Определение по дело №237/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20202200500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр.Сливен, 10.06.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                              МЛ.С. : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

 

         Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН **********,***, срещу действието на ДСИ при РС Котел – К.по изп.дело № 12/2019г. изразяващо се в отказ да изплати събрана по наложен запор сума обективирано в Разпореждане от 18.12.2019г.

         В жалбата се сочи, че разпореждането на ДСИ е неправилно. Неправилен бил изводът на ДСИ, че тъй като средствата по запорираната сметка на длъжника са постъпили като целево предоставени по схема за преходна национална помощ за овце майки и кози майки обвързани с производството / ПНДДЖЗ/, същите са несеквестируеми. Жалбоподателят счита, че изразът в чл. 94 ал. 1 от ЗДБРБ „ възложени от държавата дейности“ следва да се отнася единствено до субекти като „ Напоителни системи“ ЕАД, Главна дирекция „ Охрана“, здравеопазване, образование и т.н., но не и по отношение на субекти по ПНДДЖЗ. Само по отношение на субекти като „Напоителни системи“ ЕАД, Главна дирекция „ Охрана“ и т.н., държавата може да възложи дейности, за които да предвиди и плащания. Не можело да се приеме, че отглеждането на овце или кози е дейност, която държавата следва да осъществява. С оглед на това страната намира, че макар и заплатени целево от ПНДДЖЗ, тези средства не се явяват несеквестируеми, тъй като не отговарят на изискването да са за дейност, която е възложена от държавата.

         Моли се да се отмени отказа на ДСИ да заплати събраните по изпълнителното дело по наложен запор на банкови сметки суми.

         По делото не е депозирано становище от длъжника.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна, тъй като според разпоредбата н чл. 94 ал.1 и 2 от ЗДБРБ за 2019г. целево предоставяне на средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги , не могат да се ползват за обезпечение и за принудително погасяване на публични, местни и държавни вземания, както и на вземания на трети лица. ДСИ изразява мнение, че изразът в закона „ възложени от държавата дейности „ се свързва само с „ капиталови трансфери“ и няма отношение към останалите две хипотези – „ субсидии“ и „ компенсации“.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 12/2019г. по описа на СИ при РС - Котел било образувано на 29.01.2019 г.. по молба на А.С.А.. Делото било образувано на основание изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 22.11.2018г. за сумата от 3250.00 лева, както и по изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 28.11.2018г. за сумата от 2750.00 лв. против длъжника В.А.Н. ***. След депозирано възражение от страна на длъжника делото е било частично спряно по отношение на изп.л. от 28.11.2018г.

         ДСИ наложил запор на банкова сметка ***. На 04.12.2018г. по наложения запор постъпила сума в размер на 6535.00лв., която покрива вземането по двата изпълнителни листа. На 13.12.2019г. при ДСИ постъпило писмо от БДСК ЕАД, в което било посочено, че цялата постъпила сума е от превод осъществен от ДФ „ Земеделие“ и е с основание ПНДЖЗ 2019г. С писмото било поискано ако ДСИ намери, че запорираните средства са несеквестируеми, същите да бъдат възстановени. На 18.12.2019г. ДСИ постановил разпореждане, с което приел, че е налице несеквестируемост на постъпилите суми предвид разпоредбата на чл. 94 ал. 1 и 2 от ЗДБРБ за 2019г., поради което отказал да ги преведе по сметка на кредитора. Жалбоподателят е бил уведомен за постановеното разпореждане на 22.01.2020г. и депозирал настоящата частна жалба на 29.01.2020г. ( п.к.).

         Частната жалба е процесуално недопустима . Със същата са обжалвани действия от кредитора,  които не подлежат на обжалване .

         Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от кредитора по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК. Това са отказът на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие , отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485от ГПК и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В настоящия случай действието, което се обжалва – отказ на СИ да преведе постъпилите по сметката му суми от принудителното изпълнение, не е действие, което подлежи на обжалване. Изпълнителните действия са тези, чрез които се осребрява имуществото на длъжника и чрез тях то се превръща в парични средства. Изпълнителни действия са описът, публичната продан, въводът и др., но не и отказа на СИ да преведе определена сума по сметка на кредитора. СИ е длъжен да съобрази правните норми и да прецени дали постъпила по сметките му сума е секвестируема или не. Съобразно своята преценка той предприема превод по сметка на кредитора или връщане на постъпилата сума. Тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол в изпълнителното производство.

Предвид изложените по-горе съображения, частната жалба следва да остане без разглеждане.

 

По тези съображения, съдът  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

               

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.С.А., ЕГН **********,***, срещу действието на ДСИ при РС Котел – К. по изп.дело № 12/2019г. изразяващо се в отказ да изплати събрана по наложен запор сума обективирано в Разпореждане от 18.12.2019г. като недопустима.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.