Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр. Хасково, 07.02.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Галя
Кирилова и прокурора Антон Стоянов, като разгледа докладваното от младши съдия
Ирена Аврамова ВНОХД № 471 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 43 от 31.07.2018 г., постановено по НОХД № 515 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Д., подсъдимият Т.Н.Т. е признат за невинен в това, че на
03.04.2017 г. на ПП I-5
(Е-85) на км 272 между гр. Д. и с. Р., общ. Д.град, противозаконно унищожил
(пробол/срязал с нож) чужда движима вещ – автомобилна гума марка „К.“ с размери
185/65/15 на стойност 60 лева, собственост на АПИ гр. София – престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
така повдигнатото му обвинение.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП - Д.град
с оплакване, че е неправилна и необоснована. Изложени са съображения, че от
събраните по делото доказателства можело да се направи извод, че подсъдимият Т.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК. По наведените в протеста доводи прокурорът предлага отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
законоустановения срок са подадени писмени възражения от адв. З.Г. – защитник
на подсъдимия Т.Т., в които е изразено становище, че подаденият протест е
неоснователен, а постановената присъда – правилна и законосъобразна. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага допълнителни аргументи
в подкрепа на депозирания въззивен протест.
Защитникът
на подсъдимия – адв. З.Г. поддържа изложените съображения и искания, като моли
за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.
Подсъдимият Т.Н.Т. редовно призован
не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за отмяна
или изменение на постановената от първостепенния съд присъда.
При
преценка на доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното
следствие, проведено пред първата и настоящата инстанция, въззивният съдебен
състав прие следното:
Т.Н.Т. е роден
на *** ***, общ. Д., ул. „П.“ № **, българин, български
гражданин, с ***************, *******, неосъждан,
ЕГН **********.
За периода от
03.04.2017 г. до 07.04.2017 г. свидетелят И.Й.Д.- служител в АПИ - гр. София
бил командирован в Областно пътно управление - гр. Хасково със задача контрол
по републиканската пътна мрежа на съответната територия. За целта му бил
зачислен служебен автомобил марка „Д. Д.“, с рег. № СВ ****ВН.
На 03.04.2017
г. при изпълнение на служебните си задължения свидетелят Д. извършвал контрол
на движението на превозните средства по ПП I-5, Е-85, на км 272 между гр. Д.
и с. Радиево, общ. Д. В около 13:30 часа спрял за проверка верижен трактор
марка „Ч.“, модел МТС 775Е, с рег. № Х *****, превозващ селскостопанска техника
- култиватор и управляван от свидетеля Р.М.Х.. Последният спрял трактора зад
служебния автомобил на АПИ, който се намирал в отбивка на пътното платно.
Понеже не разполагал с всички необходими документи за превозното средство,
свидетелят Д. му казал да се обади на работодателя си, който да ги донесе. В
изпълнение на указаното свидетелят Х. позвънил на подсъдимия Т.Т., който бил
управител в „Агро ДТ“ ООД, където свидетелят работел като тракторист. От своя
страна свидетелят Д. се обадил в ОПУ - гр. Хасково и поискал съдействие за
извършване на проверката, при което на мястото бил изпратен свидетелят Б.М.Б..
Двамата направили измерване на габаритите на трактора и установили, че
надвишават нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. На въпроса дали има
разрешително за движение на извънгабаритно превозно средство свидетелят Х.
отговорил отрицателно. Тогава свидетелят Д. му обяснил, че това съставлява
нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е длъжен да му състави
акт за установяване на административно нарушение.
Междувременно
на мястото се появил свидетелят К.Х.Д., изпълняващ длъжността “агроном” в
управляваното от подсъдимия дружество. Той спрял автомобила си зад трактора и
през повечето време стоял там. Скоро след това пристигнал подсъдимият Т.Т.,
който се представил като собственик на трактора, при което свидетелят И. Д. му
обяснил за констатираното нарушение и за необходимостта да се снабди с
разрешително за движение на извънгабаритно превозно средство. След около 10
минути пристигнала и свидетелката К. И. Г. на длъжност “мениджър
продажби” в „Агро ДТ“ ООД, която спряла управлявания
от нея автомобил до този на подсъдимия Т., намиращ се на отсрещната страна на
пътя. Свидетелката била повикана от подсъдимия и представила трудови договори и
талона на превозното средство.
Впоследствие
свидетелят Д. указал на присъстващите да се отдръпнат, след което седнал на
предната шофьорска седалка на служебния си автомобил и започнал да съставя акт
за извършеното от свидетеля Х. нарушение. Повикал последният при себе си, за да
му снеме личните данни, както и тези на трактора. Заради натовареното движение
свидетелят Х. се дръпнал и застанал пред автомобила на АПИ. В този момент
свидетелят Б. бил вдясно по диагонал от автомобила извън платното за движение и
разговарял по телефона. Свидетелката Г. и подсъдимият Т. се намирали между служебния
автомобил на АПИ и трактора. Внезапно се чул звук от силно изсвистяване на
въздух. Свидетелят Д. усетил, че служебният автомобил се наклонил на една
страна, погледнал в страничното огледало и видял подсъдимия в близост до
задната част на автомобила. Веднага слязъл да провери какво се случва, при
което видял, че задната лява гума била спаднала. Обърнал се към подсъдимия и го
попитал какво прави, на което същият му отговорил, че нищо не е направил.
Свидетелят Б. видял, че настанала суматоха и отишъл при служебния автомобил,
при което заедно със свидетеля Д. установили, че в страничната част на задната
лява гума имало разрез с дължина около 3 см.
Свидетелят И. Д.
се обадил на тел. 112 и на място пристигнали полицейските служители -
свидетелите С.Н.Н.и С.П.С.. Същите установили срязаната гума и провели
разговори с присъстващите лица. Пред полицаите свидетелят Д. заявил, че
подсъдимият е бил най-близо до служебния автомобил и най-вероятно той е срязал
гумата. Подсъдимият Т. от своя страна отрекъл да е извършал подобно нещо.
Впоследствие полицейските служители забелязали, че върху предната част на
трактор между противотежестите бил забит нож. Свидетелят Х. им обяснил, че го
използвал за почистване на кал и храсти. С протокол за доброволно предаване
подсъдимият Т. предал ножа на полицейските служители.
Непосредствено
след това свидетелят Д. продължил съставянето на акта, а свидетелят Б. сменил
спадналата гума с резервната и всички се отправили към РУ на МВР - Д. за
изясняване на случая. С протокол за доброволно предаване свидетелят И. Д.
предал срязаната гума.
При
проведеното разследване е извършен оглед на веществени доказателства, като
видно от съставения протокол автомобилната гума е марка „К.“, с размери
185/65/15. Върху външната страна на гумата е констатиран един разрез с дължина
2,5 см. Предаденият нож е с обща дължина от 25 см, с острие от бял метал и
дължина 14 см в единия край и 15 см в другия поради формата на дръжката. Върхът
на ножа е огънат, а острието зацапано с кафяво вещество, дръжката е черна
пластмасова, увита плътно в черно тиксо - изолирбанд. В резултат на извършена
дактилоскопна експертна справка върху ножа не са открити годни дактилоскопни
следи с оглед идентификация на личност. Назначена е трасологическа експертиза,
от чието заключение се установява, че е възможно разрезът на гумата да е
направен с изследвания нож. Видно от заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност към 03.04.2017 г. на 1 бр.
лятна автомобилна гума марка „К.“ с размери 185/65/15, оценена като втора
употреба, е 60 лв.
В хода на
досъдебното производство е проведен следствен експеримент, чиито резултати са
обективирани в протокол от 06.07.2017 г. Изследвано е местоположението на лек
автомобил „Д.“ с рег. № СВ ****ВН и трактор модел „Class“ с рег. № Х *****,
както и на свидетелите Р. Х., К. Г., И. Д.,
Б. Б. и подсъдимия Т.Т.. Съставен е и албум на следствения експеримент.
За изясняване
на делото от фактическа страна във въззивното производство е назначена съдебна
автотехническа експертиза. От представеното заключение се установява, че при
констатираната дължина и гладкост на срязване на процесната гума според
експерта звукът (свистенето) започва едновременно със срязването, спадането
продължава около 15 секунди до изравняване на налягането в гумата с
атмосферното налягане и завършва с опиране на джантата до земята. В съдебно
заседание на поставен от защитата въпрос вещото лице изразява мнение съобразно
дългогодишния си опит, че срезът на гумата не е направен с процесния нож.
Разяснява, че съшият не е съвсем остър, а констатираната форма на среза,
известна като „лястовичка“ се получава, когато пробиващият предмет е с остър
връх.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, заключенията на приетите експертизи, както и от
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства.
При така
установените факти въззивният съд намира, също като първоинстанционния, че от
събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин
подсъдимият Т.Т. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, в извършването на което е обвинен с
внесения обвинителен акт. Сред материалите по делото не е
налице нито един пряк доказателствен източник, който да дава категоричен и
утвърдителен отговор на въпроса за авторството на инкриминираното деяние в
лицето на подсъдимия. Не може да бъде споделено становището на прокурора,
изложено в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, че по делото са
събрани множество косвени доказателства, установяващи съпричастност на подсъдимия
към престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За да бъде основана
осъдителна присъда само на косвени доказателства е необходимо в своята
съвкупност те да представляват система от факти, свързани помежду си по начин,
че да водят до единствен възможен извод за основните факти, включени в предмета
на доказване по делото, което в случая съдът преценява, че не е налице.
На първо
място, извод за участието на подсъдимия Т. в извършване на престъплението не
може да бъде изведен от събраните по делото гласни доказателствени средства.
Същите са подробно и задълбочено обсъдени в мотивите на протестирания съдебен
акт, с оглед на което настоящата инстанция намира за ненужно да преповтаря в
цялост изложения в тази насока доказателствен анализ. В своята съвкупност
показанията на разпитаните по делото свидетели са като цяло еднопосочни и без
съществени противоречия установяват протичането на събитията на инкриминираната
дата и място. С важно доказателствено значение са показанията на свидетелите И.
Д., К. Г. и Р. Х., които непосредствено са възприели, че подсъдимият Т. се е
намирал в близост до автомобила на АПИ, когато са чули звука от изсвистяването
на намиращия се в гумата въздух. Същевременно никой от тези свидетели –
очевидци не е видял подсъдимият да извършва конкретни действия, насочени към
въпросната гума. В тази насока, както отбелязва и първоинстанционния съд,
най-подробен и описателен е разказът на свидетеля Д.. Последният споделя, че в
момента, в който е чул изсвистяването, е погледнал в страничното огледало за
задно виждане и е видял подсъдимият до автомобила, но същият не е бил наведен,
не е извършвал никакви действия и не е държал нищо в ръцете си. Другите
присъствали на мястото свидетели – Б. Б. и К. Д. не са имали пряка видимост към
задната лява част на процесния автомобил и не са възприели какво се е случило с
въпросната гума. Що се отнася до полицейските служители – свидетелите С.Н.и С.С.,
в преобладаващата им част техните показания представляват производни
доказателствени източници. Интерес предизвиква възприетото от тях при разговора
им със свидетеля Д., който е изразил подозрение, че най-вероятно подсъдимият Т.
е срязал гумата на служебния автомобил. Това обаче почива на предположение,
обусловено от обстоятелството, че подсъдимият е бил най-близо до автомобила,
като същевременно подобни съмнения свидетелят Д. не е изложил в разпита си пред
първоинстанционния съд. Така или иначе показанията на този свидетел не са
достатъчни за уличаване на подсъдимия в осъществяване на инкриминираното
деяние.
На следващо
място, настоящият въззивен състав счита, че описаният в обвинителния акт
механизъм на унищожаване на процесната автомобилна гума не намира подкрепа в
събраните по делото доказателства. По неразбираеми за настоящата инстанция
причини огледът на местопроизшествието е извършен след като процесната гума е
била демонтирана и в двора на РУ на МВР - Д. Това обстоятелство не позволява да
се установи с категоричност къде точно по протежението на процесната гума е бил
разположен разрезът, с оглед на което да се направи преценка за евентуално
необходимите за нанасянето му действия. Както бе посочено, никой от свидетелите
- очевидци не е възприел извършени от подсъдимия действия в момента, в който
вниманието им е било привлечено от изсвистяването на гумата. В заключението на
назначената във въззивното производство съдебна автотехническа експертиза се
сочи, че звукът (свистенето) е започнал едновременно със срязването. При тези
данни въззивният състав не приема за надлежно доказателствено обезпечено и
обосновано предположението, залегнало в обвинителната теза, че с оглед
местоположението на подсъдимия, именно той е срязал въпросната гума.
Не на последно
място следва да се разгледа въпросът за въведения от държавното обвинение като
средство на престъплението нож, открит от полицейските служители забит между
противотежестите в предната част на трактора. Действително от заключението на
назначената трасологическа експертиза се установява, че е възможно разрезът на
гумата да е направен с този нож. Същевременно този извод е направен след като
при съпоставяне на общите параметри на изследваните обекти са установени
съвпадения в общите признаци между широчината на острието на процесния нож и
широчината на разреза на гумата. Това означава, че вероятността този нож да е
средството на престъплението съществува единствено като хипотетична възможност.
От друга страна при огледа на процесния нож като веществено доказателство е констатирано,
че върхът му е огънат. При разпита си пред настоящата инстанция вещото лице по
назначената съдебно автотехническа експертиза изрично заявява, че формата на
разреза на гумата, известна като „лястовичка“ се получава, когато пробиващият
предмет е с остър връх. Предвид изложеното съдът намира, че не е категорично
доказано, че срязването на процесната гума е извършено именно с този нож. Наред
с това следва да се посочи, че върху него не са открити дактилоскопни следи,
които да го свържат с подсъдимия Т..
В контекста на изложените съображения наличната по делото доказателствена съвкупност не позволява да се приеме с необходимата по чл. 303, ал. 2 от НПК увереност и несъмненост за установено това, че подсъдимият Т.Т. е извършител на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. В такъв случай оправдаването на подсъдимия Т. по повдигнатото му обвинение е единственият възможен изход от настоящето наказателно производство. При това положение въззивният съдебен състав намира, че първата инстанция е спазила изискванията на чл. 303 и чл. 304 от НПК, поради което постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43 от 31.07.2018
г., постановено по НОХД № 515 по описа за 2017 г. на Районен съд – Д.град.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.