О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1773
гр.
Пловдив, 28 октомври 2016год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, ХХV състав
в закрито заседание на 26.10.201 6г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като
разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1185
по описа за 2016год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
В
срока за проиднасяне съдът констатира следното:
Производството
е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 54, ал.2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на П. С. С., ЕГН *** и И. К. С., ЕГН ***, двамата от гр.А. срещу Заповед № КД-14-16-1115 от
03.07.2013г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.А.,
одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на
Агенцията по кадастъра, състоящо се в нанасянето
на нови обекти в КК и КР, както
следва: поземлен имот с идентификатор 00702.531.238,
с площ 601 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване, собственост на
А.
П.
Т.,
А.
Ф.
Х.
и П.
А.
Т.,
сграда с идентификатор 00702.531.238.1
с площ 95кв.м.,предназначение:жилищна сграда-многофамилна,няма
данни за собственост; сграда с идентификатор 00702.531.238.2 с площ 95кв.м.,предназначение : жилищна
сграда-еднофамилна,собственост на А. Ф. Х.; схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.531.238.1.1, схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.531.238.1.2, схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.531.238.1.3 и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.531.238.1.4; промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 00702.531.48 с данни преди промяната:
площ 391кв.м.,начин на трайно ползване: ниско застрояване,собственост на Община
А.;
с данни след промяната: площ 368кв.м.,начин на трайно ползване средно
застрояване, собственост на Община А.; поземлен имот с иденктификатор 00702.531.49 с данни преди промяната: площ
982кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване, собственост на Община А., данни след промяната: площ
970кв.м., начин на трайно ползване средно застрояване, собственост на Община А.; и заличаване на обекти от КК и КР: поземлен имот с идентификатор
00702.531.55 с площ 566кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване,
собственост на Е.
Х.
Т.,
А.
П.
Т.,
А.
Ф.
Х.
и Е.
Ф.
Х.,
сграда с идентификатор 00702.531.55.1, сграда с идентификатор 00702.531.55.2, схема
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.55.1.1, схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.55.1.2, схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.55.1.3 и схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.531.55.1.4.
Жалбоподателите възразяват срещу
оспорената заповед изцяло и молят за нейната отмяна. Навеждат доводи за
процедурни нарушения поради несъставянето на акт за непълноти и грешки и
неконституирането им като заинтересовани лица. Твърдят да не са налице
предпоставки за допускане на оспорваното изменение. Обосновават правния си
интерес от оспорването с притежавани от тях ограничени вещни права на строеж.
Представят писмени доказателства. Претендират разноски.
Ответникът, Началник на Служба по
геодезия, картография и кадастър, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
адвокат М.,
прави възражение за недопустимост на жалбата. По същество твърди оспорваня акт да е законосъобразен и моли да се отхвърли
оспорването. Претендира разноски.
Заинтересованите
страни Е. Ф. Х., А. Ф. Х., А. П. Т. и П. А. Т., редовно призовани не се явяват,не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Община А.
оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните,
намери за установено следното:
За допустимостта:
Оспорваното изменение касае три
поземлени имота с идентификатори 00702.531.48, 00702.531.49 и 00702.531.55,
като последния идентификатор е променен на 00702.531.238.
Видно от самата жалба и от
доказателствата по приложената административна преписка е, че жалбоподателите нито претендират, нито
има данни да притежават права в поземления имот с идентификатор 00702.531.55-стар,
00702.531.238-нов, който е един от обектите на оспорваното изменение.
Право да обжалват
изменение на кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т. е.
тези, записани по него като собственици или носители на други вещни права върху
имотите, засегнати от изменението - чл. 147, ал. 1 АПК вр. чл. 2, ал. 5, чл. 54, ал. 2 и ал. 1 и § 1, т. 13 ЗКИР. При определянето им,както и при
определяне на правото на участие при подписването на акта за непълноти или
грешки по чл. 53, ал. 3 ЗКИР,според приложимия преди
изменението на ЗКИР ред, следва да се изхожда единствено от тези записвания, не
и от други доказателства за вещни права.
В случая,
оспорващите не са записани по кадастъра като собственици или носители на друго
вещно право върху имота с идентификатор 00702.531.55,респ. 00702.531.238,
засегнат от попълването, поради което и нямат право на жалба срещу оспорваната
заповед в тази й част.
Затова и жалбата
им в тази част ще се остави без разглеждане.
С оглед
недопустимостта на жалбата в тази част на производството, не се налага
изправяне на допуснатия процесуален пропуск за неучастие на всички
заинтересовани страни, а именно и на лицето Елена
Христозова Танева, вписана в кадастралния регистър като собственик на един от
самостоятелните обекти в сграда с ИД 00702.531.238.1.1, предмет на оспорваната
заповед.
В останалата част
жалбата също е НЕДОПУСТИМА.
Жалбоподателят И. К. С. се констатира изобщо да не
фигурира в кадастралния регистър. В жалбата се твърди да е собственик по
наследство на самостоятелен обект в поземления имот с идентификатор
00702.531.48, но такива данни в регистъра няма,а няма и доказателства за това
по делото.
Като собственик в КР по отношение на обект с идентификатор 00702.531.48.1.5 е
записан К. И. С., за когото се твърди в жалбата
да е наследодател на И. К. С., но отбелязване на това ново
обстоятелство в регистъра няма. От тук и
доколкото данни за правата върху
имотите, обект на кадастъра, и за документите, от които черпят правата си, се
извличат от кадастралния регистър - чл. 2, ал. 5 от ЗКИР и само данните,
които са записани в кадастралния регистър, се ползват с доказателствена
сила и са определящите за кръга на лицата, засегнати от изменението на КК и КР,
то този жалбоподател за това производство няма как да се приеме,че е собственик
или носител на други вещни права в който и да е от имотите, обект на
изменението. Следователно и с оглед разпоредбата на §1,т.13 от ДР на ЗКИР,
същият не е заинтересовано лице и не разполага с право на жалба.
Жалбоподателят П. С. С. фигурира в КР като собственик на
два самостоятелни обекта в сграда с ИД 00702.531.48.1.1 и 00702.531.48.1.6.
Тези обекти не са предмет на оспорваното изменение. Видно от обжалваната
заповед и преписката към нея е, че предмет на изменението е самият поземлен
имот с ИД 00702.531.48, в който е разположена сградата, в която се
намират собствените на жалбоподателя самостоятелни обекти.
Видно е още, че П. С., според
представения нотариален акт, е собственик на право на строеж върху поземления
имот. Същият обаче не е посочен в кадастралния регистър като носител на права
върху поземления имот, съгласно чл.30,ал.2, т.2 и
т.3 от ЗКИР. И това е така, защото става въпрос за реализирано право на строеж. Същностна характеристика на това
вещно право е, че след изграждането на сградата, за която то е учредено, суперфициарът
става собственик на построеното, включително и по
отношение на собственика на земята. В правата на суперфициара, регламентирани в разпоредбите на чл.63 и сл. от ЗС, се включва
правото да държи в чуждия терен постройката, да я събори, да построи наново
същата,да се разпореди с нея при ограниченията на чл.66 от ЗС. Освен това, той
има права и по чл.64 от ЗС,а именно да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение. Тоест, налице е едно акцесорно право, което е част от
съдържанието на суперфицията. Това обаче, не поставя
автоматично суперфициарът в кръга на заинтересованите
лица по §1,т.13 от ДР на ЗКИР. Още повече, че в случая
става въпрос за сграда, в която са обособени отделни
самостоятелни обекти и на практика тази сграда е престанала да съществува като
самостоятелна вещ, а е налице една съставна недвижима
вещ с включени в нея различни функционално свързани помежду си части, върху
които има отделни самостоятелни права на собственост. Качеството на заинтересовано лице следва да
се разглежда единствено и само в контекста на притежаваното акцесорно право на суперфициаря
да се ползва от земята до степен необходима за използването на собствената му
вещ, представляваща в случая самостоятелни обекти
в сграда. Само при възможно, мислимо нарушаване,
засягане на това право посредством изменението на КККР, следва да се приеме, че изменението може да бъде оспорвано от това лице. Това се отнася
както до прилагането на нормата на §1,т.13 от ДР на ЗКИР в приложимата редакция
към момента на издаване на оспорваната заповед, според която заинтересовани в
настоящото производство са собствениците и носителите на други вещни
права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението,
така и в редакцията след изменението, според която „заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими
имоти, тоест без уточнението „чиито права се засягат от изменението“. И в двете
редакции, за да попада в кръга на заинтересованите лица е необходимо
оспорващият да е носител на вещно право върху съответния недвижим имот. Каза
се, това в случая не е така, доколкото
при реализираната суперфиция собственикът
притежава вещно право върху построеното, а не върху земята, върху която е
разположена сградата, а ползването от земята е само и единствено оглед
ползването на собствената му вещ- сградата или отделния обект от нея, но това
ползване не е вещно право върху земята, то не е вещно право върху недвижимия
имот,който е обект на изменението в КККР, а е само принадлежност към правото на
собственост върху построената в чуждия имот сграда.
Мислимо е
наличието на правен интерес само при обосновано засягане на това акцесорно право на ползване от земята, което би било налице
при евентуално засягане на прилежащата площ, но не и при промяна на границите
като процесната такава, състояща се в изместване на
границата на поземления имот с разлика от 23кв.м. и то в част на поземления
имот,в която не е разположена сградата,в която оспорващия притежава права.
Изложеното би се
отнасяло и до жалбоподателя И. С. в случай,че същият фигурираше в
КР като собственик.
С оглед на това,
съдът намира,че оспорването е недопустимо поради липсата на право на жалба и
поради това,на основание чл.159,т.4 от АПК,жалбата ще се остави без
разглеждане, а производството ще следва да се прекрати.
За разноските:
С оглед недопустимостта на
жалбите и предвид разпоредбите на чл.143,ал.4 и чл.144 от АПК във връзка с
чл.78,ал.4 от ГПК, в полза на оттветника следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно
определение от 04.10.2016г. за даване ход на устните състезания по адм.д.№ 1185/2016г.,по описа на АС-Пловдив.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх.№ 9054/20.05.2016г. на П. С. С., ЕГН *** и И. К. С., ЕГН ***, двамата от гр.А. срещу Заповед № КД-14-16-1115 от
03.07.2013г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.А.,
одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на
Агенцията по кадастъра, състоящо се в нанасянето
на нови обекти в КК и КР, както
следва: поземлен имот с идентификатор 00702.531.238,
с площ 601 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване, собственост на
А.
П.
Т.,
А.
Ф.Х. и П. А. Т., сграда с идентификатор 00702.531.238.1 с площ
95кв.м.,предназначение:жилищна сграда-многофамилна,няма
данни за собственост; сграда с идентификатор 00702.531.238.2 с площ 95кв.м.,предназначение : жилищна
сграда-еднофамилна,собственост на А. Ф. Х.; схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.531.238.1.1, схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.531.238.1.2, схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.531.238.1.3 и схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.531.238.1.4; промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с
идентификатор 00702.531.48 с данни
преди промяната: площ 391кв.м.,начин на трайно ползване: ниско
застрояване,собственост на Община А.; с данни след промяната: площ
368кв.м.,начин на трайно ползване средно застрояване, собственост на Община А.; поземлен имот с иденктификатор 00702.531.49 с данни преди промяната: площ
982кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване, собственост на Община А., данни след промяната: площ
970кв.м., начин на трайно ползване средно застрояване, собственост на Община А.; и заличаване на обекти от КК и КР: поземлен имот с идентификатор
00702.531.55 с площ 566кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване,
собственост на Е.
Х.
Т.,
А.
П.
Т.,
А.Ф. Х. и Е. Ф. Х., сграда с идентификатор
00702.531.55.1, сграда с идентификатор 00702.531.55.2, схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.531.55.1.1, схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.531.55.1.2, схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.531.55.1.3 и схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.531.55.1.4 и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№1185/2016г. по описа на
Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
П.
С.
С.
ЕГН ***
и И.К. С. ЕГН ***, двамата от гр.А. да заплатят общо на АГКК
гр.София сумата от 600/шестстотин лева / разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : /п/