№ 21
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.294 от ГПК.
Образувано е след постановяване на Решение № 160/31.12.2020г. по гр.дело №
1174/2020г. по описа на ВКС, с което е отменено Решение № 40/23.01.2020г. по в.гр.дело №
1018/2019г. по описа на Окръжен съд-Велико Търнво и делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав с дадени задължителни указания за назначаването на
повторна техническа експертиза. Въззивното производство е било инициирано от Е.П.П,
ЕИК ***, чрез подадена въззивна жалба против Решение № 374/07.10.2019г. по гр.дело №
758/2019г. по описа на Районен съд-Г.О., с което първоинстанционният съд е уважил
предявения от Р. ИВ. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3
от ГПК и е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 8 952.06 лв., представляваща доставена и потребена, но
незаплатена ел.енергия, за периода 16.03.2018г. – 15.03.2019г. по партида с кл. № ***, аб. №
**********, за обект на потребление на адрес град Г.О., ул.”В.Л., за която е издадена
фактура № *** Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен, като
излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че правното основание за начисляване
на процесната сума е съществуващото между страните облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия, по което купувачът е длъжен да плати цената на доставената му и
реално потребена ел.енергия, който факт счита за безспорно установен по делото. Поради
това намира за неправилни изводите на съда за липса на нормативна уредба, обуславяща
правото на ответното дружество да извърши корекция на потребената от абоната ел.енергия,
независимо, че към датата на проверката са отменени всички текстове на ПИКЕЕ, и
формираните изводи за недоказаност на твърдението, че записаната в скрит регистър на
електромера ел.енергия е реално доставена и потребена от абоната, съответно отчетена от
1
метрологично годно СТИ. Поради това счита, че вземането на дружеството е дължимо.
Прави искане за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго, с
което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. Претендира всички
направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Р.Т., в който се излагат
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено, както и присъдени разноските за въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание пред настоящия въззивен състав страните,
чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат изложените в писмен
вид позиции по спора. Представят писмени защити с подробни фактически и правни доводи.
Поддържат претенциите си за разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Всяка
от тях релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде намалено до предвидения в Наредба №
1/2004г. минимален размер.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Г.О. е било образувано по иск на Р. ИВ. М. срещу ***, с
правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискано да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищeцът не дължи на ответното дружество сумата от
8 952.06 лв., начислена по партида с клиентски № *** и аб. № **********, за обект на адрес
град Г.О., ул. ВЛ за недоставена и непотребена ел.енергия за периода от 16.03.2018г. –
15.03.2019г. Ищецът е изложил твърдения, че е потребител на ел.енергия за битови нужди за
присъединен към електроразпределителната мрежа недвижим имот на посочения адрес и че
му е вменено задължение по издадена фактура № **********/03.04.2019г. да заплати в срок
до 15.04.2019г. горната сума, като стойност на потребена ел.енергия. Оспорва дължимостта
й поради липсата на нормативно правно основание да се извършва едностранна корекция на
сметката му за ел.енергия за минало време /отмяна на ПИКЕЕ/, техническа причина СТИ да
се подменя с ново, негово неправомерно поведение, както и реално потребено такова
количество ел.енергия в обекта. Излага подробни доводи, че претендираното вземане не би
могло да възникне на основание общата договорна отговорност на потребителя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска ЕПП е заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е твърдения за осъществена на
15.03.2019г. от служители на ЕС проверка на техническото средство за измерване на
ел.енергия в посочения имот, за която бил съставен КП № 1502459 от с.д. В хода на същата
СТИ било демонтирано и на негово място монтирано друго, като причината за това били
установени показания в невидим на дисплея на електромера регистър. Посочил е, че КП е
съставен при спазване на разпоредбите на чл.61 от ОУ на оператора на мрежата, като въз
основа на същия и извършената в БИМ метрологична проверка, която установила, че е
налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
ел.енергия на Т4 – 046082.9 квтч, който не е визуализирана на дисплея му, и че
електромерът не съответства на техническите характеристики, било изготвено становище за
начисление на ел.енергия от 02.04.2019г., съгласно което на абоната следвало да бъде
начислено допълнително количество ел.енергия в размер на 46 082 квтч за период от една
година, считано от датата на констатиране на неточното измерване. Изложил е, че правното
основание за начисляване на процесната сума е съществуващото между страните
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, по което съгласно чл.183 и сл. от
ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ. Поради това счита, че
процесната фактура е правомерно издадена и сумата по нея е дължима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
2
страна следното:
От приложения по делото Констативен протокол № 1502459 от 15.03.2019г. е видно, че
на същата дата служители на ЕС извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в който е отразено,
че след софтуерна проверка на СТИ са установени посочените показания на четирите
тарифи, включително и на сумарната, както и факта на демонтиране на уреда, отчитащ
потреблението. На негово място бил монтиран друг електромер, а демонтираният поставен в
индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 483184 и изпратен в БИМ за
експертиза. Протоколът съдържа подписи на служители на ЕРП, извършили проверката и на
член на домакинството на абоната. Разпитан в качеството на свидетел, служителят на ЕРД
П.П., участвал в проверката, установява, че по време на същата подменили електромера
поради това, че последством лаптоп със специален софтуер установили натрупани показания
в четвърта тарифа, която не се визуализира на дисплея на електромера.
В приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на СИ №
483/28.03.2019г. е посочено, че СТИ, обект на експертизата, е било представено в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 483184 и придружен с КП № 1502459/15.03.2019г.
Посочено е, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на
електромера, наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера,
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. При
софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера -
наличие на преминала ел.енергия в Тарифа 4 – 046082.9 квтч, която не е визуализирана на
дисплея.
Със становище от 02.04.2019г. от началник Отдел „КЕК” при ответното дружество
било одобрено начисляването на допълнително количество ел.енергия в размер на 46082
квтч за периода от 16.03.2018г. – 15.03.2019г. на основание софтуерно прочитане на паметта
на електромера, при което било установено точното количество неотчетена ел.енергия. В
резултат на корекцията на абоната е била начислена сума в размер на 8 952.06 лв., за което е
издадена приложената по делото фактура. Същата не е заплатена от абоната. Била е
оспорена дължимостта й и в тази връзка между страните е била разменена кореспонденция.
Видно от приложен по делото КП № 15108364 от 15.05.2015г., процесното СТИ е било
монтирано в обекта на потребление на ищеца с посочените в протокола показания за дневна
и нощна тарифи.
От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза,
приета от районния съд, се установява, че след софтуерното прочитане на паметта му
вещото лице е установило показания по четирите тарифи и по сумарната тарифа, идентични
с тези, отразени в протокола от извършената проверка. Според вещото лице процесният
електромер не е „SMART” тип и софтуерно не притежава възможност за извличане на
информация по т.нар. „товарен трафик”, поради което не може да се установи причината за
регистрираните в Тарифа 4 показания, както и за точния ден и час, от който същите са
регистрирани.
В производството пред настоящата инстанция и съобразно указанията на ВКС е
допусната повторна съдебно-техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и
софтуерен специалист. Съгласно заключението, в настоящия случай не е осъществено
неправомерно софтуерно вмешателство върху паметта на процесния електромер, тъй като
няма данни и записани събития в паметта за въздействие върху софтуера и хардуера, а
прочетените параметри – „тарифна схема”, „седмичен график” и „часови график”, отговарят
на фабричната параметризация, направена при производството на електромера. Вещите лица
са установили, че няма зададени графици за работа по тарифа Т4 и софтуерът не е настроен
3
да записва в този регистър. Наличието на показания в него се дължи на техническа
неизправност с различен възможен произход – повреда на елементи в СТИ, токов удар,
внезапно възникнало пренапрежение, преходни процеси при комутации в мрежата,
атмосферни влияния /прегряване/, софтуерен „бъг”, влияние на енергийно поле и др. Според
вещите лица показанията в регистър Т4 не представляват реално преминала и измерена от
СТИ ел.енергия, тъй като регистри Т3 и Т4 не са активни за измерване и не са зададени за
визуализация, няма регистрирана промяна във фабричните параметри на електромера,
зададени при производството му. Съществува техническа възможност в невизуализираните
на дисплея регистри на електромера показанията да са различни от нула, което да не се
дължи на човешка намеса, но няма данни какви са били те при монтажа му, включително и в
сумарния регистър. Според експертите ответното дружество не разполага със софтуерна
програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ. Поясняват, че
„външна намеса в тарифната схема” на електромера означава препараметризирането му, при
което се променя тарифния график и измерената ел.енергия се записва в регистрите на
електромера по начин, различен от фабрично заложения. Констатацията в БИМ за
осъществена външна намеса се базира единствено на наличието на цифров запис в Т4, но не
е било извършвано изследване на електромера за установяване на причината за наличието на
показания, механизма и времето на възникването им. Съгласно заключението външна
намеса в тарифната схема е възможна чрез достъп до софтуера на СТИ през оптичния порт с
„оптична глава” и съответна програма, като всяка препараметризиране се записва в паметта
на електромера, а в случая записани събития за въздействия върху софтуера на процесното
СТИ няма. Начисленото с процесната фактура количество ел.енергия на ищеца е възможно
да бъде доставено до обекта на потребление за период от една година, но при непрекъсната
24-часова работа на електроуреди с мощност 5.26 W, 365 дни в годината, а такъв режим на
работа е технически нереален и необичаен за битов потребител. Освен това в изчисленията
не са включени отчетените и заплатени от абоната количества ел.енергия за същия период.
При направени от вещите лица изчисления на база равно дневно разпределение на
установените показания в Тарифа 4 за периода от датата на монтажа на електромера в
обекта на ищеца до датата на демонтажа му се формира стойност в размер на 8 886.38 лв. с
вкл. ДДС.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга
по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с клиентски № *** за обект на
потребление град Г.О., ул.ВЛ и се явява краен клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР на ЗЕ,
поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез
електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи
заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват
факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП,
подписан от представители на ЕРД и от член на домакинството на абоната, наличието на
цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър,
факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Още в писмения отговор на ИМ ответникът е посочил, че правното основание да
начисли процесното количество ел.енергия на абоната, записано като показания в „скрит”
регистър на СТИ и да търси плащане на цената му е реалното му доставяне и потребление
за съответния период от време на база съществуващото с ищеца облигационно
правоотношение по продажба на ел.енергия, по което съгласно разпоредбата на чл.183 и сл.
от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ, в случая цената на
доставената и потребена ел.енергия.
4
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане цената на
доставената ел.енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел.енергия и
предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на
общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока /чл.183 ЗЗД/ следва извода, че когато е било доставено определено количество
ел.енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно
е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата
сума. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно
доказване факта на реално доставено количество ел.енергия в обекта на потребление за
процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото.
В случая, безспорно установеният факт на наличието на цифров запис в ненастроения
за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера тарифен регистър Т4 не е достатъчен
сам по себе си да докаже, че то представлява количество ел.енергия, доставено и поребено
от абоната. Представените констативен протокол за проверка и фактура по своята същност
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила, поради което не могат да установят реално доставена ел.енергия в
начисленото количество. Останалите събрани писмени и гласни доказателства по делото
също не установят този факт. Видно от протокола за метрологична експертиза, в БИМ не е
извършено изследване работата на СТИ по процесния невизуализиран на дисплея тарифен
регистър, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че
при преминаване на ел.енергия през СТИ същата се трупа /отчита/ в този регистър и че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на
действително преминала ел.енергия и то за конкретен времеви период. Действително в
протокола на БИМ е отразено, че тези показания касаят „преминала” през СТИ ел.енергия и
същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, но в случая
натрупването на показанията по четвърта тарифа не е станало в присъствието на тези лица, а
и там не е извършено изследване работата на СТИ по тарифен регистър Т4. Освен това,
заключението на БИМ, че е налице външна намеса в тарифната схема се базира единствено
на установените в спорния регистър показания без да е извършено изследване за
установяване на причината за това, механизма и времето на възникването им.
Няма данни при първоначалния монтаж на въпросното подменено СТИ какви са били
показанията на същия регистър, поради което не може да се установи дали записаните в
него показания не са съществували отпреди монтажа, както и не може да се обоснове
категоричен извод, че установените при метрологичната проверка показания в неактивиран
за търговски отчет регистър първо представляват отчетена ел.енергия и второ, че същата е
доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната. Без данни за показанията на
електромера по всички регистри, вкючително и на сумарния, при неговия монтаж /в
съставения за монтирането му протокол или в протокола за първоначална метрологична
проверка, извършена преди пускането му в експлоатация, респ. преди монтирането му на
обекта/ подобен извод би бил необоснован. Очевидно, ответното дружество е разполагало с
необходимия софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при монтирането
му, след като при процесната проверка е установило показанията на тези „скрити” или
невизуализирани на дисплея му регистри.
Експертните заключения, включително и това, изготвено в хода на
първоинстанционното производство, установяват, че тарифната схема на процесния
електромер, съответстваща на тарифните зони, определени с решение на КЕВР, е зададена
при производството му и в паметта му няма записани събития за последващо въздействие
чрез промяна на тарифната схема, седмичен и часови график, а последните отговарят на
фабричната параметризация. Изслушаната пред настоящата инстанция експертиза
5
установява, че установения цифров запис в регистър Т4 не представлява реално преминала
и измерена ел.енергия, тъй като този регистър не е активен за измерване и няма промяна във
фабричните параметри на електромера /препараметризиране/, каквато би се записала в
паметта му. Събраните по делото доказателства, както и експертните заключения, не
установяват кога е възникнал този запис в процесния регистър, но заключението на
повторната СТЕ установява, че причините за това могат да бъдат от различно техническо
естество и не се дължат на човешка намеса.
Следователно, правото на ответното дружество да търси плащането на цена за
количество ел.енергия, записано като показания в скрит за инкасатора и потребителя
регистър на СТИ, намиращо опора в разпоредбите на чл.183 ал.1, чл.200 ЗЗД вр. чл.17 т.2 и
чл.26 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, не съществува поради липсата на доказателства, установяващи
твърдения факт на реално доставена и потребена от ищеца ел.енергия за конкретен период
от време.
Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на начислената
на ищеца сума се явява основателен и следва да се уважи. Такъв правен резултат е
постановил и първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
При този изход на спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
разноските, направени за защита във въззивното производство и в производството пред
ВКС, водени по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. В полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени реално направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, за производството пред ВКС и за
предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от
ГПК предвижда правомощие на съда да намали заплатеното възнаграждение на адвокат
поради прекомерност по искане на насрещната страна, което искане следва да бъде
направено в производството, за което се присъжда процесния хонорар. Видно от
материалите по развилото се пред ВКС производство такова искане не е било направено от
страна на Е.П.П и е недопустимо същото да се прави едва в настоящото производство.
Поради това договореното и реално заплатено от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС следва да бъде присъдено в претендирания
размер. Оплакването за прекомерност на претендираното за двете въззивни производства
адвокатско възнаграждение - съответно в размер на 980 лв. по в.гр.дело № 1018/2019г. и в
размер на 1 500 лв. по в.гр.дело № 3/2021г., и искането за намаляването им са
неоснователни. Първото посочено възнаграждение е в много близък до минималния
предвиден размер. По отношение на възнаграждението за настоящото въззивно
производство съдът намира, че уговарянето и заплащането на възнаграждение за адвокатска
услуга над определените в Наредба № 1/2004г. минимални размери само по себе си не е
основание да се приеме, че то е прекомерно. В този смисъл, настоящият състав приема, че с
оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, провеждането на
няколко открити съдебни заседания, изготвянето на писмени становища и изслушването на
повторна експертиза, направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Поради
това не би могло да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при
упражняване процесуалните права на въззиваемия и размера на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното платеното адвокатско възнаграждение
от въззиваемия на упълномощения от него адвокат не е прекомерно и не следва да бъде
ревизирано.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374/07.10.2019г. по гр.дело № 758/2019г. по описа на
Районен съд-Г.О..
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, ЕПП, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град В, да заплати на Р. ИВ. М., ЕГН **********, садрес град Г.О., ул.ВЛ,
сумата от 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по в.гр.дело № 1018/2019г. по описа на ВТОС,
сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за касационното производство и сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. – за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7