Определение по дело №1135/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№     1531

 

гр.Бургас, 16.08.2019г.

 

            БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание, на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Калина Пенева

                                                                 2.Мл.с. Ваня Ванева

 

             като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1135 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 419 от ГПК и е образувано по повод частна жалба с вх. № 4654/18.06.2019г., подадена от Г.М.С., гражданка на Р.Ф., паспорт №***, издаден на ***. от Федерална миграционна служба, с адрес: гр.М., Р.Ф., ***, ул. „Р.“, дом **, к.*, ап.*, с която се обжалва Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед №206/24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.424/2019г. по описа на РС Несебър.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. По-конкретно се твърди наличие на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, тъй като длъжникът не е български гражданин, няма постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията на Република България. Твърди се, че неправилно съдът е приел наличието на обичайно местопребиваване на длъжника, единствено въз основа на регистрация в регистър Булстат.

Твърди се още, че при издаване на заповедта е допуснато недопустимо кумулиране на неустойка и лихви за едно и също договорно неизпълнение.

На последно място се посочва, че сключеният между страните Договор за поддръжка и управление е бил развален през август 2018г. чрез изпратена от Г.С. нотариална покана и поради това към момента между страните не съществуват облигационни отношения, от който да произтича задължението за плащане.

Поради гореизложеното се претендира обезсилване на издадената заповед за изпълнение и съдържащото се в нея разпореждане за незабавно изпълнение. В условията на евентуалност се претендира отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. Ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок не е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна – „Голдън Пик“ ЕООД.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На 23.04.2019г. „Голдън Пик“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Г.М.С. за заплащане на сумата от 1329,12 евро лв. – главница, неустойка за забава в размер на 398,73 евро, 568 лв. – разноски, както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

На 24.04.2019г. е издадена Заповед №206 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.С., да заплати на „Голдън Пик“ ЕООД следните суми: 1329,12 евро – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 398,73 – неустойка за забава върху главницата, 568 лв. – разноски.

На 18.06.2019г., в законоустановения двуседмичен срок е депозирано възражение от длъжника. На същата дата е подадена молба за спиране на изпълнението на процесната заповед, поради обстоятелството, че договорът за поддръжка и управление няма действие за процесния период, тъй като е прекратен с отправена от Г.С. нотариална покана, представена по делото.

С Определение №774/01.07.2019г., районният съд е спрял, на основание чл. 420 от ГПК принудителното изпълнение на заповедта.

С Разпореждане от 01.07.2019г., районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК.

На 18.06.2019г. е депозирана и частната жалба, предмет на настоящото въззивно производство.

Така установената фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, а това се отнася и до изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение - чл. 419, ал. 1 ГПК, който съдебен акт е предмет на настоящата частна жалба, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е Договор за поддръжка и управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“ от 01.09.2015г. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Възраженията си против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. За тази цел именно в тежест на заявителя е да установи съществуването на такова вземане пред заповедния съд.

 

 

Настоящият състав намира, че в разглеждания случай документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Възраженията на длъжника, касаещи недопустимото кумулиране на неустойка и лихва за едно и също неизпълнение, както и твърденията за разваляне на договора чрез отправената от Г.С. нотариална покана, не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са по същество на спора и следва да се разгледат в производството по чл. 422 ГПК.

Поради гореизложеното съдът счита, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, а депозираната частна жалба да се остави без уважение.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4654/18.06.2019г., подадена от Г.М.С., гражданка на Р.Ф., паспорт №***, издаден на ***. от Федерална миграционна служба, с адрес: гр.М., Р.Ф., ***, ул. „Р.“, дом **, к.*, ап.*, срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед №206/24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.424/2019г. по описа на РС Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.