Р Е Ш Е Н И Е №260044
гр. Ботевград,
05.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НК, шести състав, в публичното заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
****
при секретаря ****, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 3 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно
постановление № 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на
И.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата
на страните:
В подадената
жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно
постановление като незаконосъобразно, недоказано, тъй като обвинението се
основавало на документ, който не съществувал. Поради това се иска РС-Ботевград
да отмени обжалваното Наказателно постановление.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Въззиваемата
страна - Началник сектор към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито
съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което не изразява становище по жалбата. В съпроводителното
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за
законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното
производство, които не са въведени в процеса в необходимата за това форма –
устно, предвид установения в административно-наказателния процес принцип с чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в
изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да
провери изцяло правилността на издаденото наказателно постановление, което
означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните
по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят
И.Ф.Ф. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № ****
за категория „А“, „В“, “С”, „DE“, „М“,
„D“,
“СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“, както и контролен талон към него с № ****.
Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение
на правилата за движение.
Срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA № 283366/07.11.2020г. от Н.С., младши автоконтрольор към ОДМВР
София за това, че на 07.11.2020 г. около 08.49ч., в Община Ботевград на
автомагистрала Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна управлява товарен
автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с
прикачено ремарке с рег. № ****, и
двете лична собственост, като водачът управлява състав от ППС с обща дължина 9
метра и 80 сантиметра измерено със служебна ролетка топмастер като навлиза и се
движи след знак за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра,
въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г.,
допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6,
т. 1 ЗДвП.
Актът бил
подписан от актосъставителя Н.С., свидетеля при установяване на нарушението И.Ф.Ф.,
както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.
В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено
от Началник сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на МВР, с което на И.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон, за
това, че на 07.11.2020 г. около 08.49ч., в Община Ботевград на автомагистрала
Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна управлява товарен автомобил
Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. №
****, и двете лична собственост,
като водачът управлява състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80 сантиметра
измерено със служебна ролетка топмастер като навлиза и се движи след знак за
временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак
В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД
-11-777/13.08.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП
Със заповед за прилагане на ПАМ № 20-1204-001662
от 09.11.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. ж от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок от 1 месец, като липсват данни дали е била обжалвана.
Отбелязано е на ръка, че упълномощен представител на жалбоподателя е получил
лично със задължение да му предаде посоченото в ЗПАМ свидетелство за управление
на МПС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и
приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № 283366/07.11.2020г.,
справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министър на МВР и Заповед РД-11-777/ 13.08.2020г.
на АПИ, както и от показанията на свидетелите Н.С. и И.Г..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Г., тъй като те са житейски
издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно,
така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.
Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат
достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е
управлявал на автомагистрала Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна,
товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № ****, и двете
лична собственост, като управлявал състав от ППС с обща дължина 9 метра и 80
сантиметра, измерено от свидетелите /полицейски служители/ със служебна ролетка
топмастер, като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на
ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В17, в изпълнение на заповед
РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ.
Писмените
доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се
доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се
установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на
вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта
на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна
забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен знак В-17 на
АМ Хемус, в района на 41 км в посока към гр. Варна.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу НП 20-1204-002378 от 12.11.2020 г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР е
подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в
предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН
съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е
съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени съответно разпоредбите на
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се
констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на
което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в
жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят И.Ф.Ф. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
От обективна
страна на 07.11.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил Мерцедес, с
рег. № ****, с
прикачено ремарке с рег. № ****, и
двете лична собственост, като управлявал състав от ППС с обща дължина 9 метра и
80 сантиметра, в района на 41 км, в посока към гр. Варна и е навлязъл след знак
за временна забрана за движение на ППС в състав над 8 метра, въведена с пътен
знак В17, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2020г., допълнена със
заповед РД -11-777/13.08.2020г. на АПИ. Забраната е разбираема за
жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ
своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението.
Нарушението е довършено с предприетите от И.Ф.Ф. неправилни действия.
Разпоредбата
на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват
предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички
участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие
или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е
предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността
на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във
всички случаи следва да се съобразят с тях.
Посочването
на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен
знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея,
което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това
задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този
съдебен състав приема за неоснователни.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл
след забраняващ знак и не е съобразил
поведението си с него.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице,
въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Необосновано
е възражението на жалбоподателя, че обвинението се основавало на документ,
който не съществувал. Това възражение е относимо към издадената му ЗПАМ, която
подлежи на обжалване пред компетентния Административен съд, но е относимо към
настоящето производство.
.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото
посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран
размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на
стойности различни от определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е.
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то
такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото
няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената
по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран
многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП.
Изложеното води до извод, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения
на ЗДвП. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния
случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното
съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че следва на ОДМВР-София, да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за разглеждането на делото в тази инстанция. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по
ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОДМВР-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за
разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1204-002378 от 12.11.2020
г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на И.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание
чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6
т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА И.Ф.Ф.,
ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-София сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция, както и 5
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: