Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260069
17.05.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №68 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260004 от 25.08.2020г., постановено по гр.дело №656/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от А.Х. А., ЕГН:**********,***, против В. И.З., ЕГН:**********,***, в качеството й на нотариус с рег.№. на Нотариалната камара с район на действие РС гр.Пловдив, да заплати обезщетения за претърпени от него имуществени вреди, както следва: сумата от 50000лв., изразяващи се в загуба на семейната му къща, ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г. в размер на 26611 лв., както и законната лихва, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от общо 23350лв., от която: 800лв. за наем на жилището, което бил принуден да наеме за два месеца, 400лв. – депозит, 2000лв. - разходи за хамали за изнасяне на семейния багаж от къщата в апартамента под наем, и 240лв. - комисионна на агенцията; обезщетение за останалите в къщата мебели и електрически уреди, както следва: 1000лв. - кухненско обзавеждане, 250лв. - маса, 400лв. - диван, 4500лв. - фотьойл, 1000лв. - секция, 3500лв. - кухненско обзавеждане, 460лв. - ортопедичен матрак, 750лв. - керамична печка, 650лв. - пералня, 360лв. - разтегателна маса, 560лв. -8 стола, 1000лв. - секция, 3500лв. - кухненски шкафове, 360лв. - разтегателна маса, 560лв. -8 стола, 260лв. - ъглов диван, 600лв. - хладилник и 200лв. - маса, както и обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществените вреди заради влошено здравословно състояние, изразяващо се в увреждане на двата странични малки мозъци, наложило постъпване в болница, блокиране на лявата половина на лицето му, загуба на равновесие, впоследствие блокиране на дясната половина на лицето му, заболяване на сърцето, това, че станал инсулинозависим и хипертоник, получил стенокардия, изтръпване, студенина и подуване на долните крайници, трайно главоболие, световъртеж, отслабени пулсации на стъпалните артерии, довели до неговото инвалидизиране, ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г. - 25.10.2017г. в размер на 21288,80 лв., както и законната лихва, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлени са като неоснователни исковете с правно основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от Т.А.А., ЕГН:**********,***, против В.И.З., ЕГН:**********,***, в качеството й на нотариус с рег.№. на Нотариалната камара с район на действие РС гр.Пловдив, за заплащане на обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на семейната къща, ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г. - 25.10.2017г. в размер на 26611лв., както и законната лихва, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв., изразяващи се в трайното увреждане на нейното здраве по вина на ответницата, необходимост от приемане на лекарства, ходене по дела, изживян стрес, главоболие, безсъние, притеснение, стресиране на нейните невръстни внуци, необходимостта да се преместят в друг квартал, влошаване на здравето на внука й А.А., психически тормоз от посещението на ЧСИ и придружаващите го лица за опис и снимане на семейната й къща, промяна в психиката и в начина на живот, всички изживени заради действия на ответницата, ведно с лихви върху сумата в размер на 15966,60лв. за периода 02.08.2012г. - 25.10.2017г., както и законната лихва, считано от 25.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответницата „Д.-О. з.“ ЕАД.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите А.Х. А. и Т.А.А., които го обжалват изцяло като неправилно относно приетата за установена фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи.
Въззиваемата страна В.И.З. е депозирала чрез пълномощника си адв.И.Б. писмен отговор със съображения за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Подпомагащата страна „Д.-О. з.“ЕАД не е подала писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А.Х. А. и Т.А.А. против В.И.З. искове с правно основание чл.73 от ЗННД във връзка с чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба и уточняващите молби вх.№15834/12.12.2017г., вх.№15838/12.12.2017г. и вх.№770/23.01.2019г. ищците твърдят, че ответникът З. в качеството й на нотариус е нанесла в пълномощното на А. А. поправки и добавки, удостоверяващи три договора за заем, които се явяват неверни обстоятелства, тъй като двата договора от 01.08.2012г. и от 02.08.2012г. не съществуват, защото са за лихви върху лихви, както е прието с решението на ВКС по гр.дело №79/12.07.2017г., и е подпомогнала Е.М. да се снабди с изпълнителен лист за трите договора, като по нейна вина ЧСИ А. ги изкарал от семейната им къща, която преди това обявил на публична продан, и М. в качеството му на взискател я получил при проданта, поради което били принудени да ангажират апартамент под наем, за да не остане петчленното им семейство, включващо и двама невръстни внуци, на които А. е настойник, на улицата. Вследствие тези действия на ответника претърпели имуществени и неимуществени вреди, за чието обезщетяване претендират чрез присъждане на следните суми: по 50000лв. за всеки един от двамата за загубата на семейната им къща, ведно с лихвите върху сумата в размер на 26611лв. за периода от 02.08.2012г. до 25.10.2017г.; 23350лв. за ищеца А., включващи разходи за наем на жилището, депозит, разходи за хамали за изнасяне на семейния им багаж от къщата в наетия апартамент, комисионна на агенцията и стойността на останалите в къщата мебели, посочени по вид и стойност поотделно; 30000лв. за ищеца А. за трайно увреждане на нейното здраве, ходене по дела, стрес, главоболие, безсъние, притеснение, стресиране на внуците й, промяна на местоживеенето, влошаване на здравето на внука й А.А., психически тормоз от ЧСИ и придружаващите го лица за опис и снимане на семейната къща, промяна в психиката и начина на живот, за периода от 02.08.2012г. до 25.10.2017г., ведно с лихви в размер на 15966,60лв. за периода 02.08.2012г. - 25.10.2017г.; 40000лв. за ищеца А. за влошеното му здравословно състояние за периода от 02.08.2012г. до 25.10.2017г., ведно с лихвите върху сумата за този период в размер на 21288,80 лв.
С отговора на исковата молба ответникът З. е оспорила предявените искове по подробно изложените в него фактически и правни доводи. По нейно искане е допуснато привличане като трето лице-помагач на „Д. - О.з.“ЕАД, с което дружество З. към датата на процесното нотариално удостоверяване е имала валидно сключена застраховка за причинени на трети лица вреди вследствие виновно неизпълнение на професионални задължения по представена застрахователна полица №…. Подпомагащата страна е представила писмено становище, с което оспорва исковете като неоснователни.
По делото е представено пълномощно от ищеца А. А., овластяващо съпругата му и ищец Т.А. за учредяване на ипотека в полза на Е.М.върху притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот – жилищна сграда в гр.П., ул.“Б.“№1. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа с рег.№2141 и на съдържанието с рег.№2142, извършена на 02.08.2012г. в Затворническо общежитие Х.-П. към Затвор-П. от ответника З. в качеството й на нотариус с рег.№.. В пълномощното е добавен ръкописен текст относно обезпечаваните с ипотеката вземания. Първоначалният печатен текст се е отнасял до „договор за паричен заем“, а след добавката съдържанието е променено на „договори за парични заеми от 01.08.2012г., 02.08.2012г. и 03.08.2012г.“. Върху добавения текст е положен печат на нотариус З. и подпис.
С твърденията си ръкописният текст да е добавен от ответника и да удостоверява неверни обстоятелства ищците на практика навеждат добавката да не е по волята на упълномощителя и вписаните посредством нея договори за заем от 01.08.2012г. и от 02.08.2012г. да не съществуват, което поддържат и в подадената от тях въззивна жалба. В подкрепа на тях те се позовават единствено на представеното с исковата молба Решение №79 от 12.07.2017г. по гр.дело №3244/2016г. на ВКС, IV г.о.
От показанията на ангажираните от ответника свидетели Т. Й. и В. И., които съдът кредитира като взаимно непротиворечиви и обективни, изхождащи от лица с непосредствени възприятия за фактите около добавянето на текста и подписването на пълномощното, на което са присъствали първият в качеството му на адвокат на обезпечения с ипотеката кредитор Е. М., а втората като негов колега, съдействала за извършване на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното пълномощно, се установява, че, поради летните отпуски на нотариусите, с които св.Й. работел, св.И. го свързала с нотариус З., като на въпросната дата А. пребивавал в Затворническо общежитие „Х.“, от където бил изведен от охраната на портала за среща с нотариуса, при която в разговор по повод предварително изготвеното от св.Й. пълномощно ответникът З. разбрала, че ипотеката следва да обезпечава не един договор за заем, както било записано в него, а три договора от конкретни дати, във връзка с които заемодателят М. бил възложил на св.Й. изготвянето на документите. Трите договора били предварително известни на А.. Това наложило, за да се уточнят обезпечените с ипотеката задължения, З. да допълни на ръка с химикал датите на трите договора, след което предложила да се върнат в кантората, за да се изготви наново пълномощното в машинописен вид, но А. възразил, тъй като на следващия ден трябвало да бъде изповядана ипотеката и да се получат парите по заема, които му били необходими, и след като текстът на пълномощното му бил прочетен се подписал без възражения. Така установените с показанията на свидетелите фактически обстоятелства не се опровергават от други доказателства по делото и кореспондират на приетите писмени – три договора за паричен заем, сключени между Е.М.като заемодател и ищеца Т.А. като заемополучател, на дати 01.08.2012г., 02.08.2012г. и 03.08.2012г., каквито са добавените в пълномощното, съответно за сумите от 9000лв., 8300лв. и 16900лв., както и Нотариален акт №., рег.№., том I, нот.дело №143/2012г. на нотариус З. за учредяване на дата 03.08.2012г. на проектираната в пълномощното ипотека за обезпечаване на вземанията именно по фигуриращите в него и представени три договора за заем, нотариалното изповядване на която сделка е станало с участието на ищеца Т.А. в лично качество като заемополучател и ипотекарен длъжник и като пълномощник по силата на въпросното пълномощно на нейния съпруг А. А. като ипотекарен длъжник. Приложени са и ДП №540/2016г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-П. по прокурорска преписка №2575/2016г. по описа на РП-Пловдив, образувано по сигнал на ищеца А. и водено за документно престъпление по чл.311,ал.1 от НК във връзка с нотариалното удостоверяване на подписа му в пълномощното, като с Постановление от 25.07.2017г. наказателното производство е прекратено.
Така събраните доказателства сочат към момента на подписване на пълномощното ищецът А. да е бил в течение на уговорките между съпругата му и М. по повод предоставянето на заем, за който да бъдат подписани три отделни договора и който да бъде обезпечен с ипотеката, учредена на следващия ден, от който датира и третият договор. Тези договори са представени и тяхното авторство като подписани от ищеца Т.А. не е оспорено. Оформянето на три договора за заем е било предмет на разговора между присъствалите при подписване на пълномощното и обсъждано от тях във връзка с предстоящата за учредяване следващия ден ипотека и вземанията, които ще обезпечава тя. При този разговор ответникът З. е разбрала за първи път за съставянето на три отделни договора за заем. Именно това е наложило чрез извършването на добавки в пълномощното, в което е бил посочен за обезпечаване общо без индивидуализация един договор за заем, да бъдат конкретизирани въпросните три договора, доколкото стриктното изпълнение на удостоверителните функции на нотариуса изисква не само проверка на самоличността и дееспособността на упълномощителя, но и изясняването на действителната му воля и съответствието й с отразеното в пълномощното. Добавките не са били оформени машинописно по настояване на самия А., тъй като това би довело до отлагане на ипотечната сделка и получаването на заема, от който ищците са имали нужда. В подкрепа на последното е и представеното от тях Решение №79 от 12.07.2017г. по гр.дело №3244/2016г. на ВКС, IV г.о. С него е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК на Е.М.срещу Т.А. за признаване за установено, че тя му дължи общо 15950лв. – получен заем по договори от 01.08.2012г. и 02.08.2012г., поради това, че тези два договора са сключени в нарушение на забраната за начисляване на лихви върху лихви и с тях е прикрита уговорената възнаградителна лихва по главницата от 16900лв., представляваща действително получен заем по договора от 03.08.2012г. С това решение на практика е прието, че по първите по време два договора А. не е получила посочените в тях суми като заем, тъй като действителното съглашение по същите е било за възнаградителна лихва в полза на М., а заемът е получен именно по третия договор в деня на учредяване на ипотеката, чието отлагане А. при подписване на пълномощното по тази причина не е желаел. Обстоятелствата относно действителните уговорки и тяхното оформяне потвърждават, че А.и са имали неотложна нужда от заемните средства, след като, за да ги получат, са се съгласили с неблагоприятните за тях условия на заемодателя М. той да им ги предостави в деня на учредяване на ипотеката след като А. преди това подпише два договора за значителна по размер възнаградителна лихва в негова полза, логично следствие на което развитие на техните отношения е и съгласието на А.и с условието на М. ипотеката да обезпечава и вземанията за лихва, съответно двата договора за нея да бъдат включени в подписаното от А. пълномощно, според както в крайна сметка е и финализирана ипотеката с нотариалния акт, при учредяването на която А. е участвала лично и се е съгласила за обезпечаване на вземанията и по трите договора. Обстоятелството, че двата договора за възнаградителната лихва са приети посредством цитираното съдебно решение за нищожни, на което акцентират ищците и в подадената от тях въззивна жалба, не променя извода за това, че такива съществуват и са били подписани в съответствие с постигнатите с М. уговорки за условията, при които ще им предостави заема. Не се установява във връзка с твърденията на ищците - З. да е действала в сговор с М., тя да е знаела за прикритата воля на страните по въпросните два договора като такива за възнаградителна лихва, а не за заем, какъвто формално фигурира в тях, целяща заобикаляне на законовата забрана за начисляване на лихви върху лихви, като се има предвид, че е била ангажирана като нотариус инцидентно и с оглед обстоятелството, че при относително симулативното волеизявление и двете страни по договора съзнават, че изразеното в него не отговаря на действителната им воля и желани правни последици, които искат да останат скрити за трети лица. При това положение добавянето от страна на ответника в качеството й на нотариус на ръкописния текст в пълномощното относно трите договора е станало със знанието и съгласието на ищеца А. като упълномощител и посредством него действителната му афиширана пред нея воля е приведена на място в съответствие с формално изразената в съдържанието на това пълномощно, съобразено с постигнатите към момента на подписването му уговорки с М. във връзка с получаването на заема. Поведението на ответника в този смисъл не е противоправно, а съответстващо на удостоверителните функции на нотариуса по чл.590,ал.4 във връзка с чл.589,ал.2 във връзка с чл.578,ал.4 и 5 от ГПК и на задълженията му по чл.25,ал.1 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
Деликтната отговорност, съгласно чл.51ал.1 от ЗЗД, обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищците свързват твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди със загубата на жилището им. По делото е установено, че заемодателят Е.М.се е снабдил с приложената Заповед №11423 от 18.11.2013г. по ч.гр.дело №18412/2013г. на Районен съд-Пловдив за незабавно изпълнение на паричните задължения по трите договора въз основа на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека като документ по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден на 19.11.2013г. изпълнителен лист и по него е образувано изп.дело №20138260400396 по описа на ЧСИ А. А. срещу ищеца Т.А. като длъжник. По делото е приложен Нотариален акт №., том ., рег.№4019, нот.дело №290/2012г. на нотариус Б. Т., материализиращ договор от 22.08.2012г., с който ищците А.и са учредили ипотека върху същия недвижим имот за обезпечаване вземанията на П. Д. по договори за заем от 21.08.2012г. и от 22.08.2012г. за общата сума от 18520лв. Според удостоверението с изх.№3112/14.05.2020г. на ЧСИ А., за така обезпечените с ипотека вземания П.. Д. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №15418/2013г. на Районен съд-Пловдив и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело №20138260400395, присъединено с резолюция на съдебния изпълнител от 17.12.2013г. към изп.дело №20138260400396, като с договор за цесия от 15.12.2014г. Д. е прехвърлил вземането си на М.. В рамките на принудителното изпълнение е извършена публична продан на ипотекирания от ищците имот, който с приложеното Постановление от 09.03.2017г. е възложен на взискателя М.. Същият не е бил въведен във владение на възложения му имот по реда на чл.498 от ГПК, нито по изпълнителното дело е било извършено принудително изнасяне на покъщнина, обзавеждане и друг багаж от имота на длъжниците. След влизане в сила на решението на ВКС, с което са отхвърлени исковете по чл.422 от ГПК на М. спрямо Т.А. за вземанията по процесните договори за заем от 01.08.2012г. и от 02.08.2012г., тя се е снабдила с обратен изпълнителен лист и е образувала срещу него изп.дело №240/2017г. по описа на ЧСИ С. Т., като на 29.09.2017г. е подписана помежду им приложената спогодба за уреждане на отношенията им по изпълнителните дела, във връзка с която на 03.10.2017г. посредством договор за покупко-продажба, оформен с представения Нотариален акт №., том., рег.№4688, дело №308/2017г. на нотариус Ж.Н., М. е прехвърлил обратно на А.и собствеността върху процесния жилищен имот – предмет на ипотеката, част от цената по който е била прихваната с вземанията на А..
Видно е при така събраните доказателства, че до публичната продан на имота на ищците се е стигнало поради неизпълнение на задълженията по сключените с М. и Д. договори за заем и поради обезпечаване на вземанията по тези договори с учредените от тях две ипотеки върху собствения им жилищен имот, от които вземания само тези по договорите от 01.08.2012г. и от 02.08.2012г. е признато по съдебен ред да не съществуват. При това положение загубата на жилището, за обезщетяване на каквато ищците претендират, не съставлява за тях вреда, тъй като е резултат на надлежно проведено принудително изпълнение, каквото те като ипотекарни длъжници е следвало да търпят, включително и свързаните с него негативни емоционални преживявания, и не е пряка последица от подписаното от А. пълномощно, чието нотариално удостоверяване ответникът З. е извършила, а от правните сделки, които самите те са осъществили, тъй като и без добавеният в пълномощното текст ипотеката би обезпечавала съществуващите вземания по договора за заем от 03.08.2012г. и по договорите с Д.. Принудителен въвод във владение на М. във възложения му имот не е бил осъществен, за да се приеме, че при такъв в процесното жилище е останала покъщнина на ищците, за чиято стойност претендират. От тяхна страна не са събрани надлежни доказателства да са освободили доброволно жилището и да са се нанесли в апартамент под наем, заплащайки претендирани за обезщетяване разноски във връзка с наема, при което преместване да не са могли да вземат със себе си и процесното обзавеждане, нито то да е било изнесено или разпоредено от купувача М. и да не е било налично след като седем месеца след възлагането са си възвърнали собствеността върху жилището. Представената медицинска документация удостоверява заболявания на ищците, които, с оглед естеството им и липсата на ангажирани от тях специални знания на вещо лице, не може да се приеме да са възникнали заради притеснения по повод принудителното изпълнение, нито провеждането на такова е вследствие извършеното от ответника нотариално удостоверяване.
При това положение не е налице нито един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност на нотариуса, съобразно наведените от ищците обстоятелства като основание за ангажирането й.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените искове, които като такива правилно са отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение №260004 от 25.08.2020г., постановено по гр.дело №656/2019г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик.
Решението е постановено
при участието на третото лице „Д. - О.з.“ЕАД като подпомагаща въззиваемата В.И.З.
страна.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: