Р E Ш Е Н И Е
№
…. 04.10.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 20 септември
2021г.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
адм. дело № 1114 по описа на съда
за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с § 4а и §4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и § 62,
ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 /
Жалбоподателите С.В.Б., Г.Д.Т., Т.М.К., П.К.Б., В.Б.В.,
К.Б.В. и Р.И.Р. твърдят в жалбата си, че в качеството на наследници на Боньо В.
***, починал на 28.09.1964 г., в законоустановения срок, обжалват Заповед №
10-00-273 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на Д.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, е признато правото да придобие собственост върху имот №
330.55 с площ 600 кв.м., местност „Седми километър” /Юнаците/, землище на
с.Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: землищна граница, № 330.54, № 330.56 и № 330.488. Считат
оспорената заповед за незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон
и наличие на нарушения на административнопроизводствените правила, като молят
да бъде отменена по следните съображения:
На първо място,
отбелязват, че от оспорената заповед не може да се прецени правното основание,
на което е признато правото на собственост върху процесния имот на Д.Ж.Т.. Това
се дължи на факта, че в мотивите си кметът на общината е посочил, че към
момента на подаване на заявлението имотът е представлявал лозе с изградена
постройка без строително разрешение. Смесвайки фактическите състави на §4а и
§46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган е допуснал нарушение, което
накърнява правото им на защита, тъй като от оспорената заповед не можело да се
разбере каква е фактическата обстановка, от която черпи правата си заявителят,
както и на кое основание от закона му е признато правото на собственост. В
случай, че се изследват предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, навеждат доводи
за неподадено в срока по §61 от ПЗР към ПМС №456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ заявление.Алтернативно, същото заявление не съдържало
уредените в §61, ал.1, т. 1-4 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение ППЗСПЗЗ реквизити и е следвало да бъде оставено без разглеждане.
Оспорват към заявлението да са приложени предвидените в ал.2, т.1-3 приложения,
а именно: скица на имота, ако има такава; документ, удостоверяващ
предоставеното право на ползване; декларация, че посоченият имот е единствено
жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак.
Оспорват също редовно
извършена процедура на §62 от ПЗР, относно назначената от Кмета на Общината
комисия за разглеждане на заявлението , като в състава й не са участвали
главния архитект и главния юрисконсулт на общината. Комисията не е разгледала постъпилите
заявления по §61 в едномесечния срок считано от 31 януари 1998 г., поради което
инкорпорирано в протокола решение не е съгласно нормативно уредената процедура.
Оспорват правото на
ползване върху процесния имот на Д.Ж.Т. да е предоставено по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ.
Оспорват
обстоятелството, че Д.Ж.Т. е построила сграда в имота до 1 март 1991 г., а в
случай, че е налице такава, то тя не е била построена съобразно законовите
изисквания.
Считат, че Заповед 10-00-273 от 03.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена
при липса на мотиви. В заповедта кметът на общината е посочил, че към момента
на подаване на заявлението за трансформиране „имотът е представлявал лозе и
овощна градина. Има сезонна постройка със строително разрешение №128/08.06.1983
г.” Смесването на фактическите състави на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ опорочавало
мотивите на заповедта, защото мотивите представляват обосноваването на акта,
съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт, и то в
този му вид и съдържание.
В случай, че се
изследват предпоставките по §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, то оспорват имотът да е представлявал лозе, овощна градина или да е
единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който е живял
постоянно в населеното място, в чието землище е имота. Процесният имот не е
имал качеството на лозе към момента на подаване на заявление по §61 от ПЗР към
ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите молят
съда да отмени Заповед № 10-00-273 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара
Загора като незаконосъобразна.
Въззиваемият Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, заявява,
че оспорва депозираната жалба. Навежда доводи, че са налице всички фактически и
законови основания за издаване на заповедта.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ Х.Т.Д., И.Р.В. и Д.Ж.Т. не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна Д.Т.Д., чрез
пълномощника си, взема становище за основателност на жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, молят
жалбата да бъде уважена. Поцесуалният представител на ответника по жалбата –
Кмета на Община Стара Загора, оспорва жалбата. В съдебно заседание
заинтересованите страни не се явяват. Явява се
пълномощникът на Д.Д., който моли съдът да уважи жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 10-00-273/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №
456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 01.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018
г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г., е признато на Д.Ж.Т., ЕГН **********,***,
правото да придобие собственост върху имот № 330.55, с площ от 600 кв.м., местност
„Седми километър” /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.54, № 330.56 и №
330.488. Заповедта е връчена на жалбоподателите в периода 04.02.2020г. – 05.02.2021г.,
видно от известия за доставяне.
С решение № 25211 от 01.08.2008г. на ПК
гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на Боньо В.
Димитров на недвижим имот – нива от 12.000 дка, десета категория, находящ се в
терен по §4 на с. Малка Верея в местн. „Бобоолу“.
От представеното удостоверение за
наследници изх. № 4827/18.09.2020г., издадено от Община Стара Загора, се
установява, че жалбоподателите са законни
наследници на Боньо В. Димитров, поч. на 28.09.1964г.
На 25.06.1992г.
Д.Ж.Т. е подала заявление вх.№ 0801138 /съдържащо се в административната
преписка/, с което същата, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискала
правото й на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения й
имот в местността “Черния мост“, с площ от 800 кв.м., представляващ лозе и
овощна градина. В заявлението е посочено, че в имота има застроена сграда с
площ от 13 кв.м. Д.Т. е депозирала и заявление с вх.№ 94-03-200/07.01.1998г., с
което същата, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискала правото й на
ползване да се превърне в право на собственост на предоставения й имот в
местността “Седми километър“, представляващ лозе. Видно от Удостоверение №
430/20.05.1982г. на ОбНС – Стара Загора, същият имот й е бил предоставен за
ползване, в изпълнение на Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г. и Решение №
111-а от 21.09.1978 г. на ИК. По
подадените заявления комисия, назначена със Заповед № 10 – 00-1714/09.10.2018г.
е предложила на Кмета на Община Стара Загора да издаде заповед, с която да се
признае по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на Д.Т. да придобие собственост върху
ползвания имот № 55, с площ от 600 кв.м. при изготвяне на план на
новообразуваните имоти и обособяване на имот с тази площ, м. „Юнаците“, землище
с. Малка Верея.
По делото е изслушано заключение на съдебна
агрономическа и съдебно техническа експертиза, което неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно и обосновано.Вещото лице посочва, че определения в обжалваната заповед имот № 330.55, с площ
от 600 кв.м. в м. „Седми километър“, землище с. Малка Верея, по неодобрения
план на новообразуваните имоти, попада върху имот № 830.12 – нива от 12.000дка,
възстановена на наследодателя на жалбоподателите с Решение № 25211/01.08.2008г.
на ПЗ гр. Стара Загора. Вещото лице посочва, че от помощния план на
ползвателите е видно, че имот № 330.55 е празен и с условен знак е отразено
лозе. При направения оглед на място се установява, че в процесния имот няма
наличие на овощни насаждения, като има налични издънкови лози и 6 циментови
кола. В имота има изградена постройка и тя не е нанесена в кадастралния план в
местността „Юнаците – Седми километър“ в землището на с. Малка Верея, изработен
през 1990 – 1991г. Тази постройка е сезонна, изградена е от тухли и дърво, с
дървена дограма, покрита с ламаринен покрив,
трайно закрепена към земята, с площ от 20 кв.м. Състои се от две помещения,
свързана е с електрическата мрежа, не и с водопроводна мрежа.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира
следното:
Производството по
реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на
правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за
това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с ограниченията по § 4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за
решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава
заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост.
Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето
производство. Обжалваната заповед е издадена от Кмета
на Община Стара Загора, въз основа на подадени от Д.Ж.Т. заявления - на 25.06.1992г.
и на 07.01.1998г., които са в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /до 31.01.1998г./.
Действително административният орган е предприел действия по разглеждане на
заявлението след изтичане на срока по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /едномесечен
срок, считано от 31.01.1998г./, но този срок е инструктивен и неспазването му
не преклудира правата на заявителя. Бездействието на
административния орган не може да доведе до погасяване на правото на ползвателя
да иска преобразуване на ползването му в право на собственост, което искане е
заявено още през 1992 г. и което право му е гарантирано със специалната норма
на § 36 от ПЗР на ЗИД
на ЗСПЗЗ. Естествено е новото произнасяне на административния орган
да е съобразено и проведено по приложимия ред - този по § 62 и сл. от ПМС
№ 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр.
122/19.12.1997 г., който ред е приет в синхрон с цитираните норми на § 4а и §
36, след изменението им през 1997 г. В тази връзка кметът правилно се е
произнесъл със заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, тъй като сочената процедура важи не само по отношение на
незаявили претенциите си ползватели. Липсвало е разрешаване с влязъл в сила
административен акт на спорния въпрос, поради което липсва основание да се
откаже произнасяне по искането от 1992 г., при запазените с нормата на § 36 от ЗСПЗЗ
права. Изложеното води до извода, че административният орган законосъобразно се
е произнесъл по искането по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ.
Заповедта е издадена от овластен за това по
силата на § 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ административен орган и е издадена в установената от чл. 59 АПК
писмена форма.
По делото се установява, че процесният имот
№ 330.555, с площ от 600кв.м., попада в стар имот № 830.13, възстановен на
наследниците на Боньо В. Димитров с Решение № 25211/01.08.2008г. на ПК – Стара
Загора. Жалбоподателите са законни наследници на Боньо Димитров, поради което
същите са легитимирани да оспорят
издадената заповед на кмета на Община Стара Загора.Жалбата е подадена в законово
установения срок и е допустима.
В оспорената заповед са посочени фактическите основания за
издаването й, което обуславя извода за нейната мотивираност. Отразено е, че към
момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът
представлява лозе и в него има сезонна постройка.
Така изложените съображения на административния орган насочват към
предпоставките, уредени в хипотезите на нормите на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Основна предпоставка за възникване на правото по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху
земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки.
Видно от удостоверение № 430/20.05.1982г. за
предоставяне право на ползване, е посочено, че същото е по силата на
Постановление № 76 на 05.12.1977г. Същото Постановление
е сред изброените в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Поради това, съдът приема за безспорно установено, че
правото на ползване е предоставено на Д.Т. по силата на акт, предвиден в
разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Една от предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в имота до 1
март
При
това положение за необходимо се явява изследването на предпоставките по §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ - в
решение № 37/05.02.2021 г. на Старозагорски административен съд по к. а. д. № 683/2020
г. е посочено, че следва да се изследват хипотезите както на § 4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, така и на § 4б от същия
закон когато има данни за това, т. е. "не е безспорно изяснено
и обстоятелството дали процесният имот не попада евентуално в хипотезата на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като има налични данни, че към датата на предоставянето
му за ползване на ползвателя имотът е деклариран като лозе и овощна градина,
като в случай, че не са налице предпоставките по § 4а, то може да се извърши
преценка относно приложимостта на § 4б от ПЗР на закона.
Разпоредбите на § 4б от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ дават преференциална възможност
на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият
правото на собственост върху тях, след като ги заплатят на собственика чрез
общината или ако му предложат в замяна собствена земя. С нормата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се създава облекчен
режим за ползвателите, които са отгледали цитираните трайни насаждения, да
придобият правото на собственост върху земята. Разумът на закона е, че лозята и
овощните градини се създават за продължителен период във времето и е
справедливо плодовете от тях да се ползват от тези, които са ги отгледали. Съгласно приложимата хипотеза на § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на
собственост, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно:
1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. Имотът
да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът. В случая, от приетото като доказателство по делото
Удостоверение № 430/20.05.1982 г. на ИК на ОбНС – Стара Загора, е видно, че на Д.Т.
в изпълнение на Постановление на № 76 от 05.12.1977г. на МС и Решение № 111-а
от 21.09.1978 г. на ИК, е предоставено право на ползване върху земя в размер на
0. 8 дка в м. "Седми километър", която може да се ползва за лозе и
овощна градина. Видно от заключението на
съдебно агрономическата експертиза, в
помощния план на ползвателите процесния имот е отразен с условен знак лозе. При
огледа на място се установява, че има налични издънкови лози и шест циментови
кола. При тези данни, съдът приема, че към датата на
подаване на заявленията през 1992г. и през 1998г. имотът е бил лозе, и се е
ползвал с такова предназначение. Установен е правнозначимият факт - имотът
да представлява лозе или овощна градина към момента на придобиването на
собствеността.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният
орган е признал правото на Д.Ж.Т. да
придобие правото на собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСППЗ върху
процесния имот. В този смисъл е съдебната практика, отразена в Решение № 7987
от 29.10.2001 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2001 г., докладчик съдията Мария
Костова, Решение № 6431 от 08.08.2001 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2001 г.,
докладчик съдията Тотка Янева, съгласно която, изискванията на разпоредбата на § 4б от ЗСПЗЗ
за придобиване на правото на собственост от ползувателя са дадени алтернативно,
а не кумулативно, при което е достатъчно да се установи, че предоставената за
ползване земя е лозе или овощна градина. Ето защо, съдът следва да отхвърли
като неоснователна подадената срещу Заповед № 10-00-273/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора
жалба.
На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателите следва да заплатят на Община Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.В.Б., ЕГН **********,***, Г.Д.Т., ЕГН **********,***, Т.М.К., ЕГН **********,***,
П.К.Б., ЕГН **********,***, В.Б.В., ЕГН **********,***, К.Б.В., ЕГН **********,***, и Р.И.Р., ЕГН **********,***, против Заповед
№ 10-00-273/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №
456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 01.11.2018г. на комисията, назначена със Заповед №
10-00-1714/09.10.2018 г., с която на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997 г., е признато на Д.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, правото да придобие собственост върху имот № 330.55, с площ
от 600 кв.м., местност „Седми километър” /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея,
по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.54,
№ 330.56 и № 330.488, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
С.В.Б., ЕГН **********,***, Г.Д.Т., ЕГН **********,***, Т.М.К., ЕГН **********,***,
П.К.Б., ЕГН **********,***, В.Б.В., ЕГН **********,***, К.Б.В., ЕГН **********,***, и Р.И.Р., ЕГН **********,***,
да заплатят на Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана
от Кмета Живко Веселинов Тодоров, сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Стара
Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: