РЕШЕНИЕ
№ 1826
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110108850 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ******************, представлявано от С.П. и К.К.,
срещу М. И. М., ЕГН **********, с адрес *****************, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата
1756,38 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за вредите,
причинени на лек автомобил „*********“, с рег. № *********, собственост на О. И. К.,
в резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021 г., в гр. София, на ул. „Свето
Преображение“ № 327, по вина на ответника М. И. М. - водача на лек автомобил
„**********“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована от ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, и който водач управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и реализирал ПТП
с лек автомобил „*********“, с рег. № ***********, като движейки се несоъобразена
скорост се ударил в последния паркирал лек автомобил, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 16.02.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът ЮЛ извежда съдебно предявените права при твърдения, че при
настъпило на 11.07.2021 г. в ************* пътно транспортно произшествие бил
увреден лек автомобил лек автомобил „******************“, с рег. № ***********,
собственост на О. И. К.. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на лек
1
автомобил „**********“ с рег. № ***************– ответникът М. И. М., който
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма и поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП с паркиралия лек
автомобил „************“, с рег. № ***********. Поддържа, че към момента на ПТП
е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил **********“ с рег. № **************, поради което е заплатил на О. И.
К. - собственик на увреденото МПС „**************“, с рег. № ***********,
застрахователно обезщетение в размер на 1731,38 лв. и е сторил ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. Счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането има право на регрес срещу ответника за платеното, поради което
претендира сумата от 1756,38 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00
лева. Претендира и законната лихва от датата на исковата молба, както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначен от съда особен представител при възражения относно обема и
стойността на настъпилите увреждания по отношение на л.а. „Сузуки CX4“, с рег. №
***********, вложените части и стойността на ремонта. Моли се за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № **********/11.07.2021 Г.,
на същата дата в *********** е настъпило пътнотранспортно произшествие между
паркиран лек автомобил лек „***********“, с рег. № ***********, собственост на О.
И. К. и лек автомобил „************“ с рег. № **************, управляван от
ответника М. И. М., което е предизвикано от поведението на водача на лек автомобил
„************“ с рег. № **************, който поради управление на автомобила с
несъобразена скорост изгубил контрол над него, в резултат на което настъпил удар с
паркиралия автомобил лек „**********“, с рег. № ***********.
От представеното по делото писмо от МВР, СДВР – отдел „Пътна полиция“ се
установява, че ответникът М. И. М. не е дал кръвна проба, поради отказ. Към писмото
са приложени и Талон за изследване от 11.07.2021 г. в 05,21 ч., в който е отразен
резултат от алкотест Дрегер по отношение на ответника, а именно 1,88 %0. Приложен
е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от същата
дата, в който е отразено, че пациентът отказва вземането на кръвна проба,
удостоверено с подпис на ответника.
От представените по делото писмени доказателства – уведомление за щета от
13.07.2021 г., доклад по щета, калкулация по щета, опис на щета (3 бр.) и платежно
2
нареждане от 31.08.2021 г. се установява, че въз основа на подадено от собственика на
увредения „Сузуки CX4“, с рег. № *********** уведомление да настъпилото ПТП, при
ищеца е образувана преписка, в рамките на която са установени увреждания на
процесния автомобил по отношение на предна броня, преден капак, предна решетка и
фарове, преден десен калник, рамка на радиатор, рог преден десен и ляв, преден ляв
калник, въздуховод преден ляв, воден радиатор, кора под предна броня, оценени на
1731,38 лв. и е платено обезщетение на собственика в същия размер на дата 31.08.2021
г.
По делото е приложена регресна покана, адресирана до лице с имена Момчил
М., както обратна разписка, удостоверяваща, че пратката не е потърсена.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля О. И. К.,
от показанията на който, се установява, че през юли месец 2021 г. рано сутринта
разхождал кучето си и видял, че колата му „*******“, която била паркирана на
паркинга пред ********, била отместена към автомобил, който се намирал от дясно на
неговия, в резултат на което имало щети по дясната страна на притежавания от него
автомобил. Обадил се на тел. 112 за да съобщи за случая, от където го уведомили, че
ПТП-то е станало в малките часове и вече било посетено от органите на МВР. Ходил
няколко пъти в МВР за да подписва документи. Щетите по отношение на неговия
автомобил били по цялата предница, двата фара, предният капак и бронята, двата
предни калника. Получил сума от застрахователя.
От приетото по делото заключение на Съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й. Д., се установява следния механизъм на настъпване
на процесното ПТП: На 11.07.2021 г. около 04,50 ч. лек автомобил „************“ с
рег. № ************** се движи по ***********“ и срещу *******, поради движение
с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП с паркиралия лек автомобил
„************“, с рег. № ***********, вследствие на което последният се измества и
настъпва съприкосновение с намиращо се до него МПС, а лек автомобил
„************“ с рег. № ************** се отклонява наляво и се удря в павилион за
вестници. Вещото лице е отразило видими щети по отношение на лек автомобил
„***********“, с рег. № ***********, отразени и в протокола за ПТП, а именно:
предна броня, преден капак, предни ляв и десен калник, ляв и десен фар и др.
Установило е че вредите по лек автомобил „*************“, с рег. № ***********
могат да настъпят в резултат на установения механизъм на настъпване на ПТП.
Стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в размер на 3798,73 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
3
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следователно за основателността
на регресната претенцията срещу виновния водач следва да е доказан следния
фактически състав: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно
събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от делинквента лек
автомобил „************“ с рег. № **************, действащ към датата на ПТП, по
силата на който ищецът е изплатил на собственика на увреденото МПС л.а.
„************“, с рег. № *********** застрахователно обезщетение; 3) отговорност
на ответника, като водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени
изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, причинено от ответника при
управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия
причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на
претърпените вреди.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
липсата на оспорване от ищеца на фактите, изложени в исковата молба, доколкото
оспорването е общо, съдът намира, че е налице фактическият състав за реализиране на
регресната отговорност на делинквента по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ. В този смисъл съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 Закона за движение по пътищата в редакцията,
действала към датата на ПТП, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая се
касае за абсолютна забрана, въведена от законодателя за управление на МПС след
употреба на алкохол, която е от значение за процесния случай, като е без значение дали
за водача на автомобила е била ангажирана неговата административно-наказателна,
респ. наказателна отговорност. В този смисъл съдът съобрази, че с представения по
делото талон за изследване се доказа, че ответникът е управлявал процесното МПС с
1,88 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта и доколкото същият е отказал да даде
кръвна проба, то именно този резултат следва да се възприеме от съда.
Що се отнася до вината, по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
същата се предполага. Ответникът не е релевирал конкретни обстоятелства, които да
изключват вината му, като водач на лек автомобил „************“ с рег. №
**************, нито пък сочи доказателства за подобни факти, поради което по
4
настоящото дело презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност, в периода
на застрахователно покритие на която е настъпило процесното ПТП, не се оспорва от
страните по настоящото дело, а и се установява с оглед съгласието на застрахователя и
последвалото от него плащане на застрахователно обезщетение, възникнали в резултат
на процесното ПТП.
Дължимото застрахователно обезщетение, по отношение на което ищецът има
регресно право, е ограничено до действителния размер на причинената от ответника
вреда към датата на процесното ПТП. Видно от неоспореното заключение по САТЕ,
което съдът възприема изцяло, като пълно и обосновано, стойността необходима за
отстраняване на щетите по отношение на лек автомобил „***********“, с рег. №
***********, по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то е 3798,73
лв. В случая претенцията на ищеца за платеното застрахователно обезщетение е в пъти
по-ниска от действителния размер на щетите.
Поради всичко изложеното съдът намира, че исковата претенция е изцяло
основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, както следва: 70,26 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за особен
представител, 30 лв. депозит за призоваване на свидетел, 400 лв. депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес ***************** да заплати
на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******************,
представлявано от С.П. и К.К., на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 1756,38
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за вредите, причинени на
лек автомобил „**********“, с рег. № ***********, собственост на О. И. К., в резултат
на ПТП, настъпило на 11.07.2021 г., в ************, по вина на ответника М. И. М. -
водача на лек автомобил „************“ с рег. № **************, чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е била застрахована от ищеца по договор за
5
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и който водач управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и
реализирал ПТП с лек автомобил „***********“, с рег. № ***********, като движейки
се несоъобразена скорост се ударил в последния паркирал лек автомобил, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 16.02.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес ***************** да заплати
на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******************,
представлявано от С.П. и К.К., на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1000,26 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6