Разпореждане по дело №16580/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33016
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20221110116580
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 33016
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20221110116580 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 61479/09.03.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу
ИВ. К. П.. Претендира се вземане в размер на 1000,00 лева – главница по
Договор за кредит № .......... от 19.04.2016 г. сключен между длъжника и
„фирма” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на заявлението –
29.03.2022 г. до изплащането на вземането, 958,62 лева – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2016 г. сключен с
„фирма” ЕООД, 256,71 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., 534,68 лева – мораторна лихва за
забава по договора за кредит за периода от 19.04.2016 г. до 23.02.2021 г.,
407,84 лева – мораторна лихва за забава по договора за поръчителство за
периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се
основа на клауза, която е нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал. 1,
хип. 2 ЗЗД) – налице е заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения,
представлява заобикаляне на ограниченията на императивната норма на чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК и води до оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът
постига незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона. Още
1
повече като се вземе предвид, че кредиторът „фирма” ЕАД е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител „фирма” ЕООД.
Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които
се предвиждат акцесорни задължения по договора за кредит – да се сключи
договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество, както и
клаузата в договора за поръчителство с дъщерното за кредитора дружество,
която предвижда заплащане на възнаграждение за предоставеното
поръчителство, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и
имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19,
чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната
съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния
принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не
следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
По изложените мотиви и на основание чл. 413 ГПК, Софийски районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 61479/09.03.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу ИВ. К. П. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 958,62 лева – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 19.04.2016 г. сключен с „фирма” ЕООД във
връзка с Договор за кредит № .......... от 19.04.2016 г. сключен между
длъжника и „фирма” ЕАД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2