Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15641
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15641/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „МБАЛ-С.“
АД гр.С. ЕИК *******срещу решение №203495 от 28.08.2019 г постановено по гр.д.№33333/2018 г на СРС , 36 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.234 ал.3, т.1, т.2, вр. ал.1 КТ, да
се признае за установено , че М.П.Н. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата
от 1745,24 лева, представляваща изплатени възнаграждения за разрешен
платен годишен отпуск за присъствие на обучения от 110 дни в периода от
04.10.2004г. до 30.04.2007 г, които К.е длъжна да върне на основание т. 7, б. г
от договор от 29.01.2002г. за провеждане на специализация по държавна поръчка
по реда на Наредба № 31/28.06.2001г. за следдипломно обучение на специалистите
с висше образование в системата на здравеопазването, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2018 г по
ч. гр. дело № 2777/2018г. на СРС, 38 състав.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като от месец март 2013 г К.излязла в
отпуски за бременност и раждане за първо и второ дете , ползвала и платени
годишни отпуски , след което не отработила реално 3 години и 10 месеца съгласно
договора си за повишаване на квалификацията от 29.01.2002 г. Да се „работи“
означава К.да се явява редовно на работа , а не да е в отпуск .
Въззиваемата
страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според допълнително споразумение
№163 от 13.02.2013 г К.се е задължила да работи за ищеца още 3 години и 10
месеца . За такава работа трябва да се зачете ползването на отпуск дза
бременност , раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст . В трудовите
отношения не се прилагат общите разпоредби на гражданското право .
Въззивната
жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
02.09.2019 г и е
обжалвано в срок на
11.09.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Не се спори между страните , че са
били в трудово правоотношение за периода 17.01.2002г. до 12.10.2017г.
По силата на трудов договор № 3/13.01.2002г. и
допълнително споразумение към него от 17.04.2002 г., ответницата е назначена на
длъжност „лекар – ординатора“ при ищеца .
На 29.01.2002 г е сключен договор за
провеждане на специализация по държавна поръчка по реда на Наредба №
31/28.06.2001г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в
системата на здравеопазването по основна /профилна/специалност вътрешни
болести. По силата на сключения договор ответницата / в качеството й на
специализант/ се задължила да подаде документи за участие в конкурс за
специализация по „вътрешни болести“ във ВМУ Варна за срок от пет години и да
положи съответните конкурсни изпити. Съгласно т.7 специализантът се задължава
да заплати на работодателя разходите по специализацията, в случай на
неизпълнение на задълженията си по договора ( б. „а“), вкл. при прекратяване на
трудовото правоотношение по-рано от пет години след завършване на
специализацията .
Според удостоверение №
СДО-99-451/30.07.2008 г ответницата е издържала успешно изпита за специалност
по вътрешни болести на 14 и 15.05.2008г. и считано от 01.06.2008г. й се
признават права по специалността.
Според анекс от 30.07.2009г. към
договор от 29.01.2002г. за провеждане на специализация, същият е сключен по
повод придобиване от ответницата на
втора специалност „нефорлогия“. Страните са се споразумели, че към датата на
подписване на анекса ответникът е
отработила една година и два месеца от дължимите пет години като остава да
отработи по придобитата специалност „вътрешни болести“ съгласно договора за
специализация от 29.01.2002г. още три години и десет месеца. Уговорката обхваща
възможността това да стане след придобиване на новата й специалност или
прекратяване на обучението по придобиването й. Изрично уточнено е, че при
неспазване на задълженията й, приложение намира т. 7, раздел III от основания
договор.
Според удостоверение изх. №
34/03.01.2013г., ответницата успешно е придобила втора специалност „нефорлогия“
като правна на специалист й се признават, считано от 01.01.2013г.
С молба от 19.12.2012г. ответницата е поискала
платеният й годишен отпуск да бъде прекъснат, считано от 27.12.2012г. Същата е удовлетворена със заповед №
3485/20.12.2012г.
Страните сключили допълнително
споразумение № 900/27.12.2012г. към трудов договор № 3/13.01.2002г., съгласно
което, считано от 27.12.2012г., д-р М. Н. била назначена на длъжност „лекар –
вътрешни болести“ в отделението по вътрешни болести на ищеца .
С допълнително споразумение
№163/13.02.2013г.,
страните постигнали съгласие , ответницата да работи на длъжност „лекар –
нефрология“ в отделението по вътрешно болести на ищеца . Видно от съдържанието
му в същото е изрично посочено, че ответницата
се задължава да работи на посочена длъжност в болницата за срок не по-кратък от
три години и десет месеца след придобиване на специалността.
Със заповед № 66/09.10.2017г. трудовото правоотношение на ответницата е прекратено,
считано от 12.10.2017г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ – с изтичане на срока
на предизвестието.
При така събраните доказателства СРС е приел , че ответницата е
отработила една година и два месеца от дължимите пет години , като
и принципно й останало да отработи по придобитата специалност „вътрешни
болести“ съгласно договора за специализация от 29.01.2002г. още три години и
десет месеца. Безспорно установено е, че страните са се съгласили това да
стане след придобиване на втора специалност. Такава ответницата е придобила,
считано от 01.01.2013г.
Страните са постигнали съгласие със споразумение
№ 163/13.02.2013г. , ответницата да отработи на длъжността „лекар – нефорлогия“ 3 години и десет месеца при ответното
дружество.
Според СРС след придобиване на втора
специалност, ответницата е изпълниал задължението си като е работила по трудово
правоотношение с ответника в периода от 27.12.2012г. до 12.10.2016г. или точно
за период от три години и 10 месеца. Липсва изрична уговорка ответницата да
дължи фактическо полагане на труд за посочения период и за работа се
зачита и времето , през което е ползвала отпуск за бременност и раждане
и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст .
Решението на СРС е правилно . Независимо дали ще се приеме , че договорът по чл.234 КТ има или няма характер на трудов
договор /практиката на ВКС е противоречива/ , той винаги е във връзка с
трудово правоотношение и е изрично уреден в КТ чрез някои защитни норми . По
отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците му са
приложими общите правила за договорите и изпълнението, респективно по отношение
на отговорността за неизпълнение следва да се приложи гражданския закон .
В случая страните са уговорили ответницата
„да работи“ определен срок по трудово правоотношение с ищеца . За време на
„работа“ при ищеца трябва да се признаят и всички допустими отпуски по
КТ , включително и отпуските по чл.163 КТ за бременност и раждане и по чл.164 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст . Страните не са уговорили нещо
различно - че под „работа“ при ищеца
трябва да се зачита само времето , в което ответницата реално полага труд и
не е в отпуск , за да се изследва въпросът дали подобна клауза ще е
действителна предвид защитния характер на чл.234 ал.3 т.1 КТ .
Решението на СРС трябва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на
въззиваемата страна от 400 лева адвокатско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №203495 от 28.08.2019 г постановено по гр.д.№33333/2018 г на СРС , 36 състав .
ОСЪЖДА „МБАЛ-С.“
АД гр.С. ЕИК *******да заплати на М.П.Н. ЕГН ********** от гр.София сумата от 400
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.