РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330111324 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, ЕИК *********, против Й. Т. М., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Й.М. на
26.10.2019г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на
който ищецът предоставил на ответницата сумата от 300 лева.
Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита били преведени от
Кредитора по банкова сметка на потребителя, като подлежащата на връщане сума била
369.86 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни - 11 по 30.82 лв. и една
последна изравнителна вноска в размер на 30.84 лв. Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 18.11 %.
Претендират се: 336.00 лв. главница, 33.86 лв. договорна лихва, 47.30 лв,-
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК ( 22.12.2020) до окончателното изплащане на
задължението.
В писмения отговор ответникът заявява, че е разбрал за сключения в гр. Б.
договор за потребителски кредит след връчване на книжата от *********, като заявява,
че никога не е закупувала мобилен телефон.
Освен това сочи, че представеното от ищеца копие на договор за потребителски
кредит установил, че положения от него в договор за кредит подпис не е негов, не бил
негов и почерка на написаните в договора име и фамилия. Оспорва подписа и почерка,
с твърдението, че са полагани от него и са неистински. Поискал е назначаване на
съдебно-графологическа експертиза на подписа и почерка си.
1
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 17166/2020 г. по описа на ПРС, XVІ гр. с-в, от което се
установява, че по заявление на „Ти Би Ай Банщ“ ЕАД, депозирано на 22.12.2020 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът бил уведомен за
заповедта, като е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
Исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца
е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и
същите са процесуално допустими.
В проведеното на 23.11.20221г. открито съдебно заседание представеният по
делото в заверен вид договор за потребителски кредит № ********* г. е изключен от
доказателствата по делото, тъй като представилата го страна „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД в
отговор на запитване от съда дали желае да се ползва от оспорения документ не е
заявила нищо. Следователно мълчанието на тази страна сочи на липса на такава воля.
Доколкото ищецът не доказва съществуването на договорното правоотношение между
страните, произтичащо от сключването на потр. кредит, искът като недоказан ще се
отхвърли..
По разноските:
Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, като такива
не му се следват.
Така мотивиран ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Й. Т.
М., ЕГН ********** установителни искове, че Й. Т. М., ЕГН ********** дължи на
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ****** следните суми, произтичащи от сключен между
страните Договор за потребителски кредит № ******: сумата от 336 лева главница;
договорна възнаградителна лихва от 33,86 лева за периода 5.12.2019 – 5.11.2020г.;
47,30 лева обезщетение за забава за периода 5.12.2019г. – 3.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 22.12.2020г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
17166/2020 г. по описа на ПРС, като неоснователни.
2
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3