Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр. Враца, 27.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 19.04.2022
г. /деветнадесети април две хиляди двадесет и втора/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Даниела
Монова, като разгледа докладваното от съдия Герасимова адм. дело № 70 по описа
на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „З.и.Б.“ ЕООД ***,
представлявано от * К. К., действащ чрез пълномощника си * М.С. *** , против Уведомително
писмо с изх. № 02-060-2600/2683 от 01.04.2021 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2018 г., след отмяна с Решение № 1116/08.02.2022 г. по адм.
дело № 10102/2021 г. на ВАС, Пето отделение, на Решение № 284/06.08.2021 г.,
постановено по адм. дело № 305/2021 г. по описа на АдмС – Враца и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с конкретно дадени
указания.
Твърди се, че УП е незаконосъобразно и
немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Иска се
отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от * С.,
по съображенията изложени в нея и в представените по делото писмени бележки.
Ответникът -
Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител - ** Д. П., в представената по
делото писмена молба, оспорва жалбата. Счита оспорения акт за законосъобразен,
като издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаване на
акта и целта на закона. Поддържа за
доказани констатациите залегнали в акта, с оглед доказателствата по делото.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева за всяко
разглеждане на делото пред настоящата инстанция и направените разноски за
държавна такса пред ВАС в размер на 365,17 лева, или общо 765,17 лева. Ангажира
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
От страна на
ответника е ангажирано подробно становище – л. 15-16 от адм. дело № 305/2021 г.
по описа на АдмС – Враца, че извършените оторизации са коректни и в
съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗПЗП.
Изпратено е заверено
копие на административната преписка.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните
и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима. По
характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът
е връчен на адресата на 29.04.2021 г. Жалбата е депозирана пред административния
орган на 11.05.2021 г., при спазване на предвидения в чл.
149, ал. 1 от
АПК, 14-дневен срок за обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която
е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно
оспорване административен акт, с който се
засягат законни интереси на адресата му.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 626503 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2018 г. е подал
общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/160518/72902
на 11.05.2018 г., ведно с приложения /л. 37 и следващите от адм. дело №
305/2021 г./, с което е
заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за
единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда- зелени директни плащания (ЗДП), Компенсаторни плащания в
планинските райони (Подмярка 13.1), с данни за идентификация на отделните
парцели. Приложена е таблица
на използваните парцели през 2017 г.
С оспореното в настоящото производство УП на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-060-2600/2683 от 01.04.2021 г., кандидатът е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на
заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018
г.
Фактическите и правни
основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи
мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното
уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици.
Видно от съдържанието на
уведомителното писмо, в таблица 1 се съдържат: оторизирани суми в колона 1 са
посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми,
в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 – редукции, колона 5 -
намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени
оторизираните суми.
В таблица 2 към УП са
посочени извършените плащания и датите за това. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика,
представляват мотивите за постановяване на отказа.
В конкретния случай, към
колона 3 „намаления“ на таблица 1, административният орган е посочил, че се
отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление -
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, §1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията.
Съдът намира, че така
цитираните пояснения към колона 3 и извършените намаления не представляват
мотиви на административния орган. Същите представляват възпроизвеждане и
изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление
на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2018 г., но не и конкретни такива. Те не могат да бъдат възприети и
като фактически основания на органа за постановените намаления. В същия този
смисъл е Решение № 2468/16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 11948/2021 г.
на ВАС, Пето отделение.
Нито в оспореното писмо,
нито в документите, предхождащи издаването му се съдържа изложение на каквото и
да е съображение на административния орган, какво налага извършеното намаление,
по отношение на кои от имотите е налице несъответствие или др., както и кое от
посочените пет правни основания в поясненията към колона 3 „намаления“ е
относимо към всяко едно от намаленията.
Нормата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му.
Съобразно трайната съдебна
практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, е
допустимо мотивите на административния акт да се обективират в друг
документ, към който първият препраща и който е поместен в административната
преписка. Изразеното след издаване на оспореният административен акт писмено
становище (л. 15 и сл. от делото), изпратено заедно с жалбата и
административната преписка в съда, не може да санира допуснатото от
административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Като доказателство по делото е представено писмо
с изх.№ 10-1156 от 27.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
но същото не е посочено в оспореното Уведомително писмо като основание за
издаването му, а освен това то не обективира и никакви конкретни данни относими
към случая.
Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Съдът намира, че е
нарушено императивното изискване на закона административният акт да е
мотивиран. Налице е пълна липса на мотиви
в оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че е налице и материална незаконосъобразност на оспореният
административен акт.
Не е спорно между страните по делото, че земеделските площи с подаденото общо заявление за подпомагане за 2018 г.
са включени в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ по чл. 33а,
ал. 1 от ЗПЗП за 2018 година. Липсват твърдения жалбоподателят да не е спазил
изисквания по съответните наредби на МЗХГ за прилагане на заявените схеми, а именно
СЕПП, СПП, Схема за плащане на стопанските практики и др.
Не се твърди регистриране извън сроковете за подаване на
заявление за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата
по чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, нито наличие на задължения на ползвателя на
земеделските земи по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от ЗСПЗЗ.
По отношение площите без правно основание,
които се считат за наддекларирана площ от 69,51 ха (заедно с 12 ха площ с
правно основание, представлява заявена площ от 81,51 ха): Според чл. 30 от
ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1.
система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система
за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), 3. система за идентификация и
регистрация на животните, 4. интегрирана система за контрол и т. н. Процедурата
е развита в Глава
трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол. СИЗП представлява част от
ИСАК, като при допуснато в нея застъпване на площи този пропуск се преодолява чрез
Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В националния правен ред
са създадени и гаранции за отстраняване на застъпване, без засягане на размера
на финансовата помощ. Именно в тази връзка от земеделските стопани се изискват
доказателства за правното основание за ползване на площите по смисъла на чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания.
На подаденото заявление са извършени автоматични
проверки на въведените данни, с последно стартиране 11.05.2018 г., резултатите от които са приложени в
административната преписка. В резултатите на тези проверки, е отразено като вид грешка, че заявената площ
надвишава допустимата площ с правно основание /слой/, като в детайли е посочено
надвишава с площ 69,51 ха за което дружеството е уведомено на 11.05.2018 г.,
видно от положените подпис и печат. Също така в приложени резултати от
автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2018 г. с последно стартиране 11.05.2018 г. е
отразено, че са спазени изисквания за диверсификация, както и че общата площ,
която попада в екологично чувствителни ПЗП е 81,51 ха и обща площ с култура
ПЗП, която попада в екологично чувствителни ПЗП е 81,51 ха, като с резултатите дружеството
е запознато.
На заявлението на жалбоподателя е извършена и проверка
на място, като е съставен Доклад за проверка на площи с начална дата на
проверката на място и крайна дата 15.11.2018 г. в който не са констатирани и
установени несъответствия. От доклада в обобщените резултати е видно, че
декларираната площ по съответните схеми и мерки
съвпада с установената площ по време на проверката и не са установени
недопустими площи при извършената проверка. Няма данни кандидата да е запознат с резултатите от проверката на
място.
По делото са представени доказателства от страна на
дружеството-жалбоподател, установяващи правното основание за ползване на
имотите – договор за наем на земеделска земя и извадка от Системата за
електронни услуги (СЕУ).
При положение, че двама или повече кандидати
представят документи за право на ползване върху имотите, на всички кандидати се
отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се
изключват от подпомагане - чл.
43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл.
17, ал. 3 и от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Когато единият от двама или
трима кандидати, заявили за подпомагане едни и същи площи, не представи
документи за право на ползване по чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., няма законова пречка да се уважи исканото
финансиране, защото застъпването се явява отстранено - арг. от чл. 17, ал. 4, с
оглед отмяната на чл. 18 - редакция към ДВ, бр. 16 от 26.02.2016 г., в сила от
26.02.2016 г. и прилагане нормата на чл.
142, ал. 1 от АПК.
Също така следва да бъде посочено, че контрол
върху представените доказателства за правото на ползване на заявените парцели е
недопустим както за административния орган, така и за административния съд.
Гражданскоправните отношения между лица с двойно заявени площи са извън
контрола, осъществяван по повод оспореното Уведомително писмо. Именно поради
това разпоредбата на чл.
17, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. постановява, че при представени
документи, доказващи право на ползване от двама или повече кандидати, РА
отказва изплащане на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им
налага санкции, но след провеждане на процедурата по чл. 18
от същата Наредба – в редакция преди отм. на чл. 18, а след това – по
действащата редакция, според която преценката на административния орган по
представените документи се ограничава до преценка от формална страна, без да се
разрешават спорове за правото на ползване между кандидатите. Когато единият от
двама кандидати, заявили за подпомагане едни и същи площи, не представи документи
за право на ползване по чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., то тогава няма законова пречка да се
уважи исканото финансиране, защото застъпването се явява отстранено.
По отношение на представеното по адм. дело №
10102/2021 г. на ВАС, Пето отделение писмо на МЗХГ № 10-1156/27.11.2018 г., настоящият
съдебен състав приема, че в случая МЗХГ няма право да определя размер на
площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното
основание по смисъла на чл. 41 от
ЗПЗП и за нуждите на мерките за директни плащания на площ. Цитираният
законов текст не предвижда такава процедура, а единствено регистрация на
правните основания. Действително в чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ е посочено, че договорите
за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл.
41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато
при извършване на проверките се установи, че са налице основания за
прекратяването им. Съгласно ал. 1 на този член кметът на общината, съответно
директорът на ОД „Земеделие“ ежегодно извършва проверки за спазване на
условията по чл. 37 и ал. 4, ал. 7 и ал. 9 по сключените договори за наем или
аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд.
Следователно дали един договор ще бъде правно основание или по силата на чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ не следва да се
счита за такова независимо от това, че формално не е прекратен, се констатира
не от МЗХГ, а от компетентните съгласно закона Кмет на Общината за ОПФ или от
Директора на ОД „Земеделие“ за ДПФ. В случая няма данни по делото да са
извършени такива проверки и още по-малко данните от тях да са отразени като
входни данни в софтуерните продукти регистриращи, обработващи и предаващи към
ИСАК данните за регистрираните правни основания въз основа, на които да има
разлика между регистрираните от дружеството ищец правни основания и тези
предадени в ИСАК. В случая такъв юридически факт, който да води до намаляване
на площите с правно основание по реда на чл. 37м от ЗСПЗЗ въобще не е бил
констатиран от компетентните органи.
Независимо от представените в хода на
съдебното производство документи за правно основание за ползване на
декларираните парцели за подпомагане, не е предвидено тази част от
административната фаза да се провежда в хода на съдебното производство. От
друга страна, недопустимо е във фаза на съдебен контрол да бъдат излагани
допълнителни фактически съображения, а липсата им не може да се запълва
посредством събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза.
По делото не са установени и конкретни
нарушения от страна на жалбоподателя на изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на
съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на 1650,00 лева,
представляващи внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1600,00 лева – по 500,00 лева в производствата
пред АдмС – Враца и 600,00 лева пред ВАС. В тази връзка направеното от страна
на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид разпоредбата на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и установеният материален интерес от
45 645,67 лева. По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято
структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 1650,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с
изх. № 02-060-2600/2683 от 01.04.2021 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2018 г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да заплати на „З.и.Б.“ ЕООД ***,
представлявано от * К. К. сторените по делото разноски в размер на 1650,00 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Върховния административен съд на Република България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: