Р
Е Ш Е
Н И Е
№
……........./……03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15118 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1301714 от 04.06.2019 г. постановено по гр.д. №
74004/2018 г. на СРС, 126 състав, са отхвърлени предявените от „С.в.” АД искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198, ал. 1 от Закона за водите
вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за следните суми:
425,61 лева, представляваща цена на доставени В и К услуги в периода 27.6.2013
г. - 22.8.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*****. с клиентски номер
********** и 124,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 28.7.2013 г,-22.8.2018
г., като е осъден ищецът „С.в.” АД, да заплати на ответника Ц.Д.З. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Това решение е обжалвано в срок от ищеца „С.в.“
АД , с
оплакване за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалния закон по преценка на събраните по делото доказателства, изразяващо
се в незачитане доказателствената стойност на двете допуснати съдебни
експертизи- техническа и счетоводна, тъй като не са работели по документи,
които да са представени по делото а и дори да са представени са едностранни
такива, необвъзрващи ответната страна по спора. Излага довод, основан на чл.195
от ГПК, че вещите лица притежават специалнизнания, каквито съда няма, и именно
за това са допуснати двете експертизи, а вещите лица именно поради
притежаваните от тях специални знания могат да преценяват и анализират
информацията в техническите и счетоводни документи, а и вещото лице по
техническата експертиза е и посетило имота и установило факти от значение за
водоснабдяването на имота и изправността на измеврателните уреди в него. Излага
се и довод, че по делото няма възражение от ответната страна, че счетоводството
на ищеца е водено нередовно, при което представените от ищеца счетоводни
документи се ползвали с обвързваща доказателствена сила по делото. Моли решението да се отмени и
исковете да се уважат.Претендира разноски.
Ответникът Ц.Д.З. не е дал писмен
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. С писмена защита
след
този срок, представена на съда в откритото съдебно заседание пред СГС от
явилия се в заседанието процесуален представител на ответника-адв.Л., се оспорва жалбата,
претендират се разноски за въззивната инстанция от
пълномощника адв.Г.Л. за оказана от него безплатна правна помощ на ответника
пред въззивния съд в минималниия размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Определението на първоинстанционният съд по чл.248 от ГПК от 02.09.2019
г., с което искането на ответника за изменение на решението в частта за
разноските е уваженен, няма данни да е обжалвано, влязло е в сила, и не е
предмет на настоящата въззивна проверка.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбета съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно доказателствената стойност на събраните по
делото писмени доказателства и съдебни експертизи.
За да отхвърли
исковете, първоинстанционният съд е приел, че макар да се установява, че
страните по спора се намират в облигационно правоотношение по доставка на ВиК
услуги в собствения на ответника недвижим имот в гр.София, ул.*******, ищецът
не е доказал в процеса какво количество вода е реално потребено в този имот на
ответника, доколкото не е ангажирал доказателства съгласно действащата
нормативна уредба за отчитане
показанията на водомера, респ. за наличие на остование за прилагане на
чл.46 от ОУ поради отказ за осигуряване на достъп за точен на водомера. По
отношение на приетите по делото съдебни експертизи е приел, че ССчЕ е работела
по документи, които не са представени по делото, а дори и да са, нямали
обвързваща ответника доказателствена сила като частни едностранни такива, а СТЕ
поради факта, че е работела по документи, които не са представени по делото или по др. документи, на които да
се основава начислявнането на количеството
вода по реда на Нареба№ 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Наред с това е приел, че събраните
доказателства сочели, че част от претендираните суми са погасени по давност, за
други има признание на ищеца да са недължими и сторнирани, трети-платени.
Въззивният съд, при
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства пред първата
инстанция, при липсата на искания за допускане на нови такива от въззивния съд
по чл.266 от ГПК, и предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника с
отговора на исковата молба, споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение без да е нужно да ги потваря подборно. Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми.
Досежно правилността
на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира за
неоснователни наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност .
Още с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение относно
искането на ищеца за допускане на експертизи-техническа и счетоводна, поради
липсата на представени от ищеца писмени доказателства за потребена и отчетена
вода в собствения му имот- ап.1, ет.1, ул.*****в гр.София, доколкото е оспорил
с отговора твърденията на ищеца, че за този имот имало договорна сметка с
номер, който е различен от номера, по който ответникът заплаща потребената
вода. Възразил е ответника, че за посочения имот има друг номер на договорна
сметка и клиентски номер, по които надлежно е заплатил задълженията си. Направил
е и възражения евентуално за погасяване по давност на част от сумите по
посочената от ищеца договорна сметка, ако и тя да се отнася за горепосочения
негов имот, за сторниране на друга част и за заплащане на останалото
задължение.
.
Заключенията на
вещите лица по СТЕ и ССчЕ не може да служат като самостоятелно доказателство за
това, а само за изясняване дали правилно ищецът е определил количеството
ползвана вода и свързани услуги с нейната доставка за жилището на ответника за
исковия период, и то на базата на първичните документи за това, съобразно
изискването на ЗВ и Нареба№ 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи-
документи за отчет на индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ. протоколи за неосигурен достъп като основание
за служебно начисляване на обема на водата. Непредставянето на такива документи
по делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото
лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тях съответства
на изискванията на приложимата нормативна уредба, но не и изцяло да замести
липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица носят
наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е длъжен
автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство са
установяване на количеството вода, а преценява същите с оглед другите събрани
по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на
представени по делото писмени доказателства, изискуеми по нормативната уредба,
за установяване на количеството консумирана вода за жилището на ответника,
каквото възражение самият ответник е направил в срок, въззивният съд намира, че приетите експертизи
не могат сами да докажат основателността на иска по отношение на количество
потребена реално вода за собствения на ответника имот, респ. и нейната цена. Ищецът
не е ангажирал по делото никакви писмени доказателства, освен разпечатка на
електронен документ- справка по имотната партида на ответника за установяване
какъв имот притежава, който факт не е оспорен от ответника. Съдът е в
невъзможност да определи количеството потребена вода следователно и по реда на
чл.162 от ГПК. Ето защо предявеният иск за главница се явяват недоказан и
подлежащи на отхвърляне, също и обусловеният от него иск за лихва за забава.
Поради съвпадане крайния решаващ извод на
двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските, определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната
инстанция: Разноски
на въззивника-ищец не се дължат предвид изхода на спора. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38 а от ГПК, и изхода на
спора, пълномощникът адв.Г.Л. има право да получи от ищеца адвокатско
възнагарждение за оказаната от него правна помощ на ответника пред въззивния
съд съгласно договора между ответика и адвоката. Размерът на това
възнаграждение съдъс определя според осъществената правна услуга и цената на
иска. В случая адв.Л. не е изготвил отговор на въззивната жалба, а се е явил в
единственото откритото съдебно заседание пред въззивния съд като е представил писмено становище по
същество на спора. За това процесуално действие-процесуално представителство
без изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба, на адв.Л. се следва
възнаграждение само в размер на 200 лв. като минимален размер за явяване, но не
и минималния размер от 300 лв. по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. До този размер от 200 лв. за явяване
само в съдебно заседание, без изготвяне на отговор, въззивният съд стигна при
прилагане по аналогия на чл.9, ал., и ал.4, изр.второ, вр. пар.1 от ДР от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС,
като единствен текст в Наредбата, сочещ на минимален размер на
адв.възнаграждение само за явяване в съдебно заседание, без изготвяне на книжа,
и когато само за изготвяне на отговор се дължи минимум от 300лв.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131714 от 04.06.2019 г.
постановено по гр.д. № 74004/2018 г. на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв, да заплати на адвокат Г.Ц.Л. от САК, личен № ********** служебен адрес :
гр.София, ул.*****, сумата 200 лв. възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.