РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Благоевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100665 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№665/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по иск с правно основание чл.124
от ГПК, предявен от Е. С. О., ЕГН **********, с адрес гр.Б срещу Община Б представлявана от К за признаване за установено по
отношение на О, че ищецът Е. С. О. е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 04279.623.157 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, ул.“Балкан”, с адрес на поземления
имот в гр.Благоевград п.к. 2700, ул.„Балкан“, с площ на имота от 300 кв.м. /триста квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м), при граници /съседи/: поземлен имот с
идентификатор 04279.623.158, поземлен имот с идентификатор 04279.623.156, поземлен имот с идентификатор 04279.623.155, поземлен
имот с идентификатор 04279.622.344, номер по предходен план - 3609,3610, квартал 7319, парцел 12.
В исковата молба се твърди, че ищецът Е. С. О. е собственик на основание изтекла придобивна давност на гореописания недвижим
имот.
Твърди се, че ищецът владее необезпокоявано процесния имот още преди 1979г. като след 1980г. е започнал да го ползва и владее за
жилищни нужди до настоящия момент. В тази връзка се твърди, че е изградил в имота жилищни сгради, които обитава и до сега с
цялото си семейство. Посочва се, че само ищецът и неговото семейство ползват и владеят процесния недвижим имот, ведно с
изградените в него жилищни сгради, с идентификатори - 04279.623.157.1, с площ от 84 кв. м.; 04279.623.157.2, с площ от 33 кв. м. и
04279.623.157.3, с площ от 8 кв. м. Сочи, че от 1980г. до момента жилищните сгради и описания недвижим имот се ползват от ищеца и
неговото семейство, като имотът се ползва като дворно място към жилищните сгради.
Твърди се, че повече от 40 години ищецът владее сградите и имота като собствени, като през този период владението му е било явно,
несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че счита същия за негова собственост. Посочва, че имотът е ограден
с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се владеел в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и
кадастрални регистри от ищеца от 1980г.
С оглед упражняваната от него фактическа власт върху сградите в имота повече от десет години, то ищецът счита, че е придобил
собствеността върху този недвижим имот на основание осъществявано от него давностно владение.
Ищецът твърди, че тъй като не разполага с документ за собственост на имота, предприел действия по снабдяване с такъв документ и на
23.01.2024г. подал до Община Благоевград молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот. Общината
издала Удостоверение изх.№65/30.01.2024г., че имотът е общинска собственост, като го е актувала с Акт за общинска собственост
№2897/13.03.2014г.
Ищецът оспорва Общината да е придобила правото на собственост върху имота на някое от предвидените в закона основания. Сочи се,
че имотът никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на същия.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен и необоснован.
Оспорва се твърдението, че ищецът Е. С. О. е собственик на процесния поземлен имот.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост вр. с
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Сочи се, че със Заповед №4244/30.07.1955г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството е одобрен първият общ
регулационен план за гр.Благоевград, в който процесният имот е отразен като УПИ №V-3260, V-3261 от кв.100. Със Заповед №РД-14-
03-68/30.03.1983г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен ЗРП за VII-ми микрорайон на
гр.Благоевград, в който имотът е отразен като УПИ №XII, част от кв.16. Със Заповед №215/23.03.1998г. на Кмета на Община
Благоевград е одобрен ЗРП за VII-ми микрорайон на гр.Благоевград, в който имотът е отразен като УПИ №XII-3609, №XII-3610, част от
кв.16.
Сочи се, че за поземлен имот с идентификатор №04279.623.157, предмет на разглеждане в настоящото исково производство, е съставен
Акт за частна общинска собственост №2897/13.03.2014г., вписан в Агенция по вписванията с вх.№940/19.03.2014г., имот №198, том III,
дело №583/2014г., като видно от същия процесният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7
от Закона за общинската собственост..
Твърди се, че видно от разписните листа за собствеността на имотите към плана от 1955г., за имот с №V-3260 като собственици са били
записани Са за имот с №V-3261 като собственик е бил записан КПосочва, че съгласно разписния лист към плана от 1983г., за имот с
№XII-3608 като собственик на постройката е бил записан К, за имот №ХII-3609 като собственик на постройката е бил записан Е, а за
имот №XII-3610 като собственик на постройката е била вписана А, като основание за собствеността е посочено нотариален акт №65,
том IV, дело №1341/1993г. Всички вписани данни се отнасяли до постройките в имота, но липсвало вписване на данни на собствеността
върху самия имот. От този факт, според ответника, може да се заключи, че тъй като няма вписани данни за собствеността на имота, той е
собственост на държавата по силата на чл.6 от Закона за собствеността, съгласно която държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.
Сочи се, в Община Благоевград има подадено Заявление с вх.№0107Р-31/28.07.2014г. от Е. С. О., който е ищец в настоящото
производство, с което се иска изменение на плана за регулация за УПИ XII-3609, 3611, 3612 и УПИ XIII по плана на VII-ми микрорайон
на гр.Благоевград. По повод подаденото заявление имало издадена Заповед №1579/24.11.2014г. на Кмета на община Благоевград, е
която е бил одобрен ПУП-ПР за изменение на вътрешната регулационна линия между УПИ XII-3609, 3611, 3612 и УПИ XIII по плана на
VII-ми микрорайон на гр.Б С писмо с изх.№. е бил уведомен, че със Заповед №1579/24.11.2014г. е одобрен ПУП-ПР за изменение на
1
вътрешната регулационна линия между УПИ XII-3609, 3611, 3612 и УПИ XIII по плана на VII-ми микрорайон на гр.Благоевград. Видно
от преписката по Заявление с вх.№0107Р-31/28.07.2014г., ищецът е приложил документ за собственост - Нотариален акт с вх.peг.№1030,
акт №4, том IV, дело №1054/1995г., от който е видно, че ищецът в настоящото производство е закупил следния недвижим имот:
жилищна сграда, състояща се от две стаи, построена върху имот с пл.№3608. Навежда се, че доколкото ищецът е собственик на законно
изградена жилищна сграда върху общинска земя, същият може да придобие правото на собственост върху земята по реда на облекчена
процедура, предвидена в чл.35, ал.3 от ЗОС във вр. с чл.59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, действаща на територията на О
Навежда се, че по отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба, а именно от 1979г. до настоящия момент, за
периода от 1979г. до 1991г. е действала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност на имоти-държавна собственост. Посочва,
че с §6 от ПЗР на ЗМСМА /Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991г./ е изменен чл.6 от ЗС, като е предвидено, че става
общинска собственост имуществото, предоставено на Общината със закон. Отбелязва, че след 01.06.1996г. с влизане в сила на Закона за
държавната собственост на основание чл.2, ал.3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост. С §42 от ПЗР на Закона за
Общинската собственост /Обн. ДВ бр.92/05.11.1999г./ тя е била трансформирана в частна общинска собственост, за която е приложим
мораториумът за придобиване по давност, въведен с §1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр.105/2006г./, продължен до 31.12.2022г.
Сочи се, че придобивното основание по §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството си, е по силата на закона и то се изразява в
трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за
посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Твърди се, че към датата 05.11.1999г., когато тази разпоредба е била приета,
територията, в обхвата на която се намира спорният имот, съгласно предвижданията на ЗРП на VII-ми микрорайон на гр.Благоевград,
одобрен със Заповед №215/23.03.1998г. на Ке отредена за целите посочени в този параграф, а именно - за жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия на общината. В случая процесният имот е заварен като образуван от имот частна
държавна собственост, поради което доколкото по силата на действащия към онзи момент план - от 1998г. е отреден за жилищно
строителство, то е настъпила трансформация на правото на собственост.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът Е. С. О. се представлява от адв.Н. Б., която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен
и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г, който оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, том IV, дело №1054/1995г. от 10.07.1995г., М са продали на Е.
О. Е.ов следния свой недвижим имот: жилищна сграда, състояща се от две стаи, построена върху имот пл.№3608 по плана на VII-ми
микрорайон на Благоевград, при съседи – улица, А
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изгответната съдебно-техническа експертиза и приобщените писмени доказателства се
установява следното:
Кадастралният план на гр.Благоевград от 1955г. не е подлежал на отделно одобряване според ЗПИНМ, одобрявала се е само
регулацията, изработвана върху основата на този план, като водеща такава. По този кадастрален план, видно от скица-извадка от плана
от 1955г. – Приложение №1, в района на експертизата липсват заснети поземлени имоти, а присъстват само сгради с поставени върху
тях планоснимачни номера, т.е. на практика има сграда-имот /имот-сграда/, като в този район са заснети и показани три сгради с
поставени на тях планоснимачни номера – пл.№3259 – паянтова жилищна сграда на един етаж /с графически изчислена площ 6 кв.м./;
пл.№3260 - паянтова жилищна сграда на един етаж /с графическа изчислена площ 14 кв.м./ и пл.№3261 - паянтова жилищна сграда на
един етаж /с графическа изчислена площ от 7.50 кв.м/. В разписния лист към този план за трите сгради-имот вписването е следното: за
пл.№3259 – записан И без вписан документ за собственост; за пл.№3260 – записан Ем по н.а.№122, т.1, д.90, 1961г., зачертан и записан
Страхил, Тодор и Златко С. Стойчеви, без вписан документ за собственост; за пл.№3261 – записан К, без вписан документ за
собственост.
Общият регулационен план от 1955г. на гр.Благоевград, е одобрен със Заповед №4244 от 30.07.1955г. на Министъра на Министерство на
Комуналното Стопанство и Благоустройството, и е изработен въз основа на кадастралния план от 1955г., но не обхваща района на
експертизата, който остава извън границите на одобрената регулация.
През 1967г., след извършено попълване на КП, е процедирано частично изменение на идейно-застроителния план на гр.Благоевград,
одобрено със Заповед №78 от 15.12.1967г. на Председателя на ОНС Благоевград. Според предвиждането, районът на експертизата
попада в границите на проектни парцели V-3261,3260, с тонирани в оранжево граници и VI-3259, с тонирани в лилаво граници, и двата
парцела в нов кв.287. Имот-сграда пл.№3259 вече попада в новообособен поземлен имот с графически изичислена площ от 100 кв.м., а
самата сграда е достроена и вече е с площ от 22 кв.м. – Приложение №4.
През 1968г., на основа частично изменение на идейно-застроителния план на гр.Благоевград от 1967г., е процедирано частично
изменение на регулационния план на гр.Благоевград, като със Заповед №362/30.05.1968г. на Председателя на ОНС Благоевград е
одобрено създаването на три нови квартала – 287, 288 и 289, с обособена улична и дворищна регулация в тях. Според одобреното
районът на експертизата попада в обхвата на плана, и по-конкретно в границите на проектни парцели V-3261,3260 /с графически
изчислена площ от 250 кв.м./, с тонирани в оранжево граници и VI-3259 /с графически изчислена площ от 200 кв.м./., с тонирани в
лилаво граници, и двата парцела в нов кв.287 – Приложение №6.
Нов кадастрален план на гр.Благоевград от 1976г. е изработен през периода 1969-1975г., като в района на експертизата /очертан със
зелени линии – Приложение №7/ липсват заснети поземлени имоти, а присъстват само сгради с поставени на тях планоснимачни
номера, т.е. на практика отново има сграда-имот /имот-сграда/, като в този район са заснети и показани три сгради с поставени на тях
пл.№3608 - паянтова жилищна сграда на един етаж /с графически изчислена площ от 22 кв.м./, пл.№3609 – паянтова жилищна сграда
на един етаж, пл.№3610 – паянтова жилищна сграда на един етаж. В разписния лист към този план за трите-сгради имоти записването е
следното: за пл.№3608- със запис постр. – записан К без вписан документ за собственост; за пл.№3609 – със запис постр. – Ебез вписан
документ за собственост; за пл.№3610 – със запис постр. – записан А без вписан документ за собственост и дописана А, по н.а.№65, т.IV,
д.№1341/93г. Поради непроцедиране на нов регулационен план по отношение на VII-ми микрорайон, кадастралният план за района на
експертизата остава неодобрен.
Кадастралният план от 1976г. след изработването му е одобряван с отделни заповеди, през различни години по микрорайони. За района
на експертизата – VII-ми микрорайон кадастралният план е одобрен със Заповед №РД-14-03-68 от 30.03.1983г. на Първия заместник
министър на строителството и архитектурата. Регулационният план на VII-ми микрорайон от 1983г. е изработен въз основа на
кадастралния план от 1983г. и е одобрен със същата Заповед №РД-14-03-68 от 30.03.1983г. на Първия заместник министър на
строителството и архитектурата. По регулационния план района на експертизата, с тонирани в зелено граници – Приложение №7,
попада в обхвата на одобрената регулация, като по-голяма част попада в границите на проектен обществен парцел II, отреден за детска
градина в кв.31, по-малка част попада в проектен обществен парцел I, отреден „за комплексно жилищно строителство и закусвалня“ в
кв.16, а много малка част попада в проектна улица т.е. целият район на експертизата е предвиден за отчуждаване. Разписният лист към
този план е същият от 1976г.
При действието на КРП от 1983г. е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, том IV, дело №1054/1995г. от
10.07.1995г.
Кадастралният план от 1998г. е изработен в периода 1995г-1997г. и е одобрен със Заповед №215 от 23.03.1998г. на Кмета на Община Б.
По този кадастрален план, районът на експертизата, очертан със зелени граници – Приложение №11, попада в терен без обособен
поземлен имот и без поставен планоснимачен номер. В границите на този терен присъстват сгради-имоти, с поставени пл.№3609 –
паянтова жилищна сграда, пл.№3610 – паянтова жилищна сграда и нов пл.№7913, обособен на мястото на бивш имот пл.№3608 по КП
от 1976г. и 1983г., масивна жилищна сграда на един етаж с графически изчислена площ от 85 кв.м.
2
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че по КП от 1998г. към имот-сграда пл.№7913 няма дворно място, а около сградата е
празно място. Земята под сградата е отразена с изкуствено поставен номер 9667, който обхваща цялото празно пространство около
всички сгради.
Регулационният план на VII-ми микрорайон от 1998г. е изработен въз основа на регулационния план от 1998г. и е одобрен със същата
Заповед №215 от 23.03.1998г. на Кмета на Община Благоевград. По РП района на експертизата попада частично в границите на два
проектни парцела – съсобствен парцел XII-общ., 3610,3611,3612,3609 в кв.16, с тонирани в оранжево граници, и в общински парцел
XIII-общ.в кв.16, с тонирани в лилаво граници.
В разписния лист към проекта за дворищна регулация, който е този от 1976г. и 1983г., към 1998г. е допълнен пл.№7913 – къща – записан
Е. С. О. – без вписан документ за собственост.
В цифровия модел на КП от 1998г., изработен през 2000г., липсва поземлен имот, който да отговаря на процесния по делото имот с
площ от 300 кв.м., а като имоти присъстват имот-сгради пл.№7913, пл.№3609, пл.№3610, като неурегулирани поземлени имоти по
плана от 1998г., в кадастрален район №502, със следните площи и записи на собственост:
-за имот пл.№7913, с идентификатор №502.7913 - площ от 70.82 кв.м. /Приложение №13 към експертизата/, урбанизирана територия,
индивидуално застрояване, с вписана собственост за Е. С. О., без документ. В границите на имота присъства една масивна сграда от 71
кв.м., записана като „Друг вид сграда за обитаване“, масивна, на един етаж;
-за имот пл.№3609, с идентификатор №502.3609 - площ от 2237 кв.м., урбанизирана територия, индивидуално застрояване, с вписана
собственост за Е без документ. В границите на имота присъства една паянтова жилищна сграда от 2237 кв.м., записана като „друг вид
сграда за обитаване“, паянтова, на един етаж;
-за имот пл. №3610, с идентификатор №502.3610 - площ от 23.24 кв.м., урбанизирана територия, индивидуално застрояване, с вписана
собственост за А...без документ. В границите на имота присъства една паянтова жилищна сграда от 23.24 кв.м., записана като „друг вид
сграда за обитаване“, паянтова, на един етаж.
Вещото лице е дало заключение, че от обединените три имота-сгради и празна територия от север е създаден процесният по делото
поземлен имот.
За цялата територия на землище гр.Б. има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на
ИД на АК. Към датата на влизане в сила на КККР /12.07.2006г./ е отразен ПИ с идентификатор 04279.623.157 с площ от 299.67 кв.м. /по
скица 300 кв.м./, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване до 10 м., без адрес, с вписана собственост на Община Благоевград,
без документ – Приложение №14. В данните за имота е вписан стар пл.№3609, 3610. В границите на имота има заснети и показани три
сгради, а именно – сграда с идентификатор 04279.623.157.1 с площ от 83.53 кв.м, на два етажа, жилищна сграда – еднофамилна, без
вписана собственост; сграда с идентификатор 04279.623.157.2 с площ от 32.49 кв.м, на един етаж, жилищна сграда – еднофамилна, без
вписана собственост; сграда с идентификатор 04279.623.157.3 с площ от 7.82 кв.м, на един етаж, жилищна сграда – еднофамилна, без
вписана собственост.
Вещото лице в съдебно заседание е обяснило, че докато в КП може да има празни места, то в КК не може да има такива, поради което
през 2006г. в КК се появява имот 157, като при заснемането е отразена с условен знак паянтова ограда.
Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на скицата-извадка от КККР /Приложение №14/ и съпоставено с извадката от цифровия
модел на КП от 1998г. /Приложение №13/ е видно, че процесният по делото поземлен имот се обособява като такъв за първи път в
одобрената КККР от 2006г., като следствие на обединени имоти пл.№7913, пл.№3609 и имот пл.№3610 и празна територия от север,
според цифровия модел на КП на VII-ми микрорайон от 1998г.
При действието на КККР е съставен Акт за частна общинска собственост №2897 от 13.03.2014г., вписан в Служба по вписванията
Благоевград под Акт №198, том III, вх.peг.№940/19.03.2014г., с който е актуван като общински, на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7
от Закона за общинската собственост – поземлен имот с идентификатор 04279.623.157 /без сградите в него/, с ЕКАТТЕ 04279, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, с площ на имота от 300 кв.м. /триста
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м), при
граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор 04279.623.158, поземлен имот с идентификатор 04279.623.156, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.155, поземлен имот с идентификатор 04279.622.344.
По Заявление вх.№0107-Р-31 от 28.07.2014г., подадено от Е. С. О. и приложена разработка от правоспособно лице по ЗКИР, от страна
на Община Благоевград е процедиран Подробен устройствен план /ПУП/, план за регулация /ПР/ - изменение на вътрешната
регулационна линия между УПИ ХII-3609,3611,3612 и УПИ XIII-общ., в кв.16, по плана на VII-ми микрорайон на гр.Благоевград, който
е одобрен със Заповед №1579 от 24.11.2014г., на Кмета на Община Благоевград по зеления цвят на приложената към заповедта скица
/Приложение №16/. От прегледа на показаното на скицата, е видно, че с тази заповед е зачертана действащата граница между двете
УПИ, и със зелена линия е прекарана нова граница между двете УПИ, така, че да мине по калкана на двуетажната жилищна сграда в ПИ
с идентификатор № 04279.623.157.
Със Заявление вх.№ОС-0205-41 от 23.01.2024г. и нарочна Молба-Декларация от 23.01.2024г., подадени от Е. С. О., е поискано да бъде
извършена обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост на ПИ с идентификатор № 04279.623.157. На дата
30.01.2024г. от страна на Община Благоевград е издадено Удостоверение №65 от 30.01.2024г., с което се удостоверява, че ПИ с
идентификатор № 04279.623.157 е общинска собственост, съгласно АОС № 2897/13.03.2014г.
Съвместено изображение на действащата КККР от 2006г. и действащия за района РП, сега ПУП-ПР, от 1998г., с изменението от 2014г.,
е показано на Приложение №14 към експертизата. Вещото лице е дало заключение, че действащият РП не е приложен по отношение
формиране на парцелите /УПИ/ за района на СТЕ, в кв.16, както и че процесният ПИ с идентификатор № 04279.623.157 попада с
площта си в няколко УПИ и улица, със следните площи: - в проектно УПИ ХII-общ.,3609,3610,3611,3612 - попада площ от 178.29 кв.м.;
в проектно УПИ ХIII-общ. - попада площ от 103.35 кв.м.; -в проектната улица от север - попада площ от 18.01 кв.м.
Резултатите от направения оглед и замерване на място на ПИ с идентификатор 04279.623.157 са показани на цветна скица - Приложение
№18 към експертизата: С по-дебела черна линия и червени щрихи по ъглите са показани границите на процесен ПИ с идентификатор №
04279.623.157 по КККР. Със синя линия от север и червена линия от запад, и зелени щрихи по ъглите са показани констатираните на
място граници на имота, с приблизителна площ от 261 кв.м. В границите на така обособения на място имот от 261 кв.м. присъства само
масивна жилищна сграда на два етажа /2МЖ/, недовършена и без покрив, която отговаря на сграда с идентификатор №04279.623.157.1
по КККР, която е изградена на мястото на имот-сграда с пл.№3608 по КП от 1976г. и 1983г. /с показано бившо местоположение
тонирано в зелено/, обект на собственост по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4 от 10.07.1995г. В границите на
този имот няма трайни насаждения. На място част от западната част на процесен ПИ с идентификатор 04279.623.157 по КККР, в която
присъстват сгради с идентификатори №№ 04279.623.157.2 и 3, и част от ПИ с идентификатор № 04279.623.158, е обособен отделен
имот, с отделно дворно място, и отделен вход, като присъстваща на място стара жена, е заявила, че сградите са нейна собственост, за
което има документи. В границите на така обособения нов имот констатирани на място, присъстват следните сгради, постройки,
строежи и подобрения: -в северната част на имота присъства паянтов навес за дърва; - до нея долепени от юг присъстват две
полумасивни жилищни сгради на по един етаж /ПмЖ/ и в най-южната част присъства нова масивна жилищна сграда на един етаж
/МЖ/; - в западната част на този имот присъства масивна външна тоалетна /-кл.-/; - границите на този имот няма трайни насаждения, а
само саморасли дървета и храсти по западната и южната му граници.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.Добрина Янакиева и Галина Неделчева.
Св.Добрина Янакиева сочи, че познава ищеца Е. О.. Сочи, че неговите родители са имали малка къща с две стаички и двор на ул.“Митко
Палаузов“, сега ул.“Балкан“, като в двора имали градина, кокошки и прасе. По наследство от родителите си Е. придобил имота, като
преди 15 г. построил в имота друга къща на два етажа. Имотът бил ограден с телена ограда и бил около 300 кв.м. До преди 7-8 години,
преди да замине за А. Е. гледал градината, кокошките и прасето, но сега нищо нямало в двора. Като се връщал в България поддържал
двора. От една страна свидетелката сочи, че ищеца поддържал и старата и новата постройка, но никой не живее в двете постройки. От
3
друга страна твърди, че в момента в имота освен построената от ищеца къща, нямало други постройки.
Св.Галина Янакиева сочи, че майката на Е. живеела в малка къща с две стаи. В същия парцел Е. построил къща на два етажа. Двете
сгради са с общ двор около 250-300 кв.м., с ограда с мрежа и бодлива тел. До смъртта си преди повече от 10 г. майка му живеела в
малката къщичка. Е. гледал животни в мястото. В момента част от оградата била съборена.
Съдът частично кредитира показанията на свидетелите, като по-надолу в изложението е направена съпоставката им с останалите
събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от ГПК. За уважаването на иска в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и
непрекъснато за посочения в исковата молба период от 1979г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния
елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът Е. С. О. да е владял имота в изискуемия от закона срок. Всички изложени в исковата молба
твърдения останаха недоказани и/или се опровергаха от експертното заключение по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че от 1979г. до сега той и семейството му владеят процесния недвижим имот с идентификатор
04279.623.157, в който са изградили три жилищни сгради с идентификатори - 04279.623.157.1, 04279.623.157.2, и 04279.623.157.3, като
използва имота като дворно място към трите сгради, които ищецът и семейството му обитават. Ищецът твърди, че владее сградите и
имота като собствени повече от 40 години, както и че имотът е ограден с колове и мрежа и не е изоставен.
Тези твърдения останаха недоказани при условията на пълно и главно доказване.
От приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза действително
се установи, че в КККР на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, е отразен ПИ с идентификатор
04279.623.157 с площ от 299.67 кв.м. /по скица 300 кв.м./, като в границите на имота има заснети и показани три сгради, а именно –
сгради с идентификатори - 04279.623.157.1, 04279.623.157.2, и 04279.623.157.3. Ищецът не ангажира никакви писмени доказателства, с
които да докаже твърденията си, че сградите в имота са негова собственост. Същият се домогваше да докаже посредством свидетелски
показания, че сградите в имота са построени от ищеца и семейството му, както и че от години и понастоящем имотът се ползва като
дворно място към сградите, и че ищецът е придобил мястото по наследство от родителите си. Показанията на ангажираните от ищеца
свидетели в тази им част се опровергаха от писмените доказателства и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Отделно от това, показанията са изключително противоречиви относно факта колко и какви сгради има в имота.
От ответната страна беше представен нотариален акт от 10.07.1995г., по силата на който ищецът е придобил посредством покупко-
продажба жилищна сграда, състояща се от две стаи, на мястото на която сграда е построена жилищната сграда понастоящем заснета с
идентификатор №04279.623.157.1 по КККР. Липсват каквито и да било доказателства продавачите да са родители на ищеца. При
извършения оглед и замерване на място, вещото лице е установило, че към сградата с идентификатор №04279.623.157.1 - собственост на
ищеца, се ползва дворно място с площ от 261 кв.м., като имотът е ограден и в него няма трайни насаждения. Установява се, че сградите
с идентификатори 04279.623.157.2 и 04279.623.157.3, макар да са заснети като попадащи в имот с идентификатор 04279.623.157, на
място не се ползват от ищеца и попадат в обособен отделен имот, като към тези сгради има отделно дворно място /пред сградите от
запад/, и отделен вход. Вещото лице в съдебно заседание е разяснило, че гърбът на двете сгради с идентификатори 04279.623.157.2 и
04279.623.157.3 служи като граница между двата отделни имота, като лицето на сградите е на запад – към собствено дворно място,
оградено с ограда и отделен вход, различен от входа към дворното място, ползвано от ищеца /Приложение №18/. Присъстваща на място
стара жена е заявила на вещото лице, че сградите са нейна собственост, за което има документи. При проследяване статута на имота и
сградите по различните планове, се установява, че въпросните две сгради са записани на други собственици – по КП от 1955г. сграда с
номер 3260 – е записана на Е. по н.а.№122, т.1, д.90, 1961г., зачертан и записан Страхил, Тодор и Златко С. Стойчеви, а сграда с номер
3261 е записана на К. по КП от 1976г. и КП от 1998г. двете сгради вече са с други номера – сграда с номер 3609 – записана на Е. и сграда
с номер 3610 – записана на Асен Ал. Кръстев, и дописана А., по н.а.№65, т.IV, д.№1341/93г. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства води до извод, че ищецът не успя да докаже, че е собственик на сгради с идентификатори 04279.623.157.2 и
04279.623.157.3, които сгради /респ.земята под тях/ попадат в претендирания от ищеца поземлен имот с идентификатор 04279.623.157.
Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 04279.623.157.1. Не се доказа
обаче тази сграда /респ. съществувалата на нейно място по-малка сграда от две стаи/ да е ползвана от ищеца от 1979г. до сега.
Съответно не се доказа от 1979г. до сега ищецът да е ползвал сградата заедно с процесния по делото поземлен имот като дворно място
към сградата. Ангажираните от ищцовата страна свидетели не сочат начален момент, от който ищецът ползва имота, като твърдят, че
той го е получил по наследство от родителите му. Свидетелите не сочат и откога родителите на ищеца ползват имота. Според съда
посредством свидетелските показания ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че той и семейството му
владеят къщата и имота за периода от 1979г. до сега. От друга страна, по делото са налични писмени доказателства, които установяват,
че ищецът е закупил сграда /която понастоящем представлява сградата с идентификатор 04279.623.157.1/ на 10.07.1995г. посредством
покупко-продажба от трети лица – сем.В - М.... Тази сграда съответства на сграда с номер 3259 по КП от 1955г., записана на И. на сграда
с номер 3608 по КП от 1976г., записан на К; и на сграда 3608 по КП от 1998г., записан на К която към 1998г. получава номер 7913, вече
със запис за собственост на Е. С. О.. Видно е, че ищецът не присъства в записванията по разписните листове като собственик на къщата,
не са ангажирани достатъчно убедителни други доказателства от ищцовата страна, които да установяват, че ищецът е владял и ползвал
същата преди 1995г., когато я е закупил, поради което съдът приема, че едва след закупуването на къщата през 1995г. може да се
обсъжда въпроса за начало на владение и ползване на поземления имот.
По отношение на придобивната давност: Както вече беше посочено, в процесния поземлен имот с идентификатор 04279.623.157, в
западната му част са разположени сгради на трети лица, респ. ищецът не е владял имота в тази част, което само по себе си е достатъчно
за отхвърляне на предявения иск. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не успя да докаже владение в изискуемия от закона срок
и върху останалата част от поземления имот.
По делото се установи, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.1995г., Е. О. Е.ов е закупил от
М жилищна сграда, състояща се от две стаи, построена върху имот пл.№3608 по плана на VII-ми микрорайон на Благоевград. Установи
се, че към този момент към къщата няма дворно място: по КП от 1955г. тази сграда е отразена като сграда-имот пл.№3259 - паянтова
жилищна сграда на един етаж, като в района на експертизата липсват заснети поземлени имоти /Приложение №1/; по КП от 1976г.
отново липсат заснети поземлени имоти, а присъстват само сгради-имоти, като сградата на ищеца е с номер 3608 /Приложение №7/; по
КП от 1998г. /при действието на който сградата е закупена от ищеца/, както и в цифровия модел на КП от 1998г., който е изработен след
2000г.,
отново към сградата няма дворно място, а около сградата е празно пространство, като земята под сградата е отразена с изкуствено
поставен номер 9667, който обхваща цялото празно пространство около всички сгради /Приложение №13/. Видно е от Скицата-
Приложение №13, че при заснемането липсва поставен условен знак за ограда. Такъв условен знак за паянтова ограда се появява едва
4
през 2006г. в КК. Вещото лице в съдебно заседание е обяснило, че докато в КП може да има празни места, то в КК не може да има
такива, поради което през 2006г. процесният по делото поземлен имот се обособява като такъв за първи път в одобрената КККР от
2006г., като същият е образуван от обединяването на имоти пл.№7913, пл.№3609 и имот пл.№3610 и празна територия от север, според
цифровия модел на КП на VII-ми микрорайон от 1998г. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото липсват доказателства преди
2006г. ищецът да е ползвал процесния имот като дворно място към собствената си къща, т.е. да е осъществявал владение. Свидетелските
показания като непълни, противоречиви и частично недостоверни, не могат да установят с нужната степен на достоверност
упражнявано от ищеца владение върху имота с намерение за своене, в изискуемия от закона срок. Нещо повече – по заявление, подадено
от ищеца Е. С. О. и приложена разработка от правоспособно лице по ЗКИР, е процедиран ПУП, план за регулация /ПР/ - изменение на
вътрешната регулационна линия между УПИ ХII-3609,3611,3612 и УПИ XIII-общ., в кв.16, по плана на VII-ми микрорайон на
гр.Благоевград, при което е прекарана нова граница между двете УПИ, така, че да мине по калкана на двуетажната жилищна сграда на
ищеца с идентификатор № 04279.623.157.1, като по този начин мястото между собствената на ищеца сграда и другите две сгради остава
в съседния УПИ, което отново е индиция, че ищецът не е упражнявал владение върху същото.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на ищеца върху претендирания имот в
продължение на повече от 10 години, т. е. не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което
да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при условията на пълно и главно доказване да установи
горепосочените елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените разноски в производството – 1000 лв.
за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от Е. С. О., ЕГН **********, с адрес гр.Бсрещу О
Благоевград, ЕИК с адрес: гр.Бла, представлявана от Кмета М, за признаване за установено по отношение на О, че ищецът Е. С. О. е
собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 04279.623.157 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в град Б с
адрес на поземления имот в гр.Б с площ на имота от 300 кв.м. /триста квадратни метра/, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор
04279.623.158, поземлен имот с идентификатор 04279.623.156, поземлен имот с идентификатор 04279.623.155, поземлен имот с
идентификатор 04279.622.344, номер по предходен план - 3609,3610, квартал 7319, парцел 12.
ОСЪЖДА Е. С. О., ЕГН **********, с адрес гр.Б, да заплати на О„Г, представлявана от К сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ за
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5