-8, 9, 10; Сведение на л. 11, 12; Писмо
от „Агенция за социално подпомагане“ на л. 14-15; Заверено копие от Акт за
сключен граждански брак на л. 18; Заповед на ДСП-Монтана на л. 19, 22, 26, 30,
31, 36, 40, 41; Заверено копие от Заявление-декларация на л. 20-21, 23-24,
27-28, 32-33, 37-38, 42-43; Приложение № 2 на ДСП-Монтана на л. 25, 29, 34;
Заверено копие на допълнителен анкетен лист на л. 35; Социален доклад на л. 39;
Заверени копия на Разплащателна ведомост на л. 44-70; Писмо от Община Медковец
ведно с приложени Акт за сключен граждански брак и препис от регистъра на
сключилите граждански брак на л. 72-74, 75-76; Протокол за разпит на
свидетелите Ж. М. Ц. на л. 77-78; Заверено копие на Акт за сключен граждански
брак на л. 81; Удостоверение за родствени връзки на л. 82-83; Писмо от Кметство
с. Расово за адресно регистрирани лица на л. 84; Писмо от „Агенция за социално
подпомагане“ на л. 86-87; Заверени копия на Заявление-декларация на л. 88-91,
92-95, 96-99, 100-103, 104-107, 108-111, Съдебно-счетоводна експертиза на л.
113-114; Протокол за разпит на обвиняем на л. 130-131; Справка за съдимост на
л. 132, както и служебно изисканата актуална справка за съдимост рег. № 1358/19.10.2020г.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимата не е осъждана и е с
чисто съдебно минало.
Съдът намира, че подсъдимата е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна престъпните състави на чл.212, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 и на чл.212, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 27.09.2018г. до
26.08.2019г. в с.Медковец, обл.Монтана, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание –
Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/4171 от 27.09.2018г. за отпускане на месечна
помощ по чл.9 от Правилника на за прилагане на ЗПС, Заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-М/4753 от 25.10.2018г. за отпускане на целева помощ за отопление за сезон
2018/2-19т., Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/489 от 25.01.2019г. за отпускане
на месечна помощ по чл.9 от Правилника на прилагане на ЗПС,
Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-М/39.06 от 26.08.2019г. за отпускане на месечна
помощ по чл.0 от Правилника за прилагане на ЗСП, подадени пред служител на ДСП
гр.Монтана, ИРМ с.Медковец, в които декларирала семейно положение „не омъжена“,
е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 2
298,05лв, собственост на ДСП гр.Монтана, с намерение да ги присвои,
престъпление, както и че на 28.10.2019г. в с.Медковец, обл.Монтана, чрез
използване на документ с невярно съдържание – Заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-М/4753 от 28.10.2019г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по
чл.7, ал.1 от ЗПСД, подадена пред служител на ДСП гр.Монтана, ИРМ с.Медковец, в
която декларирала семейно положение „не омъжена“, е получила без правно
основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 90лв, собственост на ДСП гр.Монтана,
с намерение да ги присвои.
Деянията са извършени при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер и неговите
обществено опасните последици, и е искала тяхното настъпване.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.212, ал.1 от НК – „От две до
осем години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи
материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а
от НК. В случаят направеното от подсъдимата самопризнание не би могло да се
разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на
вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в
случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК,
бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на
чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е
по-благоприятен за дееца.
Водим от
горното, съдът определи наказанието на подс.Д. за всяко едно от двете
престъпления, при условията на чл.58а, ал.4 от НК, при наличие на многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало,
сама се грижи за двете си малолетни деца, осъзнава вината си и се разкайва за
извършеното, поради което и наложи наказание под предвиденият в закона минимум
от ДВЕ ГОДИНИ а
именно „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Тъй като
двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност съдът на осн.
чл.23, ал.1 от НП ги кумулира, като определи едно общо наказание -„ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът намира, че целите на наказанието
биха били постигнати и без откъсване на подсъдимата от нейната обичайна семейна
и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение
института на „условното осъждане“, с оглед чистото съдебно минало на Д., то
съдът приложи института на „условното осъждане“ и на осн. чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така
наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да постигне
целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимата, като я превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
С оглед на обстоятелството, че
подсъдимата бе призната за виновна в извършване на престъпления по чл.212, ал.1
от НК, от които има причинени имуществени вреди, то съдът намира, че
предявеният писмени граждански иск се явява основателен и доказан по размер,
поради което осъди подсъдимата да
заплати на ДСП гр.Монтана, представлявано от своя директор сумата от 2 388,05лв /две хиляди триста осемдесет и
осем лева и пет стотинки/, представляваща причинените с престъпното деяние
имуществени щети, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
28.10.2019г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимата
да заплати по смета на МВР София направените в
хода на ДП разноски в размер на 183лв /сто осемдесет и три лева/ възнаграждение
за вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 95,52лв
/деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ - държавна такса върху
уважения граждански иск, и по 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :