Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 666 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 215 ЗУТ.
Предмет на делото е жалба
на Г.П. и В.Я.П. ***, против Решение № 2405-10 на
Общински съвет-Варна по протокол № 24 от заседание, проведено на 23, 24,
30.06.2010г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във връзка с чл.
129, ал. 1 и чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр. Варна и по
предложение н кмета на община Варна с вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е
одобрен План за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“, гр. Варна в
частта относно ПИ ***, кв. ** по ПРЗ на кв. Св. Никола
идентичен с поземлен имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Варна.
Жалбоподателите, чрез
процесуален представител – адв. В. П., твърдят, че от имота им са отнети 476
кв.м., което е в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като няма определен от
Общината равностоен имот и няма издадено решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ. Твърди
се че липсата на съобщено решение на комисията с проекта на плана и липсата на
заповед за урегулирания имот са пречки за влизане в сила на плана. В този
смисъл се навеждат доводи, че след като плана не е влязъл в сила, то и собствениците
не са прехвърлили в полза на Общината процентна част от площта на имота,
съответно Общината не е придобила собствеността върху процесната част от имота.
Поради тези съображения намират, че решението за одобряване на ПРЗ е нищожно,
тъй като последиците му са правно нетърпими. Одобрения план в действителност е
за улична регулация, а не за регулация и
застрояване. Твърди се че жалбоподателите няма да получат друг равностоен
урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната му
стойност преди урегулирането му, както и няма да получат обезщетение за
отстъпените части. Считат, че посочените пороци на решението обуславят неговата
нищожност, поради което е отправено искане за прогласяване на нищожността му.
В съдебно заседание,
процесуалният представител изразява становище, че проектираната улица е
ненужна, защото от изготвената по делото СТЕ се установява нецелесъобразност за
изграждането на една от проектираните улици, поради голяма денивелация и нужда
от изграждане на високи подпорни стени. Налагат се твърдения, че при
фактическото осъществяване на предвижданията по плана трябва да се премахнат
подпорна стена, част от басейн, хидрофорна уредба и кладенец. Претендират
присъждане на съдебни разноски. Депозирани са и писмени бележки, в които
подробно се излагат съображения за нищожност на обжалвания административен акт.
Ответната страна – Общински
съвет Варна, чрез адв. Н., оспорва жалбата. Изразява становище, че не са налице
толкова тежки пороци на плана, които да доведат до неговата нищожност. Посочва,
че констатираните от вещото лице несъответствия касаят законосъобразността на
плана, но предвид факта, че същият е влязъл в сила по отношение на процесния
имот, то не са налице предпоставки за прогласяването му за нищожен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. Депозирани са
писмени бележки, в които подробно излага своите съображения за неоснователност
на жалбите.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателите се
легитимират като съсобственици на ПИ ********* по КККР на гр. Варна , идентичен
с УПИ ****** в кв. ** по плана на кв. „Свети Никола“ гр. Варна посредством нотариален акт за собственост на недвижим имот акт №***,
том X.LIV, дело ****/2008г. на Служба по вписванията – Варна (л. 11 от
преписката).
Представена е (л. 12 от
преписката) Скица от на поземлен имот с
ид. ************, с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Свети
Никола“.
С Договор за изпълнение
на „Изготвяне на устройствен регулационен план на територията на местност
„Свети Никола“, общ. Варна“ № Д-2-9200/671/08.10.2002 г., сключен между община
Варна и проектанта „Ригелс“ ООД (л. 20 -
23 от адм. преписка), проектирането на ПРЗ м. ”Свети Никола” е възложено през
2002 г. По делото не е представен от ответника
изричен акт за възлагане изработването на плана от кмета на Община Варна
по чл. 124, ал. 2 ЗУТ.
С решение по протокол №
49/12-13.12.2002 г. на ЕСУТ при Община Варна (л. 24-35 от адм. преписка) е
приет предварителен проект на плана, като е решено окончателния проект да се
направи след одобряване на ПНИ и влизането му в сила.
В Държавен вестник бр.
27 от 10.04.2009 г. , приетият
окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за
подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл.
128, ал. 5 ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за проекта е
направено и във вестник „Черно море”, бр.90/22.04.2009 г. (л. 97 - 100 от преписката).
С
предложение с вх.№ Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. (л. 18 - 19 от адм. преписка),
на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗУТ и СПНУЗ на гр.
Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински
съвет-Варна да одобри План за застрояване и регулация на кв. ”Свети
Никола”, гр. Варна. Съдът приема, че визираното предложение, представлява по
съществото си доклад на кмета до компетентния орган – Общински съвет - Варна за
одобряване на ПУП, тъй като същото в съответствие с чл. 129, ал. 1 ЗУТ е направено
след приемане на плана от ЕСУТ при Община Варна, в него са посочени
основните етапи на проведената процедура по изработване и приемане на плана и
са заявени основните предвиждания, които той има за територията.
С
Решение № 2405-10 по протокол № 24/23,24, 30.06.2010 г., на Общински
съвет-Варна е одобрен ПРЗ на кв. „Свети Никола“, гр. Варна на основание чл. 21,
ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ и
Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на гр. Варна. Решението
е взето единодушно от присъстващите 32 общински съветници.
В
изработената обяснителна записка към плана е посочено, че квартал „Свети Никола” е
разположен при следните граници: на север: пътя Варна - Виница, на изток: пътя
Долна Горна Трака, на юг: пътя Варна - к.к. ”Златни пясъци”, на запад: ж.к.
”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по плана е разделена на главна и
вътрешна. Указани са показателите за застрояване – плътност на застрояването -
25%, коефициент на интензивност - 0,6, процент на озеленяване - 55%. Характерът
и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно. Посочено е, че с планът се определят площи за изграждане на обекти на социалната
инфраструктура – публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена
система и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Отразено е
също, че с ТУП /ОУП/ от 1998г. територията на кв. ”Св. Никола” е била
определена като зона за обитаване и отдих. През 1991 г. е разработен ЗРП, за
който след първото обявяване на заинтересуваните собственици, процедурата за
одобряване е прекратена. През 2002 г. е бил разработен ПУП-ПРЗ – предварителен
проект и приет от ЕСУТ. През 2008 г. е влязъл в сила ПНИ на местността и е
възложено разработването на окончателния ПРЗ.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, предвид това, че жалбоподателите
се легитимират като съсобственици на имот относно, който е приет ПРЗ с
обжалваното решение, в този смисъл са сред лицата по чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2,
т. 1 ЗУТ. Обжалваното решение е обнародвано в „Държавен вестник”
бр.65/20.08.2010 г., а жалбата е подадена на 19.04.2017 г., т.е. извън
законоустановения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ, 30-дневен срок. Предвид това, че
се оспорва административен акт с искане обявяване нищожността му, оспорването
не е ограничено със срок по аргумент на чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 168, ал. 3 АПК. Съдът следва да установи само онези недостатъци, които обуславят
нищожността на административния акт.
Към момента на приемане
на оспореното решение и обнародването му в Държавен вестник не е
било прието допълнението на чл. 218, ал. 3, изр. 2 ЗУТ и процедурата по
обжалване на плановете по чл. 16 ЗУТ е по реда на чл. 215, ал. 4 вр. чл. 218 ЗУТ. Следва, че нововъведеното изречение второ на чл. 218, ал. 3 ЗУТ не е
приложимо, относно заварените производства по одобряване на ПУП. Поради това,
макар и нищожността на административния акт да е разгледана в много съдебни
производства по оспорване на процесния ПРЗ относно други имоти, след като за
настоящия имот не е налице влязло в сила решение по такъв спор, жалбата е
допустима. В този смисъл е определение № 1062/25.01.2018 г. по адм. д. №
10272/2017 г. на ВАС.
С Определение № 1298/21.04.2022
г. по адм. д. № 560/2022 г. на Административен съд Варна, е определен предмета
на спора. Съобщение за оспорването е публикувано в ДВ бр. 37/17.05.2022 г.
Жалбата е допустима,
разгледана по същество е неоснователна.
При отсъствието на
легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени практически
критерии, които характеризират като нищожни онези актове на администрацията,
издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или
компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те нямат
правна сила.
На основание чл. 129,
ал. 1 ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, Общински съвет – Варна е имал
материална и териториална компетентност да одобри ПРЗ за кв. „Свети Никола”,
гр. Варна. Общински съвет – Варна се състои от 51 общински съветници. При
гласуване на Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна,
са присъствали 32 общински съветници, всички са гласували „за”. Заседанието на
общинския съвет е било законно, поради това, че са присъствали повече от
половината от общия брой на съветниците, съобразно чл. 27, ал. 2 ЗМСМА.
Решението е взето с явно гласуване с мнозинство повече от половината от
присъстващите съветници, при спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗМСМА.
Плановете по чл. 16 ЗУТ
(в настоящата и в предходната редакция) се изработват за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план. Това означава, че в обхвата на плана
се включват части от населеното място, които преди това никога не са били обект
на урегулиране, или такива, за които изработените и одобрени предходни подробни
устройствени планове не са приложени. В настоящия случай вещото лице е установило,
че за имота на жалбоподателя не се открива изготвен и одобрен ПУП - ПРЗ. За
територията която попада процесния имот с идентификатор ************ е наличен
кадастрален и регулационен план на курортно предградие Лозята“, одобрени със
Заповеди №№1681 и 1680 от 1937 г. и Царски указ. Същият не е приложен в частта
за поземления имот на жалбоподателите. В ТУП на гр. Варна, одобрен с решение на
ОбС Варна № 1611- 5, пр.32/27.05.1998г., зоната е с отреждане „зона за
обитаване и отдих“. Вещото лице сочи, че предвид съществуване на първа
неприложена регулация за местността, а именно кадастралния и регулационен план
на курортно предградие. „Лозята“, одобрени със Заповеди с №№1681 и 1680 от 1937
г. и Царски указ, за терена е разработен ПУП - ПРЗ на квартал „Свети Никола“ е
разработен на осн. чл. 16 от ЗУТ.
Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ се създава ПУП за „територии с неприложена първа регулация по предходен
устройствен план”. Поради това, че посочената норма не поставя изрично
изискване за отсъствие на приложимост на плана по отношение на предвиденото с
него застрояване, следва, че когато плана не е приложен по отношение на
регулацията, за съответния имот може да се изработи ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ.
Този ПУП трябва да се съобразява със законно изградените в имотите строежи –
задължение, което произтича от нормата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ (в действащата
редакция, а до 2012 г. разпоредбата е в ал. 4). В настоящия случай не се спори,
а и от заключението на вещото лице се установява, че в улицата с идентификатор ******
не попадат законни строежи, а съществуващите такива (част от басейн, кладенец и
подпорна стена, стоманен резервоар с хидрофорна уредба) са незаконно изградени
или представляват преместваеми съоръжения. Засегнатите
с прилагане на уличната регулация незаконни строежи и съоръжения следва
да бъдат премахнати. От това следва, че плана за имота е приложен относно
застрояването.
В чл. 16, ал. 1 ЗУТ е
предвидено, че с устройствения план се определят необходимите площи за
изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата
инфраструктура – публична собственост. Тези обекти трудно могат да се обособят
в един или няколко имота, като при това същевременно да бъдат изпълнени и
останалите изисквания на разпоредбата, а именно да бъде предвиден равностоен
имот за всеки собственик. Дефиниция на понятието „социална инфраструктура” се
съдържа в §5, т. 75 от ДР на ЗУТ – сгради и съоръжения, публична собственост,
формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната
и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните
дейности и спорта. Дефиниция на понятието „техническа инфраструктура” е дадено
в § 5, т. 31 ДР на ЗУТ – система от сгради, съоръжения и линейни инженерни
мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Изрична дефиниция за зелена
система не се съдържа в ЗУТ, но с оглед на чл. 61, ал. 1 ЗУТ, това са озеленените
площи, обединени в зелена система. За изграждането на всички тези обекти,
предназначени за задоволяване на обществени потребности е предвидено в чл. 16,
ал. 1 ЗУТ собствениците на имоти в обхвата на плана „да прехвърлят в полза на
общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не
повече от 25%”.
В случая от
експертизата се установи, че общо отнета площ от имота за предвидените по ПУП -
ПРЗ улици възлиза на 486 кв.м., което в проценти представлява 13,05% от общата
площ на имота. В този смисъл противно на твърденията в жалбата планът отговаря
на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Дори да е налице допуснато нарушение на
тази разпоредба, то е основание за отмяна, но не и за обявяване нищожността на
решението в оспорената част. Установено
е от СТЕ, че имотът остава с площ 3247 кв.м., поради което е в съответствие и с
чл. 19, ал.1 ЗУТ.
В чл. 67 ЗУТ е въведено
общото правило, че общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се
проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти. По реда на чл. 16,
ал. 1-6 ЗУТ общината придобива необходимите ѝ площи за изграждане на
обектите за зелени системи, за социална и техническа инфраструктура в обхвата
на плана без отчуждителни процедури от деня на влизане в сила на плана, т.е.
планът има непосредствено отчуждително действие. По отношение на имотите, които
се урегулират с влизане в сила на плана, собствениците придобиват за сметка на
неурегулираните си имоти нови УПИ, с ново местоположение, граници, площ и
предназначение. Отстъпените части от неурегулираните ПИ се придобиват от
общината и са публична общинска собственост със строго определено
предназначение, което не може да бъде променяно. Непосредственият вещноправен
ефект на плана по чл. 16 ЗУТ настъпва с влизането му в сила. При прилагането на
този механизъм, трансформацията на собствеността настъпва безусловно. Съгласно
§22, т. 1, б. ”а” от ЗР на ЗУТ, планът по чл. 16 е приложен с влизането му в
сила. Общината придобива онези имоти и реални части от тях, които попадат в
трасетата на улици и др. обекти, предвидени в нормата, като по този начин
придобива относителна част от площта на всеки имот в обхвата на плана в размер
до 25%. Улиците безспорно следва да се считат за част от приложното поле на
плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тъй като представляват линейни инженерни мрежи на
транспорта – част от техническата инфраструктура, съгласно §5, т. 31 от ДР на
ЗУТ. В подкрепа на това становище е чл. 70 ЗУТ, съгласно който проводите на
техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура,
свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и
изграждат като улични мрежи и съоръжения. Нормата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ,
предвижда, че урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към
улица, към път или по изключение към алея в парк. От посоченото следва, че при
изработване на ПРЗ, задължително се предвиждат улици, поради което плана по чл.
16, ал. 1 ЗУТ е и план за улична регулация. В замяна на урегулиране на имотите,
общината е длъжна за всеки един поземлен имот в обхвата на плана да определи
самостоятелен УПИ с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имота
преди урегулирането му, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ.
Следва, че чл. 16, ал. 1 ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и
отчуждаване за улици, поради което не е налице порок, който да обуславя
нищожността му.
Според общото правило,
регламентирано в чл. 16, ал. 4 ЗУТ, при образуването и определянето на
урегулираните поземлени имоти планът се съобразява с местоположението на
имотите в местността, но не и с точните им граници. Това означава, че за всеки
поземлен имот с плана за регулация се образува урегулиран поземлен имот с нови
граници и площ, намалена с не повече от 25% от площта на имота преди
урегулирането му. Конкретното му предназначение, характерът и начинът на застрояване
на новообразуваните урегулирани имоти се определя с проекта за ПУП и се
съобразява с ограниченията за застрояване на съответната устройствена зона.
Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ е с характер на административен акт, а не
на волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК - част от производството по издаване на
ИАА, поради което и съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ подлежи на самостоятелно
оспорване пред административния съд. В настоящия случай решение по чл. 210 вр.
чл. 16, ал. 4 ЗУТ не е налице, допуснатото нарушение, при оспорване на плана в
срок, би довело до отмяната му, като незаконосъобразен. Това нарушение на
материалния закон не е толкова съществено, че да обоснове нищожността на
оспореното решение. Относно твърдението в съдебно заседание на процесуалният представител
на жалбоподателите, че Община Варна не е предоставила равностоен имот, съдът
съобразява, че плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има незабавно отчуждително действие.
Той не е бил оспорен като незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което
възможността за обезщетение на собствениците на имота по реда на чл. 16, ал. 4 ЗУТ е преклудирана.
При устройствените
планове волеизявлението на органа
съдържа текстова и графична част, т.е.
съдържащото се в последната разпореждане също притежава правното действие да
определя права или задължения. Чрез СТЕ е установено, че при направената
справка в Община Варна, отдел „УТ“ не е установено наличие на схеми към плана
за изработването му. Вещото лице е посочило, че План-извадка за регулация и
застрояване одобрена със Заповед №Г-324/29.12.2004 г., който е идентичен на
обжалвания ПУП-ПРЗ. В този смисъл ПУП - ПРЗ, на кв. "Св. Никола", гр.
Варна, одобрен с Решение №2405-10, взето с Протокол №24/23,24, и 30.06.2010г.
на Общински Съвет – Варна, предвижда урегулиране на имот с ид. №************, с
устройствена зона Ж – зона за жилищно строителство, с устройствени показатели:
макс. плътност на застрояване – 25%; макс. Кинт - 0,6, и височина до 7м..
Следва, че в оспорената част процесния ПУП е в съответствие с чл.
59,
ал. 2, т. 4 и т.
5 АПК
и за същия са били налице фактически основания за издаването му, поради което е
мотивиран и издаден в съответствие с чл. 108, ал.
2
ЗУТ, с който се определят изискуемите планове и план – схеми към ПУП. Липсата
на изразени становища по приемането на процесното решение не водят до липса на
мотиви, поради това, че такива са налице в текстовата част на решението.
Отделно от това съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта длъжностни лица или органи, в случая това са обяснителната
записка и решенията на ЕСУТ. Следва, че не е налице немотивираност на оспорения
административен акт.
Оспореното решение на
Общински съвет-Варна е издадено в съответствие с изискването за форма и при
приемането му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Липсва изричен акт на кмета на Община
Варна за възлагане изработването на
плана, съгласно чл. 124, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ЗУТ, но е налице
Договор за проектиране № Д-9200/671/08.10.2002 г. сключен между Община Варна и
проектанта, поради което допуснатото нарушение не обуславя нищожност на
процесното решението в оспорената част.
С публикация в Държавен
вестник бр. 27/10.04.2009 г., приетият
окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за
подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл.
128, ал. 5 ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за проекта е
направено и във вестник „Черно море“ бр. 90/22.04.2009 г. Представената по
делото извадка от Държавен вестник бр. 27 от 10.04.2009 г. представлява обнародването/страницата
от вестника, но след служебно извършена справка, се установява, че именно това
е автентична страница от Държавен вестник, с посочената дата и номер. С
предложение с вх. № Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. (л.18-19 от адм. преписка),
на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗУТ и СПН на гр.
Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински съвет-Варна да
одобри План за застрояване и регулация
на кв. ”Свети Никола”, гр. Варна. Последвало е приемане на оспореното решение.
Следва, че не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до обявяване
нищожността на обжалваното решение.
В изработената
обяснителна записка към плана (л. 36-50) е посочено, че квартал „Свети Никола”
е разположен при следните граници: на север: пътя Варна - Виница, на изток:
пътя Долна Горна Трака, на юг: пътя Варна - к.к. ”Златни пясъци”, на запад:
ж.к. ”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по плана е разделена на главна
и вътрешна. Главната включва пътя Е-87 и пътя Долна-Горна Трака - 902. От установеното се налага извода, че липсата
на техническо задание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ не е било пречка за
определяне параметрите на плана, още повече, че те се съдържат в договорите за
възлагане на плана.
Имотът, описан в нотариален
акт за собственост на недвижим имот акт №***, том X.LIV, дело *****г. на Служба
по вписванията – Варна, попада в м. "Св. Никола" от процесният ПУП и съответства
на имот с идентификатор ************. С плана е урегулиран като УПИ *** в кв. **. Съгласно ОУП на Община Варна и
Правилата и нормативите за прилагането му, одобрени със Заповед №
РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ и Специфични правила и
нормативи към ОУП на Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-14-02-2197/03.09.2012 г., на Министъра на МРРБ, обявен в ДВ бр. 70 от
14.09.2012 г., територията, в която е разположен поземлен имот с идентификатор ************
е с устройствената зона Жм2 – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с
допълнителни специфични изисквания.
От заключението на
вещото лице се установява, че улица с идентификатор *********** е с наклон, в
посока юг, като денивелацията е 11 м., или 55 %, много извън нормативите.
Безспорно е, че по отношение на тази улица планът не е съобразен и с
изискванията на действащата към този момент Наредба № 2/2004 г. за планиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Следва да се
посочи обаче, че и в този случай наличието на такова нарушение на нормативните
правила е релевантно към преценката за наличие на основания за
законосъобразност, респ. за унищожаемост, а не за нищожност на плана.
Евентуалното действително наличие на основания по смисъла на чл. 146 АПК,
обуславящи незаконосъобразност и унищожаемост на плана, би довело до отмяната
му като незаконосъобразен, но само в случай, че жалбата срещу него е предявена
в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ (в приложимата към случая редакция на
разпоредбата от ДВ бр. ЗЗ/2008 г. ). Тъй като обаче жалбата, по която се е
развило настоящото съдебно производство, е предявена извън срока по чл. 215,
ал. 4 ЗУТ, е преклудирана възможността за преценка и произнасяне от страна на
съда по основанията за унищожаемост на плана. Освен това наличието на
денивелация между двете отправни точки на улицата е предмет на последващ проект
и съответно строително разрешение. Същото важи и по отношение на елементите на
техническата инфраструктура, които евентуално биха били засегнати при
осъществяване предвижданията на плана. Начина на изпълнение на оспореното
решение е без значение за преценка нищожността на същото, поради което доводът,
че изпълнението е нецелесъобразно не се приема от съда, като основание за
обявяване нищожността на оспорения административен акт.
В заключение съдът
приема, че процесното решение на Общински съвет – Варна, в оспорената част е
издадено от компетентен орган, в писмена форма, със съдържание, от което се
установява волята на административния орган, поради което същото не е нищожно и
жалбата следва да бъде отхвърлена.
Ответникът в съдебното
производство – Общински съвет гр. Варна, чрез процесуалния си представител е
направил искане за присъждане на
възнаграждение за адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие
от 16.09.2022 г., съобразно който между ответника и адв. Р.Н. е договорено и
платено възнаграждение в размер на 900 лева. При този изход на делото съдът
намира искането за основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, поради което
следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 800
лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /преди
изменението/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и
ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П. и В.Я.П. *** против Решение №
2405-10 на Общински съвет-Варна по протокол № 24 от заседание, проведено на 23,
24, 30.06.2010г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във връзка с
чл. 129, ал. 1 и чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр. Варна и
по предложение н кмета на община Варна с вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е
одобрен План за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“, гр. Варна, с
искане обявяване нищожността му, в частта за имот ПИ ***, кв. ** по ПРЗ на кв.
Св. Никола идентичен с поземлен имот с идентификатор ************ по КК и КР на
гр. Варна.
ОСЪЖДА
Г.П.
и В.Я.П. *** да заплатят в полза на Общински съвет - Варна при Община Варна,
сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: