Решение по дело №1199/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на A. Й. П. чрез адв. С. Н. против Решение № 576/24.04.2024г. постановено по АНД № 176/2024г. по описа на РС – Пловдив в частта му в която е потвърдено НП № 23-0333-000151/02.03.2023г. издадено от Началник РУ – С. към ОДМВР – Пловдив с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП

С жалбата се иска отмяна на решението в атакуваната му част и отмяна на НП в частта му в която касаторът е лишен от правоуправление за срок от 6 месеца.

В съдебното заседаниe жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Сл.Н. от който е постъпило становище с което се поддържа касационната жалба. Иска се присъждането на разноски за две съдебни инстанции на основание чл. 38 ЗА

Ответникът по касационната жалба Началник РУ в ОДМВР – Пловдив, РУ С. редовно уведомен не се явява и не се представлява;

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП първостепенния съд е приел за установено, че на 11.01.2023г. около 15:30ч., в [населено място] на [улица]до № 67А касаторът е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 250Д“, рег.№ [рег. номер], когато бил спрян за рутинна проверка от св.И. Г. на длъжност мл.инспектор към РУ – Стамболийски. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че процесното МПС е дерегистрирано от 27.09.2022г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Доказано е било по делото, че МПС се водело собственост по СРМПС № ********* на Н. Д. К. и е било закупено от жалбоподателя с договор за покупко-продажба на 26.07.2022г. като не е изпълнено задължението за пререгистрация на МПС в двумесечния срок от придобиването му.

Фактическата обстановка е установена в пълнота и при правилно кредитиране на приобщените доказателствени източници – НП № 23-0333-000151, АУАН серия АД № 419836, справка АИС – КАТ, преписка с рег. № 333р-437/12.01.2023г. по описа на РУ – Стамболийски, договор № 3475/26.07.2022г. с нотариална заверка на подписа регистриран в АИС – КАТ.

Безспорно е установена промяната на собствеността върху процесното МПС и незаявяването за вписване на това обстоятелство в законоустановения срок. При наличието на тези елементи от фактическия състав прекратяването на регистрацията настъпва автоматично – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване.

От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай, с оглед предмета на тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се посочи, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

В процесния случай, механизма на извършеното нарушение е различен, което прави неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Задължението, което П. е пропуснал да извърши не е било извън обхвата на субективните му възприятия за активно поведение. Очевидна е разликата в съставите на нарушения по чл.143, ал.10 и чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Във втория случай, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Началния момент, от който тече срока, след който се извършва прекратяването е ясно определен, а по отношение на него не следва да се извършва уведомяване.

Единствените оплакванията на касационният жалбоподател за неприложението на чл. 28 ЗАНН са неоснователни, тъй като съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 ЗАНН. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че е приложена коректната съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Санкцията за това нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.

В случая наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са в минималния предвиден размер и не търпят корекция.

Като е стигнал до горните правни изводи първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като не са заявени за настоящето производство.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 576/24.04.2024г. постановено по АНД № 176/2024г. по описа на РС – Пловдив.

 

Решението е окончателно.