Определение по дело №57109/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6208
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20211110157109
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6208
гр. София, 11.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110157109 по описа за 2021 година
намери следното:
След подадено от заявителя по делото [ЮЛ] е издадена заповед за
изпълнение № [номер] от 12.10.2021 г., с която длъжникът ИЛ. М. АТ. е
осъдена да заплати на дружеството сумите: 757,48 лева – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
имот с адрес [адрес], ведно със законна лихва от 04.10.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019г. до
27.09.2021 г. в размер на 111,74 лева, 20,00 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 04.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху тази сума за периода от 31.10.2018г. до 27.09.2021 г. в размер на 4,42
лева, държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Заповедта е връчена редовно на
длъжника на 10.11.2021 г. В срока на възражение длъжникът е подал такова, в
което е заявил, че оспорва частично заповедта, единствено по отношение на
сумите от 20,00 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение
ведно със законна лихва от 04.10.2021г. до изплащане на вземането и
мораторната лихва върху тази сума за периода от 31.10.2018г. до 27.09.2021 г.
в размер на 4,42 лева. С Разпореждане № 38366 от 09.12.2021 г. съдът указал
на заявителя в едномесечен срок от получаването да предяви установителен
иск за вземането си. С молба от 13.01.2022 г. дружеството е заявило, че
длъжникът е направил частично погасяване на задължението си за сумата от
890 лева, като моли да бъде издаден изпълнителен лист за останалата
непогасена сума, за която твърди, че била 18,97 лева – главница за
извършената услуга дялово разпределение, 25 лева – държавна такса и 50
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира следното: с възражението си длъжникът е признал
дължимостта на сумите 757,48 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.10.2021г. до изплащане на
вземането и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019г. до
27.09.2021 г. в размер на 111,74 лева. Сборът от тези две вземания дава
сумата от 869,22 лева. От същата безспорно са заплатени 890 лева, т.е.
напълно са погасени признатите от нея вземания и дори е заплатена и сумата
от 20,78 лева, за които не е посочено основание за плащане. Като взе предвид
1
направеното плащане и направеното възражение съдът достига до извода, че
длъжникът е погасила единствено признатите от нея вземания. В този смисъл
не се споделя становището на заявителя, че със сумата от 20,78 лева са били
частично погасени вземанията му за дялово разпределение, мораторна лихва
върху същото и разноски в производството, тъй като те са изрично оспорени
от длъжника с възражението му. По отношение на тях заповедта за
изпълнение не е влязла в сила и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника по смисъла на чл. 406, ал. 1 ГПК. С оглед на това
настоящата инстанция счита, че искането на заявителя за издаване на
изпълнителен лист по отношение на тези суми е неоснователно и не следва да
се уважава. По отношение на останалите, претендирани със заповедта
вземания изпълнителен лист също не следва да се издава, тъй като те са
погасени чрез плащане.
На следващо място, разпореждане № 38366 от 09.12.2021 г., с което
съдът е указал на заявителя в едномесечен срок от получаването да предяви
установителен иск за вземането си, е получено от същия на 13.12.2021 г. Към
настоящия момент указанията на съда не са изпълнени, въпреки че даденият
за това едномесечен срок е изтекъл. Настоящият състав намира, че заповедта
за изпълнение следва да бъде обезсилена в оспорената ѝ част.
По отношение на разноските, съдът намира, че с оглед отказът да се
издаде изпълнителен лист и обжалването на заповедта, сторените от
заявителя следва да останат в негова тежест. За сторените от ответника, съдът
намира, че се дължат в намален размер поради следните съображения:
съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде
определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не
под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство
представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и
поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него
процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото
от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се
изясни, че обемът на заповедното делото сам по себе си нито може да
обуслови фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-малко
може да обуслови полагането на действителен труд за който да се дължи
адвокатското възнаграждение. Единственото процесуално действие, което са
извършили длъжниците е подаването на възражение. При това положение, да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер
на практика би нарушило основния за българското гражданско право принцип
на забраната за неоснователно обогатяване. Не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 [ЮЛ]. Този извод се основава на схващането, че
съдът не е обвързан от предвиденото в [ЮЛ] по отношение на адвокатското
възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на
2
СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални
размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като
задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да
определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този
смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C
194/13, C 195/13 и C 208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързан от предвиденото в
[ЮЛ]. Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС
по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се
изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради
което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в
забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по
преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.
Решение по дело 05.10.2010 г., [ЮЛ], C-173/09, т. 29.
В заключение съдът намира, че действително в заповедното
производство се дължат разноски на длъжника, но само в хипотезата на чл. 6,
ал. 1, т. 5 [ЮЛ] – за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, която разпоредба следва да
намери аналогично приложение и за настоящия случай.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на адв. К.Б на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е основателна за сумата до 50 лева и следва да се
уважи. Така мотивиран и на основание чл. 407, ал. 1 ГПК, както и на
основание 415, ал. 5 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА да издаде изпълнителен лист в полза на [ЮЛ] ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу ИЛ. М. АТ.,
ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис-партер за
сумите от 18,97 лева – главница за извършената услуга дялово разпределение,
25 лева – държавна такса и 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № [номер] от
12.10.2021 г.
3
Определението в тази му част може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд по реда на
Глава ХХІ ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № [номер] от 12.10.2021 г.,
постановена по частно гражданско дело № 57109 от 2021 г.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд, по реда на глава ХХI ГПК в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата [ЮЛ]
ЕАД, да заплати на адв. К.Б, ЕГН ********** с адрес [адрес] сумата от 50
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
договор от 11.11.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ това искане за сумата над 50 лева
до пълния претендиран размер от 360 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4