ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№116
29.01.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 40 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 390, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.И.А. срещу
Определение № 3476 от 04.12.2019 г. по гр. дело № 1517/2019 г. на Районен съд –
Добрич, с което първостепенният съд е отменил допуснатото с Определение № 1907
от 08.07.2019 г. по същото дело обезпечение на бъдещи искове.
Жалбоподателят релевира възражения за нищожност
и неправилност на съдебния акт. Изразява несъгласие с изводите на съда, че в
определения двуседмичен срок не е предявил иск за обезпеченото вземане. В тази връзка изтъква, че е изпълнил
задължението си като в срока е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за процесното вземане.
Прави искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт.
Ответната страна е подала отговор в
законоустановения срок. Противопоставя се на твърденията на жалбоподателя, като
сочи, че подаването на заявление по чл.
410 от ГПК не замества предявяването на иск по чл. 390, ал. 3 от ГПК. Иска
определението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
С Определение № 1907 от 08.07.2019 г. по
гр.д. № 1517/2019 г. Районен съд – Добрич е допуснал обезпечение на бъдещите
искове, които С.А. ще предяви срещу
частната жалбоподателка за
сумата 7500, 00 лева, представляваща
задължение по договор за поръчка от 01.09.2014г., в условията на евентуалност –
неоснователно обогатяване, сформирана от стойностости за труд, средства,
пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали,
приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект Клуб „Елдес”,
в който ответницата е извършвала дейности във връзка с уроци по пиано и пеене,
музикотерапия и работа с логопед;
сумата 4942, 20 лева, представляваща
задължение от неоснователно обогатяване във връзка със заплатени от ищеца
разходи, сторени от ответницата за ползвани услуги – ел.енергия, вода,
интернет, СОД за периода 12.09.2014г. до 30.04.2019г. при упражняване дейността
си чрез Клуб „Елдес”;
сумата 2500, 00 лева, представляваща
задължение по договори за заем, сключени на 10.09.2016г., 20.01.2017г.,
12.09.2017г., 16.01.2018г., 25.02.2018г., всичките в размер на по 500 лева.
Първостепенният съд определил на
молителя двуседмичен срок, в който да представи доказателства за предявяването
на бъдещите искове. Указал му, че срокът започва да тече от получаването на
обезпечителната заповед.
От удостоверителното изявление на
пълномощника на молителя се установява, че същият е получил обезпечителната
заповед на 15.07.2019 г. От този момент е започнал да тече двуседмичния срок, в
който жалбоподателят е следвало да представи доказателства за предявяване на
обезпечените искове. Изтекъл е на 29.07.2019 г. Като е констатирал, че
жалбоподателят не е представил доказателства за предявяване на исковете в срок,
първостепенния съд е отменил обезпечението с атакуваното определение.
Разпоредбата на чл. 390, ал. 3, изр.
второ от ГПК предвижда отмяна на обезпечението на бъдещи искове при наличието
на една отрицателна предпоставка – непредставяне на доказателства от молителя,
че е предявил в определения му срок обезпечените искове. В настоящия случай тази
отрицателна предпоставка е налице, тъй като не се установява, че С.А. е изпълнил
процесуалното си задължение и е представил доказателства пред районния съд за
предявяване на исковете.
Обжалваният акт е атакуван с други
аргументи. В частната жалба се изтъква, че в определения срок е подадено
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на процесните
вземания. Пълномощникът на молителя счита, че изпълнението на това процесуално
действие е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването по чл. 390, ал. 3 от ГПК. Въззивният съд не споделя тезата, поддържана от жалбоподателя, че подаването
на заявление по чл. 410 от ГПК замества предявяването на иск по смисъла на чл. 390, ал. 3 от ГПК. Редът за разглеждане на
двата процесуални документа, както и последиците от предявяването им, са твърде
различни, за да бъдат отъждествени. От друга страна волята на законодателя е
ясна и не допуска различно тълкуване –
молителят е длъжен не само да предяви обезпечените искове, но да представи доказателства
за предявяването им пред съда, допуснал обезпечението. Това становище е в пълно
съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2013 на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, като не е представил
доказателства за предявяване на обезпечените искове в определения двуседмичен
срок, молителят не е изпълнил задължението си по чл. 390, ал. 3 от ГПК и
първостепенният съд правилно е отменил обезпечението.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции Определение № 3476 от 04.12.2019 г. по гр. дело № 1517/2019 г. на
Районен съд – Добрич, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 3476 от 04.12.2019 г. по гр. дело № 1517/2019 г., на Районен съд – Добрич.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.