РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №1770 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БАК Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Н.” №…, представлявано от управителя Д.И.В., чрез упълномощения адвокат Д.Н. ***, със съдебен адрес:***, …, … срещу “Е.Т.**” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “Е. Й.” №…с ЕИК …., представлявано от управителя В. В. К.. Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумите от: 815.57 лв., представляваща неплатено задължение по фактура №…/25.06.2016г. на обща стойност 815.57 лв. с вкл. ДДС, произтичащо от договор за услуга /дезинфекция на складове и външни стени на сгради, собственост на ответното дружество в гр.О./, сключен между страните през м. юни 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и 335.72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2016г. до 29.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/. Ищецът претендира сторените съдебни разноски.
На ответното дружество е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК, което е връчено при условията на чл.50, ал.4 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответната страна не е изпратила отговор на исковата молба.
Предявените искове черпят правно основание от
разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ във вр. чл. 266 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение от
страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението
си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им. По отношение на твърдението за неизпълнение на
договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а именно:
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника - заплащане на
дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение.
Д.. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
От представените доказателства се установява,
че между страните са възникнали търговски взаимоотношения по повод сключен през
месец юни 2016г. договор за услуга, по силата на който, ищецът е извършил дезинфекция
на складове и външни стени на сгради, собственост на ответното дружество в гр.О.,
за което е издал фактура №…/25.06.2016г.
на стойност 815.57 лв. с ДДС /л.5/, която сума не е заплатена от ответника. Въпреки отправените покани към него, същият не е ангажирал
доказателства за предложено от него парично изпълнение, поради което ищецът е
предявил настоящите осъдителни искове срещу ответното дружество.
В хода на производството, се установи, че няма
извършено плащане от страна на ответника по издадената фактура. При тези
обстоятелства и данни по делото, искът за претендирана главница в размер на
815.57 лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху
главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
При уважаване на главния иск, поради забава в плащането следва да се уважи и акцесорния иск за заплащане на сумата от 335.72 лв. /триста тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2016г. до 29.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 28.01.2021г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно от представените по делото писмени доказателства, исковите претенции за следните суми: 815.57 лв. /осемстотин и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи неплатено задължение по фактура №…/25.06.2016г. на обща стойност 815.57 лв. с вкл. ДДС, произтичащо от договор за услуга /дезинфекция на складове и външни стени на сгради, собственост на ответното дружество в гр.О./, сключен между страните през месец юни 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 335.72 лв. /триста тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2016г. до 29.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/, следва да се уважат като вероятно основателни.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на ответното дружество сторените от ищеца съдебни разноски, съобразно данните за направени такива и изхода от спора. Съгласно представените писмени доказателства ищцовата страна е заплатила 100.00 лв. държавна такса /л.3 и л.10/ и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение, видно от приложеното пълномощно /л.26/, или общо 400.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д..районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Е.Т.**” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “Е. Й.” №… с ЕИК …, представлявано от управителя В. В.К., да заплати на „БАК Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Н.” №…, представлявано от управителя Д.И.В. следните суми: 815.57 лв. /осемстотин и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неплатено задължение по фактура №…/25.06.2016г. на обща стойност 815.57 лв. с вкл. ДДС, произтичащо от договор за услуга /дезинфекция на складове и външни стени на сгради, собственост на ответното дружество в гр.О./, сключен между страните през месец юни 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 335.72 лв. /триста тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2016г. до 29.07.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА “Е.Т.**” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. “Е. Й.” №… с ЕИК …., представлявано от управителя В. В. К., да заплати на „БАК Б.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Н.” №…, представлявано от
управителя Д.И.В., на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство, в размер на 400.00 лв.
/четиристотин лева/, от които: 100.00 лв. – заплатена държавна такса и 300.00
лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: