№ 456
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей А.ов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т.
като разгледа докладваното от Андрей А.ов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 09.09.2021 г., постановена от СРС, НО, 19-ти състав по НОХД № 16285
по описа за 2019 година, съдът е признал подсъдимия П. Й. ИГН. за ВИНОВЕН за това, че
на 22.03.2019 г., около 16:00 часа в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 21, пред вх. А се заканил с
убийство на М. МД. АБД., като му казал „Ще те убия!“ като това заканване е възбудило у М.
МД. АБД. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал. 1
от НК, поради което и при условията на чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с 3 /три/ години.
Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимия П. Й. ИГН. по повдигнатото
обвинение, че се е заканил с убийство на лицето М. МД. АБД. като му казал: „Ще те
ликвидирам!“, „Ще ти се случи нещо много лошо и няма да се прибереш жив!“, като това
заканване би могло да възбуди у М. МД. АБД. основателен страх за осъществяването му.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в
тежест на подсъдимия П. Й. ИГН. направените по делото разноски на досъдебното
производство в общ размер на 638, 40 /шест стотин тридесет и осен лева и четиридесет
стотинки/ лева в полза на СДВР и в размер на 1 351, 50 /хиляда триста петдесет и един лев и
петдесет стотинки/ лева е полза на СРС и в размер на 200 /двеста/ лева в полза на НБПП.
Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна въззивна жалба от
защитника на подсъдимия – адв. К.К., САК. В жалбата се сочи, че присъдата е
1
незаконосъобразна, поставена в противовес на събраните по делото доказателства и
немотивирана, като с нея се прави и искане за оправдаване на подсъдимия.
В допълнението към въззивната жалба от адв. К. са изложени подробни съображения за
неправилна интерпретация на доказателствените материали от съда и достигнати
неправилни фактически изводи. Несъгласие се изразява на първо място със възприетата от
първата инстанция случайна поява на инкриминираното място от страна на свидетелите по
делото и по- конкретно на съседите на пострадалото лице. Според защитата е налице
съществена празнота и неяснота в мотивите досежно показанията на св. С. и тези на
пострадалия М., както и че в тези свидетелски показания има противоречия относно
психическото състояние на М.. Посочва се, че единствено експертизата, която не е била в
полза на обвинението, не е била кредитирана, за сметка на останалите, които го подкрепят.
Изложени са аргументи в насока несъгласие с направените от първоинстанционния съд
правни изводи досежно обективната и субективната страна на извършеното деяние. Изтъква
се, че пострадалия е заявил пред лекаря на 18.04.2019 г., че оплакванията му от тревожност
и безсъние датират от една година, на следващо място са посочени свидетелските показания,
твърдящи изпитван страх от страна на пострадалия преди и месеци след инкриминираното
деяние.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти.
В хода на съдебната прения адв. К. определя атакуваната присъда като неправилна и
незаконосъобразна, посочвайки че в допълнението към жалбата подробно са изложени
съображенията за тези твърдения. В допълнение насочва вниманието на съда на лист 14 от
делото са налични обяснения на основание чл. 145 от ЗСВ от пострадалия М. MД А., в които
той изрично твърди, че е извикал съседите си, тъй като е имал опасения, че ще му бъде
посегнато. Според защитата свидетелите лъжат досежно причината, поради която са се
озовали на инкриминираното място. В заключение моли да бъде отменен атакуваният акт и
да бъде оправдан изцяло подзащитния й.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа изложеното от защитата си и не
излага собствени аргументи.
Представителят на СГП определя първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна, както и че са събрани всички относими доказателства, който подкрепят
обвинителната теза. Според прокурора вината на подсъдимия И. е категорично установена,
както и не се откриват съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият в предоставената му последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея,
както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт намира следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение
на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези изложени от
страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни
2
и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините,
поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството пред контролирания съд е
протекло по общия ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички
правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното
деяние и неговия извършител, вкл. конкретно отправената закана с убийство. Съдът е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил
подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени
средства с данните от писмените доказателства и становищата на извършените експертизи.
По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени
средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена
последователност.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от
първата инстанция:
Подсъдимия П. Й. ИГН. е с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Оряхово, обл.
Враца, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, работи като ел.
техник, с адрес по лична карта - с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „****, и живущ
в гр. София, ж.к. „****.
Подсъдимият И. живеел на семейни начела със св. Н.С., която била в бракоразводен
процес с пострадалия М. MД А.а.
На 22.03.2019 г. около 15:30 часа св. С. се чула по телефона с пострадалия да го
уведоми, че ще се наложи да отиде до апартамента, в който пострадалия живее и който е бил
предишното им семейно жилище с цел да вземе документи, които й били необходими. Св.
М. отговорил, че тя има ключ и може да отиде когато прецени, като в хода на разговора им
се намесил подсъдимия и между двамата се развил вербален конфликт. В този момент към
пострадалия се приближили св. С. и св. М. и той им пуснал на високоговорител да чуят
заплахите, който се отправят по негов адрес, а именно „Стой там, сега ще те убия, педераст“
с авторство от страна на подсъдимия.
Пред входа на дома на пострадалия в гр. София, ж.к. „**** се намирали свидетелите
С., св. М. и св. Е., когато дошли св. Н.С., придружена от подсъдимия. Всички те възприели
как подсъдимият И. слизайки от автомобила, който управлявал се насочил агресивно към
пострадалия М., когато се намесил и св. Станчев, който попитал подсъдимия какъв е, на
което последния не отговорил. И. се насочил към пострадалия М. с думите „Ще те убия! Ще
те пребия“. Когато чул тези думи пострадалият се разтреперил и физиономията му се е
променила, което било видно и за присъстващите свидетели. Дори помолил св. Е. да повика
мъжа й, с когото М. бил в приятелски отношения, но същият не присъствал на
инкриминираното събитие. Свидетелката Е. тръгнала да влиза във входа, като с нея влязла и
св. С. и двете се качили в асансьора и пътувайки към горните етажи на сградата св. С. се
оплакала на св. Е. от отношението към нея на свидетеля М.. Подсъдимият се държал
непристойно и по отношение на останалите свидетели и им заявил, че той е дошъл да
защити св. Н.С.. След като последната излязла от блока двамата с И. напуснали
инкриминираното място. Вследствие на развилата се сцена свидетелят М. треперил целия и
останалите свидетели го успокоявали.
Пострадалият М. АД А.а споделил на св. Е., че го е страх да се прибира в жилището
си, а на св. М., че е посетил лекар и е бил зле. Същото споделил и със св. С., която заедно
със съпруга й – св. Станчев придружавали пострадалия до дома му или до болницата.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ и от
заключението на изготвената на съдебното следствие допълнителна такава на пострадалия
М. АД А. се установява, че същият е психично здрав, както и че отправените му заплахи са
възбудили у него реален страх от осъществяването им.
3
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни : показанията на свидетелите М. МД. АБД. /л.63- от СП/, И. М. /л.64 от СП/, С.
Е. /л.80 от СП/, Е. С. /л.81 от СП/, А.С. /л. 80 от СП/ и от части показанията на св. Н.С. /л. 62
от СП/.
Писмени : заключенията на комплексните съдебно психологични и психиатрични
експертизи, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства по
делото, справка за съдимост и др.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на
първостепенния съд, защото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните
гласни и писмени доказателства, ведно с експертните заключения и устните пояснения към
тях. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин
механизма на деянието и авторството на същото. СГС напълно възприема аргументирания
анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата,
относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите,
изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи
в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че действително гласните доказателствени
средства (показанията на пострадалия М. МД. АБД., свидетелите С., Е. и М.) представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Най – напред от разказа на пострадалия М. става ясно времето, мястото
и развилия се инцидент на инкриминираната дата, след което става ясно, че деецът е
отправял заплахи и по телефона непосредствено преди инцидента. Правилно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. М., имайки предвид освен
логичния и последователен разказ, но и факта, че неговите показания са еднопосочни с тези
на останалите свидетели по делото. На следващо място пострадалия дава сведения, че
бившата му съпруга е отишла на инкриминираното място с подсъдимия, двамата
пристигнали с автомобил марка „Ауди“ и от шофьорското място излязъл И. с агресивен
маниер и се насочил към пострадалия. За това обстоятелство свидетелстват и показанията на
св. С. и св. М., които са станали свидетели и на предхождащия телефонен разговор между
пострадалия и И., в който последния е отправял заплахи „Стой там, сега ще те убия,
педераст“. Последните, освен че са преки очевидци на инкриминираното събитие, са
възприели непосредствено преди инцидента атмосферата по телефонния разговор, както и
психичното състояние на пострадалия. Еднопосочни в своите разкази са и двете свидетелки,
че М. е бил видимо притеснен и разтревожен, дори треперил. Във въззивната жалба много
упорито се твърди, че пострадалия сам е повикал своите съседи, с което си е осигурил
свидетели на срещата с подсъдимия. Следва да бъде пояснено на защитата, че причините
поради които св. А. и Е. С., Е. и М. се намирали на инкриминираното събитие са
ирелевантни досежно основния предмет на доказване, а именно поведението на
подсъдимия. Фактът, че свидетелите С. имали предварителна уговорка с пострадалия да
излязат на разходка, не прави техните сведения по- малко качествени или достоверни, при
все че напълно кореспондират с показанията на св. Е. и св. М.. Относно последните дори
настоящата инстанция няма причина да смята, че са имали предварителна уговорка с
пострадалия да бъдат на мястото на инцидента. Житейски логично звучащ и доста подробен
е разказа на св. М., че е слязла да изхвърли боклука, от къде е минала, как се е спряла заедно
4
със св. С. при пострадалия М. и причината е била именно разтревоженото и обезпокоено
емоционално състояние на последния.
В принципен план не съществуват пречки всички факти от предмета на доказване да
бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и
доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК
способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им
сила, стига да са събрани по реда на НПК и да издържат изискванията към тяхната
правдоподобност, установени в съдебната практика. Така че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с
веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В настоящия случай, за
да формира извод за съпричастността на подсъдимия с инкриминираното събитие,
въззивният съд подобно на контролирания, се довери на свидетелските показания на св. С.,
св. М. и св. Е., като по отношение на използваната агресивна реторика от подсъдимия
намират доказателствена опора и в показанията на св. М.. С проявен юридически усет и при
съобразяване с обстоятелството, че св. М. е пострадал от инкриминираното деяние,
районният съд е интерпретирал твърденията му, които с висока степен на доказателствен
интензитет обезпечават повдигнатото срещу подс. И. обвинение. Логично СРС е отчел
вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия досежно възприетите
и пресъздадени правнозначими за неправомерното поведение на подсъдимия обстоятелства,
и съпоставянето на установеното чрез него с останалите доказателства по делото, очертава
логичност и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя
кредитирането му. Свидетелят М. в детайли и с изискуемата се хронология описва
словесния конфликт между него и подсъдимия и отправената заплаха за живота му, както и
последвалото си поведение и емоционално състояние – емоционалната напрегнаност,
притеснение за себе си и да се прибере в дома си. При положение, че показанията на св. М.
не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или нелогични и се отнасят до факти,
които той лично е възприел, а съгласно заключенията на двете КСППЕ свидетелят е със
съхранени възприятно представни възможности и без проблеми с паметта и когнитивните
процеси, няма процесуална пречка именно неговите показания да бъдат поставени в
основата на осъдителната присъда. Това принципно положение е било съобразено от
контролираната инстанция при анализа на заявеното от св. М. относно естеството на
заплахата, съдържанието на отправните фрази и поведението на подсъдимия. За да се довери
на свидетеля, съдът е отчел, че при разпита му не са констатирани съществени непълноти,
вътрешна несъгласуваност или логически противоречия.
Тук е момента да се спомене, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал с
доверие КППСЕ, изготвена от вещите лица К. и Г., тъй като единствено тя е в противоречие
с останалия писмен и гласен доказателствен материал. Нещо повече, настоящата инстанция
сходно на първата, намира за най- обективна и точна би била тройната КППСЕ, изготвена от
вещите лица З.- С., П. и А., която напълно кореспондира с тази на вещите лица В. и Д..
Противно на твърденията във въззивната жалба, че районният съд не е кредитирал
единствено заключението на експертизата, която не е в полза на обвинението е безпочвено и
голословно на фона на заключенията на останалите не една, а две експертизи.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да установи безпротиворечиво
психическото състояние на пострадалия М., поради което настоящата инстанция се
солидализира с изведените фактически констатации досежно емоционалното състояние на
пострадалия.
Въззивният съд намира показанията на св. А.С. са обективни и пълни досежно
развилия се инцидент пред входа на бл. 21, ж.к. „Свобода“, гр. София. Свидетелят дава
информация за поведението на подсъдимия И., както и че е изглеждал видимо разярен,
почервенял и се насочил със заплахи директно към пострадалия М.. Идентични на неговия
5
разказ са тези на св. М., св. Е. и св. С.. Всички те имат еднакво възприятие досежно
поведението на подсъдимия, изречените заплашителни и инкриминирани изрази, както и за
емоционалното разтревожено състояние на пострадалия. Нелогични и неправилни са
доводите във въззивната жалба за противоречия в показанията на тези свидетели, най – вече
по предмета на доказване по настоящето дело, а именно поведението на И. и емоционалното
състояние на пострадалия вследствие на това поведение.
Настоящата инстанция подложи на стриктен анализ и свидетелските показания на Н.С.
като отчете факта, че същата живее на семейни начела с подсъдимия и се явява
заинтересована от изхода на делото, както и факта, че между нея и пострадалия е налице
конфликт. Правилно първоинстанционият съд е кредитирал нейните показания отчасти, тъй
като твърденията й, че подсъдимият не се е държал агресивно или не е изричал
инкриминираните изрази, остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност и в
пълно противоречие с показанията на останалите свидетели по делото. Сходно на предната,
настоящата инстанция отчита факта, че между нея и пострадалия е имало влошени лични
отношения, които на свой ред обаче, се явяват още една пречка за обективната й преценка
досежно развилата се ситуация.
На следващо място съдът ще се спре на обясненията на подс. И., като намира
решението на СРС да ги отхвърли в по-голямата им част за обосновано поради
диксредитирането им от останалите доказателствени източници. Обясненията на всеки
подсъдим могат да бъдат както годно доказателствено средство, така и средство за защита.
Основно право на подсъдимия, закрепено в чл. 55 от НПК, е да дава обяснения по всяко
време и когато пожелае. Законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
В същото време на това право на подсъдимия кореспондира задължението на съответните
органи да подложат изложеното от него на проверка, поради което достоверността им
относно изложените факти от предмета на доказване се оценява на общо основание в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е изпълнил това свое задължение, като аргументирано е приел, че
обясненията на подсъдимия в частта относно това, че не е изричал инкриминираните изрази
срещу св. М. и не се е държал агресивно, а единствено е придружил св. С. до апартамента,
пред входа на който се е развило процесното събитие, представлява изолирана версия,
целяща неговото оневиняване. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че
най-подходящият начин да се депозират обяснения, съдържащи обективно несъществуващи
обстоятелства, е именно чрез преплитането им със съществуващи такива, така че последните
да придадат достоверност на първите и да се затрудни процеса по отсяване на едните от
другите. Такъв подход е предприел в защитната си теза подс. Игнатиев, като към
отговарящи на обективната действителност факти, а именно присъствието му на
инкриминираното място към процесния момент, се е опитал да вплете твърдението, че
никого не е заплашвал и че цялото това е инсценировка на пострадалия и свидетелите.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, в това число и извършените експертизи, очертават една
непротиворечива и логична верига от факти и обстоятелства, от които безпротиворечиво и
по безсъмнен начин се установява както самото деяние и начин на извършване, така и
авторът на същото в лицето на подсъдимия. Изречената от последния закана – „Ще те убия“,
възприемането на тези обстоятелства от пострадалия, както и цялостната ескалация на
спречкването, са от такова естество, което може да възбуди основателен страх от
осъществяване на заканата с убийство.
Правилно районния съд е преценил заключенията по изготвените от вещите лица
съдебно психиатрични и психологични експертизи като пълни, обективни и безпристрастно
дадени, т. к. чрез тях се установяват обстоятелства, свързани с действителното психическото
състояние на св. М. към момента на процесния инцидент, поради което правилно същите са
6
кредитирани от първия съд, като детайлно са анализирани и съпоставени, вкл. с
допълнителните съображения, изложени от вещите лица в открито съдебно заседание.
Правилно районният съд е приел наличието на основателен страх у св. М., като обосновано
е отхвърлил доводите на защитата в обратна насока.
Така обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната
специалност, като са обективни и обосновани, поради което според настоящата инстанция
законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните си изводи.
С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия И., а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани. При
правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е признала подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК.
Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място,
където се намира (раздел V – „Принуда”, глава II на НК - ”Престъпления против
личността”) закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С
реализирането на това престъпление от дееца се цели промяна на поведението и действията
на заплашения, въпреки волята му, в желаната от дееца насока. За осъществяване му се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
Съгласно установената съдебна практика, не е необходимо тези заплахи да са възбудили
такъв страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са били в състояние да възбудят
основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989г.
на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 от
НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с
убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Факт е, че въпросът за наличието на „основателен страх“ в смисъла на чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, е чисто юридически, а не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалия в
това състояние, СГС също направи не само въз основа на съдебно-психиатричната
експертиза и устните изложения на вещите лица, а и след като даде съвкупна оценка на
всички данни от значение за изясняване на това обстоятелство. Налице е вербално
психическо въздействие върху пострадалия М., съпроводено и с агресивно поведение от
страна на подсъдимия, които обстоятелства, преценени комплексно, обективно са
застрашили правно-защитимата му сфера. Отправените от И. реплики са натоварени със
застрашителен потенциал, подсилен и от самото му поведение, което е засилило интензитета
на заплахата. Несъмнено правилно районният съд е заключил, че фразата „Ще те убия“,
повторена неколкократно, ведно с видимо агресивно поведение са били годни да
предизвикат основателен страх за осъществяване на заканата. Преценката е винаги
конкретна и опредЕ. с оглед възприемането на адресата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав също прие, че пострадалия
М. е преживял страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху живота си,
като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимия И. и от извършените от
него действия и произнесени фрази, обективиращи заканата. Такава ситуация нормално-
психологически не само предизвиква у индивида преживявания на страх, а покрива и
юридическия критерий на понятието „основателен страх“.
Както правилно е посочил районният съд от субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че
отправя към пострадалия - закана с убийство, предвиждал е, че заканата ще бъде възприета
от него и е годна да възбуди основателен страх от осъществяването й, като е целял именно
7
това, като без значение за субективната страна на деянието са конкретните причини, които
са довели до отправената закана.
По вида и размера на наказанието :
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на
индивидуализацията на наказанието за посоченото престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от
НК, извършено от подсъдимия И.. За престъплението по чл.144, ал.3 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок до шест години, като не е предвиден
минимален размер. В съответствие с регламентираните принципи на установеност и
индивидуализация на наказанието, и при спазване на предписаните в чл.36 от НК цели за
поправително, предупредително и възпитателно въздействие е диференцирана
наказателната отговорност на подсъдимия. При правилна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че
следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят
приложение на чл. 55 от НК.
Наложената санкция в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, с приложение
на института на чл. 66, ал. 1 от НК е справедливо отмерена, след извършена подробна оценка
на тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. Правилно като смекчаващи
обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуалнo
поведение и липсата на отрицателни характеристики. Отегчаващи вината обстоятелства и
настоящата инстанция не намери.
Правилно и обосновано СРС е приел, че в случая изпълнението на наказанието следва
да бъде отложено за срок от три години. Настоящата инстанция счита, че този срок, предвид
потенциалната възможност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще
съдейства за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия И..
По разноските :
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по делото разноски в
тежест на подсъдимия.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.09.2021г. , постановена по НОХД № 16285/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9