№ 2016
гр. София , 26.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100510149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е вследствие подаването на два броя жалби срещу действия на ЧСИ-А.Д.
по и.д. № 2021853400139 : такава с вх. № 1486/08.07.2021 г. депозирана от трето за
изпълнението лице – Н.А.Н., с ЕГН **********, и с вх. № 1514/12.07.2021 г. от длъжника по
изпълнението – Д.Е.Н., с ЕГН *******.
Жалба вх. № 1486/08.07.2021 г. има за предмет извършван на 02.07.2021 г. в
пределите на и.д. № 2021853400139 от ЧСИ-А.Д. на въвод във владение по отношение на
недвижим имот, съставляващ апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул. „****, за което
действие е съставен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот /въвод във
владение/. С нея жалбоподателят – Н. оспорва предприетото действие от ЧСИ-Д.
определяйки го за незаконосъобразно, защото съдебния изпълнител не е спазил правилото
на чл. 523, ал. 2 ГПК да отложи извършването на въвеждането във владение, по причина, че
третото за изпълнението лице – физическото лице жалбоподател е заявило самостоятелни
права върху имота предмет на изпълнението изключващи тези на взискателя, в това число
то владеело имота, считано от 04.06.2008 г., когато му била предадена фактическата власт от
длъжника по изпълнението – Д.Н., въз основа на сключен предварителен договор за
продажба на недвижим имот. След това предаване владението се осъществявало от
жалбоподателя Н. за период по-дълъг от 10 години, в т.ч. и към момента на извършване на
обжалваното действие. С оглед така упражняваното владение – Н. сочи, че е станал и
собственик на имота, поради изтекла в негова полза придобивна давност, като е заявил това
си право за установяване на соченото основание пред съответния компетентен съд – СГС.
Тезата на жалбоподателя – Н., че той в качеството му на трето лице е установил и
осъществява владение върху недвижимия имот предмет на предприетия въвод към момент
предшестващ завеждането на гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист в
полза на взискателя – Н.. Това означавало, че ЧСИ не е трябвало да провежда посоченото
действие след като е заварило такова трето лице в имота, като несъобразявайки се с
процесуалното правило на чл. 523, ал. 1 ГПК е извършило именно това на 02.07.2021 г.
Освен този порок, съдебният изпълнител бил допуснал и нарушение изразяващо се в това,
че не е уведомил всички заинтересовани страни за насрочения въвод във владение, което на
самостоятелно основание предполагало незаконосъобразността му. В обобщение се иска
1
отмяна на извършения въвод във владение от 02.07.2021 г., както и присъждането на
разноски в полза на жалбоподателя.
На 29.07.2021 г. от Г.Л.П. в качеството му на взискател по и.д. № 2021853400139
постъпва становище, в което депозираната жалба с вх. № 1486/08.07.2021 г. се оспорва, като
недопустима и неоснователна. Сочи се, че жалбоподателят – Н. не е активно процесуално
легитимиран да упражни и получи защита с предмет по чл. 435, ал. 5 ГПК, защото не е лице,
в чието владение имота се намира към момент преди образуване на гражданското дело, по
което е издаден изпълнителния лист от 18.02.2019 г. служещ като титул за образуване на
изпълнителния процес. Сочи се, че за пръв път това лице се било появило, като субект
заявяващ качеството си на владелец в началото на 2021 г. Предвид изложеното – Н. не
разполагал с качеството трето лице по смисъла на чл. 523, ал. 2 ГПК, което го лишавало и от
защита по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. Ако жалбата се приемела за допустима, страната
заявява редица доводи в посока нейната неоснователност, като настоява, че жалбоподателят
– Н. не разполага с никакви права, съответно не упражнява фактическа власт върху имота в
релевантния период, което изключва възникване на процесуално задължение за ЧСИ-Ал. Д.
да постановява спиране извършването на насрочения въвод за 02.07.2021 г., респективно
провеждането му на 02.07.2021 г. било действие напълно оправдано и съобразно с
процесуалните правила разписани в ГПК. В заключение се настоява за постановяване на акт
от съда, с който жалбата да се остави или без разглеждане, поради недопустимостта й, или
без уважение, поради нейната неоснователност.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ-А.Д. е направен подробен хронологичен
разбор на действията осъществени в пределите на образуваното изпълнително
производство, както от предходни съдебни изпълнители, на които е било възложено
неговото движение, така и от конкретния ЧСИ, чието действие е предмет на обжалване.
Общият извод направен от съдебния изпълнител е, че в недвижимия имот обект на въвода
във владение по различно време от различни съдебни изпълнители са били заварвани
различни правни субекти, като на първият такъв – Н.А. съдът е отклонил всички заявени
способи за защита почиващи на това, че се явява трето лице владеещо имота.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата на Н.Н., становището на
взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и се запозна с приложеното копие от
изпълнително дело № 2021853400139 водено по описа на ЧСИ-А.Д., рег. № 853 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 18.02.2019 година по гр. д. № 4029/2008 г. на СГС, въз основа на Решение от
03.08.2018 г., което е постановено по в.гр.д. № 3425/2014 г. по описа на САС, ГО, 8 с-в. Гр.
д. № 4029/2008 г. е инициирано от Г.Л.П. срещу Д.Е.Н. с искова молба подадена на
09.10.2008 г. пред СГС, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 108
ГПК. С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал правната
възможност на трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху
имота /предмет на допуснатото принудително притезание - въвод във владение/ преди
предявяването на иска /09.10.2008 година/, решението по който се изпълнява, да защити
упражняваното от него владение върху недвижимата вещ. Точно защото се защитава
владението като фактическо отношение, без правно значение се явява обстоятелството, дали
третото лице притежава противопоставими на взискателя вещни или облигационни права
върху обекта на принудителното изпълнение, какъвто е случаят, уреден в правната норма на
чл. 523, ал. 2 ГПК. Този извод се извежда и от чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, която предписва, че
ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да защити своето владение като
фактическо отношение чрез предявяване на посесорен иск. При положение, че имотът,
предмет на въвода, се владее от третото лице и то е установило владението си преди
завеждането на делото, по което е издаден изпълнителния титул, въз основа на който
съдебният изпълнител е образувал делото и е пристъпил към въвода, съдебният изпълнител
2
не може да въведе взискателя във владение. В случай че пристъпи към въвод, извършеното
от съдебният изпълнител действие би било незаконосъобразно и подлежи на отмяна по
силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. Следователно същественият въпрос нуждаещ се от получаване
на отговор в случая е, дали жалбоподателят Н.Н. в качеството му на трето за провеждания
спрямо – Д. Н. изпълнителен процес трето лице е осъществявал владението върху
апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул. „**** и то към момент предшестващ
подаването на исковата молба от Г.Л.П. срещу Д.Е.Н., вследствие на която е образувано гр.
д. № 4029/2008 г. Този въпрос е съществен за допустимостта на подадената жалба, защото
само лице установяващо подобно владение може да разполага с легитимацията да атакува
действието на съдебния изпълнител по въвеждане на взискателя в имота. Приобщените по
делото доказателства обаче изключват възможен извод за наличие на владение с посочения
времеви хоризонт. По делото не е наличен предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 04.06.2008 г., посредством който жалбоподателят сочи да е получил обещание от
Д.Е.Н. да му прехвърли правото на собственост върху коментирания недвижим имот,
съответно да му е било предадено владение върху същия, още към момента на сключване на
договора. Дори обаче такъв договор да е налице, като в него да е вписано, че владението се
предава от Д.Е.Н. на жалбоподателят, то същия не може да се противопостави на взискателя
- Г.Л.П., защото няма данни за достоверна дата. Отново в контекста на изследване на
въпроса свързан с владението върху апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул. „****
трябва да се отбележи, че събраните по изпълнителното дело доказателства изолират по
категоричен начин твърденията на жалбоподателя, че владее имота от момент предхождащ
този на иницииране на исковото производство, по което е издаден изпълнителния лист
послужил за образуване на и.д. № 2021853400139, в което е проведен обжалвания въвод.
Аргумент в тази насока са обстоятелствата, че преди провеждането на въвода от 02.07.2021
г. са били насрочени и спрени други два въвода от 2019 г. и началото на 2021 г., като при
тях за владелци са се манифестирали правни субекти различни от жалбоподателя. От
съставените протоколи за провеждане на тези изпълнителни действия не са видни данни в
имота да е бил установяван жалбоподателя Н., което изолира тезата му за установено през
2008 г. и несмущавано до въвода от 02.07.2021 г. владение. Същият не е установен в имота
от съдебния изпълнител и на самата дата – 02.07.2021 г., като от информацията
удостоверена в протокола е видно, че там е присъствало лицето – Н.А., което е заявявало
права на трето лице идентични на тези на жалбоподателя, както и непълнолетното лице –
Д.А.Д.. Единственото волеизявление на жалбоподателя – Н. с позоваване на права на трето
лице владеещо имота датира от 27.01.2021 г., когато същият да не бъде извършвано
действие по въвод във владение. Посоченото мотивира настоящият съдебен състав да
заключи, че твърденията на жалбоподателя – Н. за осъществява владението на имота от
негова страна през период релевантен спрямо изискването въведено в чл. 435, ал. 5 ГПК не
се подкрепят от намиращите се по делото доказателства, предвид което същият не се явява
трето за изпълнителното лице разполагащо с процесуално право на защита по този ред,
съответно подадената от него жалба се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Жалба вх. № 1514/12.07.2021 г. има за предмет извършването на 02.07.2021 г. в
пределите на и.д. № 2021853400139 от ЧСИ-А.Д. на въвод във владение по отношение на
недвижим имот, съставляващ апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул. „****, за което
действие е съставен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот /въвод във
владение/. С нея жалбоподателя – Д.Н. /длъжник по изпълнението/ въвежда доводи за
порочност на процедурата по насрочване на обжалваното действие, като поддържа, че не е
бил надлежно уведомен за него, тъй като не е призован на известния по делото негов
постоянен и настоящ адрес в гр. Грамада, община – Видин, съответно не бил ползван
съдебния адрес, който изрично бил посочил упълномощен от него адвокат, а именно – Н.Г.,
а вместо това бил представляван в разрез с процесуалните изисквания от назначен му особен
представител в лицето на адвокат Ч.. За допълнителен самостоятелен аргумент се добавя и
това, че спрямо апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул. „**** преди 02.07.2021 г. от
друг съдебен изпълнител вече бил извършен успешно въвод във владение /такъв от
3
15.01.2021 г./, което правило недопустимо насрочването и провеждането на повторен такъв.
При тези съображения се иска отмяна на проведения на 02.07.2021 г. въвод по и.д. №
2021853400139, като на съдебния изпълнител се укаже да възстанови владението на имота в
полза на жалбоподателя чрез осъществяването на обратен въвод.
Софийски градски съд осъществявайки проверка за редовността на подадената жалба
с вх. № 1514/12.07.2021 г. изхождаща от името на Д.Н. /длъжник по изпълнението/
констатира, че същата е подписана от адвокат Н.Г. действащ, като негов пълномощник. Към
жалбата не е приложено пълномощно разкриващо учредена процесуална представителна
власт от жалбоподателя в полза на адвокат – Г.. В кориците на изпълнителното дело се
открива пълномощно датиращо от 15.07.2020 г., с което Д.Н. е упълномощил адвокат – Н.Г.
да го представлява по изпълнително дело № 20208520400079 водено по описа на ЧСИ-
К.Попов, като извършва представителство по същото през 2020 г. Тоест касае се за
предоставени права за осъществяване на процесуално представителство с ограничен срок –
до изтичането на 2020 г. След изтичането на този срок процесуалното представителство
учредено по силата на така даденото пълномощно следва да се смята за преустановило
своето действие. Съпоставено с това, че представителството извършено от адвокат Г. по
упражняване правото на жалба по реда на чл. 435 ГПК е извършено на 12.07.2021 г. се
констатира, че към този момент липсват данни за валидно учредена представителна власт в
полза на адвоката извършил процесуалното действие от името на жалбоподателя - Д.Н., а
това съставлява нередовност на подадената жалба, която подлежи на отстраняване по
правилата на процесуалния закон, а компетентен да даде указанията в тази насока и да следи
за тяхното изпълнение, съответно да приложи санкцията по връщане на жалбата е съдебния
изпълнител – аргумент от чл. 436, ал. 4 ГПК. При това положение производството по жалба
с вх. № 1514/12.07.2021 г. следва да се прекрати, като преписката по нея се върне на ЧСИ-
А.Д. с указания да провери редовността на така подадената жалба и даде указания на
жалбоподателя - Д.Н. за ангажиране на доказателства за надлежно учредена процесуална
представителна власт в полза на подписалия я адвокат – Г., или същата да бъде подписана
от самия жалбоподател. Едва след изпълнение на тези указания същата подлежи на
изпращане и разглеждане от СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1486/08.07.2021 г., която е
депозирана от трето за изпълнението лице – Н.А.Н., с ЕГН ********** срещу извършен на
02.07.2021 г. в пределите на и.д. № 2021853400139 от ЧСИ-А.Д. въвод във владение по
отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул.
„****, за което действие е съставен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот
/въвод във владение/, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 10149/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI
състав, в частта му имаща за предмет разглеждането на жалба с вх. № 1514/12.07.2021 г.,
която е подадена от длъжника по изпълнението – Д.Е.Н., с ЕГН ******* срещу извършен на
02.07.2021 г. в пределите на и.д. № 2021853400139 от ЧСИ-А.Д. въвод във владение по
отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент № 13, намиращ се в гр. София, ул.
„****, за което действие е съставен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот
/въвод във владение/, доколкото същата е нередовна и за преодоляването на тази
нередовност на длъжника по изпълнението – Д.Е.Н. от съдебния изпълнител следва да се
дадат указания съобразно мотивите изложени в настоящото определение.
4
ВРЪЩА преписката по жалба с вх. № 1514/12.07.2021 г., която е подадена от
длъжника по изпълнението – Д.Е.Н., с ЕГН ******* на ЧСИ- А.Д. за администриране на
жалбата съобразно мотивите изложени в настоящото определение.
Определението в частта му, с която жалба с вх. № 1486/08.07.2021 г., която е
депозирана от трето за изпълнението лице – Н.А.Н. се оставя без разглеждане подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок, считано от
връчването му на жалбоподателя – Н.А.Н.. В останалата му част, като такова с
непреграждащ характер определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5