№ 9240
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110171310
по описа за 2021 година
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
ответниците Д. И. К., А. И. К. и И. И. К..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците: Д. И. К., ЕГН **********, И. И. К.,
ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от по 679,01 лева за главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София,
ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. Б, ет. 7, ап. 39, аб. № ******** , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 105,62 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., 13,03 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,82
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото
ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици
1
на топлоснабден имот, който придобили по наследство от своите родители.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след
публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на
срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок
на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е
постъпил от ответниците.
Извън срок за отговор по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от А. И. К.
чрез назначения й особен представител адв. Ф., в който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва представителната власт на ищеца. Възразява за
изтекла погасителна давност за вземанията, както и че ответниците не са дали
съгласие за присъединяване.
Извън срока за отговор на искова молба такъв е постъпил и от Д. К. чрез
назначения му особен представител – адв. П. А.. С отговора исковете се
оспорват. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Т.С.“ ЕООД взема
становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна
енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата
дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се
равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на фактите, за които тежест носи
ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания
чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Ищецът претендира вземания, произтичащи от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия.
2
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна
енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди
може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи
заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът
между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, като например открИ.е на индивидуална
партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените
разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз
основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, следното: установява се от нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 120, том VI, рег. № 12960, дело № 1053/2008 г. от
06.06.2008 г., че на посочената дата И. М. К. е придобил собствеността върху
апартамент № 39, находящ се в гр. София, жк „Л.“, ул. „***“, бл. ****, вх. Б,
етаж 7. Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници, че И. М. К. е починал на 28.09.2021 г. и е оставил за свои
наследници по закон своите низходящи – ответниците Д. К., А. К.а – Г.а, И.
К.. Установява се следователно, че след смъртта на И. К. ответниците Д. К.,
А. К.а – Г.а, И. К. са наследили при равни квоти от по 1/3 ид.ч. дълговете на
наследодателя си. Установява се, че през процесния период наследодателя на
ответниците – И. Карамазом е собственик на описания в исковата молба
топлоснабден недвижим имот, респективно клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно
правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която
се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За процесния период ответниците отговарят като наследници на
задълженията на И. К..
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.,
които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на
30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен
всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на
СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, описан в
исковата молба, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за
дялово разпределение, извършвана за исковия период от третото лице-
помагач "Т.С.“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание,
3
проведено на 18.06.2002 г., видно от представения протокол от същата дата,
както и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия
от 03.06.2020 г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован
отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял
топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният
имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец
чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и
че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са
отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните
разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал.
1, т. 4. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД 04-
1/12.03.2020 г., верността на който математически модел е проверен от
вещото лице.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която
се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна
енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти.
В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на
СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот за ТЕ,
отделена от щранг-лира в банята без ИРРО, за която е начислявана ТЕ по
максимален специфичен разход на сградата по формула, предвидена в чл. 6. 5
от Наредба 16-ЗЗ4, точността на който математически модел вещото е
проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните
сметки. Начислявана е ТЕ за отопление на имот за ТЕ, отделена от 2 броя
отоплителни тела /в хол и стая/ с поставени ИРРО. Начислявана е и ТЕ,
отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Начислява е и ТЕ за БГВ по реален отчет на водомер за топла вода в имота.
За процесния период са съставяни главни отчети от ФДР за имота.
Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на
база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието
предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен
резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество
топлинна енергия.
При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи
при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че доставената от
топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от
2018,53 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния
резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за
доплащане и сума за получаване.
Задължението за заплащане на посочената сума е наследено поравно от
тримата ответници, като всеки от тях е наследил от И. К. дълг за заплащане на
цена на ТЕ в размер на 672,84 лева.
От ответниците А. К.а – Г.а и Д. К. са направени възражения за изтекла
4
погасителна давност, но след изтичане на преклузивния срок по чл. 131, вр.
чл. 133 ГПК, поради което тези възражения не следва да се обсъждат от съда.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия следва да се уважи за сумата от 315,43 лева, която съдът установява,
съобразявайки заключението по ССчЕ, което настоящият състав кредитера
като обективно и компетентно изготвено. Всеки от ответниците дължи сума
от по 105,14 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 01.10.2021 г .
Услугата "Дялово разпределение" е поначало възмездна (арг. от
разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на
лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач.
Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в,
ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на
услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, какъвто е наследодателят на ответниците,
заплаща на продавача стойността на услугата "дялово разпределение",
извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016 г.), която
включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от
продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016 г.), с
оглед на което се установява материалноправната легитимация на ищеца като
носител на спорното вземане за цена на услугата дялово разпределение.
5
Установява се по делото, че за процесния период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице-помагач "Т.С.“ ЕООД, както и
по силата на възлагане от ищеца въз основа на сключения договор от
03.06.2020 г.
Стойността на услугата за исковия период от м. 09.2018 г. до м. 04.
2020 г. съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, се равнява на сумата от 39,08 лв., а за припадащата се на
ответниците част – на сумата от 13,03 лв., за която сума са предявени
исковете срещу всеки от тях, поради което и същите се явява изцяло
основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава
върху установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение.
Поставянето на длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово
разпределение не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това,
тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а ищецът
не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към
който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016 г., нито е отправил покана
за заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците или
техния наследодател да са изпаднали в забава преди подаване на исковата
молба като предпоставка за дължимост на това вземане и исковете, предявени
на това основание следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на
100 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за
ССчЕ. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017 г.), на сумата от 100
лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца се
равняват на сумата от общо 700 лв., касаещи исковете срещу тримата
ответници. Съобразно уважената част от исковете ищецът има право на
разноски в размер на 654,45 лева, като всеки от тримата ответници дължи по
218,15 лева.
Спрямо ответника Д. К. сумата от 187 лева се прибавя към 218,15 лева -
разноските за назначаване на особен представител на този ответник.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
- сумата от 672,84 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
6
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. Б, ет. 7, ап.
39, аб. № ******** , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над сумата от 672,84 лв. до пълния предявен размер от 679,01 лв. като
неоснователен.
- сумата от 105,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 105,14 лв.
до пълния предявен размер от 105,62 лв. като неоснователен.
- сумата от 13,03 лв. - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, против Д. И. К., ЕГН **********, за сумата от 2,82 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 405,15 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
- сумата от 672,84 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. Б, ет. 7, ап.
39, аб. № ******** , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над сумата от 672,84 лв. до пълния предявен размер от 679,01 лв. като
неоснователен.
- сумата от 105,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 105,14 лв.
до пълния предявен размер от 105,62 лв. като неоснователен.
- сумата от 13,03 лв. - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, против И. И. К., ЕГН **********, за сумата от 2,82
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
7
*********, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 218,15 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
- сумата от 672,84 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. Б, ет. 7, ап.
39, аб. № ******** , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над сумата от 672,84 лв. до пълния предявен размер от 679,01 лв. като
неоснователен.
- сумата от 105,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 105,14 лв.
до пълния предявен размер от 105,62 лв. като неоснователен.
- сумата от 13,03 лв. - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, против А. И. К., ЕГН **********, за сумата от 2,82
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 218,15 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „ПР.Г.П.“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8