№ 85
гр. Червен бряг, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200168 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0374-000398/11.05.2021г. на Началника
на РУ-Ч.Бряг при ОД на МВР Плевен, с което на М. ИЛ. М., ЕГН********** от **** са
наложени админстративни наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месец за нарушение на чл.103 от Закон за движението по
пътищата /ЗДП/ във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано
писмено становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване на
обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност
относно размера на адвокатския хонорар и съобразяването му с Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На *** свидетелите В. и Р. - служители в РУ-Ч.Бряг изпълнявали служебните си задължения
в близост до кръстовището на ул.“***. От ул.“*** по ул.“***“ около *** към тях се движел
лек автомобил „*** Водачът на автомобила бил сам. Свидетелят Р. му подал сигнал със
1
„СТОП“ палка да спре. Същият не спрял и продължил по посока изхода на *** Свидетелите
съобщили на оперативния дежурен за случилото се и го уведомили, че ще напуснат мястото
на патрулно-постовата си дейности, за да отидат до *** тъй като разпознали водача. След
като двамата свидетели отишли до *** там намерили водача около час след случилото се.
Пред свидетелите жалбоподателят казал, че не бил видял служителите и затова не се е
подчинил на подадения сигнал. АУАН бил съставен на същия ден на мястото, където
водачът бил установен - в *** пред домът на жалбподателя. Същият присъствал при
съставяне на акта, след което го прочел. В последствие съставеният АУАН бил преедявен на
жалбоподателя и той го подписал без възражения. Накрая жалбоподателя получил копие от
съставения АУАН.
Констатираното нарушение било квалифицирано от АНО по чл. 103 от ЗДП. В срока по чл.
44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Впоследствие на базата на съставения
АУАН било издадено и процесното НП.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани В. и Р. показанията, на
които съдът намери, че следва да кредитира, тъй като са последователни, убедителни и
напълно логични с оглед развилите се впоследствие събития. Свидетелите са действали
напълно в унисон с оглед на развилата се ситуация и на жалбопоадтеля със „СТОП“ палка
по образец е подаден ясен и разбираем знак да спре за проверка. Полицейските служители са
били видими и са се намирали именно на процесното място, като са извършвали проверки за
спазване правилата за движението по пътищата.
В останалата част фактите не са спорни между страните, като същите се доказват от
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден
сигнал за спиране. В разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП са посочени задълженията на
контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил
задълженията си по чл. 170, ал. 3 от ЗДП, тъй като първо е бил подаден сигнал със „СТОП“
палка на водача от свидетеля Р. по ясен и разбираем начин, намиращ се на видно място на
пътното платно, а след като водачът не се е съобразил с това разпореждане е бил установен
след около час на известния му адрес.
Съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от
страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно
2
административно нарушение, като за тази цел не спомогнаха и представените писмени
доказателства от жалбоподателя относно заболяване на майка му, които обстоятелства преди
нарушението са били известни на същия.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а сочи, че не е възприел подадения
сигнал, като съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от показанията на
двамата свидетели, които са съответни и на събрания по делото писмен доказателствен
материал, жалбоподателят не е спрял на ясно подаден, разбираем сигнал от униформен
полицай, намиращ се на пътното платно, като времето на събитията е било при дневна
светлина и ясно време. Не са били налични фактори, препятстващи видимостта на водача
към 05.05.2021г.
От административнонаказващия орган е приложена коректната санкционна норма – чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДП. Разпоредбата визира случаите, когато водачът изначално откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящият
случай. Санкцията е индивидуализирана в законоустановения размер с отчитане на тежестта
на извършеното нарушение и предвид другите административни наказания налагани на
жалбоподателя, за които той е бил санкциониран, но наложените санкции не са оказали
своето предупредително и превъзпитателно въздействие, а именно глоба в размер на 200лв.
и шест месеца лишаване от право да се управлява МПС.
Горното се установява както от писмените доказателства по административната преписка,
така и от показанията на свидетелите В. и Р..
Неприложима е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава за
нарушения от този вид. Още повече, че както от установените по случая обстоятелства, така
и видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач, жалбоподателят
проявява упоритост в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което и
именно санкционирането му би способствало за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН.
Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът не следва да се
произнесе относно разноските по делото, доколкото въззиваемата страна не е направила
изрично искане в тази посока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0374-000398/11.05.2021г. на Началника
на РУ-Ч.Бряг при ОД на МВР Плевен, с което на М. ИЛ. М., ЕГН********** от **** са
наложени админстративни наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месец за нарушение на чл.103 от Закон за движението по
пътищата /ЗДП/ във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Плевен по реда на АПК.
3
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4