Решение по дело №1273/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 27.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                        МИЛЕН ЕВТИМОВ        

 

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 1273 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Е.П. и Е.М.П., действаща чрез нейния баща и законен представител М.Е.П., срещу решението, постановено по гр.д. № 69341/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с която се обжалва изцяло решението. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендират разноски.

Въззиваемата страна М.Й.Я. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М.Е.П. и Е.М.П., действаща чрез нейния баща и законен представител М.Е.П., срещу М.Й.Я. – за защита от домашно насилие, извършено на 17.08.2017 г., подробно описано в молбата от 18.08.2017 г.

Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба.

С решението, постановено по гр.д. № 69341/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, е отхвърлил молбата за издаване на заповед за съдебна защита срещу М.Й.Я. в полза на М.Е.П. и Е.М.П., като неоснователна. Първоинстанционният съд е осъдил М.Е.П. да заплати на М.Й.Я. разноски от 200 лева, а на СРС – държавна такса от 25 лева.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Подадената молба за защита от домашно насилие е неоснователна. Декларацията, изходяща от М.Е.П., като баща и законен представител на молителката Е.М.П., е недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молителката Е.М.П. е малолетна, т.е. не е навършила 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност нейният законен представител да декларира извършено насилие. Представените от молителите фиш за спешна медицинска помощ и медицинско свидетелство не могат да установят авторството на констатираните от лекарите увреждания. Авторството на процесното насилие не се доказва и с показанията на доведената от молителите и разпитана от първоинстанционния съд свидетелка Г.К.. Същата е посочила, че ответницата е пристигнала със сива кола, докато твърденията в сезиращата молба са, че ответницата е дошла с червен „Ситроен“. Освен това, за твърденията, че ответницата е ударила шамар на детето Е. и е започнала насила да го блъска в колата, както и че ответницата е хванала детето за косата и е започнала да го дърпа, няма никакви показания на св. К.. Видно от показанията на тази свидетелка и от показанията на свидетелката П.Ч., всеки от родителите (М.Е.П. и М.Й.Я.) дърпал детето Е., при което то паднало на земята. Следователно, в настоящия случай се касае за спор за родителските права по отношение на детето, но този спор не може да бъде разрешен по реда на ЗЗДН – за неговото разрешаване законодателят е предвидил друг ред. Същевременно, по делото не са събрани никакви доказателства, че молителят М.Е.П. е пострадал от домашно насилие, извършено от ответницата на 17.08.2017 г.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесната дата. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

Въззивният съд постанови въззивникът М.Е.П. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.

С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но въззивникът М.Е.П. се осъжда да заплати на въззиваемата страна М.Й.Я. сумата от 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение не е прекомерно, защото е под минимума по чл. 22 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивницата Е.М.П. не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна – тази въззивница не е навършила 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата й трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 69341/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав.

ОСЪЖДА М.Е.П. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12.50 лева.

ОСЪЖДА М.Е.П. да заплати на М.Й.Я. сумата от 200 лева – разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.Е.П. и Е.М.П., действаща чрез нейния баща и законен представител М.Е.П., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.