№ 427
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901669 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че предявява иск за установяване на поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „А.Т.“ ООД на публични
вземания за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, държавни такси, глоби и
имуществени санкции в общ размер на 361 901,59 лева, от които главници в размер на
271 863,68 лева и лихви, начислени до 27.04.2022 г. в размер на 90 037,91 лева, обезпечени с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0040861/18.06.2018
г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-
0008781/21.02.2018 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-
022-0063709/07.09.2018 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С200022-022-0073396/23.10.2020 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ С210022-022-0001216/15.01.2021 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С210022-022-0075648/13.10.2021 г. Посочва, че в производството по несъстоятелност
горепосочените вземания са претендирани от НАП с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с издадени по реда на ДОПК постановления за налагане
на обезпечителни мерки. Твърди, че с определение от 09.08.2022 г., постановено по т.д. №
1407/2021 г. на СГС, подаденото възражение на Националната агенция за приходите е
оставено изцяло без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че за горепосочените публични вземания е следвало да се предвиди
поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ответника по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се установи
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност
на „А.Т.“ ООД по т.д. № 1407/2021 г. по описа на СГС за публични вземания в общ размер
на 361 901,59 лева, от които главници в размер на 271 863,68 лева и лихви, начислени до
27.04.2022 г. в размер на 90 037,91 лева, като обезпечени със запори, наложени по реда на
1
ДОПК, вписани в Централния регистър на особените залози. Претендира разноски.
Ответникът „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/, редовно призован не подава отговор на
исковата молба.
Синдикът на „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/ Н. А. Г. изразява становище, че искът е
изцяло неоснователен и необоснован, поради което следва да се постанови решение, с което
същият да се отхвърли.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а същото се установява и от извършената от съда служебна справка по
партидата на ответника, че с решение от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност
на „А.Т.“ ООД и е определена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2017 г.
От приетите писмени доказателства е видно, че с молба изх. № М-24-28-1129/21#13
от 03.05.2022 г. ищецът Националната агенция за приходите е предявил на основание чл.
685, ал. 1 и чл. чл. 687, ал. 2 ТЗ публични вземания. Към молбата са представени
доказателства в подкрепа на заявеното искане.
Установява се, че публичните вземания, претендирани от НАП с горепосочената
молба са включени изцяло от синдика в списък на приети вземания на кредиторите на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 690 ТЗ ищецът е подал възражение срещу определената в списъка
поредност на вземанията им при твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа на
постановления на публичния изпълнител създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С определение от 09.08.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-4 състав е оставено без уважение възражението на кредитора
Национална агенция за приходите срещу списъка на приети вземания, съставен в срока по
чл. 685 ТЗ, обявен на 10.06.2022 г. в търговския регистър по партидата на „А.Т.“ ООД /в
несъстоятелност/.
Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на
вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
В разглеждания случай искът е предявен от кредитор Националната агенция за
приходите, който възразява срещу предвидената поредност на включените в списъка
публични вземания в общ размер на 361 901,59 лева, от които главници в размер на
271 863,68 лева и лихви, начислени до 27.04.2022 г. в размер на 90 037,91 лева,
представляващи публични задължения по ЗДДС, ЗКПО и декларация по ЗДДС и счита, че
привилегията, която следва да бъде определена е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В настоящото производство са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване
обстоятелствата, че процесните публични вземания в общ размер на 361 901,59 лева, от
които главници в размер на 271 863,68 лева и лихви, начислени до 27.04.2022 г. са с
основание и размери така, както са индивидуализирани в исковата молба.
Ищецът твърди, че процесните вземания са обезпечени с издадени постановления за
налагане на обезпечителни мерки и че запорите са вписани в Централния регистър на
особените залози.
На първо място, съдът намира, че не са представени доказателства, че
претендираните от Национална агенция за приходите в настоящото производство вземания
са именно тези, които са обезпечени с процесните постановления. Страните не спорят, че
кредиторът има вземания срещу длъжника в размерите, посочени в исковата молба, но по
2
делото не са представени като доказателства самите постановления, а и обикновено същите
съдържат само номер на изпълнително дело и размер на публичното вземане. Ето защо не
може да се направи категоричен извод, че именно процесните вземания са обезпечени по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
На второ място, съдът намира, че дори да се приеме, че са налице вписвания за
процесните вземания в Централния регистър на особените залози от Национална агенция по
приходите, които са извършени преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „А.Т.“ ООД и са наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, същите не създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Това е така,
тъй като вписваните по реда на Закона за особените залози запори представляват по своя
характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са залогът и ипотеката. При
съобразяване приложимите разпоредби на ДОПК /чл. 195 и сл./ може да се направи извод, че
с наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва разпоредителни
действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на другите
кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на
публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото.
В актуалната съдебна практика е преобладаващо становището, че във връзка със
запора, вписан по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на
обезпечения кредитор привилегия за предпочително удовлетворяване преди останалите
кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи
за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на
изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. В този смисъл е определение №
519 от 15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г. на ВКС, I Т.О., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение от 22.11.2018 г. по т.д. № 516/2018 г. на Апелативен съд Пловдив;
определение № 252 от 19.04.2021 г. по т.д. № 552/2020 г. на ВКС, I Т.О., с което не е
допуснато касационно обжалване на решение от 08.01.2020 г. по т.д. № 4548/2019 г. на
Апелативен съд София; определение № 295 от 21.05.2021 г. по т.д. № 1585/2020 г. на ВКС, II
Т.О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 09.03.2020 г. по т.д. №
809/2019 г. на Апелативен съд Пловдив; определение № 60399 от 01.07.2021 г. по т.д. №
2171/2020 г. на ВКС, II Т.О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от
03.08.2020 г. по т.д. № 227/2020 г. на Апелативен съд Пловдив; влязло в сила решение №
189 от 01.04.2021 г. по т.д. № 157/2021 г. на Апелативен съд София и др.
В най-новата практика на ВКС, обективирана в определение № 50038/18.01.2023 г. по
т.д. № 418/2022 г. на ВКС, I Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване решение
№ 148 от 17.11.2021 г. по т.д. № 323/2021 г. на Варненски апелативен съд и определение №
50041/02.02.2023 г. по т.д. № 309/2022 г. на ВКС, II Т.О., с което не е допуснато до
касационно обжалване решение № 190 от 18.11.2021 г. по т.д. № 484/2021 г. на Пловдивски
апелативен съд, се застъпва аналогично становище, че в случаи като процесният и при
съобразяване нормите на чл. 459, ал. 1 във вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, чл. 217, ал. 1 и ал.
3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК, чл. 638, ал. 4 ТЗ и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се поражда привилегия за предпочтително
удовлетворяване пред останалите кредитори.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно искането на ищеца
претендираните в настоящото производство вземания на Националната агенция за
приходите, които са предявени и приети в производството по несъстоятелност на „А.Т.“
ООД да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена
3
предварително. С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса.
Доколкото обаче предмет на иска е установяване привилегия на публични вземания, то по
аргумент от чл. 84, т. 1 ГПК ищецът Националната агенция за приходите е освободен от
заплащане на държавна такса.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Националната агенция за приходите, с адрес: гр.
София, бул. ****, срещу „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София,
район Искър, ж.к. ****, ул. „****“ № **, при участието на синдика Н. А. Г., иск с правно
основание чл. 694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, на публични вземания в общ размер на
361 901,59 лева, от които главници в размер на 271 863,68 лева и лихви, начислени до
27.04.2022 г. в размер на 90 037,91 лева, представляващи публични задължения по ЗДДС,
ЗКПО и декларация по ЗДДС, приети в производството по несъстоятелност на „А.Т.“ ООД
по т.д. № 1407/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4