№ 1036
гр. Сливен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230105297 по описа за 2022 година
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
С Решение № 65 от 21.03.2000 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора Н. Б.
Т. е поставен под пълно запрещение.
С ЕР на ТЕЛК № **** г., със срок пожизнен и определени 92 % трайно
намалена работоспособност, с диагноза: шизофрения – непрекъснато
прогредиентна. Психопатоподобен синдром. Производство по чл. 530 и сл. от
ГПК вр. чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги.
В молбата на директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Твърдица се иска настаняването в специализираната институция на
пълнолетното лице поставено под пълно запрещение. Касае се за лице
временно настанено в специализирана институция по административен ред
със Заповед от 16.11.2022 година на директора на ДСП - гр. Твърдица, като
същото е потребител на социалната услуга ДПЛПР - Твърдица от 15.06.1995
година, където живее и до момента, която услуга съответства на профила на
заболяването му.
Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Твърдица е
1
депозирал настоящото искане за дългосрочно настаняване в специализирана
институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетния Н. Б. Т. с ЕГН
**********, както и въз основа на писмено декларирано становище на
настойника на лицето, поставено под пълно запрещение,
В молбата се сочи, че лицето е поставено под пълно запрещение през
2000 г., като за негов настойник била определен Ж. Г. С. - Директор на
ДПЛПР. Поставеният под пълно запрещение депозирал молба за
настаняването му в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр.
Твърдица, придружена със становище на настойника му и доклад-
предложение от социален работник. Представляващият Дирекция "Социално
подпомагане", моли съда да постанови решение, по силата на което Н. Б. Т. да
бъде настанен в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, за
срок от три години.
В първото по делото заседание, проведено чрез видео-конферентна
връзка, молителят, чрез законния си представител, поддържа искането.
Настойникът счита, че искането е основателно. Двамата считат, че
подходящия срок за удължаване на настаняването на лицето е три годишен.
Лицето, чието настаняване в социална услуга е предмета на настоящото
производство желае да остане в дома.
Съдът констатира, че със Заповед № **** г., издадена от Орган по
настойничество и попечителство при Община Твърдица за настойник е
определян Ж. Г. С. - ****
Със Заповед от 16.11.2022 година на директора на ДСП-гр. Твърдица
Ж. Т. е бил настанен по административен ред в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства гр. Твърдица.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Искането се явява основателно. В разпоредбите на чл. 95 и сл. от
Закона за социалните услуги се съдържа уредбата на процедурата по
настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от
резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не
2
могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона
предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността
от резидентен тип.
В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че настаняването на Н. Б. Т. съответства в най-
точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез
социална услуга по смисъла на ЗСП.
Н. Б. Т. е роден при нормално протекла бременност. Проходил и
проговорил с известно закъснение. От малък изостанал в умственото си
развитие. Н. Б. Т. е на 45 години и 9 месеца, неженен, няма деца. Н. е роден в
Стара Загора от втора бременност, нормално раждане, фамилно обременен, с
психично болна майка, която е починала през 2011 година. Баща му е починал
през 2021 година. Н. е проговорил късно, започнал е училище на шест
годишна възраст, като е заеквал до пети клас.Лекуван е, но не е било
системно, като малък не е умеел да задържа тазовите си резервоари, а това е
продължило до 1997 година. Завършва средното си образование с добър
успех. Продължил е образованието си в СПТУ по сградоустройство. Н.
съжителства с родителите си в техния апартамент в град Стара Загора. С
молба – декларация от 06.06.1995 година до Директора на Регионален Център
за социални грижи гр. Стара Загора, Н. Т. желаел да бъде настанен в
Социален дом - Твърдица.
На 15.06.1995 година постъпва в „Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства“ – Твърдица, като датата му за инвалидизиране се определя на
29.05.1992 година, тогава се проявяват първите симптоми на психично
заболяване. В края на 1992 година Н. започнал да посещава евангелистка
църква „СИОН“, като твърдял, че там му давали жълти твърди таблетки, от
които ставал с повишено настроение. По-късно започнал да диша лепило
„КАЛЕ“ и да поема „ПАРКИЗАН“. По този повод е лекуван в ПБ – Раднево и
стационара на ПД – Стара Загора. След изписването си е продължил училище,
но станал раздразнителен, посягал да бие майка си, чупел предмети, плачел
без повод, лежал много. Лекуван е в ПС – Стара Загора през 1992 година, като
след изписването му е отказал за взема предписаната му терапия. Бел с
неадекватно поведение, консултиран е в ПД – Пловдив, но въпреки лечението
постоянно се заяждал с майка си, не посещавал редовно занятията си в
училище, като на 18 години счупва с юмрук стъклото на прозореца в стаята
си, тъй като не приемал редовно предписаната му медикаментозна терапия.
Социален работник посещава семейството му, като след преценка на
поведението му се установява, че неговото поведение е неконтролируемо.
Проси непрекъснато от минаващи хора пари и цигари, изпада в силни афекти
и това е направило трудно съжителството с него. Има назначена постоянна
медикаментозна терапия, има личен лекар, който следи здравословното му
състояние. Физически е добре развит, предвижва се самостоятелно, напълно
3
самостоятелен по отношение на самообслужване и лична хигиена, умее и да
подбира дрехите си, храни се самостоятелно. Включва се в почистването на
своето спално помещение, както и в почистването на общите части на дома.
Умее сам да организира свободното си време, умее да борави с електроуреди,
има позиция за заобикалящия го свят, разпознава стойността на парите и умее
да борави с тях, но под наблюдение. Напълно адаптиран в средата, умее да
взима решения, целенасочен да осъществи дадена цел, няма агресивни
прояви, нито прояви на автоагресия. Има адекватни памет и мислене,
грамотен, общителен и любезен, приятелски настроен към персонала и
останалите потребители.
Н. Б. Т. се нуждае от постоянни грижи и подкрепа в ежедневието, няма
близки, които да се грижат за него.
В писмено изразеното становище на настойника на Н. Б. Т. е, че лицето
трябва да продължи да ползва социалната услуга, в която от дълги години е
потребител и има изграден начин на живот, като липсва възможност за
настаняване в семейна среда.
За да бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи,
изпълнение на предписаната медикаментозна терапия, наблюдение и контрол
върху поведението, е необходимо да продължи да ползва социалната услуга
със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването му, а именно
Дом за пълнолетни лица с психични разстройства.
На територията на Община Твърдица не се предлагат социални услуги в
общността, отговарящи на профила на заболяването на лицето. На този етап
лицето не може да бъде изведено от институцията. Съдът счита, че с оглед на
събраните по делото доказателства не съществува възможност, лицето да
бъде настанено в семейна среда, тъй като същото няма живи роднини, които
да поемат грижата за него. Самото лице при изслушването му от съда, заяви
своето желание да продължи да пребивава в дома.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на Н. Б. Т. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства гр. Твърдица.
На основание чл. 98, ал. 3 във връзка с чл. 101 от Закона за социалните
услуги, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните
по делото, съдът приема за подходящ такъв – три години, считано от
постановяване на настоящото решение, като обжалването на решението, не
4
спира изпълнението му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 101, във връзка с чл. 98 ал. 3 от Закона за
социалните услуги, поставения под пълно запрещение Н. Б. Т. с ЕГН
**********, представляван от настойника Ж. Г. С. - Директор на ДПЛПР в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, с адрес: **** за срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от постановяване на настоящото решение –
22.12.2022 година.
На основание чл. 100, ал. 4 от Закона за социалните услуги,
обжалването на решението, не спира изпълнението му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на решението на Дирекция "Социално
подпомагане" общ. Твърдица – за незабавно изпълнение.
Решението, може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд, в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5