Номер………. 23.11.2015 година град Казанлък
Казанлъшки
районен съд Втори
граждански състав
На двадесет и
втори октомври
2015 година
В открито
заседание в следния състав:
при секретар Е.Д.
като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.д.
№ 1956 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по
искова молба на Т.В.М. като баща и законен представител на детето В. Т. М. и от
З. Т. М., действаща със съгласието на баща си Т.М. срещу М.Ю.Й. за заплащане на
издръжка за минал период, както и за бъдеще време. Молбата е съдът да постанови решение, с което да осъди майката да заплаща месечна
издръжка, в размер на 500 лева месечно за всяко дете за бъдеще време, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на исковата
молба –г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, както и
издръжка за минал период в размер на 500 лева месечно за всяко дете или общо
12 000 лева за двете деца за период 1 година преди датата на завеждане на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на родените по време
на съвместното съжителство с ищеца деца. Към настоящия момент З. М. е 14
годишна, а В. М. е на 8 години. От раздялата на родителите преди три години
децата се отглеждали от бащата. Майката е напуснала семейното жилище, като по
данни на бащата в момента живее и работи в чужбина и получава доход в размер на
около 2000 – 3000 евро на месец. От установяването й в чужбина не полагала никакви
грижи за децата, не се интересувала от тях и не давала средства за издръжката
им.
Детето З. М. е записана в ….. клас на основното училище в гр. М., като
често боледува от синузит и лечението й на месец възлиза на около 70 – 100
лева. Същата е със завишени ежедневни нужди по твърдение на бащата, поради
възрастта й и необходимите средства за обучение в по – горен клас.
Детето В. М. също посещава училище и към момента е на 8 години – във …..
клас. Детето тренира борба в спортен клуб в гр. К., като за това се отделят
допълнителни средства за транспорт, екипировка и такси. Също така от г.
посещава и курс по английски език с месечна такса от 45 лева.
Майката М.Ю.Й. оспорва твърденията на ищеца, че са разделени от три години.
Раздялата им настъпила през г., когато ответницата избягала от семейното
жилище, а децата останали да живеят при бащата. Откакто не живее с ищеца, е
давала пари, купувала е дрехи на децата и е търсила контакт с тях. Като причина
за раздялата сочи психически и физически тормоз от страна на бащата.
Оспорва твърдението, че живее и работи за постоянно в чужбина и получава
месечни доходи от 2000 – 3000 евро. Понастоящем е безработна и не получава
доходи.
Оспорва размера на исканата издръжка за бъдеще време като прекомерно
завишен и моли съда да определи издръжка за всяко дете в минимален размер –
¼ от минималната работна заплата за страната. По отношение на иска за
минало време заявява, че въпреки забраната на ищеца да се вижда с децата не е
преставала да им купува нужните вещи и да им дава пари.
В допълнително становище по делото от Т.В.М. като баща и законен
представител на детето В. Т. М. и от З. Т. М., действаща със съгласието на баща
си Т.М., са оспорени твърденията на ответницата, а именно, че за процесния
период (година назад) майката е давала издръжка под формата на дрехи и пари и е
търсила контакт с децата. Отново е заявено, че същата работи и живее в И. и И.
и доходите й са високи.
Предвид
изложените твърдения, представените доказателства и разпределената тежест на
доказване съдът намира от фактическа
страна следното:
Безспорно между
страните е, че децата З. и В. М. са родени от съвместното съжителство между М.Й.
и Т.М. (удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № и удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №). Към настоящия момент родителите са разделени, като
за процесния период – една година назад, считано от датата на исковата молба до
момента, страните не спорят, че децата се от отглеждат от бащата Т.М. с помощта
на неговата майка.
От събраните доказателства – удостоверения от НАП за осигурителните
доходи на майката, декларация СИС и свидетелски показания, се установи, че към
настоящия момент ответницата не работи. Ищецът не спори и че към момента на
завеждане на делото и досега тя живее в страната, а не в чужбина. От
разпитаните свидетели не се доказа майката да има постоянна работа или
местоживеене в чужбина, още по – малко да получава постоянен доход от около
2000 – 3000 евро на месец. От събраните свидетелски показания на майката на
ищеца, майката и бащата на ответницата, се установи, че същата е работила
миналата година в чужбина, но от началото на тази година е в страната и е
безработна. Свидетелските показания на А. А. за това какво е чувал от брата на
ответницата, а именно по отношение на доходите й, са лаконични и неясни и не
могат да установят по никакъв начин сигурност в доказването на размера на
доходите на майката, а още по – малко дали към момента същата има някакви
доходи.
Същевременно майката е в трудоспособна възраст и не бяха представени
доказателства да има обективни пречки като заболяване или др. обстоятелства,
които да попречат на същата да реализира доходи за задоволяване на собствените
и тези на децата потребности.
Децата З. и В. М. се отглеждат от бащата при много добри условия, както
е отбелязано и в социалния доклад. Бяха представени доказателства за това, че
същите са записани съответно в …. клас на ОУ „Х.“ гр. М.. От събраните писмени
доказателства се установява безспорно и че момчето В. М. посещава „Клуб по
борба“ гр. К., където освен членския внос, се заплаща и за тренировъчни екипи.
Заниманията се провеждат ежедневно, като дневните разходи за транспорт се
осигуряват от бащата и възлизат на 10 лева на ден. По – малкото дете е записано
и да посещава курс по английски език с месечна такса от 45 лева, за което е
представена служебна бележка.
По отношенеие на З. М. – същата е в прогимназиалния курс на обучение,
като учебните помагала и учебници се заплащат от самите учащи. Детето има
навършени 14 години т.е. навлиза във възраст, която се характеризира с
нарастващи нужди по отношение на потребностите от дрехи и средства за ежедневни
нужди.
Що се касасе за твърденията на бащата за сериозни хронични заболявания и
ежемесечни разходи от около 100 лева за лекарска помощ и лекарства по отношение
на З., то същите останаха недоказани по делото, а именно съдът приема, че З. М.
не страда от заболяване, което значително да повишава нуждите й за издръжка. От
социалния доклад, където е разпитана личният лекар на детето, се установява, че
З. е с поставена диагноза „синузит“ през г., като за г. е боледувала два пъти, а
заключението на лекаря е, че и двете деца са клинично здрави. Бабата на
момичето споделя, че бащата води за преглед дъщеря си при „частни лекари“ в С.,
а лечението се извършва у дома с лекарства, като заболяванията определя по –
скоро като настинки.
По отношение на иска за издръжка за минало време се установи, че майката
е напуснала семейното жилище през г., а децата са останали да живеят при
бащата. По нейни твърдения същият не й позволява да се вижда с тях, а видно от
социалния доклад децата са се дистанцирали и не желаят контакт с нея. Въпреки
това задължението за издръжка е облигационно и дължимо от майката като родител
на две деца, а доказателства за пращането на пари или вещи от нейна страна за
децата, не се събраха. Единствено твърденията на ответницата и свидетелските
показания на родителите на майката, които казват, че знаят от дъщеря си, че е
пращала пари и дрехи, са недостатъчни да установят, че майката е изпълнявала
задължението си да участва в издръжката на децата.
По отношение семейното и материално положение на бащата –Т.М., се
установява, че по време на съвместното му съжителство с ответницата, същият е
сключил граждански брак с друга жена (в представената декларация СИС е
отбелязана съпруга), като в социалния доклад е написано, че това е причината и
за раздялата между страните. Бащата декларира доход от около 500 лева, в
представената декларация е отбелязано, че не притежава на свое име недвижим
имот, а пред НАП няма декларирани доходи. Пред социалните служби същият
заявява, че управлява два семейни магазина и средномесечните му доходи са около
3 000 лева. В съдебна зала майката на ищеца заявява, че синът й има две
коли, апартамент, който тя му е подарила и къща. Същият работи и в чужбина. По
свидетелски показания и на А. А., който познава семейството на Т.М., последният
има бизнес тук, но и работи в чужбина, без да посочва да знае какви доходи
реализира. В съдебна зала пълномощникът на ищците уточнява, че посочения в
доклада доход бил от магазин за дрехи на майката и е доход на цялото семейство.
Видно от социалния доклад, в който е направено проучването за условията, в
които живеят децата, бащата разполага с много добри материални възможности и
отглежда и издържа децата, като полага грижи за развитието им. По делото се
установи безспорно и че същият получава детските надбавки за двете в размер на
85 лева месечно, които същият призна, че не изтегля от банковата сметка, а е
оставил да се натрупват като сума.
Предвид гореизложените факти, настоящата
инстанция намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 142, ал. 1 от ГПК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
По
отношение на иска по чл. 143 ал. 2 от СК.
Установи се, че майката е безработна
и не разполага с недвижимо имущество, била е в чужбина миналата година за
кратък период, като не се доказа да е получавала високи доходи. Същата е в
трудоспособна възраст и няма други алиментни задължения. Същевременно се установява,
че децата посещават училище редовно, растат и нуждите им нарастват. По –
малкото дете – В. М. тренира борба и пътува ежедневно, а така също са му необходими
средства и за екипировка. Не се установи някое от децата да има изключителни
нужди, които да обосновават висок размер на исканата издръжка. В момента
минималната работна заплата за страната е 380 лева, като от г. е предвидено
същата да се увеличи до 420 лева на месец. Бащата не заплаща наем за жилище, а
живее в такова, собственост на семейството му, като самият той разполага с
много добри материални възможности за отглеждането на децата. Месечната
издръжка на всяко едно от тях, която да покрива критерия – обикновени условия
на живот и съобразно икономическите условия в страната не възлиза на повече от 300
– 350 лева на месец.
Предвид конкретните потребности
на двете деца и възможностите на майката, съдът намира, че следва да се
определи издръжка в размер на по 125 лева за всяко от децата, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
обстоятелства за изменението или прекратяването й. Останалата част от
издръжката следва да се поеме от бащата.
По
отношение на иска по чл. 149 от СК.
Процесният период, за който
страните търсят издръжка е една година назад, преди подаване на исковата молба т.е.
за период от г. до г. В този период майката действително не е живяла с децата,
които са останали при бащата, като не бяха представени убедителни доказателства
да е заплащала издръжка. Същевременно тя е работила за кратко в чужбина и съдът
приема, че е реализирала доход. През този период по – голямото дете е било в …..
клас, а по – малкото първокласник т.е. налице е са други обстоятелства,
определящи нуждите на децата. Минималната работна заплата за страната е
достигнала 360 лева като размер, поради което съдът приема, че следва да се
определи издръжка за минал период в минимален размер на 90 лева за всяко дете
или общо 2160 лева, ведно със законната лихва за забава.
По разноските:
Претендираният
хонорар от ищците чрез процесуалния им представител е 300 лева. Съобразно
правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати разноски в
размер на 65 лева на ищците за платения адвокатски хонорар.
Претендираните
от ответницата разноски са в размер на 400 лева за адвокатски хонорар.
Съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се заплати на ответната
страна разноски в размер на 314 лева, представляващи адвокатски хонорар.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Казанлъшки
районен съд върху уважената част на исковете за издръжка – по иска за минал
период такса в размер на 86, 40 лева и по иска за издръжка за бъдеще време
държавна такса в размер на 360 лева.
Така мотивиран,
Казанлъшки районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ю.Й. с ЕГН **********,*** да заплати на В. Т. М., с ЕГН **********, чрез неговия баща Т.В.М.,
с ЕГН ********** и на З. Т. М., с ЕГН **********, действаща със съгласието на
баща си Т.В.М. – всички с адрес *** сумата от по 90 лева издръжка на месец на
всеки от тях или общо сумата от 2160 лева за период от една година назад, преди
датата на завеждане на исковата молба –г., ведно със законната лихва за забава,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до претендираните 500 лева издръжка на месец за всяко от децата или общ
размер от 12 000 лева.
ОСЪЖДА М.Ю.Й. с ЕГН **********,*** да
заплати на В. Т. М., с ЕГН **********, чрез неговия баща Т.В.М., с ЕГН **********
и на З. Т. М., с ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си Т.В.М.
сумата от по 125 лева издръжка на месец за всяко от децата или общо сумата от
250 лева на месец за двете деца, считано от датата на исковата молба –г. занапред
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване
на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
претендираните общо 1000 лева издръжка на месец за двете деца.
ОСЪЖДА М.Ю.Й. с ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на РС Казанлък държавни такси в размер на 446, 40 лева.
ОСЪЖДА М.Ю.Й. с ЕГН **********,*** да
заплати на В. Т. М., с ЕГН **********, чрез неговия баща Т.В.М., с ЕГН **********
и на З. Т. М., с ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си Т.В.М.
сумата от 65 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Т.В.М., с ЕГН **********,*** да заплати на М.Ю.Й. с ЕГН **********
сумата от 314 лева разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: