№ 70
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205992 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-007189 от
29.07.2021г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Т. А. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се развиват аргументи по съществото на спора и се
предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, в който смисъл взема становище.
Жалбоподателят Б. посочва, че поддържа становището на процесуалния си
представител.
1
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва,
че същата е неоснователно, в който смисъл излага становище по същество.
Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно
намаляване присъдените разноски на другата страна до предвидения от
закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 24.08.2021г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 24.08.2021г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Във връзка с предмета на разглежданата жалба още следва да се посочи,
че е налице ПРОТИВОРЕЧИЕ в заявения такъв, доколкото макар в същата
жалба изрично да е посочено, че наказателното постановление се оспорва в
частта му, с която е наложено наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от
Закона за движението по пътищата, то същевременно, по същество се
излагат възражения, които касаят законосъобразното провеждане на
административнонаказателното производство и в частта му, относно
наложеното наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за
движението по пътищата, а именно – твърди се съставен АУАН в нечетлив
вид, неяснота относно приложената хипотеза на чл.40 от ЗАНН и т.н., които
възражения очевидно касаят и двете нарушения.
Ето защо, съобразявайки действителната воля на жалбоподателя, въз
основа посочените от същия възражения, съдът намери, че предмет на
контрол по настоящото дело е както производството, свързано с наказание,
наложено по реда на чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата,
2
така и с това, по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.07.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
Обединител“ – кръстовището с ул.„Света Петка“, свидетелият и Д. Н. М. – в
качеството му на *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив,
управлявал служебен автомобил и бил спрял като трети или четвърти
автомобил на същото кръстовище, с цел да направи ляв завой от бул.„Цар
Борис III Обединител“ в посока ул.„Света Петка“. При това свидетелят М.,
забелязал, че първия от намиращите се пред него няколко автомобила, а
именно – лек автомобил „Мазда ЦХ 30“, с рег.№ „***“, преминал през
кръстовището на забраняващ – червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим. Свидетелят М. успял да различи, че
автомобилът се управлява от жена, но не последвал и не спрял същия за
проверка. След направена справка установил, че същият бил собственост на
жалбоподателя Т. А. Б..
На 08.07.2021г. свидетелят А. Е. Г. – в качеството му на *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, съставил АУАН с бланков №
969480 от 08.07.2021г. срещу жалбоподателя Т. А. Б. за нарушение на чл.6, т.1
от Закона за движението по пътищата и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата. При съставяне на последния АУАН жалбоподателят
Б. не представила контролния си талон към свидетелството си за регистрация
на МПС. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Д. Н. М. и А. Е. Г., които помнят
случая и описват установената фактическа обстановка, съгласно изложеното.
Съдът намира показанията на свидетелите М. и Г. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и изцяло кредитира същите.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
3
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Т. А. Б.,
ЕГН:**********, на 02.07.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар
Борис III Обединител“ – кръстовището с ул.„Света Петка“, да е нарушила
разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, предвид следното:
I.За твърдяното нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата.
В случая не се събраха достатъчно данни за това, жалбоподателят Т. А.
Б., на 02.07.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
Обединител“ – кръстовището с ул.„Света Петка“ да е управлявала МПС - лек
автомобил „Мазда ЦХ 30“, с рег.№ „***“. В този смисъл, последният
автомобил не е спрян за проверка и водачът му не е установен, а свидетелят
М. единствено твърди, че е разпознал силует на жена.
Ето защо, в случая административнообвинителната теза се гради на
нищо повече от твърдяното като възприето от свидетелят М.
„самопризнание“ на жалбоподателят Б., че тя е управлявала автомобила.
Подобно самопризнание обаче не се поддържа от жалбоподателя пред съда,
4
напротив – последната отрича тя да е управлявала автомобила. Предвид това
и вече посочената липса на всякакви обективни данни за личността на водача
към момента на нарушението, то очевидно е, че по никакъв начин не може да
бъде счетено за установено по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е
управлявала описаното МПС на посоченото време и място.
Следва още да се обърне внимание, че в случая на жалбоподателя е
вменено нарушение в качеството му на водач на МПС, а не на собственик по
реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП, каквото твърдение няма по делото.
II. За твърдяното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата.
Относно горното нарушение следва да се съобрази, че съгласно чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата - водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Предвид горното, и доколкото същата разпоредба визира „водача“ на
МПС, то е очевидно, че последната го задължава да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него тогава, когато управлява МПС, а не през
останалото време.
В случая обаче се установява, включително от показанията на свидетеля
Г., че жалбоподателят Б. не е носила контролния талон към свидетелство си за
управление на моторно превозно средство не когато е управлявал МПС (което
по делото дори не е установено), а няколко дни по-късно – когато се явила за
съставяне на АУАН.
С оглед на горепосоченото, установеното не може да бъде подведено
под разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
доколкото не се установява жалбоподателят Б.а да не е носила контролния
талон към свидетелство си за управление на моторно превозно средство по
време на управление на МПС.
Отделно от това, на самостоятелно основание следва да се посочи, че
дори извършеното от жалбоподателя Б. да съставляваше нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (което, както вече бе
посочено – категорично не се установява), то дата и мястото на това
5
нарушение нямаше да е 02.07.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Цар Борис III Обединител“ – кръстовището с ул.„Света Петка“, а щеше да е
датата 08.07.2021г. и мястото на съставяне на АУАН – именно където и
когато се установило, че жалбоподателя Б. не носи въпросния контролен
талон.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установява от обективна страна жалбоподателят да е осъществил нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, или такова на чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в
настоящия случай подобно искане от жалбоподателя липсва и доколкото
разноски не се претендират, то такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-007189 от
29.07.2021г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Т. А. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
6
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7