№ 113
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Петър Н. Славчев
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Й. К. Ч.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100606534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С присъда № 106 от 05.03.2024 г. първоинстанционният съд е признал
подсъдимия С. Ч. за невиновен по повдигнатото му обвинение, а именно за
това, че на 14.08.2022 г. около 22:23 ч. в гр. София по бул. „Кръстю Пастухов“,
с посока на движение от ул. „Ген. Стоян Стоянов“ към бул. „Кап. Димитър
Списаревски“, управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“, с рег.
№ СВ****МС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин, включени в Списък I –на НКРВН към чл. 3 от ЗКНВП,
установено по надлежния ред, като го оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК.
В заседание от 28.11.2024 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 и сл. от
НПК, след проверка на материалите е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на нови доказателства,
не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и експерти по делото.
В проведено на 15.01.2025 г. открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Сочи, че
първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е
приложил неправилно материалния закон. Пледира, че към датата на деянието
чл. 343б, ал. 3 НК не е предвиждал „надлежен ред“ за установяване на
наркотични вещества в кръвта, поради което наличието на наркотици може да
бъде доказано по всякакви начини, а не само чрез предвидените в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. Счита, че в настоящия случай наличието на наркотици в
1
организма на подсъдимия се доказва чрез положителния резултат на пробата
му урина. Моли присъдата да бъде отменена, като вместо това подсъдимият
бъде признат за виновен и му се наложи наказание около предвидения в закона
минимум за това престъпление кумулативно с лишаване от право да
управлява МПС и глоба.
В съдебното заседание защитникът оспорва протеста. Счита
проверявания акт за правилен и законосъобразен. Съгласява се, че чл. 343б, ал.
3 НК не е предвиждал „надлежен ред“ за установяване на наркотични
вещества, но такова изискване се съдържало в ал. 1 на същия член и можело да
бъде приложено по аналогия, каквато била константата практика. Счита, че
след като в кръвта на подсъдимия не са открити следи от наркотични
вещества, то на основание чл. 23, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 1 от 2017 г.,
употребата не е доказана. Посочва, че дори и да се приеме, че надлежният ред,
посочен в Наредбата, не е приложим, то може да се обсъди приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото от експертизата ставало ясно, че употребата е бил
около 48 часа преди проверката и водачът не е бил под въздействието на
наркотика. В тази връзка счита, че степента на обществена опасност не е
изискуемата, за да се приеме деянието за престъпно. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В реплика от страна на прокуратурата се посочва, че приложението
на чл. 9, ал. 2 е въобще недопустимо, тъй като въздействието на наркотика
върху организма на дадено лице не е част от обективната страна на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа заявеното от
защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращия
настоящото производство документ, доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и въз основа на императивното му
задължение да извърши цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост намери следното:
Въззивният съд счита подадения съответен протест за процесуално
допустим, поради което следва да бъде разгледан.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, които да доведат до установяване на различна фактическа
обстановка, а от друга, същата е правилно възприета от РС, на база вярна и
точна преценка на доказателствения материал. Контролната инстанция
установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С. Б. Ч., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. София.
Същият е българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен,
неосъждан, трудово ангажиран.
На 14.08.2022 г. около 22:23 часа в гр. София подс. Ч. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“ с
ДК № СВ**** МС по бул. „Кръстьо Пастухов“, с посока на движение от
ул.“Ген. Стоян Стоянов“ към бул. „Димитър Списаревски“. В същото време,
2
пред подсъдимия, св. И.П.И. - водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Леон“ с ДК № СА****ММ, се движил по същия маршрут към светофарната
уредба на кръстовището на бул. „Кръстьо Пастухов“ и бул. „Димитър
Списаревски“. В автомобила заедно с водача на предната седалка се возил св.
Г.И.К.. В момента, в който на светофарната уредба светнал забранителен
червен сигнал, св. И. намалил своята скорост и преустановил движението на
управлявания от него автомобил преди светофара. Подс. Ч. не възприел
своевременно действията на св.И. и поради неспазване на достатъчно
разстояние (дистанция) реализирал ПТП удряйки предната част на
управлявания от него автомобил в задната част на спрелия на светофарната
уредба автомобил на св.И.. На местопроизшествието пристигнал екип на
ОПП-СДВР в състав младши автоконтрольори св. Е.А.Л. и св. Л.М.А.. Подс.
Ч. бил тестван с Дръг тест 5000 с № ARLK 0001, който отчел положителен
резултат за употреба на наркотично вещество – метамфетамин, в извършена
проба с № 194. В тази връзка на подсъдимия бил съставен акт за установяване
на административно нарушение G A № 658197 и издаден талон за медицинско
изследване № 113107 за Военномедицинска академия. Подс. Ч. бил
съпроводен до ВМА, където доброволно дал за анализ проби кръв и урина.
Междувременно изпратената на място линейка от ЦСМП откарала св. И. и св.
К. за преглед и лечение в УМБАЛ „Св.Анна“.
След извършеното изследване на подсъдимия във ВМА от
предоставените проби кръв и урина се установило присъствие на амфетамин в
урината на подсъдимия, а кръвната му проба не показала наличие на
наркотици в организма на подсъдимото лице.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Контролната инстанция изгради гореописаната фактическа обстановка,
базирайки изводите си на следните доказателства и доказателствени средства:
показанията на разпитаните свидетели Е.Л. и Л.А. (дадени в хода на съдебното
следствие и дадени в хода на ДП и приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК/, на свидетелите И. И. и Г. К. (дадени в хода на съдебното
следствие и дадени в хода на ДП в частта, която е приобщена на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ и на свидетелката С.Ч.-М. (дадени в хода на
съдебното следствие) ; писмените доказателства - АУАН (л. 68 от ДП),
ЗППАМ (л. 69, 74 от ДП), талон за изследване (л.53 от ДП), протокол за
медицинско изследване (л. 54 от ДП), протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества (л.75 от ДП), разпечатка от
тест (л.79 от ДП), справка за съдимост на подс. Ч.; способите на доказване -
изготвените по делото и приобщени на осн. чл.282 НПК, а имвнно комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, съдебна химикотоксична
(токсикохимична), съдебномедицинска и допълнителна съдебна
химикотоксична (токсикохимична) експертизи.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Доказани се явяват фактите, че подсъдимият е управлявал МПС и е
причинил ПТП, като не е спрял навреме преди съприкосновение с автомобил,
който се е намирал пред него и е изчаквал на червена светофарна уредба,
впрочем същите факти не са и оспорени от никоя от страните. От показанията
3
на св. И. и К., участници с процесното ПТП, намиращи се в автомобила пред
този на подсъдимия, категорично се установява датата и часа на процесното
деяние, както и местоизвършването му. Двете лица са били ударени от
подсъдимия, като след като са слезли от автомобила те са имали възможност
да възприемат неговия външен вид и поведение. Съдът не кредитира
единствено показанията на свидетелите в частта относно поведението на
подсъдимия, което те намират за несъответно, като тези свои изводи базират
на обстоятелството, че подсъдимият не е слязъл от колата, не ги е попитал как
са и не е искал да подават сигнал до 112, което представляват единствено
субективни възприятия на лицата какво е „съответно“ поведение. Свидетелите
посочват, че са подали сигнал на 112 и са изчакали компетентните органи да
пристигнат. Съдът дава вяра на изложеното от двамата свидетели с
изключение на личната им преценка за поведението на подсъдимия. Липсват
доказателства, които да опровергават думите им за дата, място на деянието,
както и че именно подсъдимият е лицето, което е управлявало автомобила,
участвал в процесното ПТП-то, липсват и доводи от защитата в такава посока.
За събитията след подаване на сигнала на 112 основни данни съдът
черпи от показанията на св. Л. и А., младши автоконтрольори. В своя разпит
двамата разказват, че са пристигнали при процесното ПТП по сигнал и са
установили два автомобила, които са се били блъснали. От данни от водачите
са възприели какво се е случило. На място те сочат, че са тествали подсъдимия
Ч. за употреба на алкохол и наркотици, като техническото средство DRUG
TEST 5000 е дало положителна проба за наркотици. След оспорване на
резултата от подсъдимия, служителите издали талон за изследване на Ч. и
съпроводили същия до ВМА, където да даде биологични проби, които да
послужат за тестване за наличие на наркотични вещества в организма на
лицето. Те посочват, че и водачите в другия автомобил са били тествани за
алкохол, като пробата била отрицателна. Съвсем съответно за изминалия
период от време от деянието до разпита им в съдебно заседание, свидетелите
не са си спомняли за процесното събитие, предвид и множеството сходни
ситуации, в които участват с оглед служебните им задължения, но това
правилно е било преодоляно от контролирана инстанция чрез прочитане на
показанията им /л.24 и 25 от ДП/ по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Съдът дава
вяра на показанията на тези свидетели до колкото същите представят
обективно настъпили с тяхно участие факти, не са заинтересовани от изхода
на делото и излагат последователно и логично възприетите от тях
обстоятелства. Приетите факти, а именно, че е взета кръвна проба на
подсъдимия във ВМА се изясняват както от показанията на
автоконстрольорите, така и от документите, имащи характер на писмени
доказателствени средства по смисъла на чл. 127, ал. 1 от НПК – талон за
изследване, протокол за изследване и вземане на биологични проби. Така
несъмнен е фактът, че на подс. Ч. е била взета кръвна проба в медицинско
заведение, която в последствие е подложена на изследване.
На местопроизшествието е пристигнала и сестрата на подсъдимия – св.
С.Ч.. Съдът намира, че правилно районният съд е ценил нейните показания,
които не носят съществена информация, допринасяща за изясняване на
съставомерните признаци на вмененото престъпление.
Меродавно за липсата на наркотици в организма на подсъдимия е
4
последващото изследване на същия във Военно-медицинска академия
/“ВМА“/, където той е предоставил проби кръв и урина, а не това от полевия
тест, извършен с техническо средство от автоконтрольорите. /аргумент от чл.
6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, наричана „Наредбата“/. Доказателственият
факт с правно значение, че в кръвта на подсъдимия липсват следи от
наркотични вещества, се установява от приетата съдебно химико-
токсикологична експертиза /“ХТЕ“, находяща се на л.48-50 от ДП/, приобщена
в съдебното заседание чрез нейното прочитане и приемане. Установено е
присъствие на амфетамин и метамфетамин само в предоставената за анализ
проба урина. Чрез изготвената допълнителна ХТЕ /л. 241-244 от ДП/ се
уточнява, че липсата на наркотично вещество в кръвта и наличието му само в
урината показва, че веществото е в процес на елиминиране. Така изготвените
експертизи са подробни, отговарят на поставените въпроси, касаещи факти по
делото, същите са обосновани и съдът кредитира в пълна степен изложеното в
тях. От експертизите по категоричен начин се установява, че наличие на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия не е открито.
Съдът кредитира и компетентно изготвените съдебно медицинска
експертиза /“СМЕ“, находяща се на л. 57-62 от ДП/ на св. И. и св. К., както и
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
/“СППЕ“, находяща се на л. 32-37 от ДП/. От СМЕ е видно, че полученото от
свидетелите нараняване е с характеристики на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. От СППЕ се установява, че подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От изготвената справка за съдимост на подсъдимия Ч. е видно, че
същият е неосъждан.
При така изградения доказателствен анализ, правилно изложен и в
първоинстанционния акт, безпротиворечиво се установява възприетата от
районния съд фактическа обстановка, поради което проверяващата инстанция
няма основания да ревизира същата.
Въз основа на тези факти и доказателствена съвкупност, съдът приема
следното от ПРАВНА СТРАНА:
Въззивният съд приема, че по делото категорично се установи
единствено, че на 14.08.2022 г. подсъдимият е управлявал МПС – лек
автомобил „Ситроен“, модел „С3“ с ДК № СВ****М и е участвал в ПТП с
друг автомобил. Независимо от това в производството не се установи по
надлежния ред, че Ч. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества.
Редакцията на чл. 343б, ал. 3 от НК към инкриминираната дата
/14.08.2022г./ запретява под страх от наказателна отговорност управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид
формалния характер на обсъжданото престъпление, категоричната забрана за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, в действителност не налага изследване на
повлияването, концентрацията или времевия период на употреба преди
5
управлението на МПС, които коментира и защитата. Изложените в
протеста доводи, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от
НК законодателят не държи употребата на наркотичното вещество да е
осъществена непосредствено преди управлението на МПС се споделят от
настоящата инстанция поради съответствието им с действащата
материалноправна регламентация.
Това, което следва да бъде подложено на внимателен анализ, са
настъпилите в чл. 343б, ал. 3 НК промени между датата на деянието и днешна
дата що се касае до предвидения ред за установяване на употреба на
забранени субстанции. Видно и от разпоредбата, след промените през 2023 г.,
в допълнение, и съвсем резонно, било е уредено употребата на наркотични
вещества да се установява по "надлежния ред", посочен в Наредба № 1/2017 г.
При липса на изискване за изискуем надлежен ред преди изменението от ДВ,
бр. 67 от 04.08.2023 г., в съдебната практика се откриват разнопосочни
решения касаещи доказателствената обезпеченост, необходима за
установяване на наркотична употреба.
Според настоящия състав обаче преди да се отговори на въпроса
наредбата ли е била единствения ред за установяване на наркотик преди
изменението на НК или не, следва да се разреши това кой от двата закона /чл.
343б, ал. 3 НК преди изменението и след/ се явява по-благоприятен за дееца и
съответно следва да намери приложение при решаване въпросите има ли
деяние и виновно ли е то. Районният съд е изложил подробни разсъждения в
насока, че приложим закон е този преди изменението и излага доводи защо
въпреки това приема за приложима Наредба № 1/2017 г., но не това следва да
е причината за приложение на подзаконовия нормативен акт. Налице са
предпоставките за приложение на чл. 2, ал. 2 НК предвид, че чл. 343б, ал. 3 НК
е бил изменен след датата на деянието, но преди приключване на делото.
Въззивният съд приема, че настоящият случай следва да бъде разгледан при
изменения чл. 343б, ал. 3 НК с ДВ бр. 67 от 2023 г., който е предвидил
„надлежен ред“ за установяване на наркотични вещества. Това е така, тъй като
новият закон се явява и по-благоприятен за дееца. При новата редакция се
въвежда допълнителен елемент към обективния състав на престъплението, а
именно употребата на наркотични вещества и техни аналози да е установена
по надлежния ред, и с това изменение на закона се конкретизират начините,
по които следва да бъде установена тази употреба, което безспорно лежи в
тежест на обвинението. Съдът не е компетентен да обсъжда какви са мотивите
на законодателя и поради какви аргументи, свързани с научни изследвания в
областта на медицината, химията и/или токсикологията, с изменението на
чл.343б, ал.3 НК от 04.08.2023 г. е възприето това законодателно решение, но
във всички случаи с него се въвежда по-благоприятен за подсъдимия закон.
Именно такива е следвало да бъдат мотивите на районния съд от правна
страна за оправдаване на подсъдимия, а именно приложението на по-
благоприятния закон.
С оглед на гореизложеното надлежният ред, към който бланкетно
препраща чл. 343б, ал. 3 от НК се явява чл. 23, ал. 1 от Наредбата № 1
предвиждащ употреба на наркотик да се установява чрез резултата от
изследването на кръвната проба на лицето. В този смисъл, основно
значение за изхода на делото има извършената СХТЕ и допълнителна такава, в
6
които се установява, че биологичната проба кръв на подс. Ч. е била
отрицателна за употреба на наркотични вещества. В този случай и въпреки
конкуренцията с положителна проба от урината му, районният съд правилно е
съобразил в пълна степен императивната норма на закона, както и редът в
Наредбата и е намерил престъплението за недоказано. /в същия смисъл
цитираното вече - Решение № 87 ОТ 12.05.2022 г. по к.д № 251/2022 г., н.к., І Н. О. на ВКС,
както и Решение № 529/29.10.2024г. по н.д. 757/24г. на I Н.О. на ВКС/. Липсата на
наркотик в кръвта води до извод, че не се доказва такъв да е бил употребяван
от шофиралия МПС Ч., с което не е изпълнен съставомерния признак от
състава на чл. 343б, ал. 3 НК. При тези факти единствения законосъобразен
извод, който трябва да бъде направен, е, че подс. Ч. не е извършил
престъплението, в което е обвинен.
Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от
първия съд фактология. В действителност подбудите за приложение на
Наредба №1/2017 г. на СРС не се възприемат от настоящия съд, но е факт, че и
въззивната инстанция смята, че надлежният ред следва да бъде спазен, а той е
уреден именно в Наредба № 1/2017 г., с което се явява и правилен изводът на
районния съд за приложение на материалния закон, а от там и
законосъобразен и крайния извод за оправдаване на подсъдимия. При липса на
следи в пробата кръв на подсъдимия за употреба на вменените му с
обвинителния акт амфетамин и метаамфетамин съдът е намерил обвинението
за недоказано. При тези обстоятелства подаденият протест се явява
неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК
Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 106 от 05.03.2024 г. по НОХД №
10310/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-
и състав, с която подсъдимият С. Ч. е признат за невинен за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7