№ 563
гр. Благоевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №153/08.03.2024г. по гр.д.№3179/2021г. по описа на РС-
Благоевград, съдът е признал за установено, по отношение на ответника Д. Н.
Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**, че ищецът Ц. В. К., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1 е собственик, на
основание съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на
Районен съд Благоевград на следните движими вещи: газов котлон с бутилка,
5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на
цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л, бял
на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят,
закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л.,
закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена
през 2010 г., стойност 100 лв. и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, в частта за
осъждане на ответника Д. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**
да предаде на ищеца Ц. В. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ №
70 А, ет. 1, ап. 1 владението върху следните движими вещи: газов котлон с
бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз
80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер,
150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял
на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани
1
по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят,
закупена през 2010 г., стойност 100 лв., както и е ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. В. К.,
ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1, предявен
срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - представляваща претърпени
неимуществени вреди в резултат на невъзможността да ползвал гореописаните
движими вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането (28.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „**“ №70а, ет.1, ап.1, чрез
адв.Н. Д., срещу Решение №153/08.03.2024г., по гр.д.№3179/21г. по описа на
РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл.108 ЗС и
по чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди. Недоволен от атакувания акт е останал
жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при
нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки
подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и
да уважи предявените осъдилен иск по чл. 108 ЗС и иска за неимуществени
вред в размер на 1500 лева.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е
постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в
редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда
претенция.
Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. В. К., ЕГН **********, от
гр. Благоевград, ул. „**“ № 70 А, ет. 1, ап. 1 против Д. Н. Д., ЕГН **********,
от гр. Благоевград, ул. „Броди“ № 18, ет. 4, ап.11.
Предявен е иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд
2
Благоевград на следните движими вещи: газов котлон с бутилка, 5 литра,
закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник „Мраз 80“, бял на цвят,
закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с фризер, 150 л., бял на
цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер, 70 л., бял на цвят,
закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени дамаджани по 20 л.,
закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла на цвят, закупена
през 2010 г., стойност 100 лв., както и ответникът да бъде осъден да предаде
на ищеца владението върху тях.
Ищецът е предявява срещу ответника и осъдителен иск по чл. 45, ал. 1
ЗЗД, за сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на
невъзможността да ползвал гореописаните движими вещи, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането (28.11.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с Анета Вихровска са бивши съпрузи. Поддържа, че
на 03.06.2020г. между тях е постигната спогодба за доброволно поделяне на
движимите им вещи. С протоколно определение от 30.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград, спогодбата е
одобрена. Така една група вещи, подробно описани с номера от 1 до 5 на стр.5
от споразумнието са признати за лична собственост на ищеца К., а друга група
вещи, описани с номера от 1 до 32 в т.2 от Споразумението и т.33-64 от
Определението на обща стойност 523 лв., са предоставени в дял и
собственост на Ц. В. К., който се задължава в срок от един месец след влизане
в сила на спогодбата да организира изнасянето на вещите, а Анета Вихровска
се задължава да му осигури достъп до тези вещи. Сочи, че имотът, в който се
намирали вещите на ищеца е закупен от ответника Д. Н. Д.. Поддържа се от
ищеца, че е провел телефонен разговор с ответника и уговорили деня на
изнасяне на вещите, както и че предаването на вещите ще е в присъствието на
адв. Д.. Твърди се, че на 28.11.2020 г. К. отишъл според уговорката да приеме
вещите си, като водел товарачи. Поддържа,че е съставен протокол, който
подписал, без да се запознае със съдържанието, тъй като бил притесняван да
действа бързо. На следващия ден разбрал, че описаните в протокола вещи са
повече, отколкото той действително е приел. Неприетите вещи са: газов
котлон с бутилка, 5 литра, закупен през 2015 г., на стойност 10 лв.; хладилник
„Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г., на стойност 25 лв.; хладилник с
фризер, 150 л, бял на цвят, закупен през 2010 г., на стойност 100 лв.; бойлер,
70 л., бял на цвят, закупен през 2012 г. на стойност 20 лв., два броя стъклени
дамаджани по 20 л., закупени през 2010 г., обща стойност 10 лв.; пералня, бяла
на цвят, закупена през 2010 г., стойност 100 лв. Твърди, че описаните вещи са
останали във владение на ответника Д. Н. Д..
3
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. Изразява
становище, че предявените искове са неоснователни. В тази връзка излага, че
ищецът е взел всички вещи по постигнатото споразумение с бившата му
съпруга Анета Вихровска. Заявява, че за предаването на вещите е подписан и
приемо-предавателен протокол, като ищецът взел и други вещи.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на
която е направил обосновани изводи за неоснователност на исковите
претенция по чл.108 ЗС в осъдителнта част и неоснователност на на
претенцията за неrмуществени вреди. Фактическите констатации и правните
изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен
състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща
към мотивите, изложени в обжалваното решение.
В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в
отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:
От приетите по делото писмени доказателства, районният съд правилно
е установил, че ищецът Ц. К. и Анета Вихровска са бивши съпрузи. Бракът
между тях е прекратен. Впоследствие е водено производство за делба /гр.д. №
1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград/ на придобитите по време на
брака им движими вещи, част от които са и процесните движими вещи.
Делбеното производство е приключило със съдебна спогодба, одобрена с
протоколно определение № 907631, постановено в открито съдебно заседание
на 30.09.2020г., по силата на която ищецът и бившата му съпруга са си
поделили движимите вещи. Съгласно този съдебно-спогодителен протокол в
дял и собственост на ищеца са останали и процесните движими вещи.
Установява се по делото, че ищецът е собственик на процесните
движими вещи.
Решението е правилно в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен
в осъдителната му част. Упражняването на фактическа власт върху вещта е
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В случая, от събраните по
делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Е.Н.Д. и Н.Д.К. / се
установява, че на ищеца са предадени всички вещи по спогодбата. От
показанията на св. Д. се установява също, че ищецът не е бързал, имал е време
да отиде да обядва и след това да се върне и да продължи да взема вещите си.
Съставен е приемо-предавателен протокол от 28.11.2020г., описани са
предадените вещи и ищецът лично е подписал същия. Действително от
показанията на св. Н.а не се установява какви вещи са предадени на ищеца,
същата не е присъствала и на подписването на приемо-предавателния
протокол.
4
Показанията на св. Д. са логични, последователни и кореспондират с
писмените доказателства по делото. Въззивният съд цени показанията на
св.Касапски при услонията на чл.172 ГПК, същите са непротиворечиви,
логични и се подкрята от писмените доказателство по делото.
Правилно е и решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска по
чл.45 от ЗЗД. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Предвид
неоснователност на осъдителния иск по чл.108 ЗС, то не се доказва и деяния
неправомерно задържане на движими вещи, собственост на ищеца, тъй като
видно от доказателствата по делото процесните движими вещи са предадени
на ищеца с приемо-предавателен протокол, който той лично е подписал.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания
доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи,
обусловили постановяването на обжалваното решение.
Поради неоснователността на доводите и обосноваността и
законосъобразността на мотивите на РС, към които настоящият състав
препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди, а в ноебжалванта част решението е
влязло в сила.
Право на разноски има въззиваемата страна, като такива не следва да й
се присъдят, тъй като не е заявено такова искане пред въззивната
инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №153/08.03.2024г. по гр.д.№3179/2021г. по
описа на РС-Благоевград, в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6