РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20232120106052 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. В. Г., ЕГН **********,
представляван от адв. Г. С. от БАК срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК .................., със седалище и
адрес на управление ...................................., представлявано от К. В. П. , с която се иска да
бъде прието за установено, че в полза на ответника не съществува вземане в размер на
100лв., частичен иск от общо 4680лв., произтичащо от договор за кредит № ............................
с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
С определение в съдебно заседание е прието направено от ищеца изменение на иска
по размер, като частично заявената претенция в размер на 100 лева е увеличена на 4000,86
лв. от общо 4680 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е установил, че в ЦКР при БНБ е подадена
информация за задължение към ответника, в качеството му на цесионер, за вземане в размер
на 4680 лв. Посочва се, че ищецът не е сключвала договор за кредит с „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, нито е уведомена за неговото цедиране. За недължимостта на сумата
ответникът е бил уведомен писмено с отправено изявление за заличаване на задължението в
кредитния регистър, което е останало неудовлетворено. Направено е изявление за
погасяване на задължението по давност. Ангажирани са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който претенцията се
оспорва изцяло като недопустима и неоснователна. Твърди се, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяването на иска, както и че вземането по изпълнителния лист е било
предмет на поредица от цесии. Направено е искане за изискване и прилагане на изп.д.№
1302/2017 г. на ЧСИ Т.М., рег.№ ......... на КЧСИ.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е приложена справка за кредитна задлъжнялост от 13.07.2022г., от която е
видно, че ответното дружество „С.Г.Груп“ ЕАД е заявило в ЦКР при БНБ, че ищецът А. В. Г.
има задължения към дружеството. Претенциите към 30.06.2022г., са за задължения в размер
на 4680 лв., балансова експозиция в размер на 679,06 лв. и задбалансова експозиция в
размер на 4000,86 лв. В справката е отразен договор за потребителски паричен кредит №
......................, сключен на 03.06.2008г. между ищцата и праводателя на ответника -
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за сумата от 4680 лв., със срок на издължаване 01.08.2021г.
Във връзка с възложената доказателствена тежест от ответника е ангажиран
посочения договор за потребителски паричен кредит, сключен между ищцата и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 03.06.2008г. за сумата от 2500 лв., дължима на 24 броя
месечни погасителни вноски, с краен срок на издължаване 28.05.2010г. Представени са и
договори за цесия, с които първоначално кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземането по договора, а в последствие с
договор за цесия от 07.03.2019г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД прехвърлило на ответното
дружество „С.Г.Груп“ ЕАД вземанията срещу А. В. Г., произтичащи от процесния договор.
По делото е представено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено на 12.06.2016г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу длъжника А. Г., с
което се иска длъжникът да заплати на кредитора сумата от общо 4665,47 лв., дължима по
процесния договор, от която 2203,36 лв. главница, 865,94 лв. – договорна лихва за периода
от 28.11.2008г. до 28.05.2010г., лихва за забава в размер на 1596,17 лв. за периода от
29.11.2008г. до 30.09.2016г. и сторените разноски. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен
лист № 556 от 25.11.2016г. по ч. гр. д. № 5978/2016г. по описа на Районен съд - Бургас.
По делото е изискан препис от изп. дело № 1302/2017 по описа на ЧСИ Т.М.,
образувано въз основа на издадения от БРС изпълнителен лист. Видно от приложените
писмени доказателства е че ищцата е получила покана за изпълнение на 22.06.2017г., на
която дата е и узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение. Срещу издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение пред въззивния съд, който с влязло в сила
определение е приел възражението по чл. 423 от ГПК, подадено от ищцата, постановил е
спиране на изпълнението по издадената заповед и е върнал делото на БРС за даване на
указания по чл. 415 от ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, районният съд е
дал едномесечен срок на заявителя да предяви иск относно вземанията си срещу длъжника,
което не е сторено и с влязло в сила определение от 14.12.2017г. първоинстанционният съд е
обезсилил издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист №556 от 25.11.2016г. по ч. гр. д. № 5978/2016г. по описа на Районен съд -
Бургас.
От представения препис от материалите по изпълнителното дело се установява, че по
делото са извършвани множество изпълнителни действия. С изпратено до работодателя на
ищцата запорно съобщение е наложен запор на трудовото й възнаграждение, при
изпълнение на който по изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 610,13 лв.
Предвид обезсиленото изпълнително основание събраната по делото сума ведно с
удържаните от ЧСИ пропорционални такси е възстановена на ищцата на 05.10.2017г. и
изпълнителното дело е прекратено.
2
На следващо място по делото служебно е изискана информация от БНБ за това дали
ищцата фигурира като длъжник в регистъра на длъжниците към 13.07.2022г., 09.10.2023г. и
19.11.2024г. и кое лице е посочено като взискател, както и да се посочи размер и основание
на задължението. В отговор на искането от БНБ са постъпили 3 броя справки, от които се
установява, че и към трите дати ищцата фигурира като длъжник в регистъра на длъжниците,
като информация за задължението й ежемесечно е подавана от ответното дружество.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти
съдът приема, че ответникът не проведе пълно главно доказване на обстоятелството за
съществуващо между страните вземане. Също така не са ангажирани доказателства за
предприемане на действия по принудителното изпълнение на задължението от ищеца
„С.Г.Груп“ ЕАД, нито за уведомяване на длъжника за цесията. Направеното възражение за
погасяване на вземането по давност се явява основателно. Съобразявайки спирането или
прекъсването на давността по изпълнителното дело 1302/2017 г. на ЧСИ Т. М., образувано от
цедента, съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че от
влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело до датата на
подаване на исковата молба са изтекли повече от пет години, като давността за цялото
вземане по договора е изтекла най – късно през 2022 г., доколкото по делото няма данни тя
да е прекъсвана повторно. Следователно всички вземания по договора за кредит се явяват
погасени по давност.
С оглед изложеното съдът приема за недоказано по делото, че в полза на ответника
съществува вземане в посочения частичен размер от 4000,86 лв. от общо 4680 лв., поради
което искът за недължимост на сумите се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и във въззивното производство по ч.гр.д.№ 625
от 2024 г. на БОС. Основателно се явява възражението от ответното дружество за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на иска и установения
минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и предвид правната и фактическа сложност на спора, като съдът
определя адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 700 лв. Затова в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1175.03 лв., от които
700 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото производство, 300 лв. адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, 160,03 лв. - държавна такса и 15 лв. държавна
такса за подадената частна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ..................,
със седалище и адрес на управление ...................................., представлявано от К. В. П. , че А.
В. Г., ЕГН **********, от гр. Б., представлявана от адв. Г. С. от БАК, със съдебен адрес:
.............................. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД, сумата от 4000,86 лв. (четири хиляди лева и
осемдесет и шест стотинки) частично от общо 4680 лв., по договор за потребителски
паричен кредит № ......................, сключен на 03.06.2008г. между ищцата и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени първоначално на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и с договор за цесия от 07.03.2019г. са прехвърлени на „С.Г.Груп“
3
ЕАД.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление
...................................., представлявано от К. В. П. , да заплати на А. В. Г., ЕГН **********,
от гр. Б., представлявана от адв. Г. С. от БАК, със съдебен адрес .............................., сумата от
1175,03 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4