Решение по дело №690/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 3
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20223001000690
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Варна, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000690 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е
образувано по жалба от Г. А. К. от гр.Варна против Решение №
425/07.10.2022 год., постановено по т.д.№ 568/2022 год. по описа на ВОС, с
което е ПОТВЪРДЕН Отказ с рег. № 20220808152015/10.08.2022 г. на
Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
заявление с вх. № 20220808152015/08.08.2022 г., с което е поискано
заличаването на починалия едноличен собственик на капитала на „Строителна
механизация 1 - Варна” ЕООД, ЕИК *********, вписването на нови
съдружници, придобили идеални части от капитала му като наследници на
починалия едноличен собственик и вписването на Г. А. К. като управител.
Предявената жалба е допустима и надлежно администрирана.
Насрещната страна – Агенция по вписванията, оспорва основателността
на предсявената жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВОС е образувано по жалба, подадена от Г. А. К.,
1
срещу Отказ с рег. № 20220808152015/10.08.2022 г. на Длъжностно лице по
регистрация (ДЛР), постановен по заявление с вх. №
20220808152015/08.08.2022 г., с което е поискано заличаването на починалия
едноличен собственик на капитала на „Строителна механизация 1 - Варна”
ЕООД, ЕИК *********, вписването на нови съдружници, придобили идеални
части от капитала му като наследници на починалия едноличен собственик и
вписването на Г. А. К. като нов управител.
Пред настоящата инстанция не се оспорва приетата от ВОС фактическа
обстановка: Едноличният собственик на капитала на „Строителна
механизация 1 - Варна” ЕООД А.П. К. е починал на 18.09.2021 г., като
призовани към наследяване са неговият син – Г. А. К., дъщеря – В. А.а П. и
преживяла съпруга – А. Г. К.а. На 01.02.2022 г. с договор за продажба с
нотариална заверка на подписи и съдържание, преживялата съпруга е продала
на Г. К. придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от всички 50 дяла от капитала на
дружеството. Сочената разпоредителна сделка е действителна и произвежда
целените правни последици /така Решение № 161 от 11.01.2011 г. на ВКС по
т. д. № 28/2010 г., I т. о., ТК/.
На 14.07.2022 г. низходящите на наследодателя са приели решение,
обективирано в протокол[1] от общото събрание на „Строителна механизация
1 - Варна“ ООД с нотариална заверка на подписите, да продължат дейността
на дружеството, като капиталът на дружеството в размер на 5000 лева,
разделен на 100 дяла с номинална стойност по 50 лв. всеки, е разпределен
между съдружниците както следва: Г. К., притежаващ 2/3 ид. ч. от 100 дяла по
50 лева и В. П., притежаваща 1/3 ид. ч. от 100 дяла по 50 лева. Приети са и
промени в представителството като за управител е избран Г. К.. Приет е нов
дружествен договор, отразяващ настъпилите промени.
С обжалвания Отказ с рег. № 20220808152015/10.08.2022 г.
заявлението е отхвърлено по съображения, че макар ТЗ да допуска
съпритежанието на един дял от няколко съдружници, е недопустимо
съпритежанието на целия капитал в идеални части от няколко съсобственици
и едновременното продължаване на дейността на дружеството като ООД. В
отказа се отбелязва, че ООД не може да съществува с един дял. Обратното би
въвело в заблуждение трети добросъвестни лица относно собствеността върху
капитала.
2
ВОС е приел, че при наследствено правоприемство дейността на
дружеството може да бъде продължена от един или повече от наследници. В
последния случай е необходимо да бъде извършено разпределение на общо
притежаваните от тях дялове и прехвърляне на притежаваните идеални части
от имуществените права по наследените дялове. Вписването по партидата на
дружеството на заявените промени в подлежащите на вписване обстоятелства
по чл. 119 ТЗ е обусловено не само от решение на наследниците по чл. 157,
ал. 1 ТЗ , но и от валидни сделки с правен ефект за прехвърляне на идеалните
части от наследените дялове от наследниците. В случая отношенията между
наследниците по повод възникналата съсобственост не е уредена.
Отделно от изложеното, ВОС е приел, че е недопустимо целият
капитал да бъде притежаван в идеални части от съсобственици-съдружници в
дружество, заявяващо желание да продължи развитието на дейността си като
ООД. В допълнение, съдът е посочил, че съгласно чл. 136, ал. 1 ТЗ общото
събрание на ООД се състои от съдружниците, а според чл. 132, изр. 3 ТЗ
съпритежателите на определен дял следва да определят лице, което да ги
представлява пред дружеството. В този смисъл, ако бъде допуснато
вписването на съсобственост върху 100 % от дяловете на дружеството, в
заседанията на общото събрание би участвало само едно лице, което само по
себе си би противоречало на същността на ООД като дружество, образувано
от две или повече лица, вземащи решения за развитието и дейността му чрез
гласуване на общото му събрание.
ВОС е посочил и допълнителни аргументи за отказ, изразяващи се в
това, че представените пълномощно и нотариално заверено съгласие и
образец от саморъчния подпис на управителя, както и декларация относно
истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове, са съставени от заявителя в качеството му
на управител на „Строителна механизация 1 - Варна” ЕООД, а не като
управител на „Строителна механизация 1 - Варна” ООД. Не са представени и
декларации по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Решението е неправилно.
Претендираната за вписване съсобственост на капитала на ООД на
практика включва искане за вписване на съсобственост върху всички дялове в
съотношение, изводимо от наследствените квоти на съдружниците и
3
междувременното прехвърляне от неучастващия наследник.
Спорният правен въпрос е допустимо ли е ООД да съществува при
режим на съпритежание на всеки един дял.
При смърт на едно лице по силата на настъпило универсално
правоприемство наследниците придобиват имуществото на наследодателя,
представляващо съвкупност от права и задължения по отношение на различни
обекти. В зависимост от естеството на обектите се установява от
наследниците: съпритежание на правата върху всеки отделен елемент от
наследствената маса /върху всяка отделна вещ/ в идеални части, посочени в
чл. 5 и сл. ЗН или разделност – всеки наследник получава реална част,
съответстваща на квотата му в наследството /при вземания за парични суми и
налични пари/. В случай че наследодателят притежава определен брой дялове
в едно дружество, той е титуляр на всяка една от тях, тъй като всеки дял е
самостоятелен обект на притежание - капиталът на ООД се разделя на
дялове, на основание чл. 117, ал.1 ТЗ. Според нормативната си регламентация
дружественият дял се различава съществено от всеки друг елемент, който
може да бъде включен в наследствената маса – вещ, вземане и пр.
Дружественият дял е част от капитала на ООД, който материализира
имуществени и неимуществени права и задължения, представляващи
съдържанието на членствените правоотношения. Ето защо, при наследяване
на дружествени дялове от няколко наследници не се прилагат правилата за
наследяване и разпределение на вземания, като всеки дял принадлежи на
всички наследници в съответните им идеални части, според правилата за
наследяване по ЗН. Дружествените дялове притежават характеристиката на
вещи, които се наследяват в съсобственост и които не могат да бъдат
разделяни математически в реален брой дялове пропорционално на
наследствената квота. Сочените последици при наследствено правоприемство
са последователно застъпвани в съдебната практика, формирана по повод
наследяване на акции от капитала на АД - Решение № 111 от 13.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК; Решение №98/28.10.2020 по дело
№2214/2019 II т.о.; Решение №47/31.07.2020г., по т. д.№673/2019г. на ВКС, ІІ
т. о.
Следователно - придобИ.ето на дружествените дялове в режим на
съсобственост /съпритежание/ е законна последица от настъпилото
4
наследствено правоприемство. Ликвидирането на тази съсобственост чрез
разпределение на общо притежаваните дялове между отделните съдружници е
само правна възможност, но не и необходимо и задължително условие за
вписване на претендираните промени.
ТЗ предвижда, че един дял може да бъде поет съвместно от няколко
лица – чл. 117, ал.4 ТЗ. Няма въведена в закона забрана всички дружествени
дялове да бъдат в режим на съвместно поемане/съпритежание. Подобна
забрана следва да има изричен характер.
Не може да обоснове различен отговор на поставения въпрос
аргументът, че правата по съсобствения дял се упражняват само съвместно
/чл. 132 ТЗ/. Съпритежанието на всички дялове не превръща
дружеството в ЕООД. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
уредената в чл.132 ТЗ съвместност на дела не следва да бъде абсолютизирана
до степен, отричаща възможността всеки от съдружниците да упражнява
лично и независимо от останалите съпритежатели на дела отделни членствени
права в рамките на единното членствено правоотношение и да отговаря лично
за изпълнението на отделни задължения. Личната отговорност е приложима
за задълженията, чието изпълнение изисква лични усилия, действия или
бездействие от страна на съдружника, които не могат да бъдат „заместени” от
поведението на другите съдружници - съпритежатели на същия дял, и по тази
причина неизпълнението им е основание за санкциониране само на
неизправния съдружник. Личното упражняване на правата е допустимо и
възможно по отношение на всички неимуществени права, които имат строго
личен характер, изключващ съвместното им упражняване едновременно от
няколко съдружници, дори когато те са съсобственици на един дружествен
дял и титуляри на едно общо членствено правоотношение. С оглед на
естеството им строго личен характер имат правото на непосредствено участие
в дейността на дружеството, правото на участие в работата на общото
събрание, контролните права на информация за хода на дружествените дела и
др. Личен характер има и защитното право на иск по чл.74, ал.1 ТЗ, тъй като
предявяването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е обусловено от личната преценка на
всеки съдружник дали конкретно решение на общото събрание засяга негови
признати от закона и дружествения договор членствени права.
В хипотезата на чл.132 ТЗ съдружниците - съпритежатели на
5
дружествен дял могат да участват и да гласуват лично в общото събрание -
съобразно предвижданията на дружествения договор и вътрешните уговорки
помежду им, независимо от изискването на чл.132, изр.3 ТЗ за избор на общ
представител; Упражняването на правото на глас от всеки съдружниците -
съсобственици трябва да е еднопосочно, за да формира един общ глас. Това
на практика означава, че решенията следва да се приемат с абсолютно
мнозинство, а не че дружеството се трансформира в еднолично такова.
Соченият резултат – необходимост от абсолютното мнозинство, би могъл да
се преодолее чрез делба между съдружниците, ако създава затруднение за
дружествената дейност, но сам по себе си не е забранен от закона.
В гореизложения смисъл е и Решение № 127/10.02.2015 год.,
постановено по т.д.№ 3197/2013 год. по описа на ВКС, Второ ТО.
Въззивният съд не кредитира останалите допълнителни доводи на ВОС,
обосноваващи отказ за вписване на претендираните промени. Посочването на
дружеството в част от приложените към заявлението документи като ЕООД
вместо ООД съставлява явна фактическа грешка, преодолима чрез анализ на
останалите посочени правноиндивидиуализиращи признаци на ЮЛ и най-
вече на посочения ЕИК.
Представяне на декларации по чл.129, ал.1 и ал.2 ТЗ не е необходимо с
оглед конкретиката на претендираната за вписване промяна – поемане на
дружествени дялове по наследяване Такива декларации не са необходими и
по повод разпоредителната сделка от 01.02.2022 г. от преживялата съпруга в
полза на Г. К., тъй като разпоредителното действие не изхожда от съдружник
в дружеството, а от трето лице.
В заключение, решението на ВОС и потвърденият отказ на ДЛР следва
да бъдат отменени.
В настоящото производство с оглед охранителния му характер не се
присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2297/2022 г., II т. о.; определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21
г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т.
о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о.,
определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о.,
определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о.,
определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение
6
№ 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение №
60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение №
6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение №
139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение №
157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и др./
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 425/07.10.2022 год., постановено по т.д.
№ 568/2022 год. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Отказ с рег. № 20220808152015/10.08.2022 г. на Длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с
вх. № 20220808152015/08.08.2022 г., с което е поискано заличаването на
починалия едноличен собственик на капитала на „Строителна механизация 1 -
Варна” ЕООД, ЕИК *********, вписването на нови съдружници, придобили
идеални части от капитала му като наследници на починалия едноличен
собственик и вписването на Г. А. К. като управител.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише претендираните
промени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7