Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в
публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
589/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото е
образувано по жалба на И.Г.И. ***-04000420007433-091-001/11.06.2021 г. на ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 102/30.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП (ДОДОП – Велико Търново), с който по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на жалбоподателя като ЕТ за 2014 г. в
размера на 655.05 лева и лихви 406.60 лева.
Жалбоподателят
оспорва РА като незаконосъобразен - издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗДДФЛ и при особено съществени нарушения на процесуалните правила
на ДОПК. На първо място, оспорва
наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК за облагането му по аналогия - твърди,
че като пълномощник на различни лица е подавал документи за регистрация и
промяна на регистрацията на техни МПС в КАТ, но не е получавал възнаграждение
за това. Счита, че неправилно РА облага реално хипотетичните приходи от тази
дейност, без да държи сметка за съответните присъщи разходи, ако същата дейност
се е извършвала по занятие, срещу заплащане. В тази връзка счита, че не може да
се кредитира събраната информация от различни фирми за цена на подобна услуга,
тъй като се касае за офертни цени, без доказателства за реални сделки на тези
цени. По изложените в жалбата възражения жалбоподателят иска да се отмени РА
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х.. К.,
като поддържа жалбата и иска отмяна на РА. Алтернативно – претендира
прогласяване на нищожността на РА, тъй като счита, че не е доказано авторството
на РА и материалната компетентност на издателите му. В хода на производството и
в писмените бележки по делото излага възражения срещу стойността на събраните в
хода на ревизията доказателства, като счита че приходната администрация е
ценила същите избирателно и частично. Намира, че в хода на ревизията не са
събрани никакви доказателства за плащане на извършваните от И.И. услуги във
връзка с регистрация на МПС, а показанията на разпитаните от съда като
свидетели лица, които са упълномощили И.И. да ги представлява за такива цели
пред КАТ категорично и еднозначно установяват, че суми за самата услуга не са
плащани. Адвокатът сочи, че приетата СИЕ по делото опровергава и приетата от
ревизията стойност на услугите и от там – доказва неправилното определяне на
данъчната основа, дори да се приеме, че услуги са извършвани възмездно. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си
представител юк. Т. Х., оспорва жалбата с мотиви изложени в потвърдителното решение
за валидност и законосъобразност на РА. Намира, че събраните от ревизиращите доказателства
не са опровергани от гласните доказателства по делото, защото свидетелите дават
показания за период различен от ревизирания. Оспорва и СИЕ с мотива, че
използваният от нея метод на определяне на печалбата за облагане е неправилен,
тъй като в случая няма никакви разходи, направени и доказани от жалбоподателя,
които да се отчетат при определяне на облагаемата печалба. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството
по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-04000420007433-020-001/03.12.2020 г., издадена от Велизар
Попминков – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП - Велико Търново, надлежно
оправомощен със Заповед № 6/03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, връчена по електронен път на 04.01.2021
г. на ревизирания. С цитираната заповед е възложена ревизия, която да установи
задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на лицето като ЕТ за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. на екип с ръководител С.Г..
Същата
ЗВР е изменена в частта за срока на ревизията с последваща на същия орган, като
крайният срок за приключването й е определен до 05.05.2021 г.
В хода предходна проверка спрямо ревизията на И.И.,
която е била за установяване на факти и обстоятелства и е приключила с Протокол
№ П-04000420112402-073-001/15.04.2021 г., е събрана информация и доказателства
от Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Велико Търново за всички извършени
регистрации на МПС от ревизираното лице в качеството му на пълномощник на
физически и юридически лица. Към получения отговор, който е приобщен към
ревизията с Протокол № 1454491/11.01.2021 г., са приложени и заявления, съдържащи
данни за превозни средства и предоставената от Сектор „Пътна полиция"
услуга по промяна на регистрация на МПС или първоначална регистрация на МПС и нотариално
заверени пълномощни, с които И.И. е упълномощен от физически и юридически
лица да ги представлява пред органите на Сектор „Пътна полиция“ във връзка с
промяна регистрация на МПС или първоначална регистрация на МПС. Въз основа на
тези документи е установено, че през 2014 г. от ревизираното лице са
предоставени общо 159 бр. услуги на физически и юридически лица, свързани с
промяна на регистрация в КАТ – Велико Търново на МПС или първоначална
регистрация на техни МПС.
Междувременно, в хода на същата ПУФО, на И. са били връчени
Искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
П-04000420112402-040-001/14.07.2020 г. и № П-
040000420112402-040-002/14.10.2020 г., които също са приобщени за целите на
ревизията с Протокол № 1454499/15.04.2021 г. С тях е изискана информация и
доказателства за цената на услугата, свързана с промяна на регистрация на МПС
или първоначална регистрация на МПС през 2014 г.. Към второто искане е
приложена таблица, която съдържа обобщената информация от Сектор „Пътна
полиция" към ОД на МВР Велико Търново и в нея ревизираното лице е следвало
да попълни получените суми от физически и юридически лица, във връзка с
предоставената им услуга, както и издадените документи въз връзка с тези суми.
От И.И. с вх. № 18342/12.08.2020 г. и № 24318/20.10.2020 г. по описа на ТД на
НАП - Велико Търново са представени писмени обяснения, приобщени с Протокол №
1454499/15.04.2021 г. В писмените обяснения е посочил, че в качеството си на
физическо лице не е длъжен да води счетоводство и да съхранява документи и
книжа.
В хода на ревизията на И.И. е връчено ново ИПДПОЗЛ №
Р-04000420007433-040-001/12.01.2021 г., с което отново са изискани
доказателства и информация за цената на услуга, свързана с регистрацията и промяна
на регистрация на МПС през 2014 г., както и да посочи начина на разплащане на
тази услуга със съответните документи за това. В отговор на искането, с вх. №
2083/28.01.2021 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, ревизираното лице е
представило писмени обяснения и справки по образец. В писмените обяснения И.И.
е посочил отново, че възложената му проверката за установяване на факти и
обстоятелства с УИН № П-04000420112402 все още не била приключила, поради което
не можел да даде исканите обяснения за стойността на услугите по регистрация на
МПС.
С цел изследване на цената на услугата, свързана с
промяна на регистрация на МПС или първоначална регистрация на МПС през 2014 г.,
органите по приходите са изискали и получили информация от „Миро 2005“ ООД със
ИПДСПОТЛ № Р-04000420007433-041- 025/08.02.2021 г., от „Автоконсулт
Друмеви" ЕООД към ИПДСПОТЛ № Р- 04000420007433-041-026/08.02.2021 г. и са
извършили насрещна проверка на „Руни 07" ООД, приключила с ПИНП №
П-22221021008836-141-001/04.02.2021 г.
Освен това, в хода на ревизията са извършени
насрещни проверки на осем физически лица, за които в представената информация
от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико Търново се съдържат данни, че И.И.
е регистрирал на тяхно име МПС. За резултатите от проверките са съставени ПИНП,
приложени в преписката.
Само едно от
проверяваните лица е посочило, че е платило сума на И., но е заявило, че не
помни размера на сумата, както и какъв документ му е издаден, тъй като е било
много отдавна. Приходните органи са ценили този отговор като потвърждаващ
плащане на самата услуга, извършена от И., въпреки че коректния текст на
обяснението не сочи основание на плащането
Три от лицата са посочили, че не са заплащали суми
на жалбоподателя за извършената им услуга, а другите лица не са открити на
адрес и/или не са представили документи и обяснения.
След анализ на резултатите от извършените насрещни
проверки, събраната информация от трети лица и институции и предоставените
писмени обяснения от жалбоподателя, органите по приходите са направили извод,
че по отношение на И.Г.И. са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи от извършени услуги
през 2014 г., свързани с промяна на регистрация на МПС или първоначална
регистрация на МПС. Прието е също, че предоставените услуги от И.И. не са
инцидентни сделки и нямат случаен характер, а целят получаване на редовен
доход, поради което са го квалифицирали като търговец по смисъла на ТЗ, при
което доходите му от упражняваната стопанска дейност подлежат на облагане по
реда за облагане на еднолични търговци (чл. 26, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗДДФЛ).
Освен това, органите по приходите са посочили, че лицето е следвало да подаде
годишна декларация, в която да посочи получените от него доходи от тази
дейност, т.е. налице е и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до
започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация. Предвид така установените обстоятелства по чл. 122, ал.
1 от ДОПК, органите по приходите са приели, че основата за облагане с данък
следва да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Във връзка с това ,на жалбоподателя е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с №Р-04000420007433-113-001/08.02.2021
г., с което е уведомен, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. ще бъде определена по реда
на чл. 122 - 124а от ДОПК.
Едновременно с това са му връчени Уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-04000420007433-139-001/08.02.2021 г. и ИПДПОЗЛ №
Р-04000420007433-040-002/08.02.2021 г., с което са изискани декларация по чл.
124, ал. 3 от ДОПК за 2014 г., справка за получени доходи през 2014 г. от извършени
услуги на физически и юридически лица, свързани с промяна на регистрация на
МПС, първоначална регистрация на МПС, бракуване/отчисляване на ППС, спиране и
пускане в движение на ППС, промяна на регистрационен номер, технически
преглед/контролно-технически пункт и други и справка за единичната цена на
предоставените услуги от ревизираното лице.
В указания 14-дневен срок от И.И. са представени
декларация и писмени обяснения, заведени с вх. № 4726/26.02.2021 г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново. В писмените обяснения жалбоподателят отново е
посочил, че не разполага с документи и книжа, тъй като в качеството му на
физическо лице за него липсва задължение за водене на счетоводна отчетност.
Органите по приходите са пристъпили към определяне
на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДЦФЛ на ЕТ за
2014 г., като са анализирали относимите според тях обстоятелства по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК. В тази връзка са приели, че недекларираните приходи от И.И., във
връзка с предоставените услуги на физически и юридически лица, свързани с
промяна на регистрация на МПС и първоначална регистрация на МПС за 2014 г. са
на стойност общо в размер на 4 367,00 лв. При определяне на приходите, органите
по приходите са взели предвид броя и вида на извършените услуги от И.И.,
свързани с промяна на регистрация на МПС и първоначална регистрация на МПС за
2014 г. по данните предоставени от Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР
Велико Търново и определената при ревизията единична цена на предоставените
услуги на физически и юридически лица. При определянето на тази единична цена
на предоставените услуги, свързани с промяна на регистрация на МПС и
първоначална регистрация на МПС за 2014 г. на физически и юридически лица, са
използвани данните, предоставени от „Миро 2005" ЕООД и „Автоконсулт
Друмеви" ЕООД, като е възприета стойност, получена като средно аритметична
величина, закръглена към пълен лев, от данните, събрани от двете лица.
Така, след анализ на относимите обстоятелства по чл.
122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер 4 367,00 лв., и е
установен дължим годишен и авансов данък по същия закон на ЕТ за 2014 г. в
размер на 655,05 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 406,60 лв.,
като е издаден Ревизионен доклад № Р-04000420007433- 092-001/19.05.2021 г.,
връчен по електронен път на 19.05.2021 г. на ревизирания.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от него е подадено
Възражение с вх. № 11394/28.05.2021 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново.
Видно от направеното в РА обсъждане, възражението е прието за неоснователно.
На основание констатациите в РД и приложените към
него доказателства, органите по приходите, възложил ревизията и ръководителят
на същата са издали процесния ревизионен акт. С обжалвания PA № Р-04000420007433-091-001/11.06.2021 г., издаден от възложилия ревизията
и ръководителя на ревизията са определени задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на жалбоподателя като ЕТ за 2014 г. в размер на 655,05 лв. и лихви в
размер на 406,60 лв.
Тези задължения са били оспорено надлежно по
административен ред и потвърдени от решаващия орган с Решение № 102/30.08.2021
г. на директора на ДОДОП - Велико Търново. Потвърдителното решение на ДОДОП е връчено
на ревизирания на 07.09.2021 г., според приложеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път.
След получаването
му, ревизираният е оспорил потвърдения РА пред настоящия съд и въз основа на
тази жалба, подадена на 15.09.20201г., е образувано настоящето дело. Предмет на
настоящето производство са така установените и потвърдени по административен
ред задължения за годишен и авансов
данък по ЗДЦФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 655,05 лв. и лихви в размер на
406,60 лв.
В хода на съдебното
следствие като писмени доказателства по делото са приобщени материалите,
съдържащи се в ревизионна преписка изх. № 1297/21.09.2021 г. по описа на ДОДОП-гр.
Велико Търново.
Още с разпореждането
за насрочване на делото в съдебно заседание, настоящият състав е разпределил
доказателствената тежест между страните.
Жалбоподателят е оспорил
по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на ЗВР, Протоколите, посочени в
молбата от 13.10.2021 г., Уведомлението по чл. 124 от ДОПК, РД и РА, но не е
предприел действия за опровергаване на авторството на тези официални документи,
поради което същите ще бъдат ценени като автентични книжа.
По искане на жалбоподателя
са събрани гласни доказателства чрез разпит на две лица – упълномощители на
жалбоподателя за целите на регистрация на техни МПС пред КАТ, които са посочили
пред съда, че никога не са плащали никакви суми на И.И. за самата регистрация, извън
дължимите такси за това, като самата регистрация той извършвал безплатно като
приятелски жест или като бонус към сключените при него застраховки за същите
автомобили.
По искане на жалбоподателя
е назначена и СИЕ, която е определила пазарната цена на услугата регистрация/промяна
на такава на МПС в КАТ, себестойността на същата и печалбата от нея, като е
коригирала и данъчните задължения на база тези свои изчисления.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния
контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество същата е основателна по следните мотиви:
Оспорваният РА е
валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от
надлежно оправомощен административен орган, в срока, определен от него. РА е
издаден от компетентните органи – възложителят на ревизията и ръководителят на
същата и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по
чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от ДОПК. Съставен е като електронен документ, подписан с
квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата валидност и
автентичност.
Не се установяват и пороци,
касаещи процесуалната законосъобразност на РА. В
тази връзка, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на
процесуалните норми на ДОПК във връзка със събирането и анализа на
доказателствата, разписани в чл. 2 – чл. 4 от ДОПК. По предвидения в ДОПК ред
от приходния орган са събрани допустими доказателства, обективно са анализирани
и това е довело до независими изводи. На задълженото лице е осигурена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за откриването на
ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на данъчните му задължения. Несъгласието с изводите на
приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията. Съдът
е инстанция по съществото на правния спор и при направеното разпределение на
доказателствената тежест жалбоподателят, в условията на пълно насрещно
доказване и при абсолютна допустимост на установяването на относими факти и
обстоятелства, има възможност да докаже наведените от него възражения и
фактически твърдения.
Последното
възражение за процесуална незаконосъобразност (което има значение и за
материалната такава) – това за наличието на предпоставки за облагане по
особения ред, съдът намира за основателно като краен резултат, защото
единствено укриването на приходи е повод за облагането му по аналогия, а събраните
в хода на процесната ревизия приходната администрация доказателства не са били
достатъчни за безспорен извод в тази насока, но доколко дали направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора, съдът ще обсъди тези въпроси в частта на решението за материалната
законосъобразността на РА.
Основният спорен
фактически въпрос, който рефлектира, както върху извода за основанието за
облагане по аналогия на лицето и към начисляването на данък на лицето за 2014
г. е този упражнявал ли е стопанска дейност, подлежаща на облагане по ЗДДФЛ на основание
чл. 26, ал. 1 чрез представителство пред КАТ за първоначалната регистрация и/или
пререгистрация на МПС жалбоподателя, за която е получавал съответните доходи,
които представляват укрити, недекларирани доходи, подлежащи на облагане като
такива на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК.
В хода на ревизията
са събрани доказателства, които са обосновали извода, че жалбоподателят е
действал като представител на множество лица пред КАТ за целите на
регистрацията/пререгистрацията на техни МПС. Този факт не е спорен по делото. Спорен е фактът получавал
ли е възнаграждения за това представителство, които биха представлявали
приходи, подлежащи на облагане, предвид системния характер на тази дейност.
В хода на настоящата
ревизия, още с писмените си обяснения от 28.01.2021 г. (на л. 4 от папка 2 от преписката)
И.И. е посочил, че е работи по трудов договор с „Мусала Иншуърънс Брокер“ ООД,
както и по други допълнителни споразумения, но винаги като помощник брокер –
т.е. като такъв е сключвал застрахователни договори, вкл. за МПС. От
представената от ответника справка за регистрираните трудови договори на И.И. в
последното заседание (л. 68 от делото) се установява, че И.И. е работил по
трудов договор при посочения брокер за периода от 11.07.2016 до сега. Т.е. липсват
каквито и да е данни и доказателства за това, че същият е имал трудов договор
със този застраховател преди това, вкл. за процесния период на 2014 г. Факт е,
обаче, че за кратък период на 2013 г. лицето е работило в дружество за оползотворяване
на отпадъци и за друг застрахователен брокер. Горното не изключва, разбира се,
възможността същият да е продължил да действал като застрахователен брокер въз основа
на друг тип договори – граждански или нещо друго за ревизирания период, но това
не се доказва. При всички случаи обаче, е безспорно, че лицето очевидно не е
било трудово ангажирано формално през 2014 г., което ще рече и не е било ограничено
от работно време. След като това е така, съдът намира за логични и кредитира
твърденията на същия, подкрепени от всички свидетелски показания за това, че
същият очевидно е разполагал с достатъчно време, за да може да отделя редовно
от него, за да регистрира и пререгистрира чужди МПС. Същевременно фактът, че И.
е бил застрахователен брокер и преди 2014 г., както и служител на „Ауторек“
ООД, което е колективна система, притежаваща Решение №
ООп-ИУМПС-02-00/13.05.2013 г., издадено от Министерство на околната среда и
водите за осъществяване на дейност като организация по оползотворяване на излезли
от употреба моторни превозни средства, означава, че неминуемо е имало контакти
с лица, които са притежавали МПС, за които са били наложителни регистрации, пререгистрации
или заличаване на такива, което е неминуемо при бракуването и унищожаването на
МПС, като дейност, представляваща оползотворяване на МПС като отпадък. Ето защо
съдът намира, че същият е логично да е осъществявал представителство пред КАТ в
полза на значително по-широк кръг лица от обичайното за останалите лица.
Това обаче не
доказва, нито предполага иначе релевантния факт за спора – дали е получавал възнаграждения
за това. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят през 2014 г. е предоставил общо 159 бр.
услуги на физически и юридически лица, свързани с промяна на регистрация на МПС
или първоначална регистрация на МПС. Именно поради обема на тази дейност
приходната администрация се е насочила към извод за стопански характер на
дейността му. Всъщност обаче, се касае за множество услуги, които са оказани на
по-малко лица, защото почти всички са ползвали услугите на И.И. повече от
веднъж. Така или иначе приходната администрация, която иначе е разполагана с информация
за всички тези 159 услуги (с пълномощни с данните за упълномощителите) е счела
за нужно и достатъчно да извърши проверка на само 8 (осем!) от упълномощителите,
въпреки че същите възлизат на десетки пъти повече като брой лица. Измежду тези
8 лица пък, само половината са били намерени на адрес и са им връчени Искания да
дадат обяснения за платеното от тях на И.И. във връзка с услугата по регистрация
и пререгистрация в КАТ. Едно от тези лица е била Т.З.Д.. Същата е упълномощила И.И.
да е представлява пред КАТ, за да регистрира и пререгистрира редица нейни автомобили.
Според Писмените обяснения на същата на л. 26 от папка № 2 от ревизионната преписка
обаче, за нито една от услугите не е извършвано плащане на И.И.. Аналогично, че
никакви плащания извън държавните такси не е плащал на И.И. е декларирала и
вторият от намерените упълномощители – К.Г.Е.(л. 53 от папка № 2 от
ревизионната преписка). В този смисъл е и обяснението на И. М.Д.(л. 185 от
папка № 2), който и изрично е посочил, че с жалбоподателя са приятели от години
и всъщност се касае за лична услуга от последния с напълно безвъзмезден
характер. Всъщност, че е плащал някаква сума е декларирал само един от общо
четирите от намерените упълномощители – В.И. (л. 36 от папка № 2 от
ревизионната преписка), който обаче всъщност не е дал обяснения за това какво и
колко е платил на жалбоподателя, а буквално е посочил: „Не си спомням каква
сума съм платил и какъв документ ми е издаден, защото беше отдавна“). Подобно
отрицание първо, не може да се приеме като признание на самия факт на плащане,
защото лицето не сочи размер на платеното, нито основанието за това. Всъщност той
дори и не признава изрично факта на плащането, а отрича да помни за такова
(което означава, както че може да липсва плащане и съответно спомен за него,
така и да потвърждава плащането, но да отрича само спомена за него). При
положение, че при регистрацията и промяната на такава в КАТ се дължат ДТ, то не
е неочаквано упълномощителят да е платил същите. По тази причина от тези крайно
неясни обяснения не може да се приеме, че това плащане е било за възнаграждение
за самата услуга, а не за таксата например, дори да се приеме, че просто липсва
спомен за иначе извършеното такова. След като това е така, няма как съдът да
приеме, че изводите на приходната администрация за възмездния характер на услугата
са били доказана от събраните в хода на ревизията документи и обяснения.
Напротив, видно е,
че приходната администрация се е задоволила с една крайно ограничена и непредставителна
проверка на много малка част от упълномощителите, като резултатите дори от тази
проверки са установявали, че възнаграждения за самата представителна услуга не
се плащани.
След като това е
така, за съда е неясно на какво основание приходната администрация е пристъпила
към хипотетични изчисления на цената на тези услуги, след като в конкретния
случай еднозначно и непротиворечиво се е установявало, че услугите са безвъзмездни,
с личен характер.
Че това е така се
потвърждава и от събраните в хода на съдебното следствие нови гласни доказателства.
Разпитът от съда и на двамата свидетели, водени от жалбоподателя (но посочени
като упълномощители и в справките на КАТ)– различни от лицата, дали обяснения в
хода на ревизията – св. Н. И А., установява абсолютно категорично, ясно и непротиворечиво,
че никакви суми за самата услуга, извършвана от И.И. не са плащани (л. 50 гръб
и 51 от делото).
След като това е така,
съдът не може да приеме факта на плащането на такива приходи, за да пристъпи
към определяне на данъчната основа от тях по аналогия на жалбоподателя, защото
практически по делото няма нито едно доказателство за платени нему възнаграждения
във връзка с действията му като пълномощник на различни лица пред КАТ. Единственото
обстоятелство, което навежда на стопанския характер на дейността е броят на услугите,
но сам по себе си той не може да се приеме за достатъчен, за да се направи
извод за дейност по занятие, защото редица свидетели твърдят личен характер на
услугата, поради приятелство с И.И.. Следва да се посочи, че някой от
упълномощителите са управители на търговски дружества и автомобили са
регистрирани/пререгистрирани на тези дружества. Няма никаква логика същите, ако
са платили действително извън дължимите такси и са направили и други разходи,
да не са изискали съответен отчетен документ за платеното на И.И. възнаграждение,
което за тях би било разход, намаляващ счетоводната им печалба – т.е. изгоден
факт за тях, обратен на твърдения в настоящето производство отрицателен такъв
(вкл. и от счетоводна гледна точка). Освен това ако обемът на дейността и в
частност броя на услугите е бил съмнителното обстоятелство за приходната
администрация е логично да се очаква същата да се концентрира върху него, като
извърши значително по-мащабна проверка, а дори и след като 3 от общо четирите
намерени лица за проверка са отрекли плащането, а четвъртото е посочило, че не
помни нищо от значение за спора, да се насочи към по-щателна проверка на
останалите мнозина упълномощители. От своето бездействие обаче администрацията
не може да черпи права сега.
Ето защо съдът
намира че РА е незаконосъобразен, защото почива на необосновани предположения
за получени приходи, които лицето укрило, които при това са в разрез със всички
събрани в хода на ревизията, а и на съдебното производство доказателства. След
като не е доказано основанието за облагане по особения ред на лицето не може да
облага същото по аналогия. Ето защо процесният РА като незаконосъобразен следва
да се отмени със законните последици от това.
При този изход на делото неоснователна е претенцията на ответника
за разноски, но основателни са претенциите на жалбоподателя за такива, поради
което съдът му присъжда сторените, които са и доказани и възлизат в общ размер
на 710 лева, от които 10 лева платена ДТ, 400 лева - платено възнаграждение за вещо
лице и 300 лева - платен в брой хонорар за един адвокат.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.И. ***-04000420007433-091-001/11.06.2021
г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 102/30.08.2021 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА НАП, гр. София да плати на И.Г.И., с ЕГН **********,*** сумата от
710 лева (седемстотин и десет лева), представляваща разноски за настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: