Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 7412 по описа за 2017
г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че е
пострадал при ПТП на 02.06.2016 г.,
причинено от неизвестен водач, в резултат на което са му причинени телесни
повреди - счупване на долния край на лъчевата кост вляво. От получените
увреждания той търпял неимуществени вреди - болки и страдания и е направил
разходи за лечение. Предявил претенциите си пред ответника, който не се е
произнесъл в 3 месечния законов срок. За понесените вреди предявява искове за
плащане на 25 500 лева, частичен от общо 40 000 лева - обезщетение на
неимуществени вреди и на 1 197,40 лева - имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение.,ведно със законната законната лихва върху сумите, считано
от 02.03.2017 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срок, с който оспорва изцяло предявения иск. Заявява, че не е дал
повод за завеждане на делото. Оспорва твърденият механизъм на ПТП, причините и
обстоятелствата при които е възникнало и за който ищецът не е представил
доказателства. Заявява, че твърдените увреждания също не са доказани и оспорва те
да са настъпили във връзка с процесното ПТП. Оспорва претендираното обезщетение
за неимуществени вреди като прекомерно. Оспорва и претенцията за лихва за
забава, каквато твърди, че не дължи, защото се е произнесъл в законоустановения
срок.
В
открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2018 г., процесуалният
представител на ищеца прави изменение на
предявения иск, като увеличава същия от
25 500 лева на 40 000 лева.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
На 02.06.2016 г. около 17:10 ч., в
гр. Варна, на кръстовището образувано на ул. „Прилеп“ и бул. „Ян Папах“, при
управление на неустановено МПС, неизвестен водач нарушил правилата за движение
по пътищата, като при завиване на дясно към бул. „Ян Папах“ не пропуска и
блъска движещия се ищец от дясната му страна като велосипедист. В резултат на
реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищеца - закрито вътреставно
счупване на лявата лъчева кост в долната й част.
Непосредствено след произшествието
пострадалия постъпва за лечение в МБАЛ „Д-р Св. Анна“ Варна. Установена е
фрактура на долния край на лъчевата кост. На пострадалият е извършена
оперативна интервенция на 03.06.2016 г.- открито наместване на счупената кост и
стабилизация с метална плака и винтове и
изписан на 05.06.2016 г. По време на амбулаторното лечение ищецът е провел общо 5
контролни медицински прегледи. На ищеца
е бил издаден болничен отпуск за общо 4 месеца. Вследствие на инцидента ищеца е
претърпял втора операция през м. юли 2017г. за
изваждане на метална плака.
По случая е образувано ДП № 231/16 г. по описа на КАТ - Варна, пр.пр.
6942/2016 по описа на РП- Варна, което е водено срещу неизвестен извършител. С
Постановление № 6942/13.12.2016 г. производството е спряно, тъй като
извършителят на престъплението не е разкрит.
Вещото лице З. по назначената
САТЕ, сочи, че основна причина за възникване на ПТП е отнемане на предимство от
страна на л.а. на движещия се направо велосипедист, както й че водачът на л.а. е
имал възможност съобразно с пътните условия да
предотврати удара, като се
съобрази с десностоящия на пътното платно велосипедист и го пропусне да премине
през кръстовището и след това да предприеме маневра за десен завой. С
допълнителна САТЕ изготвена след обясненията на ищеца в с.з. в.л. З. сочи, че конфликтната точна между
л.а. и велосипеда е била в задната капла (гума) на колелото и лявата част на
предната броня на автомобила. От допълнителната САТЕ и в Констативния протокол
са установени видимата щета на велосипеда
причинена от процесното ПТП - по колелото на задната капла.Тази увреда е от
удара на каплата с предната броня на автомобила.
Вещото лице д-р Б., установява че в следствие на
ПТП-то на 02.06.2016 г. ищецът е получил закрито вътреставно счупване на лявата
лъчева кост в долната й част (в областта на лявата киткова става). В.л. сочи,
че това счупване често се среща при спонтанно падане върху пътната настилка и в
момент, когато човек се приземява върху дланта на една от двете ръце.
Вследствие на удара върху дланта на ръката, кинетичната енергия се пренася в
посока на китковата става и поради прекомерно извиване на ръката назад се
получава вътреставно счупване на лъчевата кост в тази област на ставата.
Фрактурата при ицеца е получена по същия механизъм, като вследствие на ПТП-то
ищецът е загубил равновесие и паднал на
пътната настилка върху лявата си длан. Това счупване на лявата лъчева кост е
довело на пострадалия - „ трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни “, или в случая 4 месеца. Към момента на
изготвяне на заключението се установява, че счупената лъчева кост е зараснала
окончателно с малка остатъчна деформация, движенията на лявата киткова става са
почти в норма, като в намален обем е само движението „екстензия“ (разгъване) на
ръката - с 10 градуса. Ищецът е търпял болки и страданията за срок от 4 месеца,
като най интензивни те са били през първите 2 седмици след злополуката и около
3-4 седмици по време на рехабилитацията. През първите 2 месеца ищецът не е
можел да си служи с лявата ръка и е имал затруднения при обслужването си в
ежедневието.
От показанията на св. М., баща на
ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява,че ръката на ищеца е
била около 1 месец в гипс, по време на
операцията по изваждането на импланта отново бил в болнични и претърпял болки и
страдания близо 2 седмици и понастоящем не може вече да спортува вдигайки
щанги.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск е по чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, като ответникът е длъжен да изплати обезщетение при
условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, което е причинено
поради противоправното поведение на неустановен водач, при управление на
неидентифицирания лек автомобил.
Анализът на събраните писмени доказателства
при условията на чл. 235, ал.3 ГПК мотивира извода, че ищецът е отправила
писмена претенция до ответника, за изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и че е получил изричен отказ от
страна на ответника на 28.02.2017 г.
Предпоставките за основателността
на исковата претенция изискват: да бъде установен надлежно факта на
възникването на ПТП-то с участието на ищеца, да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да бъде
установена липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите
на ДП, с което е било причинено увреждане.
Документите в съдържанието на ДП № 231/16 г. по описа на КАТ - Варна,
пр.пр. 6942/2016 по описа на РП- Варна, установяват, че органите на досъдебното
производство не са установили нито водача, нито МПС, с което е било реализирано
произшествието.
Безпорно е участието ищеца в пътния
инцидент, съгласно описания по горе механизъм и причинените телесни увреждания
са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП-то. При това моторното превозно
средство, с което е причинено увреждането и самоличността на водача му не са
били идентифицирани до приключването на съдебното дирене. Поради което съдът
намира исковете за основателени.
Относно размерът на имуществените
вреди съдът съобрази с указанията дадени с ППВС № 4/68 г. и с ППВС № 17/63 г. неимуществени
вреди обезщетението и приложимата
разпоредба на чл. 52 ЗЗД. Отчитайки характера на преживените от ищеца болки,
страдания и негативни емоции, периода от момента на причиняването на
вредоносния резултат, до пълното възстановяване на травмата, възрастта на ищеца
и последиците от травмата по отношение упражняването от страна на ищеца на „вдигане на щанги“, съдът приема че
компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане в пълен обем е
справедливо оценимо на сумата от 20 000
лева. В разликата над 20 000 лв. до размера на неимуществените вреди –
40 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен.
По отношение на имушествените вреди – направените разходи по лечението съдът
съобрази със заключението на в.л. д-р Б., че са били необходими и правомерно
извършени и следва да бъдат уважени
изцяло – 1 197,40 лева.
Съдът намира че следва да бъде уважена и претенцията относно законната
лихва върху сумата 21 197,40 лева,считано от 02.03.2017 г.
По
разноските:
Ищецът
е освободен частично от задължението да заплати ДТ и е заплатил такива в размер
на 180 лева и 50 лева депозит за в.л. или общо 230 лева. Съразмерно с уважената
част от иска, ответникът следва да заплати на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата 118,34 лева (21 197,40/41 197,40 х
230).
Размерът на предявения иск е
увеличен в хода на процеса и доколкото
ищеца не е заплатил ДТ върху увеличението, с оглед обстоятелството че
частично е бил освободен следващата се ДТ върху
присъдения размер е общо 848 лева от които 180 са платени или за
остатъка от 668 лева следва да се
заплатят от ответника на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
Адв. П.К. има право на
адв. възнаграждение, което по реда на
чл. 38,ал.2 ЗА,вр. с чл.7,ал.2 Н-ба 1/2004 г. съобразно предявения размер е 1 765, 90 лева, от която ответникът
съразмерно уважената част от исковете дължи 908,61
лева (21 197,40/41 197,40 х 1 765,90)Искането за присъждане
ДДС върху сумата съдът намира за неоснователно.Възнаграждението не се дължи
като резултат на правна сделка-облагаема доставка по см. на чл.38,ал.2 ЗА-
обект за свободно договаряне между адвоката
и страната, а по силата на закона и се определя от съда съгласно
изискванията на Н-ба № 1. В тази насока съобрази и установената вече практика
на ВКС.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.3 ГПК претендира разноски 550 лв. депозити за в.л. от които съобразно
отхвърлената част на иска ищецът му дължи
267 лева ( 20 000/41 197,40 х
550). Претендира и заплащане
юриск.възнаграждение, като на осн. чл. 78 ал.8 ГПК съдът определя на 200 лева или общо ищецът следва да
заплати сумата 467 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес - адв. П.К.
***0 на основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ
сумата от 20 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени и сумата
1 197,40 лева – имуществени
вреди (общо 21 197,40) от ПТП настъпило на 02.06.2016 г. ведно със законната лихва
върху общата сума от 02.03.2017 г. д окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата общо над
сумата 21 197,40 до общо
сумата 41 197, 40 00 лева.
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес - адв. П.К.
- САК, съдебен адрес:***0 на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата 118,34 лева -разноски
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К. - САК, съдебен адрес:***0, на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл.7,
ал.2 Н № 1/2004г. сумата 908,61 лева
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес - адв. П.К.
***0да заплати на Г. Ф., със
седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК
сумата 467 лева. разноски и
юриск.възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК сумата
668 лева ДТ в полза на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
на преписа на страните.
СЪДИЯ: