ПРОТОКОЛ
№ 3004
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
СъдебниД П. П
заседатели:Г Ц. В
при участието на секретаря АИ. И
и прокурора С. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Р Н. К Наказателно дело от общ
характер № 20231110200870 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Е. Е. редовно призован, явява се.
За него се явява адв. И А с представено пълномощно от днес
СВИДЕТЕЛ С. К. И. явява се.
За нея се явява адв. Д П с пълномощно от днес.
ЗА СРП – прокурор С. Р.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТА И ПОДСЪДИМ : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешно съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на подсъдимия:
М. Е. Е. роден на г. в гр. , българин, български гражданин, работещ,
неосъждан, неженен, със средно образование, адрес – гр. , ж.к. бл. , вх. , ет. ,
ап. ЕГН – **********.
1
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
Съдът разясни на подсъдимия и защитника правото им да изразят
становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от ОА и разпореждането за
насрочване на разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Разбрах
правата си. Няма да правя отводи на изброените лица.
СНЕМА самоличността на СВИДЕТЕЛЯ:
С. К. И. – родена на г. в гр. , л.к. № издадена от МВР , на г.,
неосъждана, без дела и родство с подсъдимия.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290, ал. 1 НК
СВИДЕТЕЛКАТА обеща да каже истината.
СЪДЪТ разясни на свидетелката С. И. правата й на пострадало лице по
реда на НПК да поиска да се конституира като граждански ищец и/или частен
обвинител. Съдът разясни на пострадалата правото й да изрази становище по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, както и правото на отвод на съда,
секретаря и прокурора.
СВИДЕТЕЛКАТА: Желая да участвам като частен обвинител и да
предявя иск срещу подсъдимия, за което съм подала писмена молба.
СЪДЪТ връчи копие от молбата на прокурора и защитника.
СТРАНИТЕ /поотделно /: Да се даде ход на разпоредителното
заседание. Нямаме искания за отвод.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки
за провеждане на разпоредително заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ : Делото е подсъдно на съда, не намирам основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Нямам
искания по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от НПК. Моля мярката за
неотклонение на подсъдимия да бъде потвърдена. По молбата за
конституиране на свидетелката като ГИ и ЧО молбата е своевременна в
законовия срок и форма е подадена от правоимащо лице, поради което моля
2
да я конституирате като ГИ и ЧО.
СВИДЕТЕЛКАТА: Желая да участвам по делото като ГИ и ЧО, моля
да ме конституирате като такава, нямам никакви искания и възражения.
ЗАЩИТАТА : Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Желаем
делото да протече по общия ред.
Моля мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде потвърдена.
Същият е с изрядно процесуално поведение, установен адрес, трудово
ангажиран е. Към момента нямам искания по реда на чл. 248, ал. 1, т. 5 от
НПК. Представям писмени доказателства, които са свързани с
характеристичните данни на подзащитния ми, като ще изложим другите
искания след събиране на останалите доказателства.
Относно молбата на свидетелката С., считам, че по отношение да бъде
конституирана като частен обвинител, молбата е подадена в срок и няма
пречка да се конституира като такава. По отношение на конституирането като
граждански ищец мисля, че това ще затрудни процеса и моля да не уважавате
молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ : Изцяло поддържам казаното от защитника. Нямам
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното
производство. Нямам искания във връзка с мярката ми за неотклонение.
Искам делото да се разгледа по общия ред.
Съдът се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание след като съобрази становищата на страните и
служебно се запозна с материалите по делото и след извършване на
проверката по чл. 248, ал. 1 НПК, намира за установено следното :
Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Но
съдът намери, че на досъдебното производство по делото са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и пострадалата.
Макар такива възражения да не са изразени от страните в днешното
заседание, съдът е длъжен да извърши служебна проверка и като констатира
3
нарушения, да процедира съгласно чл. 249 от НПК. В обвинителния акт не са
допуснати очевидни фактически грешки.
Видно от текста на Обвинителния акт, в него са изложени следните
твърдения относно намеренията и действията на подсъдимия, а именно, че
същия е заявил на свидетелката И., че иска да прави секс с нея. След това
действията му са описани със следния цитат „… се опитал да вкара и половия
си орган във влагалището на пострадалата, но не успял, понеже тя се дърпала
и започнала да вика за помощ“. А относно неговото намерение е посочено, че
взел решение да извърши блудствени действия със свидетелката, като „се
опита да осъществи вагинален полов контакт с нея“. Същите твърдения са
намерили отражение и в диспозитива на Обвинителния акт, където въпреки
правната квалификация на деянието като „блудство“ по чл. 150, ал. 1 от НК
изрично е посочено, че освен опипване на гърдите и интимните части на
пострадалата, подсъдимият се опитал да осъществи вагинален акт с нея. Но
въпреки това деянието е квалифицирано като извършване на действия с цел
възбуда и удовлетворение, без съвкупление.
Очевидно е смесването на характеристиките на съставите по чл. 150 ал.
1 НК и чл. 152 ал. 1 от НК описващи престъпленията „Блудство“ и
„Изнасилване“, като основната разлика между тях е в наличието на
съвкупление, което правната теория и практика определя като проникване с
половия орган на извършителя във влагалището на пострадалата.
В конкретния Обвинителен акт обаче, макар от фактическа страна да е
описан класически опит за изнасилване, изразяващ се в целенасочени
действия за осъществяване на вагинален полов контакт, т.е. съвкупление с
пострадалата, прокурорът е преценил да повдигне обвинение за блудствени
действия по чл. 150 ал. 1 от НК.
Безспорно е, че съгласно Конституцията на Република България
единствено представителите на държавното обвинение имат правомощието да
преценяват какво обвинение да повдигнат, но когато повдигат обвинение,
същото трябва да е описано по достатъчен ясен и недвусмислен начин, което
да позволява на обвиняемия и пострадалата да разберат параметрите на
обвинението. Такова изискване е поставено освен в чл. 246 ал. 2 от НПК и в
Тълкувателно решение 2/2022 г. на ОСНК на ВКС. Но в случая е налице
тотално разминаване между фактическото описание на деянието /сочещо за
4
опит за изнасилване/ и дадената на деянието правна квалификация по чл. 150
ал. 1 от НК като „Блудство“. Доколкото изнасилването и съответно опита за
него, са по-тежко наказуем състав, в случая е невъзможно за съда да
постанови присъда съгласно фактите по Обвинителния акт, пренебрегвайки
правната квалификация на деянието дадена от прокурора.
СЪДЪТ намира, че така допуснатото процесуално нарушение при
описанието на деянието в обвинителния акт, което е налице и в
Постановлението за привличане на обвиняем, несъмнено нарушава правото
на защита на подсъдимия и пострадалата, доколкото създава пречки същите
да разберат какво конкретно е обвинението и съответно да организират
адекватна защита.
Това нарушение е отстранимо с връщане на Обвинителния акт на
прокурора, който следва да прецизира привличането на обвиняемия и да
отстрани посочените процесуални нарушения в Обвинителния акт.
Поради така достигнатия извод за необходимост от прекратяване на
съдебното производство по делото, е безпредметно произнасянето по
останалите въпроси по чл. 248 ал. 1 т. 4 и сл., както и по ал. 2 от НПК, което
включва и искането на пострадалата за конституирането й като страна в
процеса.
Воден от всичко изложено и на осн. чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3
от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 870/2023 г. по
описа на СРС,НО,17 състав
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на констатираните
съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от днес пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
5
Съдебното заседание приключи в 11:50 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6