РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Велико Търново, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора ……….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №106 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищцата д-р Д.Н.Г.-***. Търново твърди, че с влязло в сила Решение
№549/16.10.2017г. по НАХД №1547/2016г. по описа на Великотърновския районен съд
е било отменено наказателно постановление №20-58-2/13.06.2020г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с което й е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. В съдебното
производство по посоченото дело тя е бил представляват от адвокат, като е
направила разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв. Разноски по
административно-наказателното дело не са му били присъдени, тъй като не е имало
правна възможност за това. Поради това счита, че за нея възниква основание да
претендира направените разноски по административно-наказателното производство,
представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да осъди ответника да й
заплати сумата от 300 лв., обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение в посочения размер. Претендира за разноски по
производството.
Ответникът –
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – не изпраща представител и няма
ангажирано по делото становище.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
издаването на наказателно постановление №20-58-2/13.06.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, отменено като незаконосъобразно
след обжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложеното НАХД №1547/2016г. по описа на
ВТРС, с Решение №549/16.10.2017г. по посоченото дело съдът е отменил
наказателно постановление №20-58-2/13.06.2020г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с което й е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Това решение не е било
обжалвано по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е в сила. От съдържащите
се по посочените дела документи е видно, че в производствата по тях ищецът е
бил представляван от адвокат, като в договора за правна защита е посочено сума
на адвокатското възнаграждение от 300 лв., която е била внесена.
По делото от
фактическа страна е безспорно установено наличието на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение между ищеца и неговият процесуален представител по
НАХД №1547/2016г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило
хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния
извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща,
не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон.
По тези и по
съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира
предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, за основателен и доказан.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар
в размер на 400 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр.
София да заплати на д-р Д.Н.Г.-***. Търново сумата от 300/триста/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от
отмененото наказателно постановление отменено наказателно постановление
№20-58-2/13.06.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр.
София да заплати на д-р Д.Н.Г.-***. Търново разноски по делото в размер на 410/четиристотин и
десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: