№ 2179
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100507141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на ИВ. Т. Д., ипотекарен длъжник по изп.д. №
20148460400818 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ срещу постановление от
13.06.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал изпълнителното дело да бъде
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в
срок от две години считано от 14.08.2019 г. – датата, на която е извършен опис на
ипотекирания апартамент, находящ се в гр. София, ул. ******* I *******, с площ от 65,75
кв.м.
Иска се отмяна на действията на ЧСИ и да бъде постановено прекратяване на
изпълнителното дело спрямо него.
Отделно отправя искане за спиране на проданта на осн. чл. 438 ГПК
Взискателят по изпълнението – К.К., не е депозирал писмени възражения в срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице / чл. 429, ал. 3 ГПК , ТР № 4
от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС/.
Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване по чл. 435, ал. 2 т. 6
ГПК.
Настоящият състав на Софийски градски съд намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и
срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело срещу него е прекратено на
1
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като считано от 14.08.2019 г. /извършен опис на
ипотекирания апартамент/ до 17.05.2022 г. не са предприемани изпълнителни действия
срещу апартамента. Отделно въвежда твърдения, че искането за насрочване на публична
продан, депозирано от цесионера „К. Бг“ не води до спиране на срока за перемпция, тъй като
той не бил уведомен от цедента за извършената цесия.
Изпълнително дело № 818/2014 г., ЧСИ О.М. е образувано по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 622/2014 г., РС Костинброд в полза на „Ю.Б.“ АД срещу ЕТ „Д.-Д. Д.а“
, ЕИК ******* и Д.В. Д.а, ЕГН **********, по силата на който последната е осъдена да
заплати на кредитора изискуеми и непогасени суми в общ размер на 84 430,54 евро по
договор за кредит, продукт „Бизнес оборудване плюс“ BL 5428/16.03.2007 г. за закупуване
на бизнес оборудване, сключен между „Българска пощенска банка“ АД и ЕТ „Д.-Д. Д.а. За
обезпечаване на вземанията по посочения договор за кредит в полза на кредитора е
учредена договорна ипотека от Д.В. Д.а и ИВ. Т. Д. по силата на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №129, том I, рег. № 988, дело № 127 от 2007 г. върху
недвижим имот: апартамент № 13 , находящ се в гр. София, ул. ******* *******, 6 етаж,
площ 65.75 кв.м.
Установява се от изп.д. № 818/2014 г., по описа на ЧСИ О.М., че на 14.08.2019 г.
е извършен опис на ипотекирания апартамент.
Съгласно постановление на ЧСИ М. от 29.07.2020 г. по молба с вх. № от
29.09.2020 г. е конституиран „К. Бг“ ЕООД, в качеството му на цесионер по силата на
договор за цесия от 27.03.2020 г., сключен между него и „Ю.Б.“ АД, с който са му
прехвърлени вземанията на Банката по горепосочения договор за кредит. Длъжникът Д.В.
Д.а лично и като ЕТ „Д.-Д. Д.а“ е уведомена за извършената цесия на 12.03.2021 г.
Договорът за цесия е отбелязан в имотния регистър с вх. рег. № 6599/10.02.2021
г. и дв. вх. рег. № 6511/10.02.2021 г.
На 15.03.2021 г. е подадено искане от цесионера „К. БГ“ ЕООД за насрочване на
публична продан.
С молба от 22.03.2021 г. пълномощникът на длъжниците по делото е оспорил
заключението на вещото лице за оценка на ипотекирания имот.
На 18.02.2022 г. по делото е постъпила СТЕ за нова оценка на ипотекирания
имот.
С молба от 13.05.2022 г., К.Е.К. е поискал да бъде конституиран като взискател
по силата на договор за цесия от 13.04.2022 г., сключен между К.К. и К. Бг ЕООД.
Договорът за цесия е отбелязан в имотния регистър с вх. рег. № 33200/13.05.2022 г. и дв. вх.
рег. № 32510/13.05.2022 г. С постановление от 12.05.2022 г., ЧСИ е конституирал
цесионерът К. като взискател по изпълнително дело. Длъжникът Д.В. Д.а лично и като ЕТ
„Д.-Д. Д.а“ е уведомена за настъпилата цесия на 04.05.2022 г.
С постановление от 05.04.2022 г., ЧСИ М. е насрочил публична продан в периода
от 17.05.2022 г. до 17.06.2022 г.
Със задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по
тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС е прието, че в материалното отношение с кредитора
този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник,
но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с
всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение, но само досежно
принудителното изпълнение, насочено срещу ипотекирания имот.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай принудителното
2
изпълнение е насочено срещу ипотекирания имот, като на 14.08.2019 г. е извършен опис на
същия, а на 15.03.2021 г. е поискано от конституирания взискател „К. Бг“ ЕООД насрочване
на публична продан, т.е. поискано е предприемане на изпълнително действие от взискателя
/ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и след оспорване на оценката и извършване на нова
такава е насрочена публична продан, считано от 17.05.2022г. Следователно считано от
извършването на опис на апартамента на 14.08.2019 г. до 17.05.2022 г. не е изтекъл
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което изпълнителното дело не е
прекратено на това основание.
Ирелевантни са твърденията на ипотекарния длъжник, че поради
неуведомяването за цесията между „Ю.Б.“ АД и „К. БГ“ ЕООД, искането на цесионера „К.
БГ“ ЕООД за насрочване на публична продан не спирало срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
„К. БГ“ ЕООД е конституиран на осн. чл. 429 ГПК като взискател по изпълнителното дело
№ 818/2014 по описа на ЧСИ М.. Съгласно чл. 171 ЗЗД, прехвърлянето и залагането на
вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на
запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с
ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и вписани в имотния регистър. В случая по делото е установено, че
договорът за цесия е вписан в имотен регистър на 10.02.2021 г., а последващата цесия е
вписана на 13.05.2022 г. На следващо място съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът по материалното отношение е уведомен за станалата цесия на 12.03.2021 г. и
04.05.2022 г. Следователно възражението е неоснователно.
Искането по чл. 438 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото
цитираната разпоредба предполага спиране на изпълнението при обжалване до
произнасянето на съда, а такова е налице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 14.06.2022 г. на ИВ. Т. Д., ипотекарен
длъжник по изп.д. № 20148460400818 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ срещу
постановление от 13.06.2022 г. ,с което съдебният изпълнител е отказал изпълнителното
дело да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. Т. Д., ипотекарен длъжник за
спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3