Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 15084 по описа за 2018 година,
прецени:
Делото е
образувано по предявен от Е.А.Г. чрез адвокат И.Й. срещу „Застрахователна компения
У.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основани ечл. 432 ал .1 от КЗ, за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от телесни увреждания,
настъпили при ПТП на 07.03.2018 г. в гр. София, с твърдение за виновното му
причиняване от М.П.С. при управление на МПС.
Пълномощникът
на ищцата Е.А.Г. излага, че на 07.03.2018 г. около 8:30 ч. в гр. София в района
на кръстовището между бул. „История Славянобългарска“ и ул. „Нешо Бончев“ М.П.С.
като водач на автомобил „Грейт уол Волекс Ц10“ с рег. № *******, виновно
нарушила правилата за движение и блъснала ищцата, която пресичала на пешеходна
пътека по бул. „История Славянобългарска“. Вследствие ПТП ищцата получила
следните телесни увреждания: многофрагментно счупване на горния край на дясната
раменна кост; изкълчване на лакътната става; счипване на десния лакътен
израстък; контузия, разкъсно-контузцна рана и подкожен хематом на теменната
област. На ищцата била оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където
била хоспитализирана за периода от 07.03.2018 г. до 20.03.2018 г., където били
извършени следните действия по нейното лечение: поставяне на шевове в областта
на раната на главата; отстраняване на раменната става и поставяне на изкуствена
става; кръвопреливания и медикаментозно лечение. Около 4 месеца след
произшествието били диагностицирани счупване в областта на левия лакътен
израстък и луксация на дясната лакътна става. Ищцата била отново
хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Фрактурата била зле зарастнала и се
наложило да бъде извършена нова оперативна интервенция. Отстранен бил панусът в
района на травмираните места, лакътната става била репонирана и била направена
остеотомия на лакътния израстък. Лакътният израстък бил репониран, като била
направена остеопластика на костния дефект.
В исковата молба се твърди, че
ищцата изпитвала много силни болки в контузените места, движенията в областта
на десните ръка и рамо били силно ограничени и болезнени. Ищцата изпитвала
затруднения да си служи с дясната ръка, което сериозно затруднявало ежедневието
ѝ и наложило да разчита на помощта на близките си. Била притеснена и в
професионален план, тъй като травмите в областта на дясната ѝ ръка могли
да ѝ причинят сериозни затруднения в работата ѝ като счетоводител.
За автомобила, с който настъпило
ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника,
обективирана в полица № BG/05/117001040470, валидна от 13.04.2017 г. до 12.04.2018 г. Ищцата предявила
към застрахователя претенция от 18.05.2018 г. за обезщетение, на ответникът не
удовлетворил претенцията.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника „З.У.“ АД да заплати на ищцата Е.А.Г. застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лева като част от претендирани 100 000
лева за неимуществени вреди при
процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта 07.03.2018 г.
до окончателното изплащане. Претендира и за разноски.
Ответникът
„З.У.“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт А. оспорва иска със следните
възражения:
-
възражение за съпричиняване, с твърдение за допуснати от ищцата нарушения на
чл. 113 и 114 от ЗДвП, изразяващи се в навлизане рязко на пътното платно, без
да се съобрази с приближаващото МПС;
-
оспорване на причинната връзка на всички твърдени травми с ПТП, с твърдение, че
счупването на зесния лакътен израстък и луксацията на дясна лакътна става
настъпили четири месеца след ПТП;
-
оспорване размера на иска със становище за неговото завишаване;
-
оспорване на претенцията за законна лихва, с оглед гаранционно-обезпечителния
характер на отговорността на застрахователя.
С
допълнителния отговор ответникът представя платежен документ за заплатена сума
от 34 956 лева, като прави изявление, че заплаща застрахователно
обезщетение в размер на 31 500 лева и законна лихва от 3456 лева.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Между
страните не се спори за наличието на застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество за автомобил
„Грейт уол Волекс Ц10“ с рег. № *******. Не се спори и за факта на настъпилото
ПТП на 07.03.2018 г. в гр. София на кръстовището на бул. „История
Славянобългарска“ и ул. „Нешо Бончев“ с участието на М.П.С. като водач на автомобил
„Грейт уол Волекс Ц10“ с рег. № ******* и ищцата Е.А.Г. като пешеходец. Съдът
следва да приеме за безспорно и виновното нарушение от застрахования водач М.П.С.
на правилата за движение и виновното причиняване на ПТП, установено с влязла в
сила присъда от 14.05.2019 г. по НОХД № 18851/2018 г. на СРС, задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Цитираната присъда е задължителна
за гражданския съд и за характера на описаното в диспозитива травматично
увреждане, тъй като то е част от деянието – счупване на дясната раменна става,
наложило оперативна интервенция за поставяне на изкуствена става (л. 58).
От
приложената медицинска документация и съдебно-мчедицинската експертиза се
установява, че непосредствено след произшествието пострадалата е била настанена
за лечение в 3-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където били
проведени хематологични, рентгенови, ехографски и КТ изследвания . На
12.03.2018 г. било извършено отстраняване на изкълчената глава на дясната
раменна кост и раменната става е била тотално подменена с раменна ендопротеза
„изкуствена става“. На 20.03.2018 г. пострадалата била изписана от болницата и
лечението ѝ продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим за временна имабилизация на дясната раменна става и поддържаща
антикоагулантна обезболяваща терапия.
Второто
постъпване на ищцата в лечебното заведение било на 23.07.2018 г. поради
оплаквания за засилили се болки в дясната лакътна става. На 30.07.2018 г. било
проведено оперативно лечение „извършена остеоклазия (разчленяване) на лошо
зарастнала фрактура и изкълчване на задния израстък на дясната лакътна кост,
наместване на ставата, остеопластика и гипсова имобилизация“. Във връзка с
лечението на тази травма спорният въпрос е за причинната връзка между ПТП и
счупването на дясната лакътна кост, на което е било проведено лечение на
30.07.2018 г. Пълномощникът на ответника оспорва наличието на причинна връзка,
с оглед продължителния период от време между ПТП и постъпването в лечебното
заведение за лечение на това травматично увреждане. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание на 10.06.2020 г. (л. 114) е видно, че фрактурата на лакътната става
не е била установена при първото постъпване на ищцата, поради неизвършване на
рентгеното изследване, но е имало констатация за „оток и деформация на
лакътната става“. Според вещото лице е имало счупване в лакътя, което не е било
разместено, а при последвалата рехабилитация е настъпило „разчленяване“ на
фрактурата на лакътя и изкълчване на лакътната става. Горното безспорно доказва
причинната връзка между ПТП и установеното 4 месеца след произшествието
счупване в областта на левия лакътен израстък и луксация на дясната лакътна
става.
Виновно
причиненото от водача на застрахования автомобил ПТП и настъпилите при него
травматични увреждания на ищцата имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване
на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди. Претенцията на ищцата е за неимуществени вреди, предявена
като частичен иск за 50 000 лева. По делото безспорно се установява настъпването
вследствие на ПТП на травматични увреждания на дясната ръка с тежки и и
частично необратими последици за увредения крайник. Едно от получените при произшествието травматични увреждания на
ищцата се изразявало в практическо раздробяване на дясната раменна става на малки
фрагменти (с.з. л. 14), което не е могло да бъде възстановено. Горното би
довело практически до невъзможност за ищцата да използва дясната си ръка, което
е било предотвратено единствено чрез поставяне на изкуствена раменна става. Състоянието
на ръката е било допълнително влошено от счупването на дясната лакътна става,
неустановено при първоначалното приемане в лечебното заведение, но наложило
последваща оперативна интервенция. Тези увреждания са довели до продължителни в
продължение на една година, затруднения в движението на дясната ръка и болкови
усещания – интензивни през първите два месеца след всяка от извършените
операции и около два месеца по време на проведената рехабилитация. Това в
конкретния случай практически означава усещания за силна болка за целия период
между първата и втората операция (4 месеца от м.март до м. юли 2018 г.) и два
месеца след втората операция, т.е. до м. септември 2018 г. От личния преглед на
ищцата за целите на експертизата се установява частично ограничаване на
движенията на раменната и лакътната стави. Според вещото лице, не е възможно
ищцата да възвърне напълно движенията в
раменната става преди злополуката. Според показанията на свидетелката Виолета
Соколова, претърпяната травма на дясната ръка е причинила на ищцата
невъзможност да използва ръката си и небоходимост от чужда помощ за ежедневните
си нужди, а в момента не можела да използва пълноценно ръката си. Всичко това
се отразило отрицателно на емоционалното ѝ състояние. Тези последици за
ищцата, преценени в съвкупност, дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70 000
лева, Частичният иск е в размер на 50 000 лева и е основателен в пълния му
размер. С оглед направеното в хода на делото плащане от ответника на
застрахователно обезщетение в размер на 31 500 лева, следва частичният иск
да бъде уважен за сумата от 38 500 лева, а над този размер до предявения
размер от 50 000 лева да бъде отхвърлен поради плащане.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на увреждането от ищцата, изразяващо се
в неизпълнение на задължението на ищцата като пешеходец преди пресичане на
пътното платно да се съобрази с приближаващите превозни средства. Възражението
е неоснователно. Задължението на ищцата като пешеходец да се съобрази с
приближаващите превозни средства означава задължение да не предприема
пресичане, когато би поставила ППС в невъзможност да намали скоростта и да
спре, за да я пропусне. Това не отменя прогласеното в чл. 119 ал. 1 от ЗДвП
безусловно предимство на пешеходеца, предприемащ пресичане по пешеходна пътека,
пред нерелсовите ППС. Ищцата е пресичала платното на пешеходна пътека, при
неограничена за водача видимост, според заключението на вещото лице. Няма
доказателства за внезапно навлизане на пешеходката на платното. Следователно,
водачът е бил длъжен да се съобрази с предприемащата пресичане пешеходка. От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че при движение на
автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, пешеходката при предприемане на
пресичането е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила и водачът е
бил в състояние своевременно да намали скоростта и да спре, за да я пропусне.
Поради изложеното съдът приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат,
а ПТП и настъпилите травматични увреждания са причинени изцяло по вина на
застрахования водач на МПС.
Върху
сумата от 38 500 лева ответникът дължи законна лихва. Периодът, за който е
дължима законната лихва, е от датата, следваща изтичането на тримесечния срок от
предявяване на застрахователната претенция на 18.05.2018 г. (л. 99) –
19.08.2018 г., до окончателното изпращане. Следва да се отхвърли искането за
присъждане на законна лихва в частта му за периода от 07.03.2018 г. до
18.03.2018 г.
Ответникът
„З.У.“ АД следва да заплати на ищцата Е.А.Г. разноски по делото в размер на
8389 лева – платено възнаграждение на адвокат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователна компания У.“ АД
гр. София, ЕИК *******, адрес на управление:*** да заплати на Е.А.Г. ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 38 500 (тридесет и осем хиляди и петстотин) лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болка и страдание, вследствие фрактура на
дясна раменна става и фрактура и изкълчване на дясна лакетна става, настъпили
при ПТП на 07.03.2018 г. в гр. София, виновно причинено от М.П.С. при
управление на автомобил „Грейт уол Волекс Ц10“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва от 19.08.2018 г. до окончателното изплащане
Отхвърля предявения от Е.А.Г. срещу „З.У.“ АД частичен
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над сумата от 38 500 лева до
предявения размер от 50 000 лева поради плащане в хода на делото, и
искането за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение в
частта му за периода от 07.03.2018 г. до 18.08.2018 г.
Осъжда
„З.У.“ АД да заплати на Е.А.Г. разноски по делото в размер на 8389 лева –
платено възнаграждение на адвокат, а по сметка на СГС държавна такса в размер
на 1540 лева и разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двумесечен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: