Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261938 12.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14611 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от А.И.И., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН ********** *** против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 439, ал.
1 ГПК.
В исковата молба и уточняваща такава от *** г. се
твърди, че ищците не дължат на ответника сумата от 156.36 лв. – задължение по
запис на заповед от дата *** г., издаден в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
предявен за плащане на *** г., ведно със законна лихва върху главницата от дата
*** г. да изплащане на вземането, както и 25 лв. ДТ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми бил издаден изпълнителен лист от *** г. по
ч.гр.дело № ***/*** г., въз основа на който било образувано изп. дело № *** по
описа на *** К. П.. Първоначално издаденият изпълнителен лист бил в полза на
„АСВ“ ООД, впоследствие обаче било изкупено от „АСВ“ АД, ведно с активите и
пасивите на дружеството. Твърди се, че по изпълнителното дело поканата за
доброволно изпълнение била връчена лично на длъжниците на дата *** г. С
разпореждане на ***ил насрочен опис на движими вещи за дата *** г., но нямало
данни по делото същият да е осъществен. На *** г. от дружеството постъпило
писмо за налични сметки на длъжниците и налагане на запор върху тях. На *** г.
било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и „ЦКБ“ АД. Посочено било, че сумите били недължими поради
бездействието на взискателя. До момента на връчване на ПДИ не били извършвани
никакви изпълнителни действия, нито други действия, спиращи или прекъсващи
давността. От издаване на ИЛ до датата на връчване на ПДИ изтекли повече от 4
години. Вземанията по записите на заповед се погасявали с 3-годишна давност, на
основание чл. 537 ТЗ, във връзка с чл. 531, ал. 1 ТЗ. Вземането станало
изискуемо от падежа му – на *** г., тоест било погасено на *** г. Законната
лихва върху вземанията се погасявала с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Поради това ищците не дължали сумите по изпълнителния лист.
Била настъпила и перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като се съдържа позоваване на ТР № 2/26.06.2015 г. По изпълнителното дело,
считано от *** г. – когато давността била прекъсната до *** г. взискателят не
поискал извършване на изпълнителни действия, тоест нямало доказателства за
валидно предприето изпълнително действие в продължение на повече от две години.
Освен това кредиторът извличал правото си да
претендира съответните суми от факта, че придобил вземането си по договор за
цесия, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ АД, като за цесия ищците
не били уведомявани. Тоест кредиторът не доказвал материалноправната си
легитимация.
Не дължали на ответника и сумата от 743.88 лв.
главница, 134.07 лв. договорна лихва, 186.65 лв. такси и 429.90 лв. такси
услуги кредит у дома, 89.48 лв. такси по местоживеене, както и сторените
разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.дело №
***/*** г. по описа на ПРС. Описани са действията по изпълнително дело № ***,
като на *** г. била уважена молбата за присъединяване на сумите, посочени в ИЛ,
а на *** г. било връчено запорно съобщение за образуваното изп.дело. И тук
цесията от „Файненшъл България“ ЕООД не била съобщена на ищеца. Длъжници по ИЛ
от *** г. били А.И.И. и И.И.Н., които дължали съответните суми солидарно, а по
ИЛ от *** г. била А.И.И.. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се приеме за установено, че сумите по тях не са дължими.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
със становище за недопустимост на предявените искове. Не били подадени
възражения срещу издадените съдебни актове по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС
за *** г., както и № *** по описа на ПРС за *** г., поради което бил настъпил
стабилитетът на изпълнителното основание. Отделно исковете били неоснователни.
По изп.дело на *** г. бил извършен опис, на *** г. бил извършен опис, на *** г.
бил наложен запор на банкови сметки. Били извършени множество други действия,
прекъсващи давността. По отношение на цесията се сочи, че уведомяването не било
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
В случай, че ищецът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, прави възражение
за прекомерност, като моли съда да намали същия до размера на нормативно
установения минимум.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените
от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., се установява,
че въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а именно – запис на заповед, издаден
на *** г., от А.И.И., в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 687,92
лв., авалиран от И.Н.И., предявен за плащане на *** г., прехвърлен с джиро от
*** г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № *** от *** г., с която съдът е разпоредил
длъжниците А.И. и И.И. да заплатят солидарно на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ООД сумата от 156,36 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата от дата *** г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски в размер на сумата от 25 лв. – държавна такса и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на Заповед за изпълнение № *** от ***
г., е издаден изпълнителен лист срещу дължниците № *** от *** г. Със съобщения,
постъпили по приобщеното към настоящото дело, ч.гр.д. № ***/*** г., *** ***,
рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***, е уведомил съда, че по изп.
д. № ***/*** г. на длъжниците са били връчени покани за доброволно изпълнение с
изх. №*** от *** и изх. № *** от *** г., получени лично от тях на *** г.
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., се установява,
че срещу длъжника А.И., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***
от *** г., с която съдът е разпоредил същата да заплати на кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ АД, следните суми: 743,88
лева, представляваща дължима главница, по сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и длъжника договор от *** г., 134,07 лева договорна лихва за
периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 36,65 лева такса оценка на досие за
периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 186,65 лева такса услуга Кредит за дома
за периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 429,90 лева такса услуга Кредит за
дома за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 89,48 лева обезщетение за забава за
периода 01.07.2017 г. до 04.06.2018 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - *** г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото в размер на 32,41 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Установява се,
че заповедта е била връчена лично на длъжника А.И. на *** г., като с
Разпореждане на съда от *** г. и след констатация, че заповедта е влязла в
законна сила на *** г., е издаден изпълнителен лист № *** от *** г.
От постъпилото по делото копие на изпълнително дело №
***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***,
се установява, че същото е образувано въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № *** от *** г. и изпълнителен лист № *** от *** г., по молба от ***
г., подадена от ответника. С молбата, взискателят е поискал извършването на
справки за семейното и имуществено състояние на длъжниците, като спрямо
длъжника А.И., е поискано и налагането на запор върху трудовото възнаграждение,
при наличие на такова. По изпълнителното дело са извършени редица справки за
имущественото състояние на длъжниците, като на същите са изпратени покани за
доброволно изпълнение, връчени лично на всеки от тях на *** г.
С молба от *** г., взискателят „АСВ“ АД, е поискал да
бъде извършен опис на движимо имущество, спрямо длъжника А.И., във връзка с
което на същата е изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена на ***
г.
С молба от *** г., взискателят „АСВ“ АД, е поискал да
бъде извършен опис на движимо имущество, спрямо длъжниците А.И. и И.Н., във
връзка с което на същите са изпратени призовки за принудително изпълнение и
двете връчени на *** г.
С Разпореждания от *** г. /л.***-***/, са насрочени
описи на движими вещи, собственост на длъжниците А.И. и И.Н..
С молба от *** г., взискателят „АСВ“ ЕАД, е поискал,
спрямо длъжника А.И. да бъде извършена справка за притежаваните от нея банкови
сметки и при установяване на такива, налагане на запор върху същите. С
разпореждане от *** г., *** е уважил молбата, като след извършване на
съответните справки, са изпратени запорни съобщения до: „Банка ДСК“ ЕАД,
„Сосиете женерал експресбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Призовка
за принудително изпълнение, във връзка с наложените запори върху банковите
сметки на длъжника А.И., е връчена на същата на *** г. Запорните съобщения са
връчени на банките, съответно на „Банка ДСК“ ЕАД на *** г., на „ЦКБ“ АД – на
*** г. и на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – на *** г. С писмо с вх. № *** от
*** г., „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, е уведомил ***, че запорът е наложен;
С писмо с вх. № ***от *** г., „ЦКБ“ АД, е уведомило частният съдебен
изпълнител, че запорът е наложен; С писмо с вх. № *** от *** г., „Банка ДСК“
ЕАД, е уведомило съдебния изпълнител, че запорът е наложен.
С молба с вх. № *** от *** г., взискателят „АСВ“ ЕАД,
е поискал на основание чл. 456 ГПК присъединяване към изп. д. № ***/*** г., на
вземането по издадения срещу длъжника А.И. изпълнителен лист от *** г. по ч.
гр. д. № *** г. по описа на ПдРС. На длъжника А.И. е връчено на *** г.
съобщение във връзка с присъединяването на вземането по изпълнителния лист,
издаден по ч. гр. д. № *** г.
С молба с вх. № *** от *** г., взискателят „АСВ“ ЕАД,
е поискал извършването на опис на движимо имущество на длъжниците. Призовки за
принудително изпълнение, във връзка с насрочения опис на движими вещи, е
връчена на длъжниците на *** г.
С молба с вх. № *** от *** г., взискателят „АСВ“ ЕАД,
е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, както
и насрочване на опис на движимо имущество на същите. Във връзка с молбата, до
длъжниците И.Н. и А.И. са изпратени призовки за принудително изпълнение и двете
връчени на *** г.
Доколкото приложените по делото
удостоверение с изх. № * от *** г., изготвено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
удостоверение от *** г., изготвено от „Файненшъл България“ ЕООД, касаят
възникнали между посочените дружества и ищеца И.И.Н. правоотношения по договор
за заем № *** от *** г. и договор за
предоставяне на поръчителство № *** от
*** г., т.е. такива които не са предмет на настоящото дело, то и същите
няма да бъдат обсъждани, като ирелевантни към предмета на доказване по
настоящия правен спор.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За уважаване на предявените искове ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване правопогасяващите си възражения, като
установят изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
вземанията.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, като докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и
прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.
От представените по делото доказателства се
установява, че заповед № ***от *** г., постановена по ч. гр. д. № ***/*** г. по
описа на ПдРС, *** гр. с. и изпълнителен лист № *** от *** г., са издадени въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. Безспорно се установи, че заповедта е
връчена на длъжниците на *** г. Страните не твърдят, а и не се доказва срещу
заповедта за незабавно изпълнение да е било подадено възражение в
законоустановения двуседмичен срок, поради което и съдът приема, че същата е
влязла в сила на *** г. Ето защо и възраженията на ищците – длъжници в
заповедното производство, за изтекла погасителна давност в периода преди
издаване на заповед за изпълнение № *** от *** г., постановена по ч. гр. д. №
***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с. и изпълнителен лист № ***от *** г., а
именно в периода *** г. – *** г., както и за
неуведомяване за извършената цесия, няма да бъдат разгледани, доколкото същите
е могло да бъдат направени до изтичането на срока за подаване на възражения
срещу заповедта за изпълнение, като към настоящия момент се явяват
преклудирани.
По твърденията на ищците за изтекла погасителна
давност, след издаване на заповед № *** от *** г., постановена по ч. гр. д. №
***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с. и изпълнителен лист № *** от *** г.,
съдът намира следното:
Следва да се посочи, че не се споделят изложените в
отговора на исковата молба съждения, относно приложението на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД към настоящия случай. Настоящият съдебен състав намира, че
по отношение на задължение установено със заповед за изпълнение не е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
респективно, че давността за процесното вземане не е петгодишна. Според
цитираната правна норма, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В конкретната хипотеза вземането не е
установено със съдебно решение, а за него е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК. Действително в чл. 416 ГПК законът използва изразът “заповедта
влиза в сила“, но въпреки това заповедта за изпълнение не се ползва със сила на
пресъдено нещо, подобно на съдебните решения, а само с изпълнителна сила. Ако
длъжникът не подаде възражение срещу нея в срок, тя придобива характера на
изпълнително основание, но с нея не се разрешава съдебен спор между страните и
вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл.
410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават спорове относно граждански права. В това производство съдът признава
права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а
само въз основа твърденията на заявителя. Задължението на съда за извършване на
ограничената проверка по чл. 411 и чл. 418 от ГПК, не води до извод за разрешен
правен спор със сила на пресъдено нещо. Ето защо съдебно решение и влязла в
сила заповед за изпълнение не могат да бъдат приравнени, съответно по аналогия
да се прилага разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и по отношение вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение, макар и тя да е влязла в сила.
Доколкото процесното задължение произтича от запис на
заповед, то и по отношение на него е приложима специалната норма на чл. 531,
ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ, предвиждаща 3-годишна погасителна давност.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва
да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението
на срока. В Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач
и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
По делото няма спор, че на ищците на *** г. по изп. д.
№ ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –
***, е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителен
лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от *** г. по ч. гр. д. №
***/*** г. Както се посочи и по-горе, страните не твърдят, а и не доказват
срещу заповедта за незабавно изпълнение да е било подадено възражение в
законоустановения двуседмичен срок. Ето защо съдът намира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила на *** г., от която дата е започнала да тече и
погасителната давност. С оглед установеното от фактическа страна, в настоящия
случай, съдът намира, че след образуване на изп. д. № ***/*** г., по описа на
***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***, са предприети действия
по снабдяване със справки за имущественото и трудово състояние на длъжниците,
като е предприето едно-единствено действие водещо до прекъсване на давността и
то само спрямо ищцата А.И., а именно налагане на запор върху банковите сметки
на същата в „Банка ДСК“ ЕАД, „ЦКБ“ АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с
разпореждане на съдебния изпълнител от *** г. Следва да се посочи, че
насрочените с разпореждания на съдебния изпълнител описи на движими вещи в дома
на длъжниците, съответно на *** г., *** г., *** г., *** г. и на *** г., не са
действия водещи до прекъсване на давността, доколкото същите не са се състояли
/при лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не представи
доказателства за реално осъществени описи на движими вещи, които биха били по
своята същност валидно извършени изпълнителни действия, водещи до спиране и
прекъсване на предвидената в закона давност/. Ето защо и с оглед изложеното,
единственото валидно извършено изпълнително действие, водещо до прекъсване на
давностния срок спрямо ищцата А.И., е наложеният на *** г. запор върху
банковите сметки на същата в посочените по-горе банкови институции. Спрямо
ищецът И.И.Н., не се установи да са били предприемани валидни изпълнителни
действия водещи до спиране и прекъсване на предвидената в закона давност.
Следва да се посочи, че съдът не намира да са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като видно от
представеното по делото копие на изп. д. № № ***/*** г., взискателят е бил
достатъчно активен, като е искал в период по-малък от две години извършване на
справки и предприемане на изпълнителни действия /молба от *** г., *** г., ***
г., *** г. и от *** г./.
С оглед гореизложеното и доколкото, спрямо ищеца
И.И.Н., не се установи да са били предприемани валидни изпълнителни действия
водещи до спиране и прекъсване на предвидената в закона давност, то и спрямо
този ищец предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на ищеца А.И., обаче, съдът намира
предявения иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Както се посочи, вземането на ответното дружество произтича от запис на
заповед, като по отношение на него е приложима специалната норма на чл. 531,
ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ, предвиждаща 3-годишна погасителна давност. Съдът
приема, че с наложения запор върху банковите сметки на ищцата И. на *** г. е
прекъсната давността за вземането по процесния запис на заповед, като нито към
датата на подаване на исковата молба – *** г., нито към датата на достигане на
волеизявлението на ищцата, с което е направено възражението за давност до
ответника /препис от исковата молба е връчен на ответника на *** г./,
давностният срок е изтекъл. Ето защо, спрямо този ищец исковата молба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По предявения от ищцата А.И., иск за недължимост на
сумата от 743,88 лв. – главница, 134,07 лв. – договорна лихва за периода
31.08.2016 г. – 13.09.2017 г., 36,65 лв. – такса оценка на досие за периода
31.08.2016 г. -13.09.2017 г., 186,65 лв. – такса услуга кредит за дома за
периода 31.08.2016 г. – 13.09.2017 г., 429,90 лв. – такса услуга кредит за дома
за събиране на погасителни вниски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 31.08.2016 г. – 13.09.2017 г., 89,48 лв. – обезщетение за забава за
периода 01.07.2017 г. – 04.06.2018 г., както и разноски в размер на 32,41 лв. –
ДТ и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист № *** от *** г. по ч. гр. д. № *** г., по описа на ПдРС, *** гр. с., съдът
намира следното:
На първо място, следва да се посочи, че не се споделят
възраженията на ищцата за материалноправната легитимация на ответника като
кредитор по договора за заем, доколкото е налице договор за цесия по изложените
по-горе съображения, а именно:
Изпълнителен лист № *** от *** г., е издаден въз
основа на заповед за изпълнение № *** от *** г., постановена по ч. гр. д. №
***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с. От приложеното по делото частно
гражданско дело, се установява, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на
длъжника на *** г., като същата е влязла в законна сила на *** г. Ищецът не
твърди, а и не доказва срещу заповедта за изпълнение да е подавано възражение
по чл. 414 ГПК. Ето защо и възраженията
на ищцата – длъжница в заповедното производство, за извършената цесия, няма да
бъдат разгледани, доколкото същите е могло да бъдат направени до изтичането на
срока за подаване на възражения срещу заповедта за изпълнение, като към
настоящия момент се явяват преклудирани.
На следващо място, следва са се посочи, че
предвид обстоятелството, че вземанията
произтичат от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за
общата 5-годишна погасителна давност за главницата.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва
да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението
на срока. В Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач
и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
От приложените по делото доказателства и копие на изп.
д. № ***/*** г., се установява, че с молба с вх. № *** от *** г. и разпореждане
на съдебния изпълнител от същата дата, към изпълнителното производство е
присъединено вземането по ч. гр. д. № ***/*** г. Покана за доброволно
изпълнение на длъжника А.И., е връчена на *** г. Въпреки, че не се констатираха
валидно извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността,
съдът намира, че погасителната давност спрямо вземанията както за главница,
така и за такси, разноски и лихви, към датата на подаване на исковата молба –
*** г., съответно към датата на достигане на волеизявлението на ищцата, с което
е направено възражението за давност до ответника /препис от исковата молба е
връчен на ответника на *** г./, не е изтека.
Не се констатира да са налице и предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като
видно от представеното по делото копие на изп. д. № № ***/*** г., взискателят е
бил достатъчно активен, като е искал в период по-малък от две години извършване
на справки и предприемане на изпълнителни действия /молба от *** г. и от ***
г./.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира
предявения иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца И.И.Н. се дължат
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил съответно искане, касаещо платената по делото държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Съдът счита, че на ищеца не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение, претендирани в размер на сумата от 400
лева. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. От представеното пълномощно – л. *, се
установява, че нито е уговорено, нито е посочен начин на плащане на адвокатско
възнаграждение, ето защо и доколкото по делото не са представени никакви
доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение, то и на страната
не следва да се присъжда такова.
На ищеца И.И.Н. следва да бъде присъдена
сумата от 50 лв. – държавна такса.
С оглед изхода на спора и във връзка с
отхвърлените искове, спрямо ищцата А.И., на ответника се дължат разноски в общ
размер на сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 156,36
лв. – задължение по запис на заповед от дата *** г., издаден в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, предявен за плащане на *** г., ведно със законна лихва
върху главницата от дата *** г. да изплащане на вземането, както и 25 лв. ДТ и
300 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист № *** от *** г., въз основа на заповед за изпълнение № *** от *** г.,
постановена по ч.гр.дело № ***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., във връзка
с което е образувано изп. дело № *** по описа на ***, рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – ***, поради
изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск за признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 156,36 лв. – задължение по запис на
заповед от дата *** г., издаден в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предявен
за плащане на *** г., ведно със законна лихва върху главницата от дата *** г.
да изплащане на вземането, както и 25 лв. ДТ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист № *** от *** г., въз
основа на заповед за изпълнение № *** от *** г., постановена по ч.гр.дело №
***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., във връзка с което е образувано изп.
дело № *** по описа на ***, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд –
***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** против „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника следните суми: 743,88 лева, представляваща дължима главница, по
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника договор от *** г.,
134,07 лева договорна лихва за периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 36,65 лева
такса оценка на досие за периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 186,65 лева
такса услуга Кредит за дома за периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г., 429,90
лева такса услуга Кредит за дома за събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода 31.08.2016 г. до 13.09.2017 г.,
89,48 лева обезщетение за забава за периода 01.07.2017 г. до 04.06.2018 г.,
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - *** г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 32,41 лева за
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист № *** от ***
г., въз основа на заповед за изпълнение № *** от *** г., постановена по ч. гр.
д. № ***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., във връзка с което е образувано
изп. дело № *** по описа на ***, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд
– ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.Н., ЕГН
********** с адрес: ***, СУМАТА от 50 лева /петдесет лева/ –
представляваща разноски за държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА от 200
лева /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно
с оригинала.
М.К.