№ 47
гр. Бургас, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204098 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на В. М. З., ЕГН ********** чрез адв. К.
К. против наказателно постановление № 23-0769-001227 от 08.08.2023г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева.
С жалбата жалбоподателят оспорва изложената фактическа обстановка в НП,
нарушението не било установено и били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което моли за отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител поддържа, че нарушението не е
доказано, моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, счита,
че нарушението е доказано, претендират се разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 15.02.2023г. около 12:14 часа в гр. Бургас на бул. „Димитър Димов“ срещу УМБАЛ
„Лайф Хоспитал“ в посока ул. „Аква Калиде“ В. З. управлявал мотоциклет „***“ с рег. №
*** като пред него се движил друг лек автомобил, който намалил скоростта на движение и
без да подаде сигнал извършил маневра завой на ляво, а управлявания от жалбоподателя
мотоциклет, за да избегне удар с движещото се пред него МПС рязко предприел спиране и
се завъртял от ляво на дясно по платното за движение.
Св. Х. К., след като посетил мястото, установил и изгледал записи на камери и
съставил на З. АУАН бл. № 396233 на 15.02.2023г. за това, че на 15.02.2023г. в гр. Бургас на
бул. „Димитър Димов“ срещу УМБАЛ „Лайф Хоспитал“ в посока ул. „Аква Калиде“ В. З.
управлявал мотоциклет „***“ с рег. № *** като не е съобразил скоростта си с
1
интензивността на движението на другите участници в движението, завърта се от ляво в
дясно платно по посока на движението и допуска самостоятелно ПТП. От ПТП щети по
МПС – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Срещу АУАН било подадено възражение, което е било разгледано от Началник сектор
ОДМВР Бургас и с мотивирана резолюция от 28.03.2023г. е прието, че неправилно била
посочена нарушената разпоредба и на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗАНН е прекратено
производството по издадени АУАН бл. № 396233 от 15.02.2023г. като резолюцията за
прекратяване е връчена на З..
На 27.03.2023г. е съставен нов АУАН бл. № 396017, с който св. К. е ангажирал
отговорността на В. З. за това, че на 15.02.2023г. около 12,14 часа в гр. Бургас по бул.
„Д.Димов“ срещу УМБАЛ „Лайф Хоспитал“ в посока ул. „Аква Калиде“ управлява личният
си мотоциклет с рег. № *** като не спазва необходимата дистанция от движещото се пред
него МПС, което намалява скоростта си и се завърта от ляво в дясно платно и допуска
самостоятелно ПТП като квалифицирал нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Срещу АУАН с постъпило възражение като З. сочи, че няма вина за настъпилото ПТП
и се касае за втори АУАН.
Въпреки подаденото възражение е издадено обжалваното НП, с което наказващия
орган е приел изложените в АУАН бл. № 396017 факти и е приел, че е налице нарушение на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП е наложил глоба в размер на
200 лева.
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които взаимно се допълват и не
поставят под съмнение така установените факти.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира
обаче, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила,
както и че нарушението не е доказано.
На първо място прави впечатление, че при едни и също факти два пъти е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Съгласно чл. 17 ЗАНН никой не може да бъде
наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда. Посочената разпоредба е резултат от
забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – ne bis in
idem като класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се
допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.
В случая, по фактите, предмет на АУАН бл. № 396233, е налице произнасяне на наказващия
орган, който е приел, че е налице чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗАНН - нарушението не е доказано по
несъмнен начин и е прекратил производството. Въпреки това, при същите факти, е бил
издаден нов АУАН. Макар формално да е възможно да се ангажира отговорността, тъй като
не са изтекли предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове, то се касае за повторно издаване на
АУАН при едни и същи факти, а в административно-наказателното производство в чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че наказващият орган издава наказателно постановление, с
което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството,
за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Съгласно ал. 2 на
чл. 53 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Наказващият орган обаче не е намерил, че нарушението е
доказано по несъмнен начин и затова с мотивирана резолюция е прекратил производството
2
на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗАНН „нарушението не е доказано по несъмнен начин”. Няма
данни резолюцията да е обжалвана. Наказващият орган, като е намерил, че нарушението не е
доказано, е взел становище по фактите, предмет на обвинението и се е произнесъл и затова
по мнение на този състав е недопустимо повторно ангажиране отговорността на лицето при
същите факти – дата, място, час на нарушението, идентична фактическа обстановка, но при
друга правна квалификация.
На следващо място санкционната норма, на която се е позовал наказващият орган на
чл. 179, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗДвП предвижда, че който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно пар. 6, т. 30 ЗДвП „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Ако при първия АУАН е посочено, че има материални щети по МПС, то при втория -
такива твърдения липсват въведени. Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на
признак, поради който се приема, че е налице ПТП - предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Наказващия орган се е задоволил да посочи, че е допуснато самостоятелно
ПТП без да посочи, поради кои обстоятелства приема, че е налице ПТП, с което е нарушено
не само правото на защита на жалбоподателя, но и е налице пречка да се установи и докаже
нарушението.
Отделно съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. В АУАН и в НП липсват въведени твърдения да е осъществено удряне в ПТП,
напротив, водачът на мотоциклета е предприел маневра в резултат, от която е избегнал
именно удар в МПС, което рязко е намалило скоростта и е предприело маневра без да
съобрази поведението си, съгласно разпитания свидетел, с намиращия се в близост пътен
знак. Водачът на мотоциклета, в резултат от предприетите действия, е успял да избегне
удряне в МПС пред него, т.е. видно и от изгледания запис дистанцията е била достатъчна, за
да може мотоциклета да избегне удар с МПС пред него, но въпреки предприетата маневра за
спиране мотоциклетът пада на пътното платно без да се удря в движещото се пред него
МПС.
По изложените съображения съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление не е
обосновано и не е доказано нарушението, за което е привлечен да отговаря нарушителя,
поради което то следва да се отмени.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който е заплатил разноски за
адвокатско възнаграждение. АНО е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението е 400 лева, а в
случая се претендират 200 лева, поради което искането е основателно и следва на
жалбоподателя да се присъдят заплатените разноски в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-001227 от 08.08.2023г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на В. М. З., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на В. М. З., ЕГН **********
сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4