ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Сливен, 10.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
МЛ.С. : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от
М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Образувано
е по жалба на А.С.А., ЕГН **********,***, срещу действието на ДСИ при РС Котел –
К.по изп.дело № 12/2019г.
изразяващо се в отказ да изплати събрана по наложен запор сума обективирано в
Разпореждане от 18.12.2019г.
В жалбата
се сочи, че разпореждането на ДСИ е неправилно. Неправилен бил изводът на ДСИ,
че тъй като средствата по запорираната сметка на длъжника са постъпили като
целево предоставени по схема за преходна национална помощ за овце майки и кози
майки обвързани с производството / ПНДДЖЗ/, същите са несеквестируеми.
Жалбоподателят счита, че изразът в чл. 94 ал. 1 от ЗДБРБ „ възложени от
държавата дейности“ следва да се отнася единствено до субекти като „ Напоителни
системи“ ЕАД, Главна дирекция „ Охрана“, здравеопазване, образование и т.н., но
не и по отношение на субекти по ПНДДЖЗ. Само по отношение на субекти като
„Напоителни системи“ ЕАД, Главна дирекция „ Охрана“ и т.н., държавата може да
възложи дейности, за които да предвиди и плащания. Не можело да се приеме, че
отглеждането на овце или кози е дейност, която държавата следва да осъществява.
С оглед на това страната намира, че макар и заплатени целево от ПНДДЖЗ, тези
средства не се явяват несеквестируеми, тъй като не отговарят на изискването да
са за дейност, която е възложена от държавата.
Моли се да
се отмени отказа на ДСИ да заплати събраните по изпълнителното дело по наложен
запор на банкови сметки суми.
По делото не
е депозирано становище от длъжника.
В
обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата
е допустима, но по същество е неоснователна, тъй като според разпоредбата н чл.
94 ал.1 и 2 от ЗДБРБ за 2019г. целево предоставяне на средства от държавния
бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги , не могат да се ползват
за обезпечение и за принудително погасяване на публични, местни и държавни
вземания, както и на вземания на трети лица. ДСИ изразява мнение, че изразът в
закона „ възложени от държавата дейности „ се свързва само с „ капиталови
трансфери“ и няма отношение към останалите две хипотези – „ субсидии“ и „
компенсации“.
От
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени следната фактическа обстановка:
Изпълнително
дело № 12/2019г. по описа на СИ при РС - Котел било образувано на 29.01.2019 г..
по молба на А.С.А.. Делото било образувано на основание изпълнителен лист и
заповед за изпълнение от 22.11.2018г. за сумата от 3250.00 лева, както и по
изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 28.11.2018г. за сумата от 2750.00
лв. против длъжника В.А.Н. ***. След депозирано възражение от страна на
длъжника делото е било частично спряно по отношение на изп.л. от 28.11.2018г.
ДСИ наложил
запор на банкова сметка ***. На 04.12.2018г. по наложения запор постъпила сума
в размер на 6535.00лв., която покрива вземането по двата изпълнителни листа. На
13.12.2019г. при ДСИ постъпило писмо от БДСК ЕАД, в което било посочено, че
цялата постъпила сума е от превод осъществен от ДФ „ Земеделие“ и е с основание
ПНДЖЗ 2019г. С писмото било поискано ако ДСИ намери, че запорираните средства
са несеквестируеми, същите да бъдат възстановени. На 18.12.2019г. ДСИ
постановил разпореждане, с което приел, че е налице несеквестируемост на
постъпилите суми предвид разпоредбата на чл. 94 ал. 1 и 2 от ЗДБРБ за 2019г.,
поради което отказал да ги преведе по сметка на кредитора. Жалбоподателят е бил
уведомен за постановеното разпореждане на 22.01.2020г. и депозирал настоящата
частна жалба на 29.01.2020г. ( п.к.).
Частната
жалба е процесуално недопустима . Със същата са обжалвани действия от кредитора,
които не подлежат на обжалване .
Действията
извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от кредитора по изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК. Това са отказът на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие , отказа на СИ да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485от ГПК и спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
В настоящия случай действието,
което се обжалва – отказ на СИ да преведе постъпилите по сметката му суми от
принудителното изпълнение, не е действие, което подлежи на обжалване. Изпълнителните
действия са тези, чрез които се осребрява имуществото на длъжника и чрез тях то
се превръща в парични средства. Изпълнителни действия са описът, публичната
продан, въводът и др., но не и отказа на СИ да преведе определена сума по
сметка на кредитора. СИ е длъжен да съобрази правните норми и да прецени дали
постъпила по сметките му сума е секвестируема или не. Съобразно своята преценка
той предприема превод по сметка на кредитора или връщане на постъпилата сума.
Тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол в изпълнителното
производство.
Предвид изложените по-горе
съображения, частната жалба следва да остане без разглеждане.
По тези съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.С.А., ЕГН **********,***, срещу действието на ДСИ при
РС Котел – К. по изп.дело № 12/2019г.
изразяващо се в отказ да изплати събрана по наложен запор сума обективирано в
Разпореждане от 18.12.2019г. като недопустима.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.