№ 7153
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110134283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. М. Ч. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу [ фирма ] АД с ЕИК . за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 20 лв. като част от 60 лв.,
представляваща недължимо платени суми за неустойка по договор за паричен заем
№./03.12.2020 г. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за паричен заем
№./03.12.2020 г. за предоставяне на заем в размер на 766,94 евро или левовата
равностойност в размер на 1500 лв., в чл.12 от който било уговорено, че заемателят се
задължава да предостави на кредитора в срок до 7 дни едно обезпечение от трето физическо
лице - гарант. Поддържа, че в чл.12 ал.4 от същия договор страните се договорили, че при
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер
на 655.66 лв. Поддържа, че такава неустойка била начислена, тъй като ищецът не
представил в срок надлежен поръчител. Счита, че договорът е нищожен, тъй като не е
спазена предвидената от закона форма, ГПР не бил посочен по компоненти, а като процент.
Не било посочено как се съотнася уговорения годишен лихвен процент за заема спрямо
ГПР. Алтернативно поддържа, че действителния размер на ГПР е в пъти по-висок от
посочения в договора, с което надхвърля максимално установения лимит в чл.19 ал.4 ЗПК.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят да
осигури в толкова кратък срок поръчител, поради което и процесната клауза за неустойка е
нищожна на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД. Счита, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД. Поддържа, че кредитното дружество е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита на длъжника.
Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави,
като поддържа, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин в нарушение на чл.147 ЗПК, а ищецът го сключил при условията на крайна нужда и
явно неизгодни условия. При условията на евентуалност релевира възражение за нищожност
на неустоечната клауза, като поддържа, че заемната сума била погА.а предсрочно от ищеца.
По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че
предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че договорът е валиден,
1
сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на принципа за спазена свобода на
договаряне. Оспорва възражението, твърдяно от ищеца нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и 10
ЗПК. Поддържа се, че неусточната клауза била индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Твърди, че заемодателят е небанкова финансова институция, поради
което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че договорът е съставен на
ясен и разбираем език, като лихвеният процент не е променян за целия срок на заема.
Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва възражението за
нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, поради това, че договорената в чл.12 от договора
неустойка не е била включена като договорна лихва. Клаузата за неустойка по чл.12 е част
от несъщественото съдържание на договора, което не прави договора нищожен в цялост.
Моли за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация на предявените искове – чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
страните има сключен договор №./03.12.2020 г. с твърдените клаузи (за което обстоятелство
липсва спор между страните), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и
плащане.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се допусне приемането им.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по
поставените в исковата молба задачи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. от 14.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани
в исковата молба от ищеца при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, за което в същия срок следва да се представят
доказателства по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3