№ 57
гр. К., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215100600194 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260052/23.06.2021 год., постановена по Н.о.х.дело №
284/2021 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия С.Д.Д. от гр.К. за
виновен в това, че на неустановена дата в периода от месец април до края на
месец май 2020 год. в гр.К. отнел чужди движими вещи - 4 броя метални
подпори /хюнебеци/, на стойност 138.63 лв.; 1 брой лопата с дървена дръжка,
на стойност 9.85 лв.; 1 брой кирка с дървена дръжка, на стойност 17.13 лв.; 23
броя бигли /арматурни ръбести елементи/, на стойност 23.00 лв. и 6 броя
дървени летви с размери 2.00/0.15/0.03 метра, на стойност 23.86 лв., всичко на
обща стойност 212.47 лв., от владението на В.П.К. от гр.П., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.194 ал.3, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3
години, на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата съдът е възложил на
подсъдимия С.Д.Д. заплащането на направените по делото разноски, както и
се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
1
Така постановената присъда е обжалвана от защитниците на
подсъдимия С.Д.Д. от гр.К. – адв.Г.Б. и адв.Х.К., и двамата от АК – К.. С
жалбата на адв.Г.Б. първоинстанционната присъда се обжалва като
неправилна – постановена при неправилно приложение на материалния закон,
и като необоснована. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е
изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като били игнорирани доказателства, оборващи
обвинението; както и че са били нарушени правилата, свързани със
събирането, проверката и оценката на доказателствата. Адв.Б. моли да бъде
отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която да
бъде оправдан осъдения от първоинстанционния съд подсъдим. В
допълнително представена писмено изложение адв.Б. развива подробни
съображения относно неизлагане в мотивите към присъдата на фактически и
правни съображения за механизма на извършване на престъплението,
схематично излагане на фактите по делото, тъй като от намирането на вещи в
гаража на подсъдимия не можел да се направи категоричен извод, че той ги е
откраднал. Твърди, че не било ясно с кои свои конкретни действия
подсъдимия е извършил престъплението. Счита, че по делото имало
неизяснени обстоятелства, като липсвали доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че подсъдимия е извършил престъплението по
чл.194 ал.3, във вр. с ал.1от НК, за което бил предаден на съд. В жалбата на
другия защитник на подс.Д. – адв.К., се твърди, че първоинстанционната
присъда е необоснована и незаконосъобразна. Моли същата да бъде отменена
изцяло, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли за изменение на присъдата, с налагане на друго по вид
наказание, предвидено в разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК, а именно:
наказание „глоба“ в размер от сто до триста лева, към минималния му размер.
Развива подробни съображения в жалбата, свързани с липсата на преки
доказателства и свързаното с това основателно съмнение за осъществяване на
инкриминираното деяние от подсъдимия Д.; както и за изключително ниската
степен на обществена опасност на деянието, обусловен от много ниската
стойност на инкриминираните вещи, вкл. и възстановяване на същите. В
съдебно заседание защитниците на подсъдимия С.Д. поддържат жалбите си
по изложените в тях съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
2
становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата на
първоинстанционния съд намира за правилна – мотивирана и
законосъобразна, като предлага същата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда
на основание чл.313 и сл. От НПК, с оглед правилността й и доводите,
изложени в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от легитимирани за подаването им лица и в законоустановения срок,
поради което същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение,
събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства,
относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, поради което не се е
наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка
от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Д.Д. е роден на ******** год. в гр.К., където живее
постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, трудово
ангажиран е, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри
характеристични данни.
Подсъдимият Д. живеел в гр.К., на ул.„В.“ № 7. В съседство, на улица
„В.“ № 1, притежавал имот и свидетелят В.П.К., в който през цялата 2020 год.
като наематели живеели свидетелите З.Ю. и Т.Ю.. Св.В.К. живеел
приоритетно в гр.П. и рядко посещавал имота си в гр.К., който представлявал
къща на два етажа с двор. По нея свидетелят К. извършвал строително -
ремонтни дейности, като я надстроявал с още два етажа. По този повод в
двора на имота си съхранявал различни строителни материали, градински
пособия и битови вещи.
През пролетта на 2020 год. св.К. бил уведомяван от наемателите си в
гр.К., че подс.Д. влизал в двора му и взимал различни вещи оттам. Въпреки
това, св.К. не подал жалба в полицията.
На 30.06.2020 год., по повод на възникнал междусъседски спор на ул.
3
„В.“ в гр.К., ОДЧ при РУ- К. изпратил на место полицейски служители. Там
отишли свидетелите А.Ч. и Е.Ю., които заварили голяма група хора, които
живеели на тази улица. Те им споделили, че подсъдимият Д., който живеел в
близост, складирал в дома си крадени вещи. В този момент подсъдимият се
отправил с велосипеда си към ул.„Я.“ в града, при което полицейските
служители Ч. и Ю. го настигнали и му разпоредили да се върне до дома си.
На място бил извикан кварталния инспектор, който отговарял за този район, а
именно - свидетелят Л.М., както и била изпратена дежурната оперативна
група. Със съгласието на подсъдимия С.Д. в дома му - гаража и втория етаж
от къщата, находящи се на ул.„В.“ № 7 в гр.К., била извършена проверка. При
нея били намерени различни вещи, за което бил съставен съответен протокол.
На следващият ден - 01.07.2020 год., по повод подадена жалба от
св.В.К. до Началника на РУ- К., отново била извършена проверка с негово
съгласие в дома на подсъдимия С.Д. в гр.К. - гараж и втори етаж от къща, от
кварталния инспектор Л.М. и други полицейски служители. При нея били
намерени 4 броя метални кофражни подпори /хюнебеци/, една кирка с
дървена дръжка, и 23 броя арматурни ръбести метални огънати елементи за
армиране на бетонови конструкции /бигли/. Тези вещи били разпознати от
свидетеля В.К., поради което същия ден му били предадени с протокол за
отговорно пазене, ведно с 1 брой лопата с дървена дръжка, която също била
установена в дома на подсъдимия. В двора на подсъдимия Д. св.К. разпознал
и свои 6 броя дървени летви с размери 2.00/0.15/0.03 метра, които обаче не
били иззети и не му били върнати.
От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 212.47 лв. Причинените
щети са частично възстановени, тъй като 6 броя дървени летви на стойност
23.86лв. нито са били върнати на св.К., нито е била платена цената им от
подсъдимия.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна още, че
времето на извършване на престъплението е на неустановена дата в периода
от месец април до края на месец май 2020 год., мотивирайки се с времето на
установяване на инкриминираните вещи в дома на подсъдимия на 01.07.2020
год., което означавало, че кражбата е извършена по - рано; с показанията на
4
пострадалия свидетел В.К., който свидетелствал, че е сигнализиран от
наемателите си - свидетелите Т. и З.Ю., през пролетта на 2020 год. за влизане
в двора на дома му в гр.К. от страна на подсъдимия С.Д., който изнасял
предмети оттам; както и с показанията на същите двама свидетели и
свидетелката П.Г.-Т., от които се установява, че през 2020 год. В.К. е правел
ремонт на къщата си в гр.К., където имало строителни материали, складирани
от него в двора му.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за
установена от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, които съдът е кредитирал отчасти;
от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели В.К.,
А.Ч., Е.Ю., П.П., З.Ю., П.Г.-Т. и Л.М., на които е дал вяра изцяло; от
показанията на свидетеля Т.Ю., дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, които е кредитирал отчасти; от писменото
заключение на вещото лице В.Д. по назначената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза и разясненията му в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, на които е дал вяра изцяло; както и от останалите
писмени доказателства по делото - Протоколи за отговорно пазене на вещи от
01.07.2020 год., Протокол за извършена проверка в помещение без съгласието
на собственика обитател или в тяхно отсъствие от 01.07.2020 год., Протокол
за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика обитател
или в тяхно отсъствие от 30.06.2020 год., ведно с опис, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 11.08.2020 год., ведно с фотоалбум, справка за
съдимост на подсъдимия Д., характеристична справка на подсъдимия и др.,
приети от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния ред.
При така установената и от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че подс.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК - на
неустановена дата в периода от месец април до края на месец май 2020 год. в
гр.К. отнел чужди движими вещи - 4 броя метални подпори /хюнебеци/, на
стойност 138.63 лв.; 1 брой лопата с дървена дръжка, на стойност 9.85 лв.; 1
брой кирка с дървена дръжка, на стойност 17.13 лв.; 23 броя бигли /арматурни
ръбести елементи/, на стойност 23.00 лв. и 6 броя дървени летви с размери
2.00/0.15/0.03 метра, на стойност 23.86 лв., всичко на обща стойност 212.47
5
лв., от владението на В.П.К. от гр.П., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен
случай, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда,
първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани
доказателства, като е изложил подробни съображения кои от
противоречивите такива приема и кои отхвърля, които съображения се
споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат
преповтаряни в тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите В.К., А.Ч., Е.Ю., П.П., З.Ю., П.Г.-Т. и Л.М., оценяйки ги като
логични, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото, и очертаващи фактическата обстановка
такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции като установена по
делото по несъмнен начин. Съответно, решаващият съд правилно не е дал
вяра на обясненията на подс.Д. в частите им, в които установява, че част от
инкриминираните вещи бил донесъл от Испания, а друга част бил закупил от
магазин в гр.К., като обосновано е оценил тези обяснения на подсъдимия като
нелогични, изолирани и неподкрепени от другите доказателства по делото,
кредитирани от съда, а напротив – опровергани от последните, и очевидно
представляващи защитна версия, целяща да го оневини. В съответствие с
правилата на формалната логика първоинстанционният съд не е кредитирал и
показанията на свидетеля Т.Ю. в частите им, в които установява, че не е
виждал подсъдимият С.Д. да посещава имота на св.В.К., в който живеел под
наем в гр.К., както и че не бил коментирал със съпругата си З.Ю. нищо
свързано със С.Д., обосновано приемайки, че показанията на посочения
свидетел в тези им части противоречат на показанията, дадени от свидетелите
В.К. и З.Ю., които съдът е кредитирал като последователни, кореспондиращи
помежду си и не предизвикващи никакви съмнения относно тяхната
достоверност.
С оглед така установената и от двете инстанции фактическа обстановка
– отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи от владението на св.К.,
без съгласието му и с намерението противозаконно да ги присвои /като
установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с
намерение да ги присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия
6
– отнасянето и оставянето им на съхранение в двора и гаража му през
продължителен период от време/, направените въз основа на нея правни
изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на престъплението
„кражба” от подсъдимия от обективна и субективна страна, са обосновани и
законосъобразни, тъй като безспорно са установени авторството на деянието,
времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на
дееца – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Обоснован и законосъобразен е и извода на първоинстанционния
съд относно правната квалификация на деянието по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1
от НК– кражба, представляваща маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от
НК. За да направи този извод, първоинстанционният съд правилно е приел, че
степента на обществена опасност на конкретното деяние е по-ниска от
обикновените случаи на престъпление от този вид /кражба/, с оглед най-вече
на вида, количеството и стойността на отнетите вещи /последната значително
под минималната работна заплата за страната за съответния период/.
Съобразен с материалния закон е и изводът на първоинстанционния съд за
неприложимост на разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК в случая /за налагане
по административен ред на наказание „глоба“ за деяние по чл.194 ал.3 от НК/,
с оглед невъзстановяване или заместване в пълен размер на инкриминираните
вещи, предмет на кражбата. За прецизност следва да се посочи, че именно
липсата на пълно възстановяване или заместване на вещите, предмет на
престъплението, представлява пречка пред приложението в случая на
разпоредбите на чл.78а от НК – за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Предвид изложените по - горе съображения настоящият състав намира
за неоснователни оплакванията на защитниците на подс.Д., изложени във
въззивните жалби и в хода на въззивното производство – за неизпълнение от
първоинстанционния съд на задължението да обсъди всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като били игнорирани доказателства,
оборващи обвинението; за нарушение на правилата, свързани със събирането,
проверката и оценката на доказателствата; за неизлагане в мотивите към
присъдата на фактически и правни съображения за механизма на извършване
на престъплението и схематично излагане на фактите по делото, без да е ясно
с кои свои конкретни действия подсъдимия е извършил престъплението;
7
както и за недоказаност по несъмнен начин на обвинението като цяло. Това е
така, тъй като действително структурирането на изложението в мотивите към
присъдата от първоинстанционния съд търпи известна критика, но както бе
посочено и по-горе в настоящото решение, като цяло съдът е изпълнил
вмененото му от закона задължение да обсъди, анализира и оцени всички
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност; както и е
изложил в мотивите към присъдата си както фактически, така и правни
съображения относно времето, мястото и начина на извършване на деянието
от подс.Д..
При налагане на наказанието на подс.Д. за извършеното деяние,
предмет на настоящото наказателно производство, първоинстанционният съд
е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както
следва: смекчаващи - чистото съдебно минало на подсъдимия /предвид
настъпилата реабилитация за предходните му осъждания/, типичната
обществена опасност на деянието, изключително ниската стойност на
отнетите вещи и трудовата му ангажираност; и отегчаващи – недобрите му
характеристични данни. Въз основа на тях съдът е приел, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива на предвидените в
разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК такива, а именно: наказание „лишаване от
свобода”, чийто срок е определил към минималния законов размер – 3 /три/
месеца. Първоинстанционният съд е направил извода също, че са налице
условията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане за срок от 3 години на
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а именно -
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три години, подсъдимият
С.Д. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наложеното му наказание ефективно,
чрез изолирането му от свойствената му семейна и социална среда.
Настоящият състав намира, че така наложеното на подс.Д. наказание по вид,
размер и начин на изтърпяване отговаря на характера и тежестта на
извършеното престъпление, на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Д.
обстоятелства, като това наказание е в пълна мяра в състояние да постигне
целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита
подсъдимият към спазване на законите; както и да се въздейства
8
предупредително-възпиращо и възпитателно спрямо него и останалите
членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо. Още повече, че
видно от доказателствата по делото, с НП № 48/08.10.2020 год. на Началника
на РУ – К. на подс.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. по реда на чл.218б ал.1 от НК отново за извършена на
28.06.2020 год. кражба по чл.194 ал.3 от НК, което обстоятелство сочи на
престъпна упоритост на подсъдимия при извършване на престъпления от този
вид. Или, настоящият състав намира, че именно с налагането на условно
наказание „лишаване от свобода“ с определен изпитателен срок би било
постигнато предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието по
отношение на подсъдимия. С оглед изложените съображения, настоящият
състав намира за неоснователно искането на защитника на подс.Д. –
адв.Хр.К., за изменение на първоинстанционната присъда със замяна на
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с наказание
„глоба“ в минималния предвиден размер от 100 лв.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че
обжалваната присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, наложеното
наказание на подсъдимия Д. не е явно несправедливо, и при постановяването
й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260052/23.06.2021 год. по Н.о.х.дело №
284/2021 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10