РЕШЕНИЕ
№ 1451
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110138845 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.200 КТ за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука.
В исковата молба от името на ищцата К. Г. Б.Т. нейният пълномощник твърди, че
по силата на трудово правоотношение с ответната детска градина тя изпълнявала
длъжността "старши учител”. Посочва, че на 12.02.2021г. тя пострадала при трудова
злополука – по време на работа при изпълнение на трудовите си задължения на работното
си място сутринта се подхлъзнала на необезопасена тераса , покрита с лед , и паднала , при
което получила травматично увреждане : „фрактура на фибуларния малеол” на лявата
глезенна става. С разпореждане № 30303/17.02.2021г. на НОИ злополуката била приета за
трудова, но не било разгледано Възражението, вх. № 1012-21-85/25.03.2021г. , подадено от
ищцата , с което тя оспорила Протокол № 1/ 15.02.2021г. , съставен от комисия в ответната
ДГ № 188 , в частите му , в които е вписано , че ищцата е съпричинила злополуката, като
нарушила забраната за излизане на терасата през зимата. Твърди се , че след злополуката
ищцата била в „домашен-амбулаторен режим на лечение през периода от 12.02.2021г. до
30.04.2021г.” , за което й били издадени съответни болнични листове. Кракът й бил
гиписиран , но после гипсът бил сменян. Провеждани били „амбулаторна физикална
терапия” , както и болнично лечение, но ищцата продължавала да чувства силни болки ,
имала отоци и ограничена подвижност в глезена , като все още не е възстановена напълно ,
а през април 2023г. са констатирани „допълнителни усложнения , които са резултат от
1
травмата”.
Искането на ищцата към съда е да бъде осъдена ответната детска градина да й
заплати :
- обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи претъпените
от нея болки и страдания от увреждането й - „фрактура на фибуларния малеол” на лявата
глезенна става. , получено при осъществената на 12.02.2021г. трудова злополука , в размер
на 19 000 лв , заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на увреждането –
12.02.2021г. до окончателното плащане , и
- обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат от същата трудова
злополука , представляващи „разходи за лекарства и медикаменти за лечение и
профилактика на уврежданията” през периода от 12.02.2021г. до 12.07.2023г. , в размер на
1 000 лв, , заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на увреждането –
12.02.2021г. до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на
ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са
обосновани и в представената на 19.11.2024г. писмена защита от адвоката на ищцата.
Ответната страна Д.Г. „В.Н.Л.” оспорва предявените искове видно от изявленията
на пълномощника й в представения на 21.08.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава
се становище, според което ищцата е „допринесла за настъпването на вредоносния
резултат”, тъй като е излязла на терасата , въпреки изричната забрана за това , установена в
чл.53 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ№ 188 и въпреки проведения
инструктаж, с което е нарушила чл.33 от ЗЗБУТ , като е проявила груба небрежност, поради
което полагащото й се обезщетение следва да бъде намалено с оглед чл.201,ал.2 КТ .
Оспорва се е размера на претендираното обезщетение. Посочва се и , че обезещетението на
ищцата следва да бъде намалено с размера на получената от ищцата застраховка по риска
„Трудова злополука от ЗАД ”Ф.” съобразно чл.200,ал.4 КТ.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответната страна поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на
ответната страна е пледирал за отхвърляне на исковете. Въпреки изрично предоставената
му по негово искане в заседанието на 08.11.2024г. възможност за представяне на писмено
становище по исковете , пълномощникът на ответната детска градина не е депозирал такова.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, осъдителните искове по чл.200
КТ подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а
не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така ,
2
тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ и
по чл.222,ал.1 КТ ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е
неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага
само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е
предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от
общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително ,
нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава, че нито по искане на страните,
нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не
може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или
в друг закон.
Относно основателността на исковете :
Относно иска по чл.200 КТ за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :
Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, че към 12.02.2021г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "старши учител” в
ответната детска градина , което е прекратено на основание чл.325,т.1 КТ , считано от
01.09.2022г. видно от представената уволнителна заповед № 255/01.09.2022г. на директора
на Д.Г..
От представените с исковата молба Протокол № 1/15.02.2021г. от комисия в Д.Г.,
Декларация ,вх. № 121/16.02.2021г. за трудова злополука и Разпореждане №
30303/17.02.2021г. на ТП София-град на НОИ, се установява, че на 12.02.2021г. в 08,30 часа
през работно време на обичайното стационарно работно място , за да даде информация на
родител за детето му, излязла на заледена тераса , подхлъзнала се и паднала , вследствие
на което получила счупване на фибулата на лявата глезенна става. Увреждането е
квалифицирано от СУСО като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО.
От представените по делото медицински документи : Изследване № 1680/12.02.2021г.
от ВМА – МБАЛ София ; болнични листове № ****г. , № № ***г. , №
Е20210796869/29.03.2021г. и № ****г. ; Лист за преглед на пациент в КДБ №
4845/23.02.2021г. ; Рентгеново изследване № 6363/23.02.2021г. от УМБАЛ „С.А ;
амбулаторни листове № ***. и № *****г. ; Направление за хоспитализация от 26.04.2021г. ;
Медицинска епикриза , изх. № 1896/1461 от 12.052021г. от СБР”Б”АД, Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина ; Медицински епикризи от 16.01.2023г. и от
17.04.2023г. от „СБРПЛ П ЕООД и болнични листове № ***г. и № ****. , както и от
приетото в съдебното заседание на 12.07.2024г. заключение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, неоспорено от страните в частта му относно отговорите на
задачите за уврежданията на ищцата, се установява, че при злополуката на 12.02.2021г. на
ищцата е причинено „счупване на глезена на левия, малък пищял” , което е причинило
„трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни”.
Според вещото лице „счупването е придружено от силни болки и продължителни
интензивни страдания” , налагало е „щадящ режим и първоначална помощ от друг човек
3
до привикване да се придвежва с помощно средство”. Вещото лице посочва , че
възможността за физическо натоварване на левия долен крайник на ищцата се е
възстановила в срок 1,5-2 месеца. Според медицинските документи – болничните листове
провежданото лечение в „острия период на счупването” е продължило 64 дни , което е
„нормален срок за възстановяване на глезенната обст на левия долен крайник с възможност
за физическо натоварване и движение без помощно средство”. В резултат на
задължителното обездвижване на глезенната област на крака , са се получили „изменения в
конкретната става” и се е ограничила подвижността й , поради което ищцата е провела
„допълнителни лечебни процедури – физиотерапия и рехабилитация” през 2021г. , както и
през 2023г. , след което е „отчетено подобрение в движенията на лявата глезенна област”
.
Според отговора на задача № 4 в приетото заключение по съдебно-медиинската
епикриза „болестните увреждания на предните коренчета, анатомично излизащи на нивото
на четвърти и пети поясни прешлени, установени през месец май 2023г. /две години след
злополуката /”, констатирани в епикризата от 17.04.2023г. от СБРПЛ-ПЕТРИЧЕООД ,
„трудно може да се приемат с категоричност , че са последица от претъпяното счупване
на левия външен глезен”. Следователно по делото не е доказано настъпването на
усложнения, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с травматичното
увреждане на ищцата от процесната трудова злополука.
В откритото заседание на 12.07.2024г. при приемаето на заключението по съдебно-
медиинската експертиза вещото лице М. Г. е посочила , че „срокът на обездвижване чрез
гипс на ищцата е бил нормален за това счупване , което има тя” , като е нормална и
смяната на гипса , което се налага , за да се постави нов по-стегнат гипс , поради което „не
става дума за грешка в терапията, която е прилагана при ищцата” , въпреки че
поставянето на крака в гипс „не е много съвременно лечение”. Вещото лице отбелязва , че
принципно съществуват различни причини за по-продължително възстановяване на пациент
със счупване, като не може да каже защо конкретно при ищцата е продължило това
състояние, тъй като не я е прегледала.
В заседанието на 08.11.2024г. по искане на ищцовата страна като свидетел е
разпитана Радослава Костадинова М. , съседка и семейна приятелка на ищцата. Според
свидетелката състоянието на ищцата след злополуката било „изключително тежко”, тъй като
три пъти се наложило да й наместват глезена и била 50 дни с гипс на крака от коляното до
глезена , поради което не можела да се обслужва сама и съпругът й , майка й и
свидетелката трябвало да й помагат. Не можела да излиза навън , не се научила да се движи
с патерици. По цял ден ищцата била сама в малкото жилище и чакала да дойде мъжът й , за
да й помогне в обслужването в банята и тоалетната, поради което страдала , че е зависима от
други хора , била „на ръба на нервна криза” , плачела често , пиела много обезболяващи ,
защото имала силни болки. Не можела да спи по цели нощи, защото не можела да си
намести крака на дивана. Страдала и поради „отдръпването на познатите”. Дълго време след
злополуката ищцата ходила на рехабилитация и все още продължава , а при промяна на
4
времето все още изпитва болки.
От установените горепосочени факти е видно , че по настоящото дело е доказано по
безспорен начин травматично увреждане на ищцата - „счупване на глезена на левия,
малък пищял”, осъществено в резултат от злополука през работното й време при
изпълнение на трудовите й функции на 12.02.2021г. Установена е и причинната връзка
между увреждането и неблагоприятните последици от него - нетрудоспособността на
ищцата. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и от
показанията на свидетелката Радослава Кастадинова М. е видно , че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- интензивни болки и страдания от травмата, продължили месеци
след уврежданията , а и след това.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са налице комулативно
изискуемите предпоставки на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответната
детска градина в качеството й на работодател за неимуществените вреди, причинени на
ищцата от травмата на крака й , която следва да бъде квалифицирана като увреждане ,
осъществено при трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО.
Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ
не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за
причиненото на съответния работник или служител непозволено увреждане (чл.200,ал.1,in
fine ГПК), поради което такава не се търси. Поради тази причина не е предмет на
разглежданите по настоящото дело искове по чл.200 КТ въпросът дали служители на
ответната детска градина като работодател са допуснали неизпълнение на задължения по
осигуряването на безопасни условия за работа по принцип и конкретно в деня на
злополуката – 12.02.2021г., като не са обезопасили и почистили терасата и не са
препятствали достъпа до тази тераса.
Съгласно изричната разпоредба на чл.200,ал.3 КТ в посочения случай работодателят
дължи обезщетение за всички претърпени от работника или служителя вреди, намиращи се
в пряка причинна връзка с увреждането, включително и за неимуществените. Размерът на
неимуществените вреди по чл.200 КТ (доколкото се касае за вземане , породено от
непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД ,т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия , посочен в
чл.52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. съдът преценява , че
тежестта на травмата, трайно намалената трудоспособност на ищцата в следствие
на увреждането й, интензивните и продължителни физически болки и страдания , които
са й причинили физически и психически дискомфорт за няколко месеца представляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от работодателя. Съдът
обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и
следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение : отсъствието на
инвалидизиране, благоприятното развитие и зарастването на счупването на костта,
възстановяването на опороспособността и подвижността на крака, както и, че няма
засягане на орган с жизнено важни функции за организма, т.е. няма пряка заплаха за
5
здравето и живота на ищцата от увреждането на глезена на левия й крак.
В конкретния случай не е налице съпричиняване по смисъла на чл.201,ал.2 КТ от
страна на ищцата. Възражението на ответната страна в този смисъл е неоснователно, по
следните причини :
Съдържащите се в Протокола № 1/15.02.2021г. и в Декларацията, вх. №
121/16.02.2021г. констатации за нарушаване от ищцата на съществувала забрана за излизане
на терасата на сградата през зимата представляват изявления на служители на ответната
детска градина , които поради тази причина не могат да бъдат доказателство за
твърденията на ответната страна по настоящото дело , а подлежат на доказване.
В Разпореждането № 30303/17.02.2021г. на ТП- София –град на НОИ, което е
официалният удостоверителен документ, приключващ административната процедура за
установяване на трудовата злополука, НЯМА установено нарушение от ищцата на
трудови задължения , което да е в пряка причинно-следствена връзка с осъществената
злополука и с травматичното увреждане.
Твърдението на ответната страна , че достъпът до терасите на сградата в детската
градина през зимата е бил забранен по силата на чл.53 от Правилника за вътрешния трудов
ред на ДГ № 188 , приет на заседание на ПС с Протокол № 1/17.09.2020г., е недоказано,
защото ищцовата страна изрично оспорва автентичността на текста на чл.53 в представения
по делото екземпляр от този правилник , като твърди , че тази забрана е дописана за целите
на настоящия съдебен процес. По делото няма писмени доказателства , доказващи , че
забраната в чл.53 ПВТР е била вписана в текста на тази норма към датата на
злополуката– 12.02.2021г. Не са представени и доказателства , че ищцата е била
запозната с такава забрана към 12.02.2021г. Подписът на ищцата под текста на заповед №
28/17.09.2020г. удостоверява само запознаването й с теста на тази заповед за свикване на
общо събрание на колектива на ДГ № 188 , но не и конкретно с правилниците и кодексите на
детската градина и конкретно с ПВТР и чл.53 ПВТР. От вписванията в книгите за
инструктаж (представени с отговора на исковата молба) също не се установява запознаване
на ишцата с конкретна забрана за излизане през зимата на терасите на сградата.
Представените по делото от ответника писмени ръкописни обяснения на очевидци и
свидетели на процесната злопуката не могат да бъдат кредитирани като доказателства ,
тъй като представляват писмени свидетелски показания, каквито са недопустими по ГПК,
като освен това тескт на нормативна забрана не може да се установява със свидетелски
показания, а следва да бъде доказан чрез съответния нормативен или административен
акт, установяващ съответната забрана.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи и , че е основателно възражението
на ищцата , според което щом е било забранено излизането на процесната тераса през зимата
поради опасност от заледяване , работодателят е следвало да препятства достъпа до тази
тераса чрез заключването на вратата й или по друг механичен начин да препятства
достъпа до нея , особено като се има предвид присъствието на малки деца в съответната
стая и риска те да излязат на „опасната” тераса, което обаче не е направено и за това по
6
делото не се спори.
Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано съпричиняване по
смисъла на чл.201,ал.2 КТ от страна на ищцата.
С оглед на установените обстоятелства , съдът счита че дължимото от ответната
страна на ищцата обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 10
000 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищцата.
По делото не е доказано плащане от ЗАД „Л.Б.Ж.” на ищцата на застрахователно
обезщетение за вредите от процесната трудова злополука. Твърденията на ответника не са
подкрепени от писмени доказателства, установяващи осъществяване на плащане на
застрахователно обезщетение , както и размера му , поради което възражението по
чл.200,ал.4 /нова – ДВ, бр.83/ 2005г. КТ е недоказано и от полагащото се на ищцата
обезщетение по чл.200 КТ не следва да се приспадат застрахователни плащания. С отговора
на исковата молба е представена застрахователната полица № 20383200003 за групова
застраховка „Злополука” между застрахователя ЗАД „Л.Б.Ж.” и „договорителя” Д.Г.
„В.Н.Л.”, заедно със списък на застраховани лица , сред които е и ищцата , но не са
представени никакви доказателства за уведомяване на застрахователното дружество за
трудовата злополука на ищцата, за образуване на съответна застрахователна щета и за
плащане на застрахователно обезщетение на ищцата за вредите от злополуката. С
писмени молби от 14.03.2024г. по настоящото дело адвокатът на ищцата изрично е оспорил
доверителката му да е получила застрахователно обезщетение от ЗАД „Л.Б.Ж.”.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично- за 10 000 лв В
останалата му част до пълния предявен размер от 19 000 лв искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
Относно иска по чл.200 КТ за ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Според изрично посоченото в петитума на исковата молба ищцата претендира
обезшетение за имуществени вреди , състящи се в „разходи за лекарства и медикаменти за
лечение и профилактика на уврежданията” през периода от 12.02.2021г. до 12.07.2023г.
В отговора на задача № 5 от заключението по съдебно-медицинската експетиза , прието
в заседанието на 12.07.2024г. , вещото лице М. Г. посочва, че за лечението по спешност
непосредствено след счупването „не е имало необходимост да бъдат плащани
медикаменти и изследвания” от ищцата като здравноосигурен пациент , както и след това
при провежданите от нея рехабилитационни процедури , които „са били с направление за
хоспитализация”. Вещото лице изрично отбелязва , че „не са приложени финансови
документи за заплатени услуги от пациента”(ищцата), както и в медицинските документи
„няма назначен прием на лекарствени средства”.
В заседанието на 12.07.2024г. при приемането на заключението по съдебно-
медицинската експертза вещото лице М. Г. изрично е посочила , че не може да даде отговор
„колко е струвало лечението на ищцата” , защото „няма разходни документи по делото”.
7
Според изрично заявеното от вещото лице в същото открито заседание „единствените
медикаменти, които ищцата е следвало да приема , са болкоуспокояващи”, както и, че
„освен болкоуспокояващи няма какво друго лекарство да се предпише на ищцата”, като е
„абсруд три години след увреждането съответният пациент (ищцата – б.с.) да
продължава да приема болкоуспокояващи”, защото „ако това е така , тя би трябвало да
рухне”. Според вещото лице самото увреждане на ищцата не е можело да бъде третирано
с никакви лекарствени средства , тъй като кракът й е бил в гипс. В същото открито
заседание вещото лице повторно е подчертала , че „по делото няма документи за
закупуване на лекраства на ищцата” и е обяснила защо : „В епикризите са вписани
медикаменти , които се предоставят от Здравната каса и не са плащани от ищцата” ,
като е допълнила, че не е установила „по делото да има протоколи за свръх-скъпи
медикаменти, вписани в медицинската документация”.
Ищцовата страна е оспорила заключението по съдебно-медицинската експертиза в
частта му относно отговора на задача № 5, но не е посочила в какво според нея се
изрязява неправилността на констатацците на вещото лице относно липсата на документи ,
доказващи плащане от ищцата на медикаменти за лечението й , както и относно обективната
липса на необходимост от закупуване на такива медикаменти от ищцота поради лечението й
по клинични пътеки, заплащани от НЗОК. Съдът кредитира заключението по съдебно-
медиинската експертиза в частта му относно отговора на задача № 5 относно
медикаментозното лечение на ищцата и заплащането му , тъй като е изготвено
професионално , обективно и в съответствие с представените по делото медицински
документи. С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 12.07.2024г. ,
е ОТХВЪРЛЕНО предявеното в същото заседание искане на пълномощника на ищцата за
допускане на допълнителна съдебна-медицинска експертиза за установяване на
медицинските разходи на ищцата , тъй като „предмет на предявения иск са реално
осъществени разходи , които следва да бъдат доказани със съответните счетоводни
разплащателни документи , а не хипотетично да се определят чрез оценка на медикаменти
, вписани в медиинската документация , заплащани от НЗОК”.
Поради недоказаност на твърдените от ищцата имуществени вреди (разходи за
лекарства и медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията й от процесната
трудова злополука), претендираното от нея вземане по чл.200 КТ за обезщетяването им
не е възникнало към датата на приключването на устните прения пред настоящата
съдебна инстанция. Следователно искът по чл.200 КТ за обезщетение за имуществени
вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.200 КТ:
Според съдебната практика тъй като претенциите по чл.200 КТ имат за основание
непозволено увреждане , ищците по тези искове не следва да доказват размера на лихвите
върху дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не от
датата на предявяването на исковата молба , а от датата на увреждането, а при
8
професионалните заболявания - от датата на установяване в цялост на болестта (р.
№5/02.02.1995г. по гр.д. № 565/1994г. на ВС,ІV г.о.; р.605/06.06.1995г. по гр.д. № 2462/1994г.
на ВС ,ІV г.о.и др.) , т.е. от изпадането на ответника (длъжника) в забава според чл.84,ал.3
ЗЗД. Тези лихви не са мораторни, а компесаторни и те се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането (2345-58-І).
Относно разноските по делото:
На ищцата съгласно изричната разпоредба на чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде присъдена
част от разноските, изразяващи се в платеното от нея възнаграждение за един адвокат по
делото (2 200 лв), пропорционална на уважената част от исковете.
На ответника съгласно изричната разпоредба на чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде
присъдена част от разноските, изразяващи се в платеното от него адвокатско
възнаграждение (2 200 лв), пропорционална на отхвърлената част от исковете.
Безплатността на производството по трудово-правните спорове, установена в разпоредбата
на чл.359 КТ, се отнася до задължението на работника или служителя за плащане на
разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не го
освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата страна по
делото за адвокат, респективно за юрисконсултско възнаграждение, за вещи лица , за
свидетели и пр. , когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платените от
противната страна адвокатски хонорар , депозити за вещи лица и свидетели не могат да
бъдат за сметка на бюджета на съда , както е с останалите разноски по делото. Поради това
съдът следва да присъди на ответната страна част от направените от нея разноски по
делото , проропционална на отхвърлената част от предявените искове.
Предявеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар , платен от ответната детска градина (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като
платеното от ответника адвокатско вдъзнаграждение (2 200 лв) е съизмеримо с размера на
минимума по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства както на цената на
исковете , така и на правната и на фактическата им сложност. Отделно следва да се посочи ,
че размера на адвокатския хонорар , платен от ответната страна , е същия като размера на
адвокатското възнаграждение , платено от ищцата – 2 200 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПКответната страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса за уважената част от исковете , както и част от
изплатеното от държавния бюджет възнаграждение на вещото лице по съдебно-
медицинска експертиза (350 лв), съобразно уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Г. „В.Н.Л.”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ж.к. ****, със съдебен адрес : град **** чрез адв. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Б.Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес : гр.София, ул. „**** със съдебен адрес : град София, бул.
9
„**** чрез адв. Е. А., на основание чл.200,ал. КТ сумата от 10 000 лв (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от
ищцата болки и страдания от увреждането й- „счупване на глезена на левия, малък
пищял” , причинено й при осъществената на 12.02.2021г. трудова злополука, заедно със
законната лихва върху посочената сума , считано от датата на увреждането - 12.07.2023г. до
окончателното плащане, а на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 100 лв (хиляда и сто
лева), представляваща част от платеното от ищцата възнаграждение за един адвокат по
делото, пропорционална на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен иска по чл.200 КТ за
обезщетение за неимуществените вреди до пълния предявен размер от 19 000 лв
(деветнадесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен осъдителния иск по чл.200 КТ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат от
трудовата злополука на 12.02.2021г., представляващи „разходи за лекарства и медикаменти
за лечение и профилактика на уврежданията” през периода от 12.02.2021г. до 12.07.2023г. в
размер на 1 000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА К. Г. Б.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес : гр.София, ул. „**** със
съдебен адрес : град София, бул. „**** чрез адв. Е. А., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г. „В.Н.Л.”,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес :
град **** чрез адв. С. С., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1 100 лв (хиляда и сто
лева), представляваща част от направените от ответната страна разноски по настоящото
дело - платеното адвокатско възнаграждение, пропорционална на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Г. „В.Н.Л.”, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ж.к. ****, със съдебен адрес : град **** чрез адв. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 400 лв (четиристотин
лева), представляваща дължимата държавна такса за уважената част от исковете,
както и сумата от 175 лв ( сто седемдесет и пет лева), представляваща част от изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
пропорционална на уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му , с която на ищеца е
присъдено обезщетение по чл.200 КТ в размер на 10 000 лв.
Определението за предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 7-дневен срок от съобщението (чл.244 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11