Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 318 / 30.10.2019 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

    

 Хасковският районен съд, Втори  наказателен състав

   на  двадесет  и първи октомври две хиляди и деветнадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Даниела Николова

                                                                            

секретар: Елена Драганова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АНД №687  по описа за    2019 година на РС-Хасково

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

               Образувано е по жалба от П.Д.Х. ***  против Наказателно постановление № 19-1253-000082/17.05.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуално правни норми, като иска съдът да го отмени.Нарушена била разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН ,която предвиждала в НП да бъдат описани обстоятелствата ,при които е извършено нарушението и доказателствата,които го потвърждават.

                   В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.М.П.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

                   Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:          

                   С атакуваното в настоящото производство НП на  Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП  на жалбоподателя П.Д.Х.  е наложено наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 14.04.2019 г. около 03.40  часа  в гр.Хасково ,по бул.“България“ управлява лек автомобил Форд Фиеста  с ДК№ ********, собственост на И.И.Х.. При извършена проба за употреба на алкохол  с техническо средство  Алкотест- Дрегер 7410 с №ARSM 0010, уредd отчел 0.88 промила. На жалбоподателят е връчен  талон за медицинско изследване  № 0049011 ,в който  е отразено ,че приема показанията на техническото средство . На жалбоподателя  е съставен АУАН серия Д №886003 /14.04.2019г. от св.А.А.  за нарушение, квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П. Актът  е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис,без възражения.

                     Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази в текстовата част на АУАН, като в НП е дописано, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани свидетелите М.Д.,Р.Т. и А.А. ,които  поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

     Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Според разпоредбата на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2. над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени  наказанията на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

     Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН  и издаването на НП не е описано конкретно, точно и ясно установеното нарушение. Не са изложени   необходимите факти  по вмененото административно-наказателно обвинение с оглед място, дата ,начин на извършване  и обстоятелствата при които това е станало. Видно от  АУАН описаната в него фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации за наличие на алкохол в кръвта, установена  по предвидените в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози способи- с техническо средство  /чл. 3, ал.2/, а  с  доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване – в предвидените от Наредбата хипотези. Видно от съставения акт на жалбоподателят е извършена проба с техническо средство, което е отчело 0.88 промила . Липсва обаче изрично уточнение какво точно е измерило това техническо средство и  дали това е  концентрацията  на алкохол в кръвта на жалбоподателя . Твърдение, че посочената стойност в АУАН е концентрация на алкохол  в кръвта на жалбоподателя липсва,с което на практика липсва и твърдение той  да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, още по малко се твърди, че тази стойност на алкохола в кръвта е в рамките на 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Според настоящият състав на съда липсва описание на извършеното нарушение, доколкото липсват твърдения за  един от основните елементи от обективна страна на това нарушение ,а именно наличието на алкохол  в кръвта на жалбоподателя над 0.8 на хиляда. Това на практика води и до разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Последното  е пренесено и в санкционния акт  ,макар   административно- наказващият орган да  се е опитал да санира съществените процесуални нарушения допуснати в АУАН, като след описание на нарушението ,така както е възприето в АУАН е записал под 1. – управлява МПС, … с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до  1.2 на хиляда включително. Дадена е и същата правна квалификация - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  Според настоящият състав на съда в случая  е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като няма как АНО да е установил по безспорен начин два от кумулативно изискващите се елементи в  сочената за нарушена  правна норма, а именно, че жалбоподателят е извършил нарушението и неговата вина. Това е така ,защото на практика в АУАН е описано едно несъставомерно от гледна точка на нарушение по ЗДвП деяние. Липсва описано нарушение ,понеже  никъде не се твърди в АУАН и в констатациите на контролният орган, че жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта с концентрация над 0.8 на хиляда. Думата алкохол  в кръвта на жалбоподателя липсва във фактическото описание на  нарушение то и обстоятелствата, при които е извършено,което съставлява   съществено процесуално нарушение,ограничаващо  възможността  на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен.

          Освен всичко това няма как по тълкувателен път да се извежда извода, че се касае за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, само по името на техническото средство и по мерната единица описана в АУАН. Нещо повече административно наказващият орган не е контролен такъв и няма как за пръв път да установява, че се касае за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя и да дава за пръв път в НП границите, в която е установена тази концентрация. Въвеждането на нови факти и обстоятелства за пръв път от АНО в НП е недопустимо и  затова  самостоятелно води до отмяната на НП.

  От друга страна твърди се ,че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят  управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство употреба на алкохол от  0.88 промила , което е отразено като фактическа констатация  и в  двата административни акта. За да приеме, че жалбоподателят  е осъществил състава на нарушението по чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП , като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 до 1.2 на хиляда и конкретно 0.88 промила  е необходимо наличието на алкохол в кръвта  да е установено  по“ надлежния ред“ . Няма  съмнение , че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 до 1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП , е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Отчетените  стойностни параметри на  алкохол  -0.88 промила   е установена  с анализатор на алкохолното съдържание,за който в обстоятелствената част и  на  АУАН и  на НП е отразено ,че е  тип Алкотест Дрегер 7410 с фабр.№ ARSM 0010  ,чиято  техническата изправност  е  поставена под съмнение от страна на  жалбоподателя  .Съгласно предписаното от разпоредбата на  чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. От своя страна разпоредбите на  чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията (ЗИ - обн. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и  Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. - ДВ, бр. 98 от 2003 г.). регламентират  средствата за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол. За годността обаче на употребеното  техническо средство за изследване на дишането   "Алкотест Дрегер   7410 " с фабр. номер № ARSM  0010 ,което е било използвано за проверка на концентрацията на алкохол у  жалбоподателя  не са налични доказателства по делото  . В този смисъл наказващия орган ,върху който лежи  дозателствествената тежест  в административнонаказателното производство    не доказа  посочения  в АУАН и НП   анализатор на алкохол в дъха  да е  бил годно техническо средство по смисъла на закона, поради което и  възприемането на  резултата ,установен   с това техническото средство се явява  изцяло  незаконосъобразен .Затова и наличието на алкохол  у  жалбоподателя  в количество от 0.88 промила не  може да  се приеме за установено  по“ надлежния ред“ с помощта на показанията на техническо средство,за което липсват доказателства да е  преминало успешно  проверка за  валидност .В  границите  на състава на нарушението по т.2 на чл.174 ал.1 от ЗДвП  недоказано се явява точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта на дееца,която  величина следва да бъде установена по надлежния ред. Това на свой ред  означава ,че не може да бъде възприет  извода на  наказващия орган в издадения от него санкционен акт , че концентрацията на алкохол у  жалбоподателя  е  била 0.88 промила,а оттам и осъществен   състава на нарушението по т.2 на чл.174 ал.1 от ЗДвП.По тези съображения НП  следва да бъде  отменено.

                     Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1253-000082/17.05.2019г.  на  Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                  Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.