№ 18508
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20221110141892 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. П. Х..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ........, с абонатен № 212705, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли ответната страна да бъде осъдена да
заплати следните суми: 1380,16 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, 233,33 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.12.2020 г., 22,85 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 02.08.2022 г. до изплащане
на вземането и 5,15 лв. - мораторна лихва върху главницата за такса за дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове. Счита исковете за недопустими, тъй като били предявени срещу
починало лице. Възразява да е потребител на топлинна енергия, в т.ч. да е собственик
на имота. Оспорва количествата на доставената топлинна енергия и предоставянето на
услугата „дялово разпределение“. Твърди, че индивидуалните измервателни уреди не
са преминали необходимия метерологичен контрол, както и че абонатната станция не
била въведена в експлоатация. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „М Е“ ООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Представен е Протокол от 09.09.2002г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „М Е“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, който е подписан от ответника.
Установява се и че такъв е бил подписан на 03.10.2002 г. Решението на ОС на ЕС и
подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-
чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е
топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното
писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т С“ ЕАД,
регламентиращи съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 29.04.1991 г., изготвен по реда на Наредбата за държавни имоти, процесното
жилище е било придобито от С. П. Х.. Като собственик на имота той се явява страна по
облигационното правоотношение с „Т С“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, като
възраженията в обратна насока се явява неоснователни. Неоснователно е и
възражението, че искът е недопустим, тъй като е предявено срещу починало лице, тъй
като по делото не са налице данни ответникът да е починал.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта
2
топлоенергия за процесния период и за размера на търсените вземания, предвид
възражението за изтекла погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната съдебно-
техническа експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че за процесния
период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети от
31.05.2018 г. 12.05.2019 г. били подписани, като в същия имот радиаторите са
демонтирани, абонатът не ползвал и не заплащал топлинна енергия за отопление на
имот. В процесната сграда топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на
1 брой водомер за топла вода в имота, като отоплението на стълбището е изключено на
11.10.2002 г. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване
на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните
изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на
топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „М Е“ ООД. За
имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. В заключението е констатирано, че главницата, която абонатът дължи
за топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, е 1 380.08 лева, като за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. дължимата сума за топлинна енергия за сградна
инсталация и за БГВ е изчислена в размер от 64.80 лева.
Друг основен спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на
вземанията на ищеца по давност с оглед своевременно наведеното в този смисъл
възражение от ответника. Задължението за заплащане на този консуматив има
периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна
давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането - в случая от 02.08.2022 г. В настоящото производство ответната
страна е навела своевременно възражение, че вземанията са погасени по давност, което
е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата
01.05.2017г. и крайна дата – 30.04.2019 г., а исковата молба, която прекъсва давността,
в случай на положително решение, е депозирана на 02.08.2022г. Следователно,
вземанията, възникнали преди 02.08.2019г. и които се претендират преди тази дата, се
явяват погасени по давност. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства
за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116
ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата от 1 380.16 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователен се явява и
искът за главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение в размер от
22.85 лева за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г.
С оглед неоснователността на главния иск и предвид разпоредбата на чл. 119
ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата в размер на 233.33 лева
– лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.12.2020 г., както и акцесорната
претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
5.15 лева за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г., поради което и предявените от
ищеца искове за посочените вземания също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
3
ответникът, но поради липса на данни и искане за такива, разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „..“ № 23 срещу С. П. Х., с ЕГН ********** и с адрес гр.
София, ж.к. ......... искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за следните суми: 1380,16 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ......... с аб.№ 212705 за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба – 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, 233,33 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 18.12.2020 г., 22,85 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 до 30.04.2019г., ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба – 02.08.2022 г. до изплащане на вземането и
5,15 лв. - мораторна лихва върху главницата за такса за дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С“ ЕАД – „М Е“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4