МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 141 от 21.11.2012г по НОХД № 484/2012г по описа на РС-Елхово.
С
внесения обвинителен акт, образуван в настоящото наказателно дело, РП-
Елхово е предявила обвинения против
подсъдимите С.С.М. и П.И.М., за
извършено от тях в съучастие и при условията на продължавана престъпна дейност,
престъпление- по чл.195,ал.1,т.3 и т.4, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал. НК,
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава
ХХІХ от НПК- съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, служебно разпоредено от съда, при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК и
изрично изразено съгласие от всички привлечени подсъдимите.
По делото не са предявени, съответно приети за
съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите от престъплението.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. При направено индивидуално
от всеки от подсъдимите, цялостно признание на фактическите обстоятелства,
изложени в обвинителния акт, в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие, счита за безспорно доказано от
обективна и субективна страна извършването на престъпните деяния, при
възведената правна квалификация. Поради това, пледира за признаването им за
виновни в извършването на престъпленията, предмет на обвинението, като им бъдат
наложени следващите се наказания-лишаване от свобода, определени при условията
на чл.58а,ал. НК, с конкретно предложение за тяхната индивидуализация – в
размер на минимума една година, с
последваща редукцията им с 1/3, като същите не се изтърпяват ефективно и по
отношение на двамата, бъдат отложени за изпитателен срок от 3 години, на
основание чл. 66 НК.
Подсъдимите С.М. и
П.М. - участват лично в съдебно заседание и с назначеният им общ служебен защитници – адвокат. Всеки от
тях с лично изявление в с.з. е потвърдил
съгласието си с разпореденото
предварително изслушване, като в хода на същото поддържат категорични твърдения,
че признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и дават съгласие за
същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума, изразяват
съжаление за извършеното, като молят за определяне на минимални наказания.
Защитникът им, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по
обвинението от подсъдимите, излагат доводи основно във връзка с
индивидуализацията на следващите се наказание. В тази насока се позовават на
процесуалната разпоредба и следващото от това приложение на чл.58а НК, като
пледира за определяне на наказания в размер на предвидения минимум, съотв. 1 година -за подсъдимите за престъплението по
чл.19 НК, което да бъде намалено с 1/3, което и да бъде отложено за всеки от
подзащитните му за минималния изпитателен срок, съгласно чл. 66 НК.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема
за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Вечерта
на 07.04.12г, след посещение на подсъдимата П.И.М. в дома на др. подсъдими- С.С.М., които се познавали като жители на едно село –
с.Попово, общ. Болярово, двамата решили да отидат до др. имот в тяхното село.
Това бил имотът на св. Я.В.С. ***, находящ се на ул. “ Димитър Димов” № 27, за когото и двамата знаели, че е необитаем в
момента. Преди тръгването им, подсъдимият С.М. взел от дома си ножица за рязане на метал, марка “Топмастер”. Със същата
той срязал оградната мрежа, при пристигането
им до имота на посочената свидетелка и
така двамата влезли в дворното място. Вече в него, те се насочили към навес, който
се състоял от 7-8 стаи, всички заключени с катинари. Двамата подсъдими
срязали осем катинара и влезли в стаите,
от които взели три поливни тръби с дължина 4 метра всяка и 6 метра оградна
мрежа, 30бр. буркани, с вместимост
800мл, с домашно приготвени консерви, 1 бр. бакърена тава с диаметър 50 см; 1 бр. метална тенджера
с вместимост 3 литра,
както и метални вещи – болтове, планки, винкелови
парчета с общо тегло 50 кг.
Тръбите и мрежата оставили в дворното място на имота, тъй като валял дъжд, след
което двамата го напуснали, отнасяйки др. вещи със себе си. Последвало и тяхното разделяне помежду подсъдимите и всеки се прибрал в дома си.
На
10.04.2012г, двамата обвиняеми отново посетили имота на св. Я.В.С., находящ се
на посочената ул. “ Д.Димов” № 27 в с.Попово, като отново носели със себе си и ножицата за рязане
на метал ,марка “Топмастер”. При пристигането си в
имота, те забелязали, че на вратите на стаите под навеса били поставени нови катинари. Тогава, срязали 4 от тези катинари, съотв. влезли в четири от стаите, обособени под навеса. От
там взели 2 бр. медни бакъри, всеки с вместимост 10литра, 2 бр. медни бакъри с
вместимост 8 литра
; 1 бр. медно бакърче с вместимост 4 литра, 1 бр. бакърена
тенджера с вместимост 3
литра, 4 бр. медни тасчета за вода ; 1 бр. електромотор
с мощност1,1 киловата; 1 бр. алуминиев леген с вместимост 10 литра; 1 бр.
разширителен съд от охладителна система
на комбайн Е -516; 30 метра
ел.проводник; 2 бр. кранчета за чешма; 1бр. електрически бързовар; 1 бр.
метален ченгел, както и метални вещи- отпадъчно желязо с тегло 40 кг. След това заедно с
тези предмети, напуснали имота. Отново двамата поделили по между си откраднатите вещи и се прибрали в домовете
си. По-късно същите , двамата подсъдими продали на
различни трети лица – на свидетеля Иван Димитров
и на св. Велика Михова Асенова, двамата от гр. Елхово
Няколко
дни по-късно, конкретно на 12.04.12г, свидетелката Я.С. установила че от
наследствения имот липсват и са
откраднати множество вещи, за което уведомил
полицейските органи.
На
неустановена дата през периода от
09.04.2012г до 11.04.2012г, подсъдимата П.М., индивидуално и сама решила до отиде до имот находящ се в
с.Попово, на ул.” Индже войвода “ № 22, за който знаела, че е необитаем. Същият бил собственост на
свидетеля Ж.С.Ж.. От този имот, подсъдимата взела 10 метра оградна
мрежа, която по-късно продала на св. Иван Димитров Димитров.
Извършената кражба на посочената движима вещ, установил св. Ж.Ж. на 20.04.12г,
а неговият син – св. С.Ж., уведомил писмено полицейските органи.
След
проведени оперативно-издирвателни мероприятия, се
установили и извършителите на описаните престъпни деяния- подсъдимите С.М. и П.М..
По късно, всеки от тях доброволно предал
на полицейските органи различни вещи, съответно първият – ножица за рязане на
метал, марка “Топ мастер”, за което се съставил
протокол за доброволно предаване от 12.04.12г, а втората- П.М. предала общо 17,5 метра ел. проводник, тип мостов, на парчета с
различна дължина, видно от протокол за доброволно предаване от 12.04.12г. В
съдържанието на посочените два протокола са обективирани
и личните им обяснения - предпроцесуални, за
произхода на предадените вещи от тях. Също така, с протокол за доброволно предаване
от 21.04.12г свидетелят Иван Димитров Димитров е
предал 10 метра оградна мрежа, която вещ срещу разписка от 05.05. 12 е
върната на един от собствениците й- св. С.Ж.Ж.. Т.е. налице е възстановяване на
част от вредите, причинени от цялото продължавано престъпление
От
заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза, назначена в хода на
ДП, се установява паричната равностойност на откраднатите вещи, възлизаща общо в
размер от 525,22лв. Сумата е формирана от сбора на индивидуалните пазарни
стойности на отделните вещи, предмет на обвинението, относно които и в тази си част
се цени заключението по експертизата. Въз основа на същата, съобразно данните
от констативно съобразителната й част по зад.1, следва пресмятането за
определяне пазарната стойност на движимата вещ, представляваща 10м оградна мрежа, в размер на 20,30 лв,
отнета от владението на собственика Ж.Ж., която е идентична по родов признак с
оценената от вещото лице/ 6 м.
оградна мрежа/. В останалата й част, касателно оценката на катинари – общо 12бр., експертизата
не се обсъжда, тъй като тези вещи не са предмет на престъплението за което
повдигнато конкретното обвинение – кражба. Последните са обект на
унищожаване/повреждане, което съставлява отделен престъпен състав/чл.21 НК/,
каквото обвинението обаче не е повдигнато, в случая.
В хода
на досъдебното производство е бил извършен и оглед на местопроизшествие, ситуирано в района на пункт за изкупуване на вторични
суровини, в гр. Елхово, на ул.”Ал.Стамболийски” стопанисван от СИНТИЯ” ООД. За
това процесуално действие е съставен надлежния протокол от 12.04.12г от
разследващия орган, в който като обективни находки са описани открити деформирани съдове- медни 6 бр. , метален разширителен
съд от охладителна система на комбайн. В същия протокол са описани открити в служебното помещение - офис, договори за покупко-продажба на количества
черни и цветни метали от 12.04.12г с №№ 688
и 1714, с доставчици –Велика М.Асенова, предала мед и Иван Димитров –предал мед и алуминий. Изготвен
е и надлежен фотоалбум към протокола.
Подсъдимият
С.С.М., видно от справка за съдимост не е осъждан /реабилитаран
по право за осъждане по Присъда по НОХД № 214/03г на ЕРС. Подсъдимата П.И.М.,
също не е осъждана, което се установява и от личната й, актуална справка за
съдимост, приложена по делото.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на
чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се
цениха направеното в с.з. самопризнания от подсъдимите С.М. и П.М.
подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по
надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства-протокол за оглед на местопроизшествие от 12.04.12г в гр. Елхово,с
изготвен фотоалбум към него ; 3 бр.протоколи за доброволно предаване от 12.04.12г
и от 21.04.12г на вещи –кабел, ножица за рязане на метал и оградна
мрежа – 10 метра, подписани от подс. П.С., вторият от
подс. С.М. и третият от св. Иван Димитров,, съдържащи
саморъчните им обяснения относно притежанието и произхода на същите вещи;2 бр..
справки за съдимост, заключение по съдебно стоково- оценителни експертизи, разписка
от 05.05.12г за връщане на вещ -10м оградна мрежа на
собственика, както и гласните доказателства. Съдът кредитира свидетелските
показания на разпитаните в ДП свидетели –Я.В.С., С.Ж., Ж.Ж., Иван Димитров,
Велика Михова Асенова, всички те материализирани в съответни протоколи за
разпит на свидетели. Същите са логично
правдиви, вътрешно и помежду си непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради
което не се намериха основания за тяхната критика, включително и досежно първите двама, в качеството и на пострадали от
деянието поради което могат да се считат заинтересовани от изхода на делото. Обясненията на подс.
С.М., дадени в ДП пред съдия, в производство по чл. 222 НПК,образувано в ЧНД №
170/12г, както и тези на П.М., също се възприеха от съда за достоверни, тъй
като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства. Последните,
както и показанията на горепосочените свидетели, съдържими се в протоколите за
разпитите им, съставени в ДП са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти
за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно изпълнителното деянието, механизма на
осъществяването му и предмета на престъплението, като установяват фактическите
действия по отнемането на вещите, последващото им своене
и разпореждане с тях, начина на проникване в жилищните имоти.
Съдебният
състав възприема изцяло и заключението по стоково-оценителната експертиза, в частта и относима
към обвинението и предметите на престъплението, която не се оспорва от
страните, кореспондира и със стойността, визирана в обвинителния акт.
За достоверни по своето съдържание се цениха и
писмените доказателства, също не оспорени от страните, така и също и писмените
доказателствени средства, материализиращи действия по разследването- оглед,
валидно извършени в съответствие с правилата на НПК, съдържащи всички изискуеми
реквизити.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са еднопосочни и в корелация помежду си, поради
което съдът ги кредитира изцяло, със съображения относно свидетелските
показания, по-горе изложени. Поради това, съдът прие, че направеното от страна
подсъдимите признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на
фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
При
така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният
състав намира за безспорно установено, че подсъдимите –С.М. и П.М., са
осъществили от обективна и субективна страна, съставът на продължавано престъпление
по чл. 195,ал.1,т.3 и т.4,вр.чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2, вр.чл.26,ал.1 НК, тъй
като в периода от 07.04. до 10.04.2012г, а за подсъдимата П.М. ***, действайки
в съучастие помежду си като извършители, чрез разбиване на преграда здраво
направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство – ножица за
рязане на метал, а на последната посочената дата /11.04.12г/ подс. П.М. и сама, последователно са отнели чужди движими
вещи, на стойност съотв. 504,92лв и 525,22лв, от владението на различни собственици, без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, както следваа:
На
07.04.2012г, вечерта, в село Попово, от къща находяща се на ул.” Димитър Димов”
№ 27, двамата в съучастие помежду си,
действайки като извършители, чрез разбиване
на преграда здраво направена за защита на имот- прерязани 8 бр. катинари на
врати на различни помещения в имота и чрез използване на техническо средство- ножица
за рязане на метал, марка „Топмастер”, са ОТНЕЛИ чужди
движими вещи - 30 бр. буркани, с вместимост 800мл, с домашно пирготвени консерви; 1 бр. бакърена тава с диаметър 50св; 1
бр. метална тенджера с вместимост 3лв;
метални вещи –болтове, планки, винкелови парчета, с
общо тегло 50кг, всичко на обща стойност 86,10лв, както и направили ОПИТ да
ОТНЕМАТ – 3 бр. метални поливни тръби с дължина 4 метра всяка и 6 метра оградна
мрежа, всичко на обща стойност 33,68лв, от владението на собственика им Я.В.С. ***,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Досежно опита за отнемане, деянието е останало недовършено
по независещи от тях причини.
На
10.04.2012г, вечерта, от същото място – с. Попово, общ.Болярово, от къща,
находяща се на ул.”Димитър Димов” № 27, подсъдимите С.М. и П.М., в съучастие
помежду си, действайки като извършители, чрез разбиване на преграда здраво
направена за защита на имот - прерязани
4 бр. катинари на вратите на различни помещения в имота и чрез използване на техническо средство – ножица за
рязане на метал, марка „Топмастер”, са ОТНЕЛИ
чужди движими вещи – 2 бр. медни бакъра
с вместимост 8 л; 1бр. медно бакърче с вместимост 4л;
1 бр. бакърена тенджера с вместимост 3л; 4 бр. месни тасчета за вода; 1бр.
електромотор с мощност 1,1 kw; 1 бр. алуминиев леген с вместимост 10л; 1 бр.
разширителен съд от охладителна система на комбайн Е-516; 30метра ел.проводник;
2бр. кранчета за чешма;1бр. електрически бързовар; 1бр. метален ченгел и
метални вещи-отпадъчно желязо, общо 40 кг, всичко на обща стойност 385,14лв, от
владението на собственика им- Я.В.С. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят.
На
неустановена дата, в периода от 09.04.2012г до 11.04.2012г, в с.Попово,
общ.Болярово, от къща находяща се на ул.” Индже войвода” № 22,
подсъдимата П.М., действайки сама,
индивидуално е ОТНЕЛА чужди движими вещи – 10 метра оградна мрежа, на стойност 20,30лв от владението на
собственика и Ж.С.Ж. ***. По отношение самоличността, в частта на личното име
на последния, съдът приема, че в диспозитива на
обвинителния акт е допусната техническа грешка, тъй като в
обстоятелствената му част се сочи този имот да е собственост на св. Ж.Ж., съответно св. С.Ж.- негов син, сигнализирал
РУП за кражбата от имота, установена от
първия. С тези съображения, в рамките на същото фактическо обвинение, без да се
налага и неговото изменение, доколкото действително се касае до продължавано
престъпление, отделните деяния от които засягат собствеността на различни
собственици – субекти ФЛ, съдът постанови присъдата, в чиято осъдителна част се възпроизведоха признаците от обективната
страна на единното, цяло продължавано престъпление, с квалифициращите го
обстоятелства от състава на чл. 195,алл.1,т.3 и т.4
НК, съгласно възведената с обвинителния акт правна квалификация. В контекста на
тези разяснения, както и при съобразяване разбирането-трайно утвърдено в
съдебната практика относно продължаваните престъпления, че в неговата верига
отделните единични деяния, не се явяват като самостоятелни престъпления,
всъщност не се налага и оправдаване на подсъдимата, респ. обективирането
на отделен оправдателен диспозитив.
Налице
са достатъчно данни, както и преки, и косвени обстоятелства, съдържими се в свидетелските показания, така
и в обясненията на подсъдимите, установяващи последователно извършените от С.М.
и П.М., изпълнителни действия по отнемането на описаните движими вещи, предмет
на единното продължавано престъпление, механизмът на осъществяването им, както
и авторствто - в лицето на двамата подсъдими. Доказани са и фактите за времето и
мястото на отделните престъпни деяния, образуващи веригата на продължаваното
престъпление. Доказателствата по делото са безпротиворечиви,
единни и последователни, която правна преценка се налага за показанията на свидетелите, направеното
самопризнание от подсъдимите по реда на чл. 371,т.2 НПК, подкрепящи се и от
писмените доказателствени източници. В тази насока цениха се от съда
показанията на свидетелите – Я.С., Ж.Ж., С.Ж., Ивана Димитров и Велика Асенова,
така и дадените обяснения пред съдия на подс. С.М.,
пряко и косвено относими
към съставомерните признаци от обективната страна на всяко
от деянията. Налице са, доказани фактически действия, извършени общо от
подсъдимите, както и индивидуално от
подсъдимата П.М., за едно от деянията, изразили се в проникване в помещения –
отделни стаи от навес и в дворно място, на различни имоти и отнасянето на различни вещи, с което те са
прекъснали фактическата власт на техните собственици и са установили своя
такава. В тази изпълнителна форма се състои и отнемането на движимите вещи,
като от др. страна обективно е вярно, от страна на собствениците е липсвало съгласие за това своене, изводимо от свидетелските показания на /Я. В.С. и Ж.Ж.,
С.Ж./, подкрепящи и самопризнанията на подсъдимите, които са ги отнели
независимо от чуждата воля. Деянието е довършено, за по-голяма част от вещите и
в конкретния случай, намерението за противозаконното присвояване на вещите е пряко манифестирано, с оглед последващото
разпореждане със същите - чрез продажбата им. Ето защо, безспорно следва да се
приеме за настъпил съставомерния престъпен резултат
от единното продължавано престъпление. Този извод на съда не се променя и от
факта, че за деянието от 07.04.12г по
отношение на част от вещите - изнесени от помещенията на навеса в имота на
ул.”Д.Димов” № 27 в с. Попово, именно
поливни тръби и 6 метра
оградна мрежа, е налице само опит за отнемане, като
същото е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини- лоши метереологични условия, поради което те ги оставили в двора и не са ги отнесли със
себе си. В случая това уточнение, не влияе на цялостната преценка на общото единно
продължавано престъпление. Още повече, след като правният резултат – довършен
опит, т.е. недовършено деяние се отнася само до част от движимите вещи, обект
на изпълнителните действия на подсъдимите от 07.04.12г в един и същ имот, което
сочи деяние, изпълняващо едно общо предварително решение за отнемане на
вещи, с последваща промяна на
намерението само за част от вещите . А и
в крайна сметка опитът, дори оценен като отделно деяние във веригата на продължаваното
престъпление не се отразява съществено или значително върху тежестта на
цялостната престъпна дейност.
Всеки един
от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал, както в действията по
отнемане на движимите вещи, така и в установяването на фактическата власт върху
тях, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на
чл.20,ал.2 НК.
Квалификацията
на продължаваното престъпление по чл. 195,ал.1,т.3, НК е доказана, с оглед
обстоятелството, установено от свидетелските показания, че при проникването в
отделните помещения от навеса, в имота находя се на ул.”Д.Димов „ № 27, на
датите 07.04. и 10.04.12г, подсъдимите са прерязали катинарите, поставени на
вратите на същите, представляващи отделни стаи. Предвид това, тези техни
действия, безспорно консумират разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, с оглед защитно
предназначение на посочените предмети
/катинарите/ и съгласно обвързващите указания дадени с ППВС № 6/71г. С оглед доказаното използване
и на инструмент –клещи за рязане на
метал, марка”Топмастер”, посредством които са срязали
част от катинарите, за да ги отстранят, за отнемането на вещите, доказан се явява и др. обективен,
квалифициращ признак - използването на
техническо средство, от тук и квалификацията на деянието по чл. 195,ал.1,т т.4 НК.
Предмет
на престъплението са били движими вещи, подробно описани по-горе, противоречия
относно отнетото имущество не съществуват, като тези вещи притежават определена
стойност, за групата на движимите вещи – битови предмети, кабел и хранителни
продукти – общо 525,22лв –за всички, съотв. 504,92лв-
за вещите отнети в резултат на съучастническите действия между двамата
подсъдими. Тази парична равностойност е доказана от кредитираното заключение по
съдебно-оценителната експертиза, назначена от досъдебното производство.
На последно място, налице е и
квалификацията - продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй
като се касае за доказани три отделни деяния, осъществяващи поотделно еднакви
състави на едно и също по вид престъпление, извършени в съучастие и
индивидуално от един от подсъдимие, реализирани са през непродължителни периоди
от време -07.04. до 11.04.2011г, при относителна една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предходното, с оглед вътрешната им определеност и насоченост-
облагодетелстване по престъпен начин. Тази връзка и ги характеризира като едно продължавано
престъпление и същите се преценяват в съвкупност, с оглед причинения общ
престъпен резултат.
От субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от подсъдимите – виновно,
при пряк умисъл и с присвоително
намерение, като изводите за наличието на общност на субективните им представи,
са безспорни. Всеки от подсъдимите –С.М. и П.М., е съзнавал че вещите са чужди,
липсата на съгласие за своенето им от страна на
собственика, от тук разбирал обществената опасност на престъпленията,
предвиждал е техните последици и в субективно измерение – пряко е целял настъпването им-противозакноно
присвояване, като неизбежен резултат от действията си. Техният умисъл, в
интелектуално-волевия си елемент, е бил обективиран в изпълнителните деяния на
престъпните прояви, в условията на продължавано престъпление. Едновременно с това,
при общо осъществени деянията, всеки от подсъдимите е бил наясно с
обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за постигане на общия престъпен резултат,
осъзнавайки ролята и прякото им участие в осъществяване на същите.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна С.С.М. и П.И.М. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,т.4,
вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал. НК, съобразно възведените правни
квалификации по обвинение.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващите се наказание
при условията на чл. 58а, ал.1 НК. При спазване общото правило на чл.54 НК, съдът взе предвид обществената опасност на всяко от деянията, която за
продължаваното престъпление кражба се явява завишена, с оглед броя на
отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление, дадеността
на два квалифициращи признака,
еднакви за две от деянията. Досежно личната обществена опасност на дейците, съдът прие,
че същата не е висока тъй като и двамата
не са осъждани, относно подс.С.М., поради настъпила
реабилитация по право, което се съобрази като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Съдът отчете, с тази
правна преценка, изразеното съжаление от подсъдимите, от др. страна по
отношение на подс. М. и изключително ниската стойност
-20,30лв на отнетите вещи при деянието осъществено самостоятелно от нея, така и
възстановяването на тази щета, чрез връщане, както по отношение и на двамата че част от
предметите на престъплението представляват отпадъчни вещи – желязо, респ.
метални предмети-болтове, планки. С ефект на отегчаващи отговорността
обстоятелство, съдът отчете - извършването на деянията, в последователност в един
много кратък период от време, времето
на осъществяването им - в тъмната част на денонощието, както и отнемането на вещи от имоти, които не са били
постоянно обитавани, относимо към надзора на същите, така още и относително
високата стойност вредите, настъпили като общ престъпен резултат на цялото
продължавано престъпление, надхвърлящ размера на минималната работна заплата
към датата на деянието/270лв ПМС , включително и към датата на постановяване на
пръсидата, съизмеримо с превишение от 1,5 пъти. В
случая използваните средства, доколкото попадат в правната квалификация, съдът
не отчита за отегчаващи обстоятелства, тъй като същите се явяват предварително
съобразени от закона. Ирелевантна, като смекчаващо обстоятелство е и възрастта на подсъдимите, която очевидно
е в зрелостта си, на около средната биологична за човека, нито е млада респ. в
началото на пълнолетието. При така обсъдените релевантни за отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и в количествено отношение,
съдът прие превес на смекчаващите такива, без същите да са многобройни или
изключителни, поради което наказанията се индивидуализираха при условията на
чл.54,ал. НК и към минимума на предвиденото в съответната приложима материална
наказателна норма.
Мотивиран
така, в рамките на предвиденото в приложимата материалноправна
наказателна норма на чл. 195 НК, съдът
определи наказания, както следва:
-на
подсъдимия С.С.М. наказание от 1 година лишаване от свобода, на основание
чл.195,ал.1,т.3,т.4 НК, което по правилото на чл. 58а НК се редуцира с 1/3, или
4 месеца, спрямо цялото- 12месеца/ и като краен резултат на същия се наложи
наказание за срок от 8 /осем / месеца ЛСв.
- на
подсъдимата П.И.М., на основание чл.195,ал.1,т.3,т.4 НК, се определи наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода, което се редуцира с 1/3/т.е. 4 месеца, в резултата на отнасяне към
цялото – 12 месеца/, съгласно императивното правило на 58а,ал.1 НК. Така на
тази подсъдима, като краен резултат се наложи наказания лишаване от свобода за
срок 8 /осем/ месеца.
Съдът
прие, че по отношение на двамата подсъдими са налице основанията по чл.66,ал.1 НК и не е
наложително те да изтърпяват ефективно наложените им наказания. Тъй като и
двамата са с чисто съдебно минало –неосъждане,
установени по делото са и др.смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и при съобразяване индивидуалната обществена опасност на извършените от
тях деяние и личната им такава, с отдаване приоритет на личната превенция, поради
това съдът счита че целите на наказателната репресия биха се постигнали и с
условно осъждане. В случая наложените наказания са в рамките на три години и при
липса на осъждания за др. престъпления за който и да е от подсъдимите, към момента, с което са удовлетворени и формалните
условия от ФС на чл. 66,ал.1 НК. С тези
съображения, на посоченото правно основание съдът отложи изпълнението на
наказанието наложено на подсъдимите С.М. и П.М. за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане в сила на присъдата, който е минималният предвиден в
закон, съобразен с превеса на смекчаващите вината обстоятелства.
Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, ,по убеждение на настоящата инстанция, съответстват на степента на
обществена опасност на престъплението и с тази на личността на дейците, те се явяват
справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
На основание чл.
53,ал.1,б.”А” НК, се ОТНЕ в полза на Държавата на вещественото доказателство – 1 бр. клещи за
рязане на метал, марка „Топмастер”, представляващи
средство за извършване на престъплението, която движима вещ е собственост на
подсъдимия С.М., по аргумент от презумпцията на чл. 69 ЗС. Същата, съдът
постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, поради малозначителната й стойност.
При
признаването на подсъдимите за виновни по предявените им обвинения,съдът на
основание чл. 189,ал.3 НПК, осъди всеки
от тях да заплати в полза на държавата – по 18,75лв разноски от общо сторените
37,50лв в ДП, вносими по сметка на ОД на МВР-Ямбол,
както и по 5лв-ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по бюджета на съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: