№ 4509
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100113165 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Б. П. Б. срещу ЗК „Л.И.“ АД за
осъждането му да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 26.06.2020 г. и
1 762 лева обезщетение за имуществени вреди (съгласно допуснато
увеличение на иска с протоколно определение от 12.07.2024 г.), изразяващи се
в незаплатената част от застрахователното обезщетение за вреди на
мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № СА **** К, ведно със законните
лихви от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 26.06.2020 г. в
гр. Лом настъпило ПТП, като водачът Д. Д. Ц. бил признат за виновен с влязло
в сила решение № 65/29.06.2022 г. по НАХД № 209/2022 г. на РС – гр. Лом.
Вследствие на инцидента ищецът получил политравматични
увреждания, наложили извършване на множество оперативни интервенции. В
продължение на три месеца прекарал в легнало положение, а за шест месеца
разчитал на чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Изпитвал
главоболие, болки във врата, в оперирания крайник и изтръпване на
мускулите две години след произшествието. Преживял стрес, който се отразил
негативно на качеството му на живот. Изпаднал в депресия, за лечение на
която потърсил психологическа помощ. Счита, че дължимият размер на
неимуществените вреди възлиза на 100 000 лева.
Твърди, че имал право и на допълнително обезщетение за имуществени
вреди, нанесени на управлявания от него мотоциклет в размер на 1 762 лева.
За управлявания от виновния водач т.а. „Ивеко Дейли“ имало валидна
1
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.И.“ АД.
Твърди, че на 01.02.2022 г. сезирал ответника с молба за определяне и
изплащане на обезщетения.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който оспорва твърдението
за изключителна вина на водача на т.а. „Ивеко“ за настъпване на
произшествието. Ищецът допринесъл за настъпване на инцидента, като
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 чл. 137е, чл. 139, ал.
1, т. 1 и чл. 150а от ЗДвП.
Оспорва и описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с
процесното ПТП, размера на съдебно предявената претенция, претенцията за
имуществени вреди и началната дата на акцесорните претенции за мораторни
лихви.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine от КЗ. В случая
ответникът изрично е заявил в съдебното заседание на 29.03.2024 г., че
ищецът е предявил претенцията си за обезщетяване на неимуществени вреди
от ПТП на 26.06.2020 г. пред ответното дружество на 01.02.2022 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за водачите на т.а.
„Ивеко“, модел „Дейли“ с ДК № М **** ВХ е имало валидна застраховка
2
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 26.06.2020 г. при
ответното дружество и това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 23.01.2024 г.
На 26.01.2022 г. Б. П. Б. е уведомил застрахователя на гражданската
отговорност на водача на т.а. „Ивеко“ съгласно полица BG/22/120000307117 за
имуществените вреди от ПТП на 26.06.2020 г., изразяващи се в увредена
предна и лява част на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
на причинна връзка между получените увреждания и имуществени вреди и
противоправното поведение на виновния водач.
С влязло в сила на 14.07.2022 г. решение № 65 от 29.06.2022 г. по АНД
№ 209/2022 г. по описа на РС - Лом, 4 състав Д. Д. Ц. е признат за виновен в
това, че на 26.06.2020 г. в гр. Лом, обл. Монтана, на ул. „Пристанищна“, с
посока на движение от ж.п. гара Лом към гр. Видин, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко Дейли”, с рег. № М
**** ВХ, собственост на М.Й.И. от гр. Лом, обл. Монтана, нарушил правилата
за движение по ЗДвП, като допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
(„При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея“) и по непредпазливост причинил
на Б. П. Б. от гр. София две средни телесни повреди - черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, мозъчен оток, счупване на тилна кост вляво и мозъчно сътресение
със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, разкъсно-контузна рана в областта на дясно бедро, довело до
трайно затруднение на движенията на десен крайник за период повече от един
месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Д. Д. Ц. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е
наложено административно наказание „глоба“.
Настоящият състав, сезиран с иск относно гражданските последици от
Д.ието е длъжен да се съобрази с решението на наказателния съд относно
извършването на Д.ието, противоправността му и виновността на дееца.
Предвид наличието на влязло в сила решение по тези въпроси съдът не може
3
да прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението,
различни от изводите в решението по чл. 78а от НК.
От изслушаната по делото авто-техническа експертиза, изготвена въз
основа на писмените доказателства по делото и гласните доказателства чрез
разпит на свидетеля Д. Ц. се установява, че на 26.06.2020 г, около 13.00 ч. в гр.
Лом, по ул. „Пристанищна“, в посока от ул. „Хан Аспарух“ към пристанището
се е движил мотоциклет „Кавазаки Нинджа“, с peг. № СА **** К, управляван
от Б. П. Б. със скорост 67 км/ч. Времето е било сухо, слънчево и с добра
видимост, а пътят – прав, с две еднопосочни платна, разделени с междинна
затревена ивица-остров и с по две пътни лента за посока, разделени с
единична прекъсната линия. При приближаване на мотоциклета към Т-
образното кръстовище с ул. „К. П.“ пред него в дясната пътна лента се е
движил т.а. „Ивеко Дейли“, с peг. № М **** ВХ, управляван от Д. Д. Ц., с
намаляваща се скорост до около 17 км/ч. Водачът Ц. включил ляв
пътепоказател и като предприел ляв завой от дясна пътна лента. Като
възприел подадения от автомобила ляв мигач, мотоциклетистът не е бил
сигурен дали товарният автомобил ще спре, за да го пропусне, или ще завие
наляво, без да спира. Мотоциклетистът Б. преценил, че е по-безопасно да
задейства спирачките преди автомобилът да е започнал левия завой и намалил
скоростта до около 20 км/ч в момента на удара.
Според вещото лице инж. А. водачът Ц. е имал възможност да види
отдалече движещия се в лявата пътна лента мотоциклет, ако преди
предприемане на левия завой е огледал пространството зад него в огледалата
за обратно виждане. Ц. е имал възможност да види застигащия го мотоциклет
в лявата лента и да спре в дясната си лента, от която е започнал завоя, за да
пропусне мотоциклета. Вместо това водачът на т.а. „Ивеко“ е предприели ляв
завой без да спре, с което е поставил и себе си, и мотоциклетиста в
невъзможност да спрат и съответно да предотвратят удара.
Въз основа на така даденото заключение съдът намира, че причината за
произшествието лежи в поведението на водача на т.а. „Ивеко Дейли“ Д. Ц.,
който е нарушил нормите на чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Ц. е бил длъжен да
пропусне движещия се в лявата пътна лента мотоциклет. Поради проявена
самонаД.ост, нарушавайки правилата на ЗДвП, водачът на лекия автомобил е
допуснал да настъпи произшествие, създаващо опасност за живота и здравето
4
на участниците в движението.
Като е реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската му
отговорност – ЗК „Л.И.“ АД.
В настоящото производство се претендират обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в политравматични увреди, и
имуществени вреди – разходи за ремонт на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с
рег. № СА **** К.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в причинна
връзка с процесното ПТП са получените от Б. Б. увреждания: черепно-
мозъчна травма, състояща се от средна по степен на тежест мозъчна контузия,
оток на мозъка без компресионно-дислокационен синдром, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (субарахноидален) двустранно по
конвекситета, по-изразен вдясно челно, счупване на тилната кост вляво с
известна импресия и малък фрагмент, преминаваща през антрума на
мастоидните клетки вляво; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща
се в счупване на дъгата на тялото на пети поясен прешлен (Л5), без клинични
данни за травма на подлежащата конска опашка, травма на дясно бедро -
голяма разкъсно-контузна рана по предната страна на дясно бедро,
проникваща в дълбочина до бедрения мускул и дефект на кожата с размери
15/10 см.
Непосредствено след инцидента Б. е бил транспортиран до спешно
отделение на МБАЛ „Св. Н. Чудотворец” в град Лом и приет в отделение по
анестезия и интензивно лечение. При постъпването е бил в тежко общо
състояние, контактен, неадекватен, психомоторно възбуден, с хематом на ляво
око, оток и множество дребни рани по лицето. Състоянието му не се е
подобрило, поради което на следващия ден - 27.06.2020 г. е бил транспортиран
5
до гр. София и приет за продължаване на лечението в клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Софиямед”. Предприето е комплексно болнично
лечение, включващо постелен режим, активно ежедневно неврологично
проследяване и прием на медикаменти. Пострадалият се оплаквал от силно
главоболие, но нямал отпадна неврологична симптоматика. Компютърната
томография на главния мозък установила описаните травматични увреждания.
След шестдневно лечение соматичното и неврологично състояние на Б. е
стабилизирано, изписан е и е насочен за продължаване на лечението към
клиниката по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна
хирургия на болницата.
В периода 03.07.2020 г. – 10.08.2020 г. ищецът е претърпял три
оперативни интервенции за обработка на разкъсно-контузната рана на дясно
бедро, по която е имало неравни некротични и кървящи ръбове, достигащи до
бедрената тъкан и за пластика на белега по дясното бедро след
произшествието на 26.06.2020 г.
Черепно-мозъчната травма причинила на Б. временно разстройство на
здравето, опасно за живота. Това състояние съществувало до преодоляване на
мозъчния оток. Травмата на опорно-двигателния апарат не застрашила живота
на ищеца, но ограничила свободното движение на снагата и десния долен
крайник.
Б. Б. търпял болки и страдания от черепно-мозъчната травма, които се
характеризирали с по-висок интензитет непосредствено след инцидента и през
периода на болнично лечение. В причинна връзка с мозъчната контузия са
продължителното главоболие и проблемите със съня. При извършения на
29.05.2024 г. личен преглед на Б. Б. споделил, че около една година след
инцидента имал почти ежедневно главоболие в лява тилна към лява теменна
област, за успокояване на което приемал аулин. Вещото лице е обосновало
главоболието с фрактурата на лява тилна кост, която стимулирала болевите
рецептори и обуславяла продължителната болка в лява тилна област на
главата. Установено е, че към момента на прегледа от вещото лице д-р П.
едемът на мозъка е преодолян, травматичният кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки – резорбиран и главоболието е отзвучало, а проявата му е инцидентна
и с ниска интензивност, без нужда от прием на обезболяващи.
След проведените оперативни интервенции на десния долен крайник и
6
възстановена самостоятелна походка ищецът е продължил да изпитва болки
при качване по стълби. С времето обемът на дясно бедро намалял в сравнение
с лявото, а причина за това състояние е контузията и травмата на бедрения
нерв при ПТП на 26.06.2020 г. След всяко оперативно лечение на долния
крайник Б. търпял болки и страдания за около 3 седмици след провеждането
на оперативните лечения. Като трайна последица е очертана слабостта в
десния бедрен нерв, намаления обем на бедрения мускул и оперативния белег
с размери 20/18 см. Променена е и чувствителността в областта на долния
крайник и поява на чести крампи на бедрения мускул.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
П. Я., баща на ищеца. Разказва, че Б. имал много голяма разкъсна рана на
крака, която стигала до костта, и черепно–мозъчни травми. Повече от месец
бил в болница, като между приемите за операциите пазел постелен режим.
Започнал да става след 3-4 месеца. Преди 26.06.2020 г. Б. живеел сам, но в
продължение на една година родителите му били постоянно при него, защото
се нуждаел от помощ в ежедневно-битовото си обслужване. Раната на бедрото
била твърде голяма и непрекъснато се обработвала и превързвала. Особено
интензивни били и болките в главата от спукването на черепа. Б. се дразнел от
светлината. След инцидента се променил – разделил се с приятелката си,
дистанцирал се от приятелите си и не желаел да общува с никого. Проявявал
нервност, имал проблеми с паметта и със съня заради болките и спомена от
преживяното. Наложило се да посещава психолог.
Ползвал болничен шест месеца, а когато се върнал на работа му било
трудно да си изпълнява задълженията, особено свързаните с придвижване.
Затова използвал полагаемия му се отпуск.
Съдът цени показанията на свидетеля Я. като обективни, подробни и
съответни на заключението на съдебно-медицинската експертиза и
медицинската документация.
Б. Б. е бил на 21 години към датата на ПТП. Получените от него
политравматични увреждания са били тежки, а черепно-мозъчната травма е
поставила в състояние на временна опасност живота на ищеца. Търпял е
множество оперативни интервенции поради дълбоко засягане на тъканта в
бедрената част на долния десен крайник, като всяка от операциите е причина
за интензивни болки и страдания. Това се е отразило трайно и негативно
7
върху качеството на живот на Б.. В продължение на половин година ищецът е
бил нетрудоспособен, а докато е провеждал лечение на разкъсно-контузната
рана се е нуждаел от чужда помощ за обработването й и полагане на особени
грижи за стерилността на раната. Първите три-четири месеца родителите му са
полагали грижи за него непрекъснато, защото движенията му са били
ограничени и не е могъл да се обслужва самостоятелно. Състоянието на
зависимост е подсилило чувството му на непълноценност, което е споделил
при преглед на 07.11.2022 г. – две години и половина след произшествието.
Все още Б. не се е върнал към обичайния си начин на живот. Парезата и
отслабналата мускулна сила в долния десен крайник не му позволяват да
полага труд, когато задълженията му изискват придвижване. Това състояние
се явява трайна последица, която е непреодолима и в бъдеще младежът ще
трябва да съобразява с нея физическата си активност. Допълнително,
направеното на 21.11.2023 г. ЕМГ изследване е показало коренчева увреда на
Л2-Л5 вдясно с данни за вторична аксонална увреда на десния малкопищялен
нерв. В съдебното заседание на 14.06.2024 г. вещото лице д-р П. е посочил и
че травмираният нерв в бедрото е причина и за болки в кръста.
Неизменно ищецът изпитва и допълнителен емоционален дискомфорт
поради видимия белег и намален обем на дясното бедро.
При така събраните по делото доказателства съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП на 100 000 лева.
Размерът на обезщетението съдът определя и според лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент –
26.06.2020 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите. Претендираното от ищеца обезщетение за търпените болки и
страдания е справедливо и съответно на тежките последици за качеството на
живот на 21-годишния мъж.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
8
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието
и безспорно установения факт, че Б. е бил с поставена предпазна каска при
управление на мотоциклета (в този смисъл заключението на съдебно-
медицинската експертиза), възражението за принос поради неизпълнение на
задължението за носене на каска съдът намира за недоказано. Що се отнася до
останалите възражения – за управление на МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества, неизправност на мотоциклета и неправоспособност на
Б., доказателства, които да обуславят принос на пострадалия за вредите, не се
събраха. Без причинна връзка с инцидента е и управлението на мотоциклета
със скорост от 67 км/ч. Вещото лице инж. А. обоснова, че ищецът е започнал
да спира достатъчно дълго преди да достигне до т.а. „Ивеко“. Спрямо
момента, в който водачът Ц. е започвал да завива наляво и спрямо момента на
навлизането му в лявата пътна лента, Б. не е имал техническа възможност
дори да задейства спирачките, от което следва изводът за непредотвратимост
на удара нито чрез аварийно спиране, нито чрез заобикаляне на товарния
автомобил. Водачът на мотоциклета е предприел спиране преди т.а. „Ивеко“
да започне да завива наляво, правилно е преценил ситуацията и действията на
водача Ц.. В този смисъл превишението на скоростта над разрешената от 50
км/ч не е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП-то, за да се
отчете принос на пострадалия, обосноваващ намаляване на определеното от
съда обезщетение за неимуществените вреди.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди следва да
определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие,
като не може да надвишава действителната (при пълна увреда – чл. 400, ал. 1
от КЗ) или възстановителната (при частична увреда – чл. 400, ал. 2 от КЗ)
стойност на застрахованото имущество. От значение е размерът на
действително причинения вредоносен резултат, без значение отстранени ли са
вредите чрез ремонт или не.
9
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ. По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ,
тотална щета на моторно превозно средство представлява увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Според заключението на неоспорената от
страните и приета по делото авто-техническа експертиза в нейната оценителна
част, действителната пазарна стойност на мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ към
26.06.2020 г. е 8 117 лева. Стойността на разходите за необходимия ремонт
възлизат на сумата от 3 525 лева (43%), което е по-малко от 70% от
действителната стойност на автомобила и следователно не е налице тотална
щета.
Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца част от
застрахователното обезщетение – 1 762.57 лева. В настоящото производство
ищецът претендира заплащане допълнително на сумата от 1 762 лева. Липсват
доказателства ЗК „Л.И.“ АД да е изпълнил задължението си да обезщети Б. Б.
за имуществените вреди, причинени от виновния водач Д. Ц.. Не е налице
основание и обезщетението да бъде намалено поради принос на ищеца за
настъпване на произшествието.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
100 000 лева и 1 762 лева от датата на сезиране на ответника с претенция за
определяне и заплащане на обезщетение до окончателното изплащане. Според
дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.
отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 01.02.2022 г., а за имуществени – на
26.01.2022 г. С исковата молба се претендира присъждане на законни лихви от
10
01.02.2022 г. и от тази дата следва да се начисляват лихви върху всяко от двете
обезщетения.
Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 4 070.48 лева
държавна такса и 400 лева депозит за експертиза.
Ищецът разноски не претендира, а на ответника такива не се дължат,
предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да заплати на Б. П.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от политравматични увреждания, получени
при ПТП на 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до
окончателното изплащане и 1 762 лева, представляваща дължимо и
неизплатено обезщетение за имуществени вреди – възстановителната
стойност на мотоциклет „Кавазаки“, модел „Нинджа“ с рег. № СА **** К,
поради щета, насътпила при ПТП на 26.06.2020 г., ведно със законната лихва
от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да заплати по сметка
на СГС сумата от 4 070.48 лева държавна такса и 400 лева депозит за
експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11