РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.София, 21.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря
Ива
Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13639
по описа за 2016
год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Ю.З.Д., с която срещу Н.П.Т. са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Поддържа твърдения, че на
24.07.2013 г. пред фризьорски салон в гр.София, ул.*********, ответникът, чрез
нанасяне на удар с нож му причинил телесни увреждания, които описва подробно.
За това неправомерно и противоправно виновно деяние срещу ответника била
постановена осъдителна присъда по НОХД № 1882/2014 г. по описа на СРС, НО, 3
с-в.
Поддържа, че по повод телесните
увреждания, му били причинени неимуществени вреди – болки, страдания и
неприятни усещания.
Поради изложеното, моли съдът,
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, които е понесъл в размер на 100000.00 лв.
Претендира и сумата 20000.00
лв. за обезщетяване причинените му имуществени вреди от типа на пропуснати
ползи във връзка с невъзможността да сключи предстоящ към момента на
увреждането договор с отбор от футболната А група за срок от две години при
заплата 2000.00 лв. месечно.
Претендира законната лихва
върху сумите от датата на увреждането /24.07.2013 г./ и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, в който е изразил становище по исковете:
Оспорва претенцията за пропуснати ползи, като неоснователна. Оспорва по размер
претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с излагане на
становище, че същата е завишена по размер и несъответна на принципа за
справедливост. Оспорва ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди във
връзка с увреждането, за което не оспорва че е била постановена осъдителна
присъда. Излага становище, че при определяне на дължимото обезщетение, съдът
следва да отчете обстоятелството, че ответникът е съдействал на ищеца, като го
е закарал бързо и навременно в МБАЛ Пирогов.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и се установява, че с влязла в сила на
15.04.2016 г. присъда от 24.09.2015 г. постановена по НОХД № 1882/2014 г. по
описа на СРС, НО, 3 с-в, Н.П.Т. е
признат за виновен, в това че на 24.07.2013 г. пред фризьорски салон в гр.София,
бул.”*********, чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърдите, причинил на Ю.З.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на предна
гръдна стена, непроникващо в гръдната кухина, представляващо разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Чрез събраните в производството гласни доказателства се
установиха следните релевантни за спора обстоятелства:
Чрез показанията на свидетеля Г.И.Г.се установява, че в
резултат на понесения инцидент и травмите от него пострадалия бил психически
сринат, тъй като бил спортист, занимавал се с футбол и това го тласкало напред.
След като разбрал, че не може да спортува вече заминал в чужбина. Този инцидент
му се отразил негативно психически, променил и неговото държане при общуване – затворил
се в себе си, настроението му било минорно. От нанесения му удар и разрязването
останал видим белег в областта до сърцето, което също притеснявало пострадалия.
Въпреки проведените интервенции този белег от дълъг разрез останал траен. Заедно
имали намерение да играят като футболисти в отбора в Любимец, но след като
лекарите му дали противопоказания да не спортува ищецът не могъл да отиде. Свидетелят сочи, че
във връзка с уврежданията от инцидента пострадалия провежда рехабилитация.
Чрез показанията на свидетеля А.В.И.се установява, че след
станалия инцидент лекарите забранили на ищеца да спортува. До този момент той
бил активен футболист и имал намерение да се занимава с професионален футбол.
Пострадалият бил притеснен от самата случка и трудно споделял на тази тема.
Свидетелят установява наблюденията си, че ищецът бил в тежка депресия, нямал
желание да излиза с приятели, променил се и вече не бил същия весел и общителен
човек. Споделял, че се чувства дискомфортно и заради белега, който имал от
нараняването. Заминал за чужбина, за да започне живота си отначало. Работел в
хотел в Лондон и му се наложило да остави тук приятелите си, опитвал се да
загърби живота си тук. Свидетелят установява, че преди тази случка ищецът имал
договор д футболен клуб Локомотив София, а възнамерявал да сключи договор с
футболен клуб „Любимец“.
Чрез показанията на свидетеля К.Х.П.се установява, че във
фейсбук профила на ищеца имало качени снимки от различни заведения с компании.
Имало качени и снимки, на които пострадалия бил по бански. Свидетелят
установява, че снимки с различни компании са били качвани и след инцидента.
Чрез показанията
на свидетеля И.П.П.се установява, че във фейсбук профила на ищеца били качвани
снимки от различни весели мероприятия, в които той бил с различни компании, от
Америка, където бил на бригада през 2014 г., след това от Дубай и Барселона.
Имало и такива фотоси, на които ищецът бил по бански.
С оглед така установеното, съдът намира следното от
правна страна:
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно:
ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда
на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние
на ответника. Елемент от състава е и виновността на поведението на ответника.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до
доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в
умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или
бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него
резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на
вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност. В случая източник на деликта е противоправно действие- нанесени
удари, с които е нарушена телесната цялост на ищеца.
Чрез представената присъда се установява, че вина за
настъпилия инцидент и причинените на ищеца травматични увреждания носи
ответника. Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретно
деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен. В случая причинените вреди са елемент от престъпното
деяние, поради което споразумение обвързва съда по задължителен начин и по
отношение на тях. Възраженията в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на ответника, както и причинените на ищеца травматични
увреждания при нанесения му побой, са установени в настоящия процес с присъдата
на наказателния съд.
Чрез събраните в производството доказателства се
установи, че на ищеца е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на предна гръдна
стена, непроникващо в гръдната кухина, представляващо разстройство на здравето
временно опасно за живота. Чрез събраните в производството гласни
доказателства- показанията на свидетелите Г.И.Г.и А.В.И.се
установи, че на мястото на нанесения удар на ищеца в областта на гърдите има
останал траен видим белег от прободната рана.
По иска за неимуществени вреди:
В ППВС № 4/68 г. е посочено, че
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Въз основа на тези задължителни указания в новата практика
на ВКС се приема, че размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие / Решение по гр. д. № 2721/13 г.
на четвърто г.о., р. по гр. д. № 6375/14 г.
та четвърто г.о. и др./.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта /чл.52 ЗЗД/ и от
своето вътрешно убеждение. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди във
връзка с извършеното спрямо него противоправно деяние. Преценявайки факта, че с
деянието си ответникът е демонстрирал явно неуважение към телесната
неприкосновеност на пострадалия и в резултат на причинените травми ищецът е
преживял силна болка, страдание и негативни емоции, съдът намира, че следва да
определи обезщетение за тях в размер на общо 15000.00 лева, като за разликата
до предявения размер 100000.00 лв. исковете подлежат на отхвърляне. За
определянето размера на обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалия –
23 години, вида и характера на причинените увреждания, неудобствата и
ограниченията, които пострадалия е изпитал във връзка с тези увреждания, негативното
отражение на събитието и последиците от него на личния живот, социалното
общуване и спортната кариера на пострадалия, който се е занимавал с професионален
футбол, както и остатъчния траен видим белег в областта на гърдите, където е
била причинена на пострадалия прободната рана.
Установените конкретни за случая
обстоятелства: тежестта и характера на уврежданията, начина, по който е нанесен
удара, причинените болки и страдания, проведеното лечение и отражението на
събитието върху личния живот и психиката на пострадалия обосновават по-висок
размер на обезвреда.
Същевременно за определяне на
размера на обезщетението, съдът съобрази установеното чрез показанията на
свидетелите Г.И.Г.и А.В.И., че увреждането е причинило негативни последици за
спортната кариера на пострадалия, оставило е неприятен спомен за преживяното и
е променило в отрицателен аспект неговия характер.
За определяне посочения размер на
обезщетение, съдът съобрази и конкретните икономически условия в страната и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Върху така присъденото обезщетение се следва на основание
чл.84 от ЗЗД и законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.07.2013
г. до окончателно погасяване на задължението съобразно направеното искане.
По иска за имуществени вреди:
Искът за присъждане на пропуснатите ползи е неоснователен.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и
пропуснатите ползи. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика,
пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. Безспорно е също, че за да бъде
присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното
настъпване. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в
хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че:
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В случая, съдът намира че не бе установено в
производството при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, фактическото
твърдение на ищеца, че в резултат на увреждането не е могъл да реализира
увеличение на имущественото си състояние, чрез сключване на договор с
професионален футболен клуб „Любимец“ с месечно възнаграждение в размер на
2000.00 лв. Доказана възможност за такова сигурно увеличение на имуществото на
ищеца не бе извършено с оглед правилата на чл.154 ГПК. Поради това, съдът
намира че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати в полза на СГС, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 600 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете.
В полза на ответника се следва сумата 750 лв.-сторени
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Като неоснователно, съдът определя искането на насрещната
страна по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на присъжданото адвокатско
възнаграждение. Минималният размер адвокатско възнаграждение, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 4660.00 лв., а договореният размер е на този
праг- 5000.00 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Ю.З.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** ********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 15000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с извършеното спрямо него противоправно деяние
от Н.П.Т. на 24.07.2013 г. пред
фризьорски салон в гр.София, бул.”*********, изразило се в нанасяне на удар с
нож в областта на гърдите, което причинило на Ю.З.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в прободно-порезно нараняване на предна гръдна стена,
непроникващо в гръдната кухина, представляващо разстройство на здравето
временно опасно за живота, за което виновно
и противоправно деяние Н.П.Т. е признат за виновен с влязла в сила на
15.04.2016 г. присъда от 24.09.2015 г. по НОХД № 1882/2014 г. по описа
на СРС, НО, 3 с-в, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.07.2013
г. до окончателно погасяване на задълженията, като исковете за разликата над
сумата 15000.00 лв. до предявената в общ размер сума 100000.00 лв. отхвърля,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ю.З.Д., ЕГН **********
с адрес *** ********, срещу Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес ***, иск по чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата 20000.00 лв., като обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи във връзка с невъзможността да сключи предстоящ към момента на увреждането
– 24.07.2013 г. договор с отбор от футболната А група за срок от две години при
заплата 2000.00 лв. месечно.
ОСЪЖДА Ю.З.Д., ЕГН ********** с адрес *** ********, да
заплати на Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 750 лв. – разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 600.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: